Решение по дело №685/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на И. Н. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Бургас против Заповед БС № 10 от 29.03.2024 г. на Началника на Затвора в Бургас за продължаване на специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание за срок от още една година.

С жалбата се иска заповедта да бъде отменена по съображения, че не е изпълнено Решение № 2058/13.03.2024 г. по адм. д. № 1238/2023 г. по описа на Б., така, както е изложено в мотивите на съдебния акт. Обосновава се липса на мотиви в обжалваната заповед, което нарушение според твърденията в жалбата е опорочило правото на защита на оспорващия. Сочи се, че не е взето участие от негова страна при изготвяне на новата оценка на риска, която се оспорва като изготвена не по надлежния ред. Твърди се липса на посочване на получените от Рибов награди в заповедта, както и бланкетност на изложението досежно наложените му наказания; неизясняване на причината за отказ от попълване на въпросниците за психодиагностично изследване; незапознаване със становището на психолога. Искането към съда е да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с назначения му служебен защитник. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания и допълнителни такива, изложени в съдебно заседани, като се навеждат и доводи за нищожност на акта поради несъобразяване с влязло в сила съдебно решение. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представена по делото писмена защита. Иска се отмяната на оспорения акт. Претендират се разноски в размер на 20 лева за консумативи.

Ответната страна - Началник на Затвора Бургас, се представлява в процеса от старши юрисконсулт С., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което прави искане тя да бъде отхвърлена изцяло като такава и съответно да потвърдена обжалваната заповед на Началника на Затвора - Бургас, излагайки подробни съображения в тази насока в представено по делото писмено становище. Претендират се разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на спорния акт. Разпитани са и четирима свидетели (Заместник - началника на Затвора Бургас, главен инспектор Д. Я., психологът Ж. Я. и ИСДВР П. Л.), които с показанията си установяват относими към казуса факти.

Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите, изложени в жалбата и в отговора по нея, и тези в съдебно заседание, съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е се преценя като неоснователна предвид следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед БС № 10 от 29.03.2024 г. на Началника на Затвора - Бургас, с която на основание чл. 68, ал. 3, вр. чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС на лишения от свобода И. Н. Р. е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното му наказание за срок от още една година.

От наличните в административната преписка писмени доказателства и събраните в хода на съдебното производство безспорно писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

По отношение на лишения от свобода И. Н. Р. са постановени Присъда № 141/2004 г. по НОХД № 219/2003 г. на Окръжен съд - Бургас, Решение № 198/10.04.2006 г. по ВНОХД № 81/2005 г. на Апелативен съд - Бургас, Решение № 799 от 16.01.2008 г. по КНД № 618/2006 г. на ВКС, съобразно които И. Н. Р. е признат за виновен за убийство на повече от едно лице по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с цел да бъде прикрито друго престъпление - приготовление за убийство на друго лице. След последното Решение по КНД № 618/2006 г. на ВКС, влязло в сила на 16.01.2008 г., И. Н. Р. търпи наложеното му наказание в затвора в [населено място], където е постъпил на 03.09.2002 г. и където продължава да изтърпява наложеното му с влязлата в сила присъда наказание „доживотен затвор без замяна“, с която е определен и първоначален „специален“ режим (от 08.02.2008 г.) с начало на наказанието 03.12.2001 г.

