№ 877
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20221100500081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20202857 от 26.10.2021г., постановено по гр. д. № 70532/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, постановено по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК е признало за установено на основание чл. 155 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Н.
И.Д. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 137.68 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от 01.10.2015г.-30.10.2015г. за имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. ******* ******, кв. *******2, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до
окончателното погасяване, главница за дялово разпределение в размер на 0.18 лв. за период
от 01.10.2015г. до 30.10.2015г. ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до
окончателното погасяване, както и мораторна лихва за забава в размер на 0.05 лв. за
периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г. които вземания са предмет на издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71766/2018г. по описа на
СРС, 174 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.
И.Д. искове за горницата над 137.68 лв. до пълния предявен размер , представляваща
стойността на топлинна енергия за период от 01.05.2015г. -30.10.2015г. за имот, намиращ се
в гр. София, ж.к. „******* ******“, кв. *******2, ведно със законната лихва, считано от
09.11.2018г. до погасяването; мораторна лихва в размер на 93.55 лв. за периода от
01.12.2015г. до 31.10.2018г.; главница за дялово разпределение за горницата над 0.18 лв. до
пълния предявен размер за период 01.05.2015г.до 30.10.2015г. ведно със законната лихва от
09.11.2018г. до погасяване на вземането и мораторна лихва за забава за горницата над 0.05
лв. до пълния предявен размер за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г., които вземания са
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 71766/2018г. по описа на СРС. С посоченото решение ответникът Н.И. Д.
е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 22.62 лв. разноски за заповедно
производство и сумата от 188.47 лв. разноски за исковото производство, а от своя страна
1
ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ответника сумата от 209.53 лв. разноски за
исковото производство.
Срещу решението в частта, в която е уважен иска е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба ответника Н. И.Д.. Жалбоподателят поддържа, че
сумата, за която е уважен искът също е погасена по давност. Излага доводи, че съгласно
приложимите за процесния период Общи условия на „Т.С.“ ЕАД (в сила от 12.03.2014г.),
когато няма данни да е изпълнена процедурата по чл. 33, ал. 2 от тях, давността започва да
тече от първо число на съответния следващ месец. По изложените съображения счита, че
претендираното задължение за м. октомври 2015г. е изискуемо от 01.11.2015, докато
заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е подадено от ищеца
на 09.11.2018г. – осем дни след изтичане на давностния срок. Сочи още, че възражението за
изтекла давност е релевирано от ответника Н.Д. още с възражението по чл. 414 от ГПК. По
изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част като
неправилно. Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител
адв. К.П. заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира
разноски за двете инстанции. Представя договор за правна помощ и съдействие №
1/25.02.2022г. и списък на разноските по реда на чл. 80 от. ГПК.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, въззивната жалба е неоснователна, а
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
Претендира разноски за въззивна инстанция. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещната страна, намира за установено следното:
Със заявление вх. № 3087464/09.11.2018г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК Н. И.Д. за сумата 362.40 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до 31.10.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „******* с аб.
№ 070616, ведно със законната лихва от 09.11.2018г. до изплащане на вземането, сумата от
93.55 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г., сумата от 1.06 лв. ,
представляваща цената на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 31.10.2015г. ведно със законната лихва от 09.11.2018г. до изплащане на
вземането, сумата от 0.32 лв., мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г. и заедно с разноски по делото. На
29.05.2019 г., по ч. гр. д. № 71766/18 г. на СРС, 174 състав е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 75лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът Н. И.Д. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 17.07.2019г., в което е
заявил, че не дължи пари на заявителя, защото е изтекла погасителната давност.
Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на
04.11.2019 г. Исковата молба на ищеца „Т.С.“ ЕАД е депозирана на 04.12.2019г. /в срока по
чл. 415 ГПК/.
Пред СРС са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът Н. И.Д. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните
суми: 362.40 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2015г. - м. 10.2015г. , ведно със законна лихва за забава от
01.12.2015г. до 31.10.2018г., както и суми за дялово разпределение в размер на 1.06 лв. -
главница за периода от м. 05.2015г. до м. 10. 2015г. и 0.32 лв. лихва за периода от
2
01.12.2015г. до 31.10.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „******* с
аб. № 070616,, за които суми на 29.05.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 71766/2018г. на СРС, 174 състав.
