Р Е
Ш Е Н
И Е № 301
гр. С., 05.03 .2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4549/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени искове
с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд 200
часа положен в периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г. с цена на иска 1200 лв. и
иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД и цена 120
лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът В.К.К.
работи като държавен служител в ответната ОД МВР С. с местоизпълнение на
служебните задължения на територията, обслужвана от РУ Твърдица.
Сочи се, че в исковия период - 01.07.2016 г -
30.06.2019 г., същият е изпълнявал служебните си задължения при работа на
смени, като работното му време се е изчислявало сумирано в часове за отчетен
период, като последния е бил едномесечен от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г., а
от 01.10.2016 г. до края на исковия - тримесечен, съгласно актуалната
разпоредба на чл. 187, ал.З от ЗМВР.
Твърди се, че статутът на държавните служители
от МВР през исковия период е регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, в които се съдържат
специални трудово-правни норми. При празноти в специалната правна уредба, на
общо основание за държавните служители от МВР е приложимо общото трудово
законодателство - КТ, ЗДСл, като общи трудовоправни нормативни актове,
приложими за всички работници и служители.
Сочи се, че работното време на държавните
служители от ЗМВР е регламентирано в чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно който
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като ал.5, т.2 от
същата норма предвижда, че извънредния труд за служителите работещи на смени
при сумирано работното време се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд, което в ал.6 е определено да се изчислява с 50% увеличение
върху основното възнаграждение на държавния служител.
Сочи се, че през исковия период, ответникът не
е изчислявал правилно работното време на ищеца, като не е включвал към
работните му часове при сумирането им за отчетния период онези от тях, които се
получават от превръщане на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с
коефициента изразяващ съотношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нощното такова - 1.143 /или 8/7/. Това е довело до
ощетяване на ищеца, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват
извънреден труд. който не бил отчетен и заплатен от работодателя му, тъй като
часовете труд, които полагал по график ежемесечно са били направени по данни на
ищеца така, че да покриват нормата му работно време за съответния период, а
нейното надхвърляне води до натрупване на труд над установеното работно време,
т.е. до извънреден труд.
Предвид изложеното се твърди, че в процесния
исков период, състоящ се от месеци и тримесечия, има незаплатен извънреден
труд, в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени в дневни
за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на смени,
който се определя общо на 200 часа за исковия период, за които се счита, че ищецът
има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в общ размер на
1200 лева за исковия период, изчислени с 50% увеличение върху основното му
месечно възнаграждение.
Също така, ищецът претендира и обезщетение за
забава върху всяко от възнагражденията за извънреден труд в исковия период,
като според него ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните
възнаграждения за извънреден труд, тъй като е следвало да му бъдат платени
всяко ведно със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на
извънредния труд. Ответникът изплаща месечната заплата в края на месеца, до 25
число на същия, като респ. след крайната дата за изплащане на месечната заплата, настъпва и забавата на ответника за
всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд. което не е било отчетено,
начислено и изплатено. Общият размер на всички мораторни лихви върху всички
неизплатени възнаграждения за извънреден труд. ищецът определя на 120 лева за
целил исковия период.
Предвид
изложеното се моли съда да осъди ОД на МВР С. да заплати на ищеца сумата от 1
200 лева /хиляда лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за
общо 200 часа извънреден труд. положен от ищеца в периода 01.07.2016 г. -
30.06.2019 г. ведно със сумата от 120 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от
възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в
исковия такъв/ до 01.07.2019 г., както и законната лихва върху цялата главница
от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
се направените по делото разноски.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника ОД на МВР С., в който се оспорват предявените
осъдителни искове по основание и размер и се считат същите за неоснователни и
недоказани. На първо място се сочи, че считано от 01.02.2019 г. ищецът не
работи на смени и не полага труд по график, а е на ненормиран работен ден и
установеното работно време за него е от 08:30 ч. до 17:30 ч., като същият заема
длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” в РУ
Твърдица, за която е установен ненормиран работен ден, съгласно заповед на
Директора на ОД на МВР С..
Счита
се за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в
дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд.
