Решение по дело №1162/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1093
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20234430101162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Плевен, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Калина В. Д.а
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101162 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Индустриална зона 128,
представлявано от и.д.Й.В. против И. Д. Д. с ЕГН ********** от ***. Ищецът
твърди, че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в
гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлропреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ без да е необходимо писменото им
приемане от клиентите.
В заключение моли съда да осъди ответника да заплати 786,76 лева
1
главница за периода 01.11.2021г. – 31.12.2022г. и лихва за забава в размер на
46,08 лева за периода 05.01.2022г. – 02.02.2023г.
В едномесечния срок ответникът, чрез назначения си особен
представител оспорва предявените искове. Оспорва разпределението на
топлоенергията, както и приложените счетоводни справки.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба, както е подадена.
Ответникът се представлява от назначения си особен представител и оспорва
исковата молба. Представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в ***.
По делото са представени фактури, издавани от ищцовото дружество на
името на М. Ж. Ж. за заплащане на суми, дължими за ползвана топлоенергия
в топлоснабден имот, находящ се на адрес в ***, който имот е с
потребителски № ***.
Представените фактури кореспондират с изготвената и представена с
исковата молба препис извлечение от сметка за задължения за консумирана
топлинна енергия за абонатен номер ***, който е на името на наследниците на
М. Ж. Ж..
Представено е удостоверение за наследници с Изх.№ 14-
965/07.03.2023г., в което е отразено, че М. Ж. Ж. с ЕГН ********** е
починала на 01.11.2020г. и е оставила за свой наследник сина си – И. Д. Д.,
ответник по делото.
По делото е представено писмо от Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ при Община Плевен, в която справка се сочи, че с Вх.№
ДК14003362 / 07.06.2021г., по Партида **********001, ответникът И. Д. Д. е
декларирал на основание чл.14 и чл.27 ЗМДТ е собственик на имот, находящ
се в ***, представляващ жилище с РЗП 58 кв.м и мазе от 11 кв.м. В справката
е посочено, че се е легитимирал като собственик с представено удостоверение
за наследници и е придобил имота по наследство.
Съдът приема, че представените доказателства установяват, че
ответникът е единствен собственик на имота, както и че е придобил имота по
2
наследство от своята майка и наследодател. Ответникът е придобил имота по
наследство от своята майка след нейната смърт и го е декларирал. Тези
писмени доказателства кореспондират и с представените справка и фактури,
издавани за ползваната в имота топлоенергия.
В процеса всяка страна е длъжна да докаже твърденията си. В случай, че
ответникът чрез неговия особен представител твърди, че ответникът не е
собственик на имота, той би могъл да оспори това твърдение, като представи
справка от Агенция по вписвания, с която да докаже, че ответникът се е
разпоредил с имота. Такива доказателства не са представени и не са
навеждани доводи в тази насока.
Като собственик на имота, ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне
на топлинна енергия.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база нейни отчети. По делото са приложени фактури за
задълженията на ответника за процесния период, за който се претендира
заплащане и които фактури не са оспорени по делото. От заключението се
установява, че топлинната енергия за имота е от сградна инсталация 68,37
лева, отопление без ИРУ, което е ползвано от щранг лира в банята 122,97
лева, сума от БГВ в размер на 558,38 лева и услуга дялово разпределение –
37,04 лева.
По делото е изготвено заключение и на съдебно-техническа експертиза,
от което се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е
присъединена към топлопреносната мрежа и на адреса е доставяна
топлоенергия. Посочените в индивидуалната сметка отделни компоненти са
измерени и изчислени правилно и съобразно методиката за дялово
разпределение и наредба за топлоснабдяването. Главният топломер в
абонатната станция е преминал през съответната метрологична проверка, а
монтажът му е извършен съгласно изискванията на производителя.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик топлоснабден имот с абонатен номер
3
***, в сграда в режим на етажна собственост на адрес ***.
За периода 01.11.2021г. – 31.12.2022г. в имота е ползвана топлоенергия
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочени
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За имота е
начислена топлоенергия на стойност 786,76 лева, за която сума няма данни да
е заплатена и не са наведени такива доводи.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.11.2021г. – 31.12.2022г. ищцовото дружество е предоставило в имота
топлоенергия на стойност 786,76 лева. Тази сума не е заплатена до момента и
съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 46,08 лева лихва за забава върху
главницата от 786,76 лева за периода 05.01.2022г. до 02.02.2023г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 20 лева такса за
удостоверения, 400 лева за депозит за назначен особен представител, 400 лева
за вещо лице за икономическа експертиза, както и 100 лева за държавна такса.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 1020,00 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ И. Д. Д. с ЕГН
********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от Й.В., сумата 786,76 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.11.2021г. – 31.12.2022г; сумата от 46,08 лв. – лихва за забава, за
периода 05.01.2022г. – 02.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2023г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. Д. с ЕГН ********** от ***да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от
Й.В., сумата 1020,00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5