От съдържащите се в преписката по издаване на обжалваната заповед документи се установява, че с решение на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора в [населено място] от 11.04.2013 г. режимът на изтърпяване на наказанието е изменен от „специален“ на „строг“ (Протокол от № 2 от 11.04.2013 г.). С Протокол № 5/15.05.2014 г. Рибов е изведен от П. зона за повишена сигурност (ПЗПС) и е настанен в общи помещения с право на участие в колективни мероприятия, където режимните условия не покриват понятието „постоянно заключени помещения“. С последващо решение на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 14.12.2016 г. режимът на лишения от свобода е заменен в по-тежък в рамките на първоначално определения от съда, а именно от „строг“ на „специален“ (Протокол № 7 от 14.12.2016 г.), за извършени груби и умишлени дисциплинарни нарушения, като И. Р. е настанен в ПЗПС при засилен надзор и охрана. При произнасянето си решаващият орган е взел предвид също, че с предходна Заповед БС № 97/23.06.2023 г. на Началника на Затвора [населено място] е продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието по отношение на лишения от свобода Рибов за срок от една година. Тази заповед е оспорена по съдебен ред, като е налице произнасяне с Решение № 24/21.02.2023 г. по адм. д. № 323/2022 г. по описа на ЯАС, с което жалбата против акта е отхвърлена като неоснователна. Със Заповед № БС 47 от 23.06.2023 г. на Началника на Затвора Бургас отново е продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода Рибов за срок от още една година. По подадената от И. Н. Р. жалба е образувано адм. д. № 1238/2023 г. по описа на административен съд – Бургас, по което е постановено Решение № 2058/13.03.2024 г. Съдът е отменил оспорения акт по съображения за непълнота на мотивите, като според съда в обстоятелствената си част заповедта изцяло преповтаря становището на Началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, но липсва обсъждане на останалите две становища. Съдът констатирал още, че становищата от Заместник-началника по режимна и надзорно-охранителната дейност и от инспектор-психолог не съдържат мнение за това дали е обосновано специалният режим на изтърпяване на наказанието да бъде продължен. Констатирано е и неспазване на утвърдените със Заповед № ЛС-04-103/26.02.2020 г. на Министъра на правосъдието Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарните заведения, тъй като не са ангажирани доказателства за това, че оценката на риска е изготвена от екип от длъжностни лица, каквото е изискването по т. 2 от Раздел ІV от Правилата. Счетено е от съда, че в конкретния случай органът дължи и преценка във връзка с продължителността на изтърпяване на наказанието при специален режим, както и за това дали самият режим не е пречка за постигането на по-голям напредък в корекционната работа.

В изпълнение на така постановеното съдебно решение е произнесена оспорената в настоящото производство Заповед БС № 10 от 29.03.2024 г. на Началника на Затвора в Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното на И. Р. наказание за срок от още една година. От фактическа страна заповедта е основана чрез препращане към становища от Началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, от Заместник - началника по режимна и надзорно-охранителната дейност и от инспектор психолог, съдържащи според дадените от съда указания мнение за това, че е обосновано специалният режим на изтърпяване на наказанието да бъде продължен.

