№ 3263
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110156320 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
Г. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за
сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
20782/04.07.2024г. по ч.гр.д. № 36760/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2697.36 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., както и сумата 30.40 лева – главница за извършено
дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното
изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № 38,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 408.35 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 03.06.2024г.,
както и сумата 7.10 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.- 03.06.2024г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника М. Г. Т. в качеството му на собственик
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на
1
потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 38,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761, като
ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, което не е сторил. Обосновава правният си интерес от предявяване на
исковете с издадената в негова ползва заповед за изпълнение на парично задължение №
20782/04.07.2024г. по ч.гр.д. № 36760/2024г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която от
длъжника е постъпило възражение в срок. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати описаните суми, ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Представя
доказателства, прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Т. подава писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер като недоказани и неоснователни. Релевира, че
представените извлечение от сметки и съобщение към общи фактури не доказват
съществуването на вземанията, няма неяснотата кой ги е съставил и дали е имал такива
правомощия, поради което ги оспорва и моли да се задължи ищеца да представи
доказателства за връчването на ответника на тези фактури. Оспорва да е налице сключен
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия и моли ищецът да бъде
задължен да представи такъв. Сочи, че подаването на топлинна енергия е част от предмета
на установяване по делото, поради което моли да бъдат представени документи относно
доставената и потребена топлинна енергия с оглед установяване размера на задължението.
Оспорва през процения период да е ползвал каквато и да е доставена от дружеството-ищец
топлинна енергия, за която са издадени фактури, които не са представени, както и да е
извършено дялово разпределение съобразно изискванията. Релевира възражение, че
претенцията не е конкретизирана. Излага довод, че по делото няма доказателства за фактите,
които са в тежест на ищеца да докаже. Оспорва размера на вземането с довод, че няма
данни дали не е нелице префактуриране на стари задължения, както и дължимостта на
мораторна лихва с довод, че е в протИ.речие с общите условия. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Прави доказателствени искания.
Конституираното трето лице-помагач „Далсия“ ООД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от
20.03.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
Красно село, блок 10, вх. Б, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната
България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Бруната България“
ООД договор от 08.05.2002г. Обявено е за служебно и общо известно с доклада по делото,
2
срещу който няма възражения, че „Далсия“ ООД е с предишно наименование БРУНАТА и
БРУНАТА БЪЛГАРИЯ. Наличен е също договор между ищеца и ФДР от 09.06.2020г.
Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между ищеца
и ФДР.
Установява се от представените от третото лице-помагач на страната на ищеца
доказателства /л.78/, че ответникът не е осигурил достъп до имота за реален отчет при
проверка на 09.05.2023г. и на 20.05.2023г.
Ищецът е представи исканите документи – фактури за процесния период и имот.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление с 1 брой щранг лира с мощност 494Вт, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление е
разпределяна по методиката, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 от Наредба №
РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, при съобразяване, че щранг-лирата е без
измервателен уред и при отчитане на нейната мощност 494Вт и максималния специфичен
разход за сградата – 1.7009 дел/Вт. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислявана на база 2 броя потребители по 140 литра дневно по т.5.2 от Приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за
сградна инсталация е разпределена съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61,
ал. 1, т. 6.1.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването в зависимост от
пълния отопляем обем – 186 куб.м. и този на ЕС – 9105 куб.м. Отговорено е, че размерът на
дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2651.58 лева, от които
792.26 лева за отопление и сградна инсталация и 1859.32 лева за битово горещо
водоснабдяване. След изравнителните сметки, вземането за главница топлинна енергия
възлиза на 2692.84 лева – главница за топлинна енергия, или сума по-малка от
претендираната.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото, или такива, осчетоводени в счетоводството на
3
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./. В
случая истинността на тези документи не е оспорена, поради което експертното заключение
се ползва от съдебния състав.
Извежда се от договор за дарение на недвижим имот № 139, том от 19.07.1995г., че
правото на собственост върху недвижим имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, е придобито от ответника Михал Г. Т., като дарителят
Недялка М.а Т.а си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.
Видно от акт за смърт /л.73/ Недялка М.а Т.а е починала на 14.10.2000г.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
4
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че имотът е бил придобит от ответника по силата на
правна сделка - дарение. Извежда се от доказателствата, че дарителят е запазил пожизнено
правото си на ползване върху дарения имот, както и че още през 2000г. е починал, поради
което и задължен за стойността на предоставените услуги при съобразяване на горните
изводи е собственика на топлоснабдения имот.
По изложените мотиви съдебният състав прави извод за настоящото производство, че
ответника Михал Г. Т. е собственик на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по
реда на правна сделка.
Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, като няма нужда от
сключване на индивидуален договор, поради което и релевираните в този смисъл
възражения остават несподелени. Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са
й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от ответника в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
договор за дарение и акт за смърт на дарителя, и изводите на съда за наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството
на ответника на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които
5
да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което
релевираното възражение остава несподелено.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/ и заключението на СТЕ.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
6
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Бруната“
ООД, към момента с наименование „Далсия“ ООД, което обстоятелство страните не
оспорват. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. По изложените мотиви остават несподелени възраженията на ответника.
Независимо дали услугата за дялово разпределение е необходима с оглед поставените уреди
за дистанционно отчитане, то тя в рамките на процесния период е била извършвана, поради
което заплащане на стойността се дължи.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира. При доказано извършване на дялово
разпределение според нормативните изисквания и липса на възражение за погасяването му
по давност, съдебният състав приема за дължима сумата за главница за дялово
разпределение в размер на 30.40 лева за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. Като акцесорна
7
последица се явява и присъждането на законна лихва върху тази главница, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части
на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености
на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното
място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕ като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Разпоредбата на чл. 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление
в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре
в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение
и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
8
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази
за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Причините за
преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото доходите на собствениците
не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с
вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация,
които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
9
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред
хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от
28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).
В настоящия случай, сградата, където се намира имотът, се намира в режим на етажна
собственост и има налице решение на ОС на ЕС за присъединяването към
топлопреносната мрежа, което не е оспорено по съответния ред, поради която причина и не
може да бъде оспорено в настоящото производство. Установява се от заключението на СТЕ,
че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в която се намира
процесният апартамент, е отчитана с общ топломер по електронен път в началото на всеки
месец, като посредством т.нар. "терминал" са снемани показанията на топломера на първо
число на месеца. Топломерът е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки, поради което релевираните възражения за неговата неизправност не се споделят
от този състав. В сградата се ползва топлинна енергия, поради което с оглед Наредба за
топлоснабдяването, технологичните разходи на съоръженията и абонатната станция са за
сметка на потребителя, и от отчетената енергия е отчислявана топлинна енергия за
технологични разходи за абонатната станция за сметка на "Топлофикация София" ЕАД.
Установява се още от заключението, че в настоящото исково производство за топлоснабден
имот – апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, е
начислена и се претендира за топлинна енергия за сградна инсталация. Така начислените
суми са определени пропорционално на отопляемите обеми на имотите по проект и този на
имота.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ, както и че
количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното
разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било
пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба за топлоснабдяването.
10
Според заключението това разпределение и извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите.
Не са налице доказателства по делото обектът на ответника да е функционално отделен
от сградата и/или да се намира извън отопляемия обект на същата, за да се направи извод,
че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Подобен извод
не се съдържа в заключението на СТЕ, както и не са релевирани твърдения от ответника,
нито има доказателства, че през обекта не преминават вертикални и/или хоризонтални
щрангове, каквито видно от доказателствата, представени от него, има в имота. С оглед на
това съдебният състав, че се дължи стойността на топлинна енергия за сградна инсталация.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Спазването на
реда за разпределяне и отчитане на ТЕ за отопление се извежда и от представените
протоколи за неосигурен достъп. Заключението дава основание да се приеме също, че за
имота е потребявана и топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, като с
оглед доказателствата за неоказан достъп, този съдебен състав приема, че е спразена
процедурата по отчитане на топлинната енергия за отопление – начислява се за щранг лира с
посочена мощност и без имервателен уред, поради което и релевираните възражения
относно процедурата по отчитане и разпределяне на топлинната енергия за отопление
остават несподелени. Топлинната енергия за отопление и сградна инсталация след
изравнителната сметка възлиза на 847.26 лева. Ето защо този съдебен състав приема, че в
случая доставянето на топлинна енергия през процесния период е установено от
заключението от СТЕ, както и че количеството доставяна топлинна енергия е отчитано
правилно. Ежемесечното разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна
енергия е било пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Според заключението това разпределение и извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите. С оглед на това съдебният състав намира, че дължима се явява
посочената сума за ТЕ за отопление и сградна инсталация.
По отношение на вземането за стройността на топлинна енергия, отдадена за
битово горещо водоснабдяване
Видно е от експертното заключение, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е изчислена на база за 2броя потребител поради липса на достъп за отчет за
целия отчетен период. Вещото лице е обосновало, че не е представен протокол за неоказан
достъп, но такъв е наличен по делото. Стойността на топлинната енергия, отдадена за
битово горещо водоснабдяване, по прогнозни данни е в размер на 1859.32 лева, а след
изравняване – 1859.32 лева. Съдебният състав намира, че дължима е само 1/2 част от тази
сума. Нормата на чл. 69, ал.2, т.2 вр. с чл. 68, съдържаща се както в отменената Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, така и в действащата Наредба № Е-РД-04-1 от
11
12.03.2020 г. за топлоснабдяването регламентира, че количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване в сграда – етажна собственост, се определя въз основа на
изразходваните от клиентите количества гореща вода, като ако не е осигурен достъп за
отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход от 140 л. на обитател за едно денонощие. В разпоредбата на чл. 70, ал.2 от
двете наредби е регламентирано задължението на клиентите да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето, извършващо услугата дялово разпределение, за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях. Ето защо и на основание чл. 154,
ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че не е осигурен достъп за
отчитане на изразходваното количество гореща вода. Доколкото тези обстоятелства са
спорни в отношенията между страните, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване
за тях, като за ответниците е достатъчно провеждането на насрещно доказване, което за
разлика от главното може да бъде непълно. Видно от представените от третото лице-помагач
на страна на ищеца протоколи, достъп до топлоснабдения имот – апартамент № 38, находящ
се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761, не е
осигуряван на 08.05.2023г. и на 20.05.2023г. При наличие на доказване на това
обстоятелство, съдебният състав приема, че са налице предпоставките за служебно
начисляване по този ред, но при спазване на предвиденото количество в закона - количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за
едно денонощие. В случая е разпределена топлинна енергия за двама обитатели, което не
съответства както на закона, така и не е доказателствено обосновано – по делото ищецът не
е представил доказателства, които да обусловят начисляването на толкова разход на
денонощие за двама обитатели. Същевременно, не се твърди и не са налични доказателства
имотът да не се ползва, поради което и при наличие на сочените предпоставки съдът
извежда, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на предоставената
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 1/2 част. Предвид изложеното, съдът
приема иска за разликата над сумата от 922.84 за неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задължението за заплащане на този консуматив има
периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, но ответникът не е релевирал
възражение за погасяването му по давност, поради което и съдът не дължи произнасяне в
този смисъл.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
12
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което протИ.речи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя.
При съобразяване на горните изводи относно дължимостта на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и дължимата стойност в общ размер на 1770.01 лева, искът
за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 378.51 лева, изчислен от съда по реда
на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор, като за разликата над тази сума искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 7.10 лева -
13
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-
03.06.2024г.
В заключение, ответникът Михал Г. Т. дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
36760/2024г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 1770.01 лева главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК –
18.06.2024г., до окончателното плащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден
имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7,
с абонатен номер 105761, като за разликата над тази сума до пълния искан размер от
2697.36 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 30.40 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното изплащане, които услуги
са предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к.
„Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 378.51 лева - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 03.06.2024г., като за разликата над тази
сума до пълния искан размер от 408.35 лева искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен, както и подлежи на отхвърляне като неоснователен искът с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите за сумата 7.10 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2021г.- 03.06.2024г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 675.72 лева, от които 112.86 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 36760/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 562.86 лева – разноски в настоящото исково производство,
включващи 62.86 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице, и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника
съобразно уважената част от иска /2179.01 лева/ и при материален интерес /3143.21 лева/ са
разноски в общ размер на 468.42 лева, от които 78.23 лева разноски по ч.гр.д. № №
14
36760/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 390.19 лева – разноски в настоящото исково
производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се понесат от него
поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски обаче не са
претендирани и няма доказателства да са направени, тъй като ответникът се е защитавал
сам.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Красно село“, ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36760/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 1770.01 лева главница за доставена топлинна енергия, предоставяна за
топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл.
10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761, за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от
2697.36 лева като неоснователен.
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 30.40 лева – главница за извършено дялово разпределение, предоставяна за
топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл.
10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761, за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до
окончателното изплащане;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 378.51 лева - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 03.06.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 408.35 лева като неоснователен,
както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
признаване за установено дължимостта на сумата 7.10 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 03.06.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 468.42 лева - разноски съобразно размера на
15
уважената част от иска, от които 78.23 лева разноски по ч.гр.д. № № 36760/2024г. по описа
на СРС, 55 състав, и 390.19 лева – разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16