За да се уважи предявения главен иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени
от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, в която се намира процесния
имот е топлофициран, както и стойността на доставената топлинна енергия.
Ответникът Н. И.Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока на чл. 131 ГПК.
С възражението по чл. 414 ГПК е направил възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е представен нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот по
реда и при условията на ЗУПГМЖСВ и Правилника за приложението му № 200, том ІІ, рег.
№ 4584, дело № 385/2015г. по описа на Нотариус К.Н. с рег. № 609 на НК с район на
действие СРС. С него ответникът Н. И.Д. прехвърля правото на собственост на процесния
имот, находящ се в гр. София, кв. „******* на трето лице на 26.10.2015г..
Видно от представения по делото Констативен протокол № 2213/28.12.2007г. за
сградата на адрес Ж.К. „******* ******“, бл. *******, в който се намира процесния имот, не
съществува възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия
поради еднотръбна инсталация за отопление.
По делото е представено съобщение към фактура №********** от 31.07.2016г.,
издадена от ищцовото дружество. В нея са посочени задълженията за процесния период.
От заключението на съдебно - техническата експертиза по делото, изготвена от вещото
лице инж. Б.С.В.-Т., се установява, че общият топломер се отчита по електронен път в 0:00
часа на първо число на месеца чрез електронно устройство. Отчетът се документира. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за
сметка на доставчика на топлинна енергия, като чистото количество топлинна енергия,
което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление (имот, сградна
инсталация и общи части). В случая сградата, етажна собственост с адрес ж.к. *******,
където се намира процесния имот няма техническа възможност за прилагане на системата за
дялово разпределение тъй като има еднотръбна вътрешна отоплителна инсталация. По тази
причина потребителите нямат сключен договор за дялово разпределение и съответно не са
монтирали индивидуално топлоразпределители на радиаторите си. Разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост се извършва от
ищеца „Т.С.“ ЕАД при спазване на чл. 61, ал. 2, след отчет на водомерите за топла вода
,монтирани в имотите на абонатите в сградата.
Според вещото лице в процесното жилище са изключени частично отоплителните тела
и е намален отопляемия обем. За процесния периода от 01.05.2015г. - 30.10.2015г. фирмата
за дялова разпределение не е отчитала водомера поради неосигурен достъп за отчет.
Процесният имот е с отопляем обем по проект 139 кв.м., съгласно Акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда, предадена от председателя на Етажната собственост на
ищеца. На базата този отопляем обем се разпределя енергията, отдадена от сградната
инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За периода от 01.05.2015г. до
31.10.2015г. сумата за изразходваната топлинна енергия , изчислена в изравнителните
сметки, изготвена от ищеца е 500.68 лв. , от които 28.38 лв. топлинна енергия за отопление и
472.30 лв. топлинна енергия за топла вода.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.
Д.П., се установява, че към датата на изготвянето й няма данни за извършени плащания на
процесните задължения. Според депозираното заключение общо неплатените суми за
процесния период м. май 2015г. -31.10.2015г. са ва размер на 457.33 лв., от които главница
за топлинна енергия 462.40 лв. и лихви 95.55 лв. и главница за дялово разпределение – 1.06
лв. и лихва 0.32 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и e процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор, но само в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Н.
И.Д. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с
подаденото възражение по чл. 414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т. см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т. д. № 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т. д.
№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ІV ГО
на ВКС. и др. /.
За уважаване на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти, на които основава претенцията си (чл.
154, ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника
топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Въз основа на представения нотариален акт за покупко- продажба,
с който ответникът е отчуждил правото си на собственост върху процесния имот на
26.10.2015г. се установява несъмнено, че ответникът е титуляр на право върху
топлоснабдения имот и че за същия е била открита клиентска партида с абонатен № 070616.
От това следва, че за процесния период м. 05.2015г. 31 10. 2015г. ответникът се явява
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – с оглед и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено,
че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период
4
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ
и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год./.
Доказано е също така въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд
намира, че следва да бъде кредитирано, че за периода от м.май 2015год. до 31.10.2015г.
стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия е в размер на 462.40 лв., върху
която е начислена мораторна лихва в размер на 95.55 лв.. Според същото заключение
стойността на услугата дялово разпределение – възлиза за процесния периода на 1.06 лв.,
върху който е начислена мораторна лихва в размер на 0.32 лв. С обжалваното решение е
прието, че единственото непогасено по давонст вземане на ищеца е това, дължимо за м.
октомври 2015г. в размер на 1368лв.посочената сума е сбор от дължимата сума за м.
октомври 2015г. – 123.84 лв. и сумата за изравняване за изразходваната топла вода за
целия период в размер на 83.02 лв., разделена на броя на месеците - а именно 13.84 лв.
Спорният въпрос между страните въпроси по същество във въззивното
производство е свързани с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна
енергия, които се отнасят за месец октомври 2015г. са погасени по давност.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело
№3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съответно вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно
решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. Вън от тези
случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата на
чл. 111, б. ”в” ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за периода месец откомври 2015г. въззивният съд приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм.,
ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
5
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общите условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача
– чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача –
чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване
на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята
на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая
зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни
вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. в
частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия за месец октомври 2015г. е започнала да тече от 1-во число
на съответния следващ месец, респективно от изготвянето на индивидуалната справка, и е
изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
6
по ч.гр.дело №71766/2018 год. по описа на СРС, ГО, 174 състав – 09.11.2018г. Следователно
горепосочените главни вземания, претендирани от ищеца за м. октомври 2015г. се явяват
погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за забава според правилото на чл.
119 ЗЗД.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението следва да
се отмени в частта, в която е уважен искът на ищеца за сумата 137.68 лв., предстявляваща
стойността на топлинни услуги за периода от 01.10.2015г. до 30.10.2015г. , ведно със
законната лихва, считано от 09.11.2015г. до окончателното погасяване; както искът за сумата
0.18 лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2015г. до
30.10.2015г., ведно със законнната лихва, считано от 09.11.2018г. ,както и за начислените
върху тях мораторни лихви.
По разноските по производството:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника - ответник Н.
И.Д. се дължат разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената
част от исковете в общ размер от 90.47 лв. и претендираната за настоящото производство
сума от 325 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. заплатена държавна такса.
Въззивникът своевременно е представил списък по чл. 80 от ГПК, придружен с договор за
правна защита и съдействие № 1/25.02.2022г.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД своевременно е направила възражение за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 300 лв. Претендираният от въззивника адвокатски хонорар не надвишава този
размер, поради което следва да се присъди претендирания размер от 300лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20202857 от 26.10.2021г., постановено по гр. д. № 70532/2019г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, в частта, с която е признато за
установено по предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „******* срещу Н. И.Д., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. „*******, че дължи следните суми: 137.68 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 01.10.2015г.-30.10.2015г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ******, кв. *******2, ведно със законната
лихва, считано от 09.11.2018г. до окончателното погасяване, главница за дялово
разпределение в размер на 0.18 лв. за период от 01.10.2015г. до 30.10.2015г. ведно със
законната лихва, считано от 09.11.2018г. до окончателното погасяване, както и мораторна
лихва за забава в размер на 0.05 лв. за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г. които
вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 71766/2018г. по описа на СРС, 174 състав като погасени по давност,
както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер на 22.62 лв. – разноски за заповедното производство и 188.47 лв. разноски за
исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Н. И.Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж. к. „*******, искове за следните суми: 137.68 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от 01.10.2015г.-30.10.2015г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******
******, кв. *******2, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до окончателното
погасяване, главница за дялово разпределение в размер на 0.18 лв. за период от 01.10.2015г.
7
до 30.10.2015г. ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до окончателното
погасяване, както и мораторна лихва за забава в размер на 0.05 лв. за периода от
01.12.2015г. до 31.10.2018г. които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71766/2018г. по описа на СРС, 174
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на
Н. И.Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „******* и съдебен адрес гр. София, ул.
„****** ******* – адв. К.П., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 90.47 лв. разноски в
първоинстанционното производство и 325 лв. разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8