Според изготвения от ИСДВР П. Л. доклад относно продължаването на изтърпяването на наказанието „доживотен затвор без замяна“ в условията на специален режим от И. Р., не се отчита напредък, свързан с положителна поведенческа промяна у лишения от свобода. Изготвена е актуална оценка на риска от рецидив с резултат 58 точки, като рискът от вреди и определен като висок и насочен към обществото. Отчетено е наличие на риск по отношение на въпроси на контрола и опасения във връзка с нарушение на задълженията. Направен е подробен анализ на изразените проблемни зони в профила на нуждите, а именно – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене, като въз основа на този анализ и в четирите зони са посочени дефицити и липса на положителна поведенческа промяна като цяло. Отразени са констатации за допуснати от лишения от свобода дисциплинарни нарушения, за които са му наложени съответни наказания. Посочено е в тази връзка, че с цел преодоляване на поведенческите проблеми през 2022 г. Рибов е бил включен в специализирана програма за „Общуване, разрешаване на конфликти и водене на преговори“, проведена през периода 13.09.2022 г. – 25.10.2022 г. с лишени от свобода, изтърпяващи наказания „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“, настанени в ПЗПС. След провеждането на програмата не е отчетено наличие на устойчив напредък в начините и моделите на общуване. Същевременно са отчетени опити за провокации и съпротиви в процеса на провеждане на занятията чрез отричане на прилаганата методика и непрекъснато оспорване на обсъжданите теми, което е отчетено като пречка за постигане на пълноценна промяна на личността. Независимо от тези обстоятелства като стимул лишеният от свобода И. Р. е предложен неколкократно за награждаване. Изрично е посочено, че чрез преглед на хронологията на поведението му, отразено в редица докладни записки на служители от надзорно-охранителния състав е констатирано, че затворникът има нагласа към извършване на нарушения. Посочено е също, че не е склонен да се съобразява със съществуващия ред и правила в затвора. Констатират се случаи на агресивно поведение, на неизпълнение на заповеди на длъжностни лица и притежание на непозволени вещи, които обстоятелства имат отношение към сигурността. Въз основа на изложените факти е направен извод, че лишеният от свобода И. Р. не е категорично последователен в постигането на поправителното въздействие; отказва да се приобщава към планираните корекционни мероприятия, фиксирани в плана на присъдата. В определен период от време е участвал в трудова дейност, но не е проявявал активност в работния процес; склонен е към извършване на дисциплинарни нарушения. Негативната тенденция в поведението му се запазва и през периода 2022/2023/2024 г. Посочено е в тази връзка, че в определена степен осъденото лице осъзнато е избрало да бъде поставено в условията на ограничения, свързани с изпълнение на наказанието. Изтъкнато е обстоятелството, че завишението в стойностите на оценката на риска от рецидив спрямо предходни извършвани оценки се дължи на умишлено нежелание от страна на лишения от свобода да възприеме моделите на поведение, които следва да изпълнява, извършените дисциплинарни нарушения и липсата на промяна в начина на мислене. Заключено е, че е налице липса на устойчив напредък в процеса на поправяне и превъзпитание, въз основа на което, както и на направения анализ на риска от рецидив и вреди, е формиран краен извод за продължаване на изтърпяването на наказанието „доживотен затвор без замяна“ от И. Р. в условията на специален режим.

Според становището на ЗНРНОД Г. инспектор Ж. И., лишеният от свобода И. Р. през 2023 г. е наказван дисциплинарно, като към момента на изготвяне на становището същият е в срок на дисциплинарно наказание. Описано е, че за времето на изтърпяване на наказанието Рибов е нарушавал многократно забраната за внасяне на непозволени вещи в пенитенциарното заведение. Посочено е също, че е налице демонстративно незачитане на правилата в затвора, обективирано във форма на дисциплинарни нарушения, като е дадено заключение въз основа на така изложеното, че са налице нормативно изискуемите предпоставки за продължаване на специалния режим по отношение на лишения от свобода И. Р. за още една година.

Според становището на НССДВР Г. инспектор Д. Я., изготвено след запознаване със затворническото досие на лишения от свобода и с доклада на ИСДВР, особено внимание на липсата на дори и минимална промяна в положителен аспект в проблемната зона „отношение към правонарушението“, отразена в изготвената оценка на риска от рецидив в доклада на ИСДВР П. Л.. Посочено е в тази връзка, че същата е силно изразена и е в основата за провеждане на пълноценен и резултатен корекционен процес. Категорично изразените оневинителни нагласи, липса на каквато и да е самокритичност по отношение на извършеното деяние, съответно и неосъзнаване на факторите, допринесли за извършването му, са съществена и същевременно непреодолима пречка за постигането на положителна поведенческа промяна. Независимо от привидно заявеното желание за участие в мероприятия от социално-възпитателен характер, посоченото показва, че същите не се възприемат като необходимост, която да допринесе за промяна, а по-скоро като актив, който формално да се посочва като основание за облекчаване на правното положени. Обърнато е и специално внимание на допуснатите от Рибов нарушения на установените правила, довели на по-ранен етап до промяна на режима от строг на специален, след като веднъж вече е бил заменен с по-лек. Според становището на НССДВР това показва, че в периодите, в които няма регистрирани нарушения, са по-скоро епизодични и не показват изграден достатъчно устойчив и последователен в тази посока модел на поведение. Посочено е в тази връзка, че последно наложеното дисциплинарно наказание на Рибов не следва да се възприема като инцидентно или като изключение, а като показател за липса на изградени способности за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията. От посоченото в никакъв случай не може да се направи извод за изграден устойчив модел на поведение, съобразен с установените правила и изисквания в МЛС. Според отразеното в становището поведението на лишения от свобода, особено в случаите, когато е поставен в условията на специален режим, следва да се разглежда цялостно и задължително в продължителен период от време, за да се направи категоричен и обоснован извод, че затворникът не представлява заплаха за сигурността на затвора, като е счетено, че това условие към момента не е изпълнено. В заключение, предвид липсата на напредък в процеса на поправяне и превъзпитание, както и с оглед подробно направения анализ на риска от рецидив и вреди, е направен извод за продължаване на изтърпяването на наказанието „доживотен затвор без замяна“ от И. Р. в условията на специален режим.