Сочи се, че правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, в каквато
насока е и становище на МТСП, обективирано в писмо с изх. №
94-НН-198/29.08.2011 г. Следователно в тези случаи работникът или служителят не
работи извънредно. Сочи се, че преизчисленията на нощните часове в дневни и
съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в чл. 9, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и представлява
допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която е
неприложима в конкретния случай. Ищецът в настоящото производство е държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, той не е в трудово
правоотношение по смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими
разпоредбите на специалния закон ЗМВР. По отношение на държавните служители в
МВР разпоредба подобна на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ през процесния
период не е съществувала и не съществува и понастоящем. Уредбата се съдържа в
ЗМВР, като приложението на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове
по неговото приложение е изключено с разпоредбата на чл. 187, ал. 9, съгласно
която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Тоест не са
налице предпоставките за субсидиарното приложение на НСОРЗ, на която се
позовава ищецът. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределяне на работното
време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време (обн. ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г.). Тази наредба не урежда по-кратка продължителност на
работното време през нощта, поради което няма основание за превръщането на
нощните часове в дневни по посочения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ начин.
Сочи
се, че специалният закон ЗМВР не предвижда за исковия период възможност за
преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен с даден коефициент за
установяване размера на полагания от служителите извънреден труд. Следователно
не се следва заплащане на допълнително възнаграждение за положен в същия период
нощен труд. В случая не може да се приеме на това основание, че става дума за
празнота в Закона за МВР, тъй като такава няма. В разпоредбите на чл. 178 и 179
от ЗМВР изчерпателно са изброени видовете допълнителни възнаграждения за
държавните служители в МВР, като има изрично препращане към наредби, издавани
от министъра на вътрешните работи. В ЗМВР се съдържат конкретни норми по
въпросите относно образуването на работната заплата на държавните служители в
МВР, относно видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и
начина на отчитането му и т. н., които норми са в отклонение от общата уредба
на КТ и са наложени от естеството на обществените отношения, които урежда. В
случаите, в които законодателят е искал да препраща към други закони, той го е
посочил изрично, но тук липсва препратка.
Разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч. Конкретно положените часове
нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с допълнително
възнаграждение, съгласно заповедите на министъра на вътрешните работи, относими
към същия период. За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и
уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като не са
налице нейните предпоставки: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа
на смени; 3) продължителност на нощно работно време, по-малка от
продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Само при кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки
може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4
предпоставки, две от тях - по т.З) и 4) не са налице. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. не е налице и работа по трудови норми за определяне на възнаграждението
по чл. 247 и 250 от КТ. Сочи се, че отделно от това, ако все пак се приложи
формулата нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, ще се установи, че за служителите в МВР коефициентът е 1
(единица). Това е така, защото съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР
при полагането на труд през нощта между 22 и 06 часа, работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При това
положение, ако направим опит да превърнем нощните
часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
(т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа, съобразявайки чл. 187, ал.
3 от ЗМВР). установени за подневно отчитане на работното време в ОДМВР С., се
получава 8/8 или коефициентът е равен на 1 (единица).
Предвид
изложеното, ако все пак се приеме, че нощният труд следва да бъде преобразуван
с посочения коефициент, то получената разлика в часовете в никакъв случай не би
могло да се твърди, че представлява извънреден труд. тъй като такъв реално не е
бил положен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, изр.второ от Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време е категорична, че „Часовете положен труд извън редовното работно време се
отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени". Нормотворецът
е категоричен, че трудът следва да е „положен", т.е. реално полицейският
служител да е извършвал служебна дейност. Никъде не се посочва „преобразуван с
коефициент 1,143". Второ абсолютно условие е полагането да е станало във
времеви период, различен от редовното работно време - в случая 8 часа (22,00 до
6,00 ч.). Служителят не е положил труд над тези 8 часа, а ако е така то
положеният труд е документиран, а ищецът - компенсиран.
Оспорва
се и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношение на неговия размер,
така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата -
26-то число на месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение на ищеца за
съответния отчетен период. Датата 25-ти на съответния месец не е крайна такава
за изплащане на трудовите възнаграждение на служителите, защото не е фиксирана
в законовите, подзаконови или вътрешноведомствени актове на МВР и в този смисъл
ответникът не изпада в забава на следващия ден.
