Номер 139313.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивI наказателен състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
Секретар:Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20205330205347 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Е. З. против Наказателно постановление
№ 523743- F553712/10.07.2020, издадено от Директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което на И. Е. З. е наложена глоба в размер на 3500 лева на
основание чл. 5, ал.1 ЗОПБ.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
действително в жалбата е допуснатата техническа грешка при изписване
на номера на атакуваното наказателно постановление. От съдържанието
на жалбата обаче, а и от изричното посочване в нея на точния номер на
АУАН, въз основа на който е издадено НП, се установява по несъмнен начин,
че волята на жалбоподателя е атакува именно процесното НП.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
1
ОТМЕНЯНЕ по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:
На 28.02.2020г. в нарушение на ЗОПБ /Закона за ограничаване на
плащанията в брой/ И. Е. З. в качеството си на извършител не е платила чрез
банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към
„АУТОТРЕЙД 18" ЕООД в размер над 10 000 лв., а именно 14 000лв.,
представляващо плащане за закупуване на употребяван лек автомобил, марка
Мерцедес Ц 250, рама *****************.
Съгласно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от дата 28.02.2020г. сключен между И. Е. З. -купувач и „АУТОТРЕЙД 18"
ЕООД- продавач е постигнато споразумение, че купувачът закупува
употребяван лек автомобил, марка Мерцедес Ц 250, рама *****************
за сумата от 14 000лв.
Плащането е документирано със служебен касов бон „дубликат" в
размер на 14 000.00 лв., което е извършено на 28.02.2020г. на адрес гр.
Пловдив, ул. Пере Тошев №65, ет.2 и за което има издадена и фактура №
**********/28.02.2020г.
Нарушението е извършено в гр. Пловдив на 28.02.2020г. и е открито на
26.05.2020г. при проверка на представените документи от „АУТОТРЕЙД 18“
ЕООД в хода на проверка по прихващане и възстановяване на ДДС,
възложена със Резолюция за извършване на проверка № П-1 6001620086717-
0РП-001/19.05.2020г. и приключила с Протокол N° П-16001620086717-004-
001/08.06.2020г.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.
АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
2
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-
наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по
аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно и
фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2
от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени,
доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице.
Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административно-
наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и
предявява административното обвинение, тези стандарти следва да
бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
3
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в
случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно
деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за
преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП
следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото
на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се
наказва.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото както в АУАН, така
и в НП е посочен само правния извод на наказващия орган, че
жалбоподателката „не е извършила плащане по платежна сметка“.
Липсва обаче, каквото и да било изложение на конкретни факти
за начина на плащане, от които да може да се направи проверка за
правилността на този правен извод. И по-конкретно, както в АУАН, така
и в НП липсва уточнение как реално е извършено плащането- чрез
плащане в брой, чрез чек, чрез банкова карта, чрез даване вместо
изпълнение и др.
Видно от текста на сочената като нарушена норма на чл. 3, ал.1, вр.
чл.5, ал.1 ЗОПБ начинът на плащане е основното и централно фактическо
обстоятелство в процеса, без надлежното предявяване на което не
съществува възможност за преценка за съставомерност на деянието.
Действително в АУАН и НП е посочено, че срещу плащането е
издаден служебен касов бон. Очевидно е предположението на контролния
4
орган, че след като плащането е документирано с касов бон, то не е
извършено по платежна сметка. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно базисните правила на наказателния и административно наказателния
процес отговорността на дееца не може да почива на предположения, а което
и по-важно това предположение на контролния орган не държи сметка за
действащата материално правна уредба.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин - фискални касови
бележки се издават при всяка продажба на стока или услуга, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От изложеното следва, че се дължи издаването на фискална касова
бележка дори и плащането да е извършено чрез банкова карта на ПОС
терминал.
Така изрично Решение № 133 от 18.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3564 /
2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2684
от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2767 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1780 от 06.08.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1831 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Действително чл. 3, ал.1а, т.2 от Наредба Н-18 ДОПУСКА и да не се
издава фискален касов бон в случаите на плащане чрез банкова карта, но
само при условие, че са налице и останалите условия визирани в тази
точка. Във всички случаи обаче наличието на издаден фискален касов бон
не изключва плащането да е извършено чрез банкова карта.
От друга страна съгласно чл. 25 и следващи от Наредба № 3 от 16 юли
2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти- плащането с банкова карта на ПОС
терминал представлява плащане по банкова сметка и при него
изискванията на ЗОПБ са спазени.
5
От всичко гореизложено следва, че фискални касови бележки се
издават и в случаи на плащания по банкова сметка ( какъвто е случая при
плащане с банкова карта на ПОС терминал). Поради това и следва да се
приеме, че изводът на контролния орган, че щом е издаден касов бон, значи
плащането е брой и е нарушен ЗОПБ, представлява едно необосновано
предположение, върху което не може да се базира административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съвсем отделен е въпроса защо при налична забрана на чл. 7а от
Наредба Н-18 е издаден служебен бон, а фискален касов бон , но това е
въпрос неотносим към настоящия процес, който може да се изследва в
отделно производство с оглед евентуално ангажиране отговорността на
издателя на бона.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в
АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението
е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
6
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения,
които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие
и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва (какъв е конкретния вид плащане), едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те
да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С оглед констатираните пороци при съобразяване с изискванията
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на изводите
на наказващия орган, НП следва да се отмени.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче нито е поискал
такива, нито е представил доказателства реално да са сторени (за заплатено
7
адвокатско възнаграждение за защита и представителство), то такива не
следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 523743-
F553712/10.07.2020, издадено от Директор на ТД на НАП- Пловдив, с което
на И. Е. З. е наложена глоба в размер на 3500 лева на основание чл. 5, ал.1
ЗОПБ
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8