№ 7066
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110154510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. М. Б., чрез адв. Л. Л., с която срещу
"Ентъртеймънт България“ ЕООД, ЕИК *********, са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 18 000 лева, представляваща
сбор от главници по договори за заем от ***** г. и от ***** г. (всеки за сума от по
9000 лева), ведно със законната лихва от предявяване на исковете /13.09.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на ***** г. и на ***** г. между страните са били сключени
два договора за паричен заем, по силата на които е предоставил на дружеството сума в
размер на 18 000 лева (по 9000 лева по всеки от договорите). За предаването на
заемните суми били съставени две разписки, подписани от ответника. Предоставените
на дружеството в заем суми не били върнати към предявяване на исковете. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи осъдителните претенции и да присъди
сторените в хода на производството от ищеца разноски.
На ответника препис от исковата молба е връчен при условията на чл. 50, ал. 2
ГПК, като в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по
чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че между страните са били сключени договори за заем за суми от по 9000
лева, които е предоставил на ответника на ***** г. и на ***** г., а последният се е
задължил да му върне същите, както и че е настъпил падежът на задълженията за
връщане на сумите.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по двата
договора, като е върнал на ищеца заемните суми.
1
В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай
факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства
по делото.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1
ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получил преписите от исковата молба и приложенията към нея;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- управителят на дружеството, не се е явил, нито дружеството е представлявано
от друг пълномощник в първото открито съдебно заседание по делото, без да е
направило искане за разглеждането му в отсъствие на представляващ страната;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на
искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 146930/14.10.2024 г., с което
на страната са указани последиците от проява на процесуално бездействие и
възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено
решение/.
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените в производството неоспорени писмени доказателства.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на
ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, като уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество
на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото
производство са в размер на сумата 2925 лева, от които 720 лева за държавна такса по
предявените искове, 5 лева държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, 2200
лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, да заплати на Н. М. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 18
000 (осемнадесет хиляди) лева - представляваща сбор от главници по договори за
заем от ***** г. и от ***** г. (всеки за сума от по 9000 лева), ведно със законната
лихва от предявяване на исковете /13.09.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземанията, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2925 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2