№ 4330
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С.П.Г.
при участието на секретаря Н.Н.В.
като разгледа докладваното от С.П.Г. Административно наказателно дело №
20241110207321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на В. А. С. срещу
Заповед за задържане с рег. №338зз-448/02.05.2024 г., издадена от М. В. Р. –
к.о. при 07 Районно управление (РУ) - Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР), с правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С жалбата се моли за отмяна на процесната заповед, като
незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
За органа издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява
представител, който по същество пледира за оставянето на жалбата без
уважение и за потвърждаване на издадената заповед за задържане като
законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните по делото доказателства:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с
№338зз-448/02.05.2024 г. от М. В. Р. - командир на отделение при 07 РУ-
СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с вписано основание: „чл.343в от
1
НК – управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
наказанието „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство“.
В нея е посочено, че лицето е задържано в 11:40 часа на 02.05.2024 г. в
помещение за временно задържане в 07 РУ-СДВР и е освободено в 11:40 ч. на
03.05.2024 г. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и
е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и
протокол за обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателят е
посочил, че няма възражения и подписал разписката под протокола. На
жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на
задържаното лице срещу подпис, връчена му на 02.05.2024 г. в 11:40 часа.
Същият е посочил, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова
сметка или служебен по Закона за правната помощ, както и е направил отказ
от другите предоставени му права.
Установява се от удостоверение рег. №513р-56231/03.06.2024 г. на началник
03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, че съгласно Заповед
№513з-1710/14.02.2024 г. на директора на СДВР младши експерт М. В. Р. е
назначен на длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 07 РУ-СДВР, която
длъжност изпълнява и към момента.
Било образувано досъдебно производство (ДП) №3382 ЗМК -777/2024 г. по
описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №21504/2024 г. по описа на СРП на 02.05.2024 г.
по реда на чл.212, ал.3 от НПК за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК. От
приложените материалите по ДП се установява, че жалбоподателят В. А. С. е
бил спрян, докато управлява лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с
ДК №СВ 0510 ТК, собственост на А.Б.Ш. на 02.05.2024 г. около 11:40 ч. в гр.
София, кв. „Горубляне“ на ул. „Самоковско шосе“№1, който се движел с
посока от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Цариградско шосе“, за
извършване на проверка, а сред проверяващите бил и М. В. Р.. При тестване
на водача с техническо средство за употреба на наркотични вещества пробите
били отрицателни. При проверка на представеното от жалбоподателя С.
СУМПС №*********, било установено, че е със статус „отнето“ по
наказателно постановление №21-4332-019045, влязло в сила на 20.12.2023 г.
срещу С..
С Постановление от 09.08.2024 г. на СРП наказателното производство по
2
ДП №3382 ЗМК -777/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №21504/2024 г.
по описа на СРП е било прекратено, с мотив, че не са събрани доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл.343в, ал.1 от НК или друго такова
по транспорта във връзка с управлението на МПС от страна на В. А. С. и
препис е изпратен на О „ПП“-СДВР за предприемане на действия по
компетентност за наказване на С. по административен ред.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
стига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има
правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна,
поради следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията
му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в
предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по
чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за
издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че
основанието за издаването е срещу лице, „за което има данни, че е извършило
престъпление“. Посочени са фактическите и правни основания за задържането
на жалбоподателя в оспорваната заповед: „чл.343в от НК – управлява моторно
превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от
правото да управлява моторно превозно средство“.
Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е
произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел.
Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015
г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с
конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното
извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта
на закона.
Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на
чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като
изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува
3
ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място
задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен
редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а
именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице
осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено
престъпление след задържането на С. с процесната заповед. Но не е спазено
изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се осигури
явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано подозрение
за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се
смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или
да се укрие, след като е извършило престъпление“. Такива индиции по
преписката липсват. Незабавно след проверката на жалбоподателя от
полицейските органи същият е бил задържан, като липсват данни, че същият е
нямало да се яви пред компетентен орган, респективно, че целта на
задържането е, за да се попречи на същия да се укрие или да извърши друго
престъпление. По делото се установи, че проверката на жалбоподателя е
протекла със съдействие на същия и са липсвали каквито й да било индиции,
че същия ще се укрие или ще извърши престъпление. Нещо повече, след като
е приключила предварителната проверка по случая, се е установило и че
липсват данни да е извършил престъпление, което е довело и до прекратяване
на наказателното производство, което е било водено. Поради което при
задържането следва да бъде съобразено дали е налице обективна
необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка
(ПАМ). Като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно цели да се
попречи на конкретното лице да извършва престъпления и да се укрива. Касае
се необходимост от мярка за намаляване на интензитета от опасностите, които
крие едно лице, което в процесния случай не е налице.
Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска
заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява
необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез
лишаването му от свобода, което противоречи на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, каквито са
заповедите за задържане.
Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган
4
в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите
предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са
пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е
залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се
явява несъобразена с чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, поради което се явява
незаконосъобразна. Предвид което и жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на производството претенцията на ответника за присъждане
на разноски се явява неоснователна, а жалбоподателя не е претендирал
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Ето защо и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР Софийският районен съд,
наказателно отделение, деветнадесети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на В. А. С. Заповед за задържане с рег. №338зз-
448/02.05.2024 г., издадена от М. В. Р. командир на отделение при 07 РУ-
СДВР, с правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на СДВР на разноски по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред АССГ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5