Според становището на инспектор-психолога относно актуалния психически статус и основание за продължаване на специалния режим на лишения от свобода И. Р., изготвен съобразно разписаните правила, включително и чрез проведено на 28.03.2024 г. изследване, чувството за различност в общността е причина за това лицето да контактува избирателно и в по-тесен кръг, а понякога да се самоизолира. Имал е продължителна адаптация в началото на престоя в затвора – трудно е приел ролята на лишен от свобода. Подкрепата на семейството и редовните контакти с близките му е от изключителна важност за неговия емоционален баланс. В периода ноември 2015 - декември 2016 е допуснал множество дисциплинарни наказания, което е довело до замяната на режима от „строг“ на „специален“ и настаняването му при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС. Посочено е че от момента на повторното му настаняване в ПЗПС се редуват периоди на привидно стабилно поведение, последвани от период с напрежение и дистанциране. Проявява някаква заинтересованост само когато се почувства засегнат или цели постигането на личностно значими цели. Продължава и наблюдаваната свръхангажираност и изключително висока продуктивност по отношение отстояването на права пред различни съдебни инстанции. Доживотно осъденият Рибов само формално заявява, че ще съдейства за психологичното изследване, след което връща непопълнени представените му въпросници, изтъквайки аргумента, че можело да бъдат интерпретирани по грешен начин. На базата на поведението на лишения от свобода И. Р. и проведеното интервю инспектор-психолога е счел, че към настоящия момент няма достатъчно предпоставки и аргументи в подкрепа на промяна в правния му статус, а именно – замяна на режима от „специален“ на „строг“. Препоръчително е според психолога корекционната работа с него да продължи в посока намаляване склонността му да се самоизолира и изграждане на доверителен контакт, който да намали механизмите за психологическа защита; необходимо е и развитие на познавателните му интереси, просоциални контакти и занимания с цел избягване на прекалената му фиксация към правния му статус.

Тези становища се потвърждават както от приложените по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства чрез разпита на служителите, изготвили становищата с мнение за продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на И. Р.. От изложеното по-горе е видно, че налаганите дисциплинарни наказания и включването му в различни програми, не са постигали какъвто и да е ефект върху поведението на Рибов, той не е прекратил негативните си прояви, не е променил нагласите си към осъщественото деяние, продължава да нарушава установения ред, да проявява агресивно поведение, да не изпълнява заповедите на длъжностните лица, като е налице една системност на нарушенията, извършени от негова страна. Цитираните в изготвените становища и доклад дисциплинарни нарушения, довели да промяната на режима на лишения от свобода от по-лек към по-тежък, както и в последствие извършените такива, сочат на извод за едно непромененено отношение и системно неспазване на установения ред след определянето на специален режим, при който да изтърпява наложеното му наказание. Характерът на самите нарушения налага и извод за това, че се касае и за грубо нарушение на установения ред, което поведение на Рибов влияе изключително негативно и върху останалите лишени от свобода и с действията си той представлява сериозна опасност за реда и сигурността в затвора, както е отчетено и в изготвените становища, въз основа на които е издадена произнесената заповед. При тези факти настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за замяна на определения специален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в по лек такъв, както правилно е счел и решаващия орган.

