РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Ихтиман, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200282 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано във връзка с жалба от Р. А. Т. ЕГН **********
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 1181зз-34 от 12.06.2025 г., издадена от Г. Х. К.,
на длъжност "**********“ при РУ-Костенец, с искане за нейната отмяна поради
незаконосъобразност.
В жалбата се твърди, че издадената заповед е в нарушение на материалните
предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и предприетата принудителна мярка е
непропорционална.
Пред съда ответникът по жалбата оспорва жалбата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване пред РС - Ихтиман индивидуален административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 1181зз-34 от 12.06.2025 г.,
издадена от Г. Х. К., на длъжност "*********“ при РУ-Костенец жалбоподателят е задържан
за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Районно управление-Самоков.
Заедно със заповедта за задържане е съставен и протокол за личен обиск , като
жалбоподателят е попълнил и декларация за правата на задържано лице, в която е заявил,
че не желае член от семейството му да бъде уведомено за задържането му.
Посочено е в заповедта, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР във връзка с водено разследване за извършено престъпление по чл. 209 НК – за това,
че на 11.06.2025 г. около 9,30 часа в гр. Костенец е въвел в заблуждение В. Н. А. и е отнел
1
сумата от 4230,00 лева, като е образувано досъдебно производство № 54/2025 г. по описа на
РУ на МВР-Костенец.
Оспорената заповед е издадена от лице от състава на РУ - Костенец към ОДМВР -
София, чиято посочена в заповедта конкретна длъжност го определя като полицейски орган
по смисъла на чл. 57 ЗМВР, който е материално компетентен за издаването й.
Заповедта е издадена в предписаната от чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и е
подписана от полицейския орган и от задържаното лице в съответствие с чл. 74, ал. 3 ЗМВР.
От представените по преписката материали по досъдебно производство № 54/2025 г.
по описа на РУ на МВР-Костенец се установява, че към момента на задържането Р. Т. е бил
заподозрян в извършване на престъпление по чл. 209 НК.
При преценката на законността на задържането съдът съобрази Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г., съгласно което член 6, параграф 2 от Директива 2012/13
трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени
или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима
информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на
задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване.
Със сходен смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 -
"Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ, където е посочено, че не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи
съпричастност към престъпно деяние.
От друга страна обаче, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо
издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния
административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от
същия административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност да се
запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта.
Следва да се има предвид, че задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73
ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага
неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. В
зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер Оспорената заповед е издадена в условията на оперативна
самостоятелност, с каквото полицейските органи разполагат, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Известно е, че целта на принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа", налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е да се предотврати или преустанови
извършването на престъпление, да се предотвратят или преустановяват последиците от
същото, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно преследване чрез
заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е
изцяло в тежест на административния орган, издател на акта.
От материалите по делото е видно, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с
основанията за задържането му и е получил препис от заповедта, като продължителността
на самото фактическо задържане е била обвързана с постигането на целите му –
2
препятстване на възможността на Т. да се укрие и да осуети наказателното преследване
срещу него включително и чрез укриване на улики във връзка с наличните данни за
съпричастността му към извършване на престъплението измама, за което е било образувано
досъдебното производство.
Неоснователно е възражението в жалбата за това, че на Т. не е била предоставена
възможността за осъществяване на телефонно обаждане, за да съобщи за задържането му,
тъй като той сам е попълнил декларация, в която е заявил, че не желае негови близки да
бъдат уведомявани за задържането, както и че не желае адвокатска защита.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваната заповед за задържане е издадена
при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. Т. ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 1181зз-34 от 12.06.2025 г., издадена от Г. Х. К., на длъжност "***********“ при РУ-
Костенец.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3