Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІІ „В ” въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
Секретар Юлиана
Шулева
и
прокурора
сложи за
разглеждане
докладваното от съдия МАРКОВА в гр.д.№ 15841 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следв.ГПК.
С решение № 192494 от 14.08.2019 г. Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 50 състав, по гр. д. № 72697 по описа
на съда за 2015 г. се : ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.А. срещу А.П.Б.
, иск с правна квалификация чл.
45 от ЗЗД за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2010 г. в гр.София, ведно със законната лихва от
31.12.2010 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищцата пред СРС - М.Ц.А. като се излагат доводи за неправилност на
същото. Решението било постановено без обсъждане на събраните по делото
доказателства и при несъобразяване с процесуалното поведение на страните.
По въззивната жалба не е постъпил отговор
от ответницата през СРС -А.П.Б.. В течение на процеса не се излага становище по въззивната жалба.
От страните не са направени доказателствени
искания.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 16.09.2019 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.09.2019 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените от въззивницата /ищец пред СРС/ искове не са били уважени.
Ето защо е налице правен интерес от обжалване, поради което въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото
са посочени в жалбата.
След служебно извършена
проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустимо процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да се произнесе в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че от събраните по делото доказателства не се установява да са налице
кумулативно дадените предпоставки на чл.45 ЗЗД; въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест по реда на чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК и предоставената от
съда възможност, доказателства не били ангажирани от нито една от страните.
Затова и искът се явявал неоснователен и като такъв е отхвърлен.
За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД,
следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Видно от доклада по делото, направен в първото
публично съдебно заседание, СРС правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните; на ищцата е указано, че следва да установи противоправното
деяние на ответницата, от което са настъпили посочените имуществени вреди,
причинната връзка между виновното поведение на ответницата и вредоносния
резултат. Посочено е, че вината се предполага по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД.
Същевременно съдът е допуснал поисканите с
исковата молба от ищцата гласни доказателства, както и изслушване на
съдебно-медицинска експертиза.
За определенията от 29.03.2018 г. и от 05.03.2019
г. страните са били уведомени като ищцата е уведомена на 12.04.2018 г. /лично/
и на 01.04.2019 г. Указани са последствията на чл.161 ГПК.
Ищцата нито е ангажирала допуснатите от съда на
нейна страна свидетелски показания, нито е ангажирала доказателствата, указани
от съда, необходими за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Съдът е дал
подходящ срок за това и след като доказателствата не са били ангажирани е дал
ход на устните състезания.
Противно на соченото от въззивницата, с отговора
по исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК от ответницата е оспорен
така предявения иск по чл.45 ЗЗД по основание и размер. Оспорени са и
представените с исковата молба медицински документи поради което същите са подлежали
на проверка чрез изслушване на съдебно-медицинска експертиза каквато е била
допусната, но е останала неизготвена поради процесуалното бездействие на
ищцата.
При положение, че тежестта за доказване се носи
от ищцата и същата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърдянията си в
жалбата, то правилно СРС е достигнал до извода, че ищцата не е установила пълно
и главно предпоставките на чл.45 ЗЗД.
Ето защо обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно; не са допуснати сочените от въззивницата
процесуални нарушения.
Въззивната инстанция
споделя мотивите на СРС, поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на
въззивника разноски не се следват, а и такива не са направени.
Въззиваемата не претендира
разноски, а и такива не са сторени пред
въззивната инстанция, поради което не се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192494 от 14.08.2019 г. Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 50 състав, по гр. д. № 72697 по описа
на съда за 2015 г., изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: