РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. А.
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. А. Въззивно гражданско дело №
20215300502202 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на С. К. С. с ЕГН: ********** с
адрес в ***, против решение № 1115/07.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1596/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен
искът и против ЧСИ Б.Г. А. с рег.№ 908, район на действие – ОС – Пловдив, с
адрес в гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 4, ет. 5, офис 13 за заплащане
на сумата от общо 219 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатени от ищцата такси в изпълнителното производство
по изп. дело № 1114/2019г. по описа на ЧСИ Б.А., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Оплакванията в жалбата са неправилност на
решението, като се моли за неговата отмяна и за постановяване на друго
решение по същество, с което искът да бъде уважен. Претендира се
заплащането на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна ЧСИ Б.Г. А. с рег.№ 908, район на действие – ОС
– Пловдив чрез процесуалния и представители адв. Г.К. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
заплащане на разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалвана, изхожда от надлежна страна, имаща право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, която норма
гласи, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
По делото пред тази инстанция между страните не се оспорват
констатациите на първоинстанционния съд в решението, че ищцата е
взискател по изпълнително дело № 1114/2019г. по описа на ЧСИ Б.А., че в
срока за доброволно изпълнение е извършено плащане от длъжника на сумите
по изпълнителния лист и делото е приключено с разпореждане на ЧСИ, както
и че ищцата е заплатила такси във връзка с подадени от нея жалби против
действията на ЧСИ Б.А. по изпълнителното дело в размер на общо 219 лв.
Ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени вреди в размер на
исковата сума, съставляваща разноски по изпълнението в общ размер на 219
лв., които са останали несъбрани в рамките на изпълнителното производство,
което е било прекратено от ЧСИ Б.А. поради пълно изплащане на дълга.
В производството пред ПРС е приложено копие на изп. дело №
1114/2019г. по описа на ЧСИ Б.А., видно от което изпълнителното
производство по същото е приключено с разпореждане от 04.09.2019 г.,
влязло в сила на 20.09.2019 г., на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК - поради
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
По изпълнителнот дело ищцата в качеството и на взискател е
подавала следните жалби против дейтвията на ответницата като ЧСИ и е
заплащала следните такси във връзка с тях: жалба вх.№ 8121/11.07.2019 г.,
против разпореждане за отказ да се наложи възбрана върху недвижим имот,
по която са платени такси от 36 лв. по сметка на ЧСИ и 25 лв. по сметка на
ПОС; жалба вх.№ 13745/02.12.2019 г. против бездействието на ЧСИ,
изразяващо се в липсата на произнасяне по нейна молба от 03.10.2019 г. за
даване на сведение за постъпилите по изп.дело суми от длъжника, по която са
платени такси от 36 лв. по сметка на ЧСИ и 25 лв. по сметка на ПОС; жалба
вх.№ 1878/28.02.2020 г. против разпореждането за приключване на
изпълнителното производство, по която са платени такси от 36 лв. по сметка
2
на ЧСИ и 25 лв. по сметка на ПОС. Извън таксите по посочените жалби, на
28.02.2020 г. ищцата е заплатила по сметка на ответницата и сумата от 36 лв. -
такса във връзка с отправеното от нея след приключването на
изпълнителното производство искане за даване на сведение за постъпилите
по изп.дело суми от длъжника.
Жалба вх.№ 8121/11.07.2019 г. е била оставена без уважение с
окончателно решение от 23.08.2019 г. по гр.д.№ 1705/2019 г. на ПОС. Жалба
вх.№ 13745/02.12.2019 г. е била оставена без разглеждане с определение от
18.12.2019 г., по гр.д.№ 2885/2019 г. на ПОС, влязло в сила на 09.03.2020 г.
Жалба вх.№ 1878/28.02.2020 г. е била оставена без разглеждане с определение
от 24.02.2020 г. по гр.д.№ 689/2020 г. на ПОС, потвърдено с окончателно
определение от 30.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 456/2020 г. на ПАС.
Въз основа на така установените факти съдът приема за доказано
твърдението на ищцата, че същата е заплатила в рамките на изпълнителното
производство посочените по-горе такси в общ размер от 219 лв. Споделя се
обаче изцяло извода на първоинстанционния съд, че тези такси не са разноски
по изпълнението, а са направени от ищцата разноски във връзка с
обжалването на посочените по-горе действия на ЧСИ, като нито една от
жалбите не е била уважена, поради което и тези разноски не са и били
присъдени от съда в рамките на производствата по обжалването. Доколкото
жалбите не са били уважени, ищцата е загубила възможност да търси
заплащането на тези разноски в друго производство, като следва да се
приеме, че липсва незаконосъобразно действие на ЧСИ, във връзка с което
ищцата да е претърпяла вреди. Ищцата е заплатила по сметка на ответница
като ЧСИ в свой интерес сумата от 36 лв. - такса във връзка с отправеното от
нея искане за даване на сведение за постъпилите по изп.дело суми от
длъжника, като това искане е било направено след приключването на
изпълнителното производство, към който момент следва да се преценя
събирането на всички разноски за взискателя.
Предвид изложеното съдът приема, че не е налице фактическият
състав на специалната деликтна отговорност по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.
Предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради изложените мотиви въззивната инстанция намира решението
на районния съд за правилно и законосъобразно, поради което същото ще
бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемата
страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция, които се
констатираха на 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1115/07.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 1596/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. състав.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН: **********, с адрес в *** да заплати на
ЧСИ Б.Г. А. с рег.№ 908, район на действие – ОС – Пловдив, с адрес в гр.
Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 4, ет. 5, офис 13, сумата от 360 /триста и
шестдесет / лв. - направени по делото разноски пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4