С
оглед на гореизложеното предявените осъдителни искове се считат за неоснователни, поради което се моли съда да
ги отхвърли като такива.
В
с.з. ищецът редовно призован се представлява от процесуален представител, който
моли съда да уважи предявените искове и да му заплати разноските по делото за
адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът чрез процесуалния си
представител моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани,
като поддържа отговора на исковата молба. Претендира юриск. възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът В.К.К. работи като държавен служител в ответната
ОД МВР С. с местоизпълнение на служебните задължения на територията, обслужвана
от РУ Твърдица.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е 1499,85 лева /при 226 часа и 21 минути
извънреден труд с ограничение до 70 часа на тримесечие след корекция на нощния
труд/. Мораторната лихва е 202,77 лева.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявените
искове чрез увеличаването им, като иска за главница да се увеличи от сумата
1200 лева до сумата 1499,85 лева, искът за мораторна лихва чрез увеличаването
му от сумата 120 лева на сумата 195 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Справка
за заеманите длъжности от ищеца рег. № 343р-10093/24.09.2019 г.; Копие на
заповед на директора на ОДМВР С. № 343з-690/03.04.2018 г., Копе на писмо на
ДПУБ-МВР с рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., Копие на МЗ рег. № 8121з-791/28.10.2014
г.; Копие на МЗ рег. № 8121з-1429/23.11.2017 г.; Копие на писмо на МТСП с изх.
№ 94-НН-198/29.08.2011 г., Справка за изплатено допълнително възнаграждение за
нощен труд.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищецът е
държавен служител в ответната ОД МВР С. с местоизпълнение на служебните задължения
на територията, обслужвана от РУ Твърдица.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 24.02.2020 г. е допуснато
изменение на размера на предявените искове, а именно по предявения иск за
главница чрез увеличаването му от сумата 1200 лева на сумата 1499,85 лева и на
предявения иск за мораторна лихва от сумата 120 лева на сумата 195 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата
сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019
г. е 1499,85 лева /при 226 часа и 21 минути извънреден труд с ограничение до 70
часа на тримесечие след корекция на нощния труд/. Мораторната лихва е 202,77
лева.
Спорният
в настоящото производство въпрос е дължи
ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 и Наредба
за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за
отработени до 70 часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7
извънредният труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч.
годишно. Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187,
ал.7 ЗМВР при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично
писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия
казус не се установиха подобни изключения, нито съгласие на ищеца, но безспорно
се доказа, че положеният от него труд съгласно заключението на вещото лице е в размер на 276 часа, но след прилагане на
ограничението до 70 часа на тримесечие, размерът на извънредния труд е 226 часа
и 21 минути.
Предявеният
иск е основатален до размера на сумата
от 1499,85 лева за 226 часа и 21 минути извънреден труд и съответно обезщетението за
забавено изпълнение на паричното задължение за периода на забавата , като за
начална дата се приеме 26 число на месеца, следващ отчетния период до
01.07.2019 г. Тъй като е допуснато изменение на предявените искове до размера
на сумата 1499,85 лева брутно възнаграждение за 226 часа и 21 минути извънреден
труд и 195 лева мораторна лихва, до тези размери следва да се уважи исковата
претенция.
Основателността
на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, повелява, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ този, в който е
положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора
на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено
протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това
служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от
зам.директор ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.
Следователно след десето число на
месеца, следващ отчетния период ответникът изпада в забава и
съдът следва да приеме за основателно
искането и периода на забавата от 26-то число на месеца, следващ отчетния
период.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в
размер на 485 лева.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът
счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска
минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 634.99 лв. С оглед вида
на втория иск, който е акцесорен, съдът намалява минималното предвидено
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300
лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 109.99лева
или общо за сумата от 409.99 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
С., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***,
както следва:
-
сумата 1499,85 лева /хиляда четиристотин деветдесет и девет
лева и 85 ст./, представляваща възнаграждение за положен от ищеца общо 226 часа и 21 минути извънреден труд за периода от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 195,00 лева /сто деветдесет и
пет лева/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.07.2016
г.до 01.07.2019 г.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” №
5 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***, сумата от 485 лева, представляваща направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С.,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ген. Скобелев” № 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в
размер на 109.99 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 350,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: