РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. В., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №532/13.03.2020 г.по гр.дело №2927/2018год. по описа на
Районен съд – В. е признато за установено по предявените от „П. И. Б." АД,
ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от
изпълнителните си директори Н. Н. и С. М. срещу КР. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.В. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че КР. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.В. дължи на „П. И. Б." АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр.С. представлявано от изпълнителните си директори
Н. Н. и С. М., изпълнение на парично задължение, възникнало по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ЗЗРКО-А-1871,
сключен между страните на 30.01.2007г. и Анекс към договора от
05.11.2007г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС за заплащане на сумата в размер на
23 826,11 /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест лв. и единадесет
ст./ лева, от която: 10 000 лева - просрочена главница, 13 120.79 лева -
просрочена договорна лихва за периода от 23.05.2015г. до 22.05.2018г.
включително, 705.32 лева - наказателна лихва върху просрочената главница
1
за периода от 23.05.2015г. до 22.05.2018г. включително, и ведно със
законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК - 23.05.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за
заплащане на договорна лихва до пълния претендиран размер от 23.772.02
лева за периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г. и наказателна лихва до пълния
претендиран размер от 1471.61 лева за периода от 05.03.2013г. до
23.05.2015г., като погасен по давност.
Обезсилена е заповед за изпълнение на парично задължение № 1023 от
31.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която са
присъдени разноски на заявителя в размер на 31.20 лева.
С решението ответникът КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В. е
осъден да заплати на „П. И. Б." АД, ЕИК. със седалище и адрес на управление:
гр.С. представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и С. М.,
направените от ищеца разноски както следва: разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1308/2018г. по описа на ВРС, в размер на 476.88 лева
за платена държавна такса и 112.06 лева за юрисконсултско възнграждение,
както и разноските по производството в първата инстанция: 476.88 лева за
платена държавна такса, 112.06 лева депозит за вещо лице и 112.06 лева за
юрисконсултско възнграждение.
Ищецът „П. И. Б." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: г
С.представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и С. М., е осъден да
заплати на ответника КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В. направените
от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 777.70
лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано в
уважената част от ответника КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В.чрез
адвокат Р.Д. от гр.В.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението на районният
съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила, необосновано и недопустимо.
1 . Поддържа се, че районният съд се е произнесъл по една нередовна
искова молба. Исковата молба на ищеца не отговаряла на изискванията на
чл.127, ал.1,т.3 от ГПК. По делото нямало ясна и точна конкретизация на
всички присъединени искове, нямало начални и крайни дати на исковите
претенции за всеки отделен иск в исковата молба.
2. Твърди се, че въззивникът оспорил сключеният анекс към договора
за кредит като нищожен, поради липса на представителна власт на банковата
служителка (съгласно ЗКИ банката се представлява от съвместно най-малко
от две лица, като могат да се упълномощават трети лица да извършват
отделни действия) и е налице нищожност по чл.26, ал.2, пред.5 от ЗЗД.
2
Районният съд приел, че упълномощаването е законно, въпреки наличието на
нищожност, за която трябва да следи служебно. Законът предвиждал
„упълномощаване“, което изключвало делегиране на права по
административен ред, противно на твърденията на противната страна,
представила длъжностната характеристика. Поддържа се, че в становището си
от 29.05.2019 година е оспорил представения трудов договор, длъжностната
характеристика на банковия служител ,подписал анекса, като в тази насока
ищеца не е ангажирал никакви доказателства. Било видно от представената
длъжностна характеристика (не било ясно към кой период от трудовата
дейност можела да се отнесе), че служителката ,подписала процесния анекс,
можела да подписва кредит овърдрафт. Поддържа се, че договорът, сключен
на 30.01.2007 година ,не е договор за овърдрафт, а договор за издаване на
кредитна карта. Счита, че следва да се направи разграничение между двата
вида банкови продукти, но такова разграничение при постановяването на
решението нямало.
3. Поддържа се, че съдът е кредитирал оспорените и представените
Общи условия на ищеца, които били различни в производството по ч.гр.дело
№1308/2018 година по описа на Видински районен съд и представените по
настоящето дело. Не били представени никакви доказателства, че именно с
тези Общи условия ответникът е запознат, както и че ги е приел.
Представените две / три различни Общи условия се различавали по
съдържание и не било ясно точно в кой период са били действащи (но не са
били валидни към момента на сключване на процесния договор), което било
от съществено значение за исковата претенция на ищеца. Поддържа се, че в
приложеният по делото договор за кредит нямало ясна клауза за размера на
лихвата, а договорът препращал към Общите условия и след като не било
ясно кои Общи условия са приложими по време, как се формира претенцията
за договорна лихва и за наказателна лихва / не е ясно тези лихви какви са
възнаградителни и/или санкциониращи/.Счита, че клаузите на Общите
условия са неравноправни по смисъла на ЗЗП, изготвени предварително, не
били индивидуално уговорени и потребителя не можел да влияе върху тях,
което води до нарушаване изискването за добросъвестност и значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. Излага, че районният съд в мотивите на решението е
направил някакви изчисления по едни от общите условия , но за какъв вид
банков продукти не е ясно.
Поддържа се, че в представеният по делото писмен отговор въвзивникът
бил направил възражения за нищожност, както на договора за кредит, така и
за сключения анекс, но районният съд не се бил произнесъл по направените
искания /възражения/. В представените в заповедното производство Общи
условия се цитирал закона за платежните услуги и платежните системи, като
първият бил публикуван на 27.03.2009 година и е в сила от 01.11.2009 година,
а договорът ,предмет на иска бил от 2007 година или бил неприложим, но
3
това не било попречило на районния съдия да го приложи.
Поддържа се, че неправилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест. Възложено било на ответника да докаже че не е
получил екземпляр от Общите условия към договора за кредит. Излага се, че
доказването на отрицателни факти е недопустимо, освен в изрично
предвидените случай . Излага се, че въведеният предмет на делото е такъв, че
ищеца е следвал да доказва наличието на валидно правоотношение на
страните, както и всички обстоятелства от които черпи права по делото. В
случая ,тъй като ищецът твърдял , че са приложими общите условия той е
следвало да докаже, че е уведомил ответника за тях и след като твърди, че са
неразделна част от договора за кредит.
Излага се ,че били представени множество Общи условия, като някой от
тях имали и дата на приемане, но нито едни нямали дата или отбелязване да
са връчени на ответника.
Поддържа се ,че клаузите на Общите условия са неравноправни по
смисъла на ЗЗП, изготвени са предварително, не са индивидуално уговорени
и потребителя не можел да влияе върху тях,което водело до нарушаване
изискването за добросъвестност и значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя.
Поддържа се, че вещото лице пред районния съд посочило каква е
разликата между кредитна карта и овърдрафт. Посочило ясно, че кредитната
карта е разплащателно средство за покупка на стоки и услуги, а овърдрафтът
е за допълване на временен недостиг на собствени средства. За да има
предоставен овърдрафт, трябва да има открита банкова сметка и да има
трудов договор,притежателят да получава трудовото възнаграждение по тази
сметка. Посочило, че ответникът не е имал банкова сметка или не е налице
овърдрафт. Счита, че разликата между двата кредитни продукта е и в
лихвените проценти (кредитната карта била най-скъпият банков продукт); в
начина на погасяване (кредитната карта се погасявала по начина, посочен в
чл.7 от договора, сключен на 30.01.2007 г., т.е. имало уговорен гратисен
период, в който ако се върне усвоената сума, лихва не се дължи; при кредит
овърдрафт нямало гратисен период -дължи се лихва всеки месец на посочен в
договора падеж); разликата била в това какво се погасява с вноските по
кредитите (при овърдрафта се погасява само и единствено лихвата, докато
при кредитната карта с част от вноската се погасява и главница).
Следователно вземането, което ПИБ твърди, че има към ответника, било с
произход договор за кредитна карта.
Поддържа се, че не било обсъдено обстоятелството, че в пледоарията
пред районния съд процесуалния представител на ищеца признал, че
сключеният договор представлява договор за издаване на кредитна карта. В
постановеното решение районния съдия не правил разлика между кредитна
4
карта и овърдрафт.
Излага се, че договорът за банков кредит е двустранен , възмезден,
формален, с него банката се задължавала да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да
ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичане на срока. Лихва
се дължала само ако е изрично уговорена - чл.430,ал.2 от ТЗ. Счита, че било
видно от договора, сключен между страните на 30.01.2007г. за предоставен
овърдрафт ,че държателят заплаща на банката фиксиран лихвен процент в
размер на 105% на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща
датата на падежа върху дебитния остатък. Лихвените проценти уговорени в
чл.6 и 6.1 от анекса от 05.11.2007г били уговорена санкция за закъснения до
три отчетни периода . Никъде нямало уговорена цена лихва на кредита, което
водело до невалидност на кредита поради липса на един от основните
елементи- лихвата.
Твърди се, че вещото лице посочило пред първата инстанция, че
даденото от него заключение е въз основа на счетоводните записвания на
ищеца и размера на лихвените проценти за всеки един от периодите за
претенцията му, както и че целият кредит е станал счетоводно изискуем на
05.03.2013година. Счетоводната изискуемост на кредит означавала, че
кредиторът вече не търси вноски, а се дължи целия размер на задължението.
Обявяването на предсрочната изискуемост съгласно т. 18 от ТР 4/2014г на
ОСГТК на ВКС станало от кредитора една през 2018г. Кредиторът умишлено
бил бездействал за дълъг период от време, като по този начин изкуствено бил
увеличил задължението до такава степен, че то било станало неизпълнимо.
Кредиторът не можел да черпи ползи от неправомерното си поведение и да
претендира лихви за период ,през който кредитополучателя е в забава.
Поддържа се, че лихвата е погасена по давност, тъй като погасителната
давност за лихвите е тригодишна и на второ място договорната лихва не е
договаряна между страните в проценти, в който се претендира-нито
възнаградителна, нито наказателна.
Излага се, че ищецът заявил по делото, че не може да предостави
информация за тегленията от кредитната карта. Всяко теглене трябвало да е
отбелязано по сметката на титуляра. Не било ясно съдът как е установил
размера на дължимите суми и как е начислил претендираните лихви, как
районният съд е определил самите лихви като ги присъдил, след като нямало
данни кога и колко сума е изтеглена и коя е върната.
Поддържа се, че в изготвеното заключение ,възприето от районния съд,
вещото лице било посочило, че данните са му дадени от компютърната
система на ищеца. Счита, че след като то няма елементарни данни как е дал
тези изчисления възниквало съмнение дали са верни.
Излага се, че неправилно районният съд е възприел, че исковете не са
5
погасени по давност. Счита, че ако се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава на 05.03.2013г., искът е предявен на 22.11.2018 година по общата
погасителна давност от 5 години по чл.110 от ЗЗД за главницата , а
относно лихвите те се погасявали с тригодишна погасителна давност по
чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Счита, че от твърденията на ищеца по делото вземането
било станало изискуемо още много пред 2013 година- а съгласно чл.114 от
ЗЗД давността почвала да тече от деня, в които вземането е станало
изискуемо.
Поддържа се, че в решението си районният съд не е направил
разграничения между два банкови продукта кредитна карта и овърдрафт.
Разликата в двата кредитна продукта била съществена- единият бил
разплащателно средство за покупка на стоки и услуги ,а другият бил за
допълване на временен недостиг на собствени средства. Разликата била и в
лихвените проценти, начина на погасяване начина на изчисляване на лихвата
и дали въобще са дължи лихва.
Излага се, че районният съд въобще не бил обсъдил възраженията на
ответника ,направени в писмения отговор по делото по отношение на
нищожността на договора и анекса, както и за размера на задължението, като
главница и лихва.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло
решението на РС-В. в уважената част и да се отхвърли исковата претенция
като неоснователна и поради нищожност на договора за кредит и на анекса,
както и да се осъди ищеца да заплати на жалбоподателя направените
разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
От въззивника КР. М. К. не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
На 11.06.2020т. от ответника КР. М. К. е депозирана уточняваща
въззивна жалба ,с която конкретизира, че обжалва постановеното от РС-В.
решение в частта, в която съдът е уважил предявените искове. Изложил е
възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „П. И. Б." АД не
е постъпил отговор на въззивната жалба.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Делото е образувано по искова молба от „П. И. Б., със седалище и адрес
на управление: гр.С., представлявано от изпълнителните си директори Н. Н. и
С. М., против КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В..
6
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди ,че „П. И. Б." АД и ответникът КР. М. К. са се намирали
в облигационни отношения по силата на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка № ЗЗРКО-А-1871, сключен между
страните на 30.01.2007г. и по силата на Анекс към договора от 05.11.2007г.,
съгласно които, банката като кредитор, е предоставила на ответника в
качеството на кредитополучател, банков паричен кредит в размер на 10 000
лева, а ответникът се задължил съгласно погасителен план, предвиден в
общите условия към договора, да погаси задължението в определения срок,
ведно с договорна лихва върху главницата. Поддържа се, че
кредитополучателят е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил
задължението за погасяване на договорените парични вноски, поради което с
връчена му нотариална покана рег. № 2745/07.12.2017г., заедно с протокол -
разписка по описа на нотариус с район на действие - РС - В.- А. А., с която
длъжникът бил уведомен, че при непогасяване на просрочените задължения
кредиторът ще пристъпи към принудително събиране, както и че на
основание раздел XI, т.28, б."а" от Общите условия /ОУ/ на „П. И. Б." АД за
издаване и ползване на международни кредитни карти с чип, Банката била
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 17.05.2018г.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда
на чл.417 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№
1308/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение от
31.05.2018г. и изпълнителен лист от 01.06.2018г., въз основа на които е
образувал изпълнително дело срещу длъжника, както и че длъжникът е
възразил срещу вземането, поради което ищецът имал правен интерес от
предявяване на иск за установяването му.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, в качеството му на кредитополучател,
съществуване на вземането, възникнало по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ЗЗРКО-А-1871, сключен
между страните на 30.01.2007г. и Анекс към договора от 05.11.2007г., за
което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№
1308/2018г. по описа на ВРС за заплащане на сумата в размер на 35 247.83
лева, от която: 10 000 лева - просрочена главница, 23 772.02 лева - просрочена
договорна лихва за периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г. включително,
1471.61 лева - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
05.03.2013г. до 22.05.2018г. включително, и ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 23.05.2018г. до
изплащане на вземането. Претендират се направените разноски в заповедното
7
производство по ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС в размер на 705.50
лева за платена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в производството пред районния съд:
705.50 лева за платена държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 150
лева за юрисконсултско възнграждение.
Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно - икономическа
експертиза.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е представил писмен
отговор /л.22-27 от гр.д.2927/2018 г. по описа на Районен съд-В./,в който
твърди ,че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена цената на
исковете по всеки един от обективно съединените искове с исковата
молба.Сочи се ,че договорът кредит е нищожен, тъй като в него и в анекса
към него не се съдържат основни реквизити на договор за банков кредит -
цена - неуговорени лихви и годишен процент на разходите съгласно чл.22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, действал по време на договора
Твърди се ,че договорът за кредит е нищожен, тъй като в т.2 от анекса
към него било предвидено, че договорът се подновява автоматично при
условията и по реда на ОУ, а в т.19.1.1 от ОУ се предвиждало, че договорът
се подновява всеки път за едногодишен период, при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най - малко 60
дни преди изтичане на текущия срок. Поддържа се, че горепосочената клауза
предвижда срок, прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният
договор, поради което била неравноправна клауза, която е нищожна на
основание чл.146 ЗЗП във вр. с чл.143, т.8 от ЗЗП, тъй като представлявала
уговорка във вреда на потребителя,не отговаряла на изискването за
добросъвестност,водела до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно ЗПП и
Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори;
Поддържа ,че Анексът от 05.11.2007г. към договора за банков кредит е
недействителен, тъй като е сключен от лице, без представителна власт;
Твърди ,че ищецът, въпреки че в договора е декларирал, че е получил
препис от ОУ на Банката, не е получил и не е запознат с ОУ, както и че
представените по делото ОУ не са действали към датата на сключване на
договора и анекса към него от 2007г., тъй като в него се давало определение
на кредитна карта като платежен инструмент по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните инструменти, който е в сила от 01.11.2009г.;
Поддържа,че клаузите на ОУ към договора, които регламентират
предсрочна изискуемост