По отношение на твърдяната нищожност на спорния акт като произнесен в противоречие с Решение № 2058/13.03.2024 г. по адм. д. № 1238/2023 г. по описа на Б. съдът съобрази следното:

Нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК въвежда особено основание за нищожност на актовете и действията на административен орган, извършени в противоречие в с влязло в сила решение на съда. Противоречие със съдебно решение е налице, когато повторно издаденият акт е с еднакво съдържание с отменения или е постановен при нарушение на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона. Еднакво е съдържанието на административни актове, в които е налице тъждество между фактическите основания за издаването им и разпоредените права и задължения, включително и отказ. Административният акт е издаден в нарушение задължителните указания на съда, когато не е съответен на изложените в мотивите на съдебното решение съображения по тълкуването и прилагането на закона във връзка с решаване на спора по същество. Настоящият случай не покрива нито една от визираните хипотези. Както се посочи по-горе, в изпълнение на дадените от съда указания, в изготвените становища се съдържат препоръки за продължаване на специалния режим по отношение на И. Р. по подробно изложени там съображения, които са напълно споделени от административния орган, както и от съда. Извършена е и преценка във връзка с продължителността на изтърпяване на наказанието при специален режим, както и за това дали самият режим не е пречка за постигането на по-голям напредък в корекционната работа. В този смисъл не е налице твърдяната нищожност по чл. 177, ал. 2 от АПК.

Обжалваната Заповед БС № 10 от 29.03.2024 г. е издадена от Началника на Затвора [населено място], поради което съдът приема, че същата е издадена от компетентно длъжностно лице в рамките на предоставените по чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС правомощия. Тя е произнесена в писмена форма, с необходимото за административния акт съдържание. В обстоятелствена част на заповедта са посочени фактическите и правни основания, документите от които са установени и въз основа на които е формирана разпоредителната част, че лишеният от свобода следва да продължи да изтърпява наказанието при специален режим. Мотивите са съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Както се посочи по-горе, при постановяване на последната, обжалвана в настоящото производство Заповед БС № 10 от 29.03.2024 г., Началникът на Затвора [населено място] е спазил дадените му от съда указания. Обжалваната заповед е законосъобразна като издадена при правилно приложение и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Не се констатира участие на издателя на акта в друго качество освен като компетентен орган да вземе решение за продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим. По делото са налични и изискващите се според приложимата норма становища, които обосновават и крайното решение на органа за продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието по отношение на лишения от свобода Рибов. Всички становища съдържат констатации за липса на напредък в определени области.

С предвиденото произнасяне на Началника на затвора след вземане на становищата на посочените в чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС длъжностни лица на практика законът определя становищата на тези длъжностни лица като задължителни за извършваната от решаващия административен орган преценка относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения. В случая преценката на Началника на затвора за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения И. Р. е основана на нормативно предвидените становища. Същите съдът цени като официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, по установената форма и ред, които са доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях и пред тях действия. От всички тях може да се направи мотивиран извод, че не са налице достатъчно данни за наличие на трайно добро поведение на Рибов, обосноваващо изменение на специалния режим в строг. Категорично доказателство в тази насока са и наложените дисциплинарни наказания.

В заключение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответна писмена форма, достатъчно подробно мотивирана от фактическа страна, и при правилно приложение и в съответствие с целта на закона. По аргумент от чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в строг е свързана с условието осъденият да има добро поведение, каквато трайна тенденция не се установява от дадените становища от длъжностните лица - становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. Предвид това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и предвид направеното искане в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ, бр. 5/2006 година).

Водим от горното, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. Р., понастоящем в затвор Бургас, против Заповед БС № 10 от 29.03.2024 г. на Началника на Затвор Бургас, с която на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“ за срок от още една година.

ОСЪЖДА И. Н. Р., понастоящем в Затвор Бургас, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.