МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №74/26.05.2010
Г. ПО НОХД №257/2010 Г.
Подсъдимият
И.С.А. е предаден на съд затова, че в периода от 15.12.2009 г. до 30.12.2009
г., на неустановена с точност дата, в с. П., обл. Ш., при условията на
повторност отнел чужди движими вещи: 1 бр. тунер за сателит марка “***”
/аналогов/ и 1 бр. пластмасов бидон без капак с вместимост 50 л., на обща
стойност 82 лв., собственост на З.А.И. ***, без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
По
предявеното му обвинение подсъдимият се признава за виновен.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият И.С.А. ***. В края на 2009 г., през
месец декември, подсъдимият и многолюдното му семейство живеели в къщата на
свидетелката З.А.И. ***. Имотът на свидетелката бил необитаем, тъй като тя
живеела преимуществено в гр. Н., а къщата си в с. П. посещавала по-рядко. Но
тъй като подсъдимият я помолил, а и свидетелката знаела, че той има голямо
семейство, където няма къде да живее, пуснала семейството на А. да живее в
къщата й, като същевременно с това и била спокойна, че ще има кой да се грижи
за имота. Подсъдимият А. и съжителстващата с него жена имали шест деца, три от
които непълнолетни. От пълнолетните му деца, една от дъщерите му живеела при
него, като тя имала и малко дете – бебе. В средата на месец декември 2009 г.
обаче, семейството получило възможността да се премести да живее при свои
родственици. Затова А. се обадил на свидетелката И., че ще напуснат къщата. И. ***,
семейството на подсъдимия напуснало къщата й и тогава тя не установила нещо от
вещите й да липсва. След това, обаче, тъй като подсъдимият и съжителката му
били безработни и изпитвали сериозни парични затруднения, подсъдимият решил да
отиде в къщата на свидетелката И. и да извърши от там кражба на вещи, които да
продаде и по този начин да набави средства за храна на семейството си. Така в
периода 15.12.2009 г.- 30.12.2009 г., на неустановена с точност дата,
подсъдимият отишъл до къщата на И.. В двора на имота влязъл безпроблемно, тъй
като имало разградена част от оградата на къщата. След това влязъл в килер,
намиращ се в пристройка към къщата. Вратата на този килер не била заключена, а
само закрепена и когато подсъдимият я дръпнал, тя се отворила. От това
помещение той взел един пластмасов бидон, 50 литров, син на цвят. В него имало
плодове – сливи, които подсъдимият изсипал. После, също през незаключената
входна врата, влязъл в жилището. От една от стаите взел един тунер за сателит,
марка “***”, аналогов. След това бидона и тунера подсъдимият отнесъл в дома си.
В следващите дни продал бидона на Т.Н.П. ***, която всъщност била съседка на
свидетелката И. в селото. П. не знаела и не предполагала, че вещта е крадена и
платила за нея на подсъдимия 7 лева. С парите А. купил храна за семейството си
и памперси за бебето на своята дъщеря. Другата вещ – тунера, подсъдимият
донесъл в гр. Н., за да го продаде, като още преди това установил, че той не
работи. В града бил срещнат от свой познат – свидетеля Д.Й.Й.. Последният се
заинтересувал от тунера и подсъдимият му го продал за два лева, с които също
купил продукти за ядене. След като деянието на А. било разкрито, вещите били
доброволно предадени на органите на полицията от страна на Т.П. и свидетеля Д.Й.
и тунера и бидона били върнати на свидетелката З.И..
В
хода на делото е назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи, че
стойността на отнетите от подсъдимия вещи, към датата на деянието му, възлиза
общо на сумата от 82 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите З.И.И., Д.Й.Й. и М.Х.Х., от
заключението по назначената оценителна експертиза, от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.12.2009 г. и албум за посетено произшествие от
04.012010 г., протокол за доброволно предаване от 30.12.2009 г., протокол за
доброволно предаване от 04.01.2010 г. и разписка от 18.01.2010 г., както и от
обясненията на самия подсъдим, където той се признава за виновен и подробно
описва случилото се. Анализът на тези доказателства води до категоричния извод, че през втората половина
на месец декември 2009 г., на неустановена с точност дата, подсъдимият е отнел
от владението на свидетелката И. гореописаните вещи, без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои. Намерението на подсъдимия за своене
се доказва безспорно от факта, че той още в следващите дни, след като е отнел
вещите, се е разпоредил с тях в свой интерес. Ето защо, в случая е несъмнено,
че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. От субективна страна е налице
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е действал съзнавайки обещственоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Обвинението
спрямо подсъдимия е повдигнато за това, че той е извършил кражбата на тунера и
бидона от къщата на свидетелката И., като деянието му е осъществено при
условията на повторност и случаят е немаловежен. Действително приложената по
делото справка за съдимост за А. сочи, че с присъда по НОХД №412/2009 г.,
влязла в законна сила на 19.11.2009 г., му е било наложено наказание пробация
за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. При това, настоящото му деяние
очевидно е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК. Но
съдът счете, че настоящото деяние не представлява немаловажен случай. Видно е,
че стойността на отнетите от А. вещи е ниска /82 лв./, т.е. много под
установената за страната минимална работна заплата. Не са налице други
квалифициращи признаци на престъплението кражба. Също така причинената с
деянието щета е възстановена на собственика на отнетите вещи. Ето защо, съдът
прие, че настоящото деяние на подсъдимия представлява маловажен случай и при
това положение не следва да се прилага квалифициращия признак по чл.195, ал.1
г.7 от НК. Затова съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на деяние
по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а го призна за невиновен в това, че е
извършил кражбата при условията на повторност и при немаловажност на случая и
го оправда по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
При
определяне на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че деянието
му не се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като не
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Отегчаващо
вината подсъдимия обстоятелство е обремененото му съдебно минало. Той е
неколкократно осъждан, включително и за престъпление, представляващо опасен
рецидив.От друга страна в случая са налице смекчаващи вината на А.
обстоятелства. Това са направените от него пълни признания и изразеното
съжаление за стореното, което е проява на критичност към осъщественото деяние.
Ниската стойност на предметите на престъпното посегателство и факта на
възстановената щета на пострадалото лице също са обстоятелства, които смекчават
вината на подсъдимия. Установява се също, че той е с тежко материално положение
– безработен, не реализира доходи, съжителстващата с него жена също е
безработна, родител е на шест деца, три от които малолетни, за чиято издръжка
се грижи и всъщност е видно, че мотивът за осъществяване на настоящото деяние е
именно целта да набави средства за храна на семейството си. Отчитайки всички
тези обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание пробация
със следните пробационни мерки: 1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. П., обл. Ш., ул. “***”, №* ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2
от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ТРИ
ГОДИНИ и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО ОТ 320 /ТРИСТА И ДВАДЕСЕТ/ ЧАСА ГОДИШНО за срок от ТРИ ПОРЕДНИ
ГОДИНИ. Сроковете и размерът на пробационните мерки, съдът счете, че следва да
са в максималните, предвидени в закона, поради наличието на горепосоченото
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелство, а именно фактът, че той е
неколкократно осъждан за тежки престъпления и поради това, съдът прие, че за
поправянето на подсъдимия е необходимо наказанието пробация да е с пробационни
мерки в максималните срокове.
Подсъдимият
бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 45 /четиридесет
и пет/ лева, като от тях 30 /тридесет/ лева по сметка на ОД на МВР – гр. Ш. и 15
/петнадесет/ лева по сметка на Новопазарския районен съд.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
08.06.2010 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: