№ 324
гр. София, 21.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба от служебния защитник на осъденото лице Н. К.
Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора София, срещу определение от
07.04.2022 г., постановено по ЧНД № 963/2022 г., по описа на СГС, Н.О., 20-ти състав, с
което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. К. Г. за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
определеното му по НОХД № 3670/2016 г., по описа на Софийски градски съд, едно общо
наказание „лишаване от свобода”, за срок от 7 /седем/ години, което към датата на
постановяване на обжалваното определение е 11 /единадесет/ месеца и 5 /пет/ дни.
В жалбата, защитникът на осъденият твърди, че си е взел поука за извършеното
престъпление; не е участвал в конфликти, както и че стриктно е спазвал вътрешния ред.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият Н. К. Г. е постъпил в пенитенциарното заведение на 09.07.2016 г., за
изтърпяване на наложеното му по НОХД № 3670/2016 г., по описа на Софийски градски
съд, едно общо най-тежко наказание, за извършени престъпления по чл.196, 199, 354а, 29 от
НК, в размер на 7 /седем/ години „лишаване от свобода“.
1
Към 07.04.2022 г., съгласно представената справка, осъденият Н.Г. е изтърпял
фактически – 5 години, 8 месеца и 12 дни, от работа – 4 месеца и 13 дни или общо – 6 години
и 25 дни. Остават за изтърпяване 11 месеца и 5 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения Г. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за Г. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
високи стойности на риска - 94 точки, с констатирани осем проблемни зони. В последствие,
тази оценка не е променена и със запазване на проблемните зони. Поради това рискът от
вреди за обществото е определен като висок.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на Г. към факторите, които са го довели до
осъждане.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид непроменените стойности на риска от 94 точки, а и поради факта, че по
отношение на Г. цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и
корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на
затвора, отразен в приложеното по делото ставище е, че спрямо Г. липсват достатъчно данни
за настъпила трайна промяна.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на осъдения Г., настоящият въззивен състав не
определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са
дължими от намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да
се отбележи, че на това твърдение противостои наказанието му за държане на непозволена
вещ, съгласно ППЗИНЗС, със Заповед № 137/09.03.2022 г., освен другите наказания,
наложени му назад във времето. Първоначалният режим на изтърпяване не е променен в по-
лек, поради липса на предпоставки за това. Освен това, след като осъденият е бил пуснат в
отпуск, не е спазил срока на връщане в затвора с два дни.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.04.2022 г., постановено по ЧНД №
963/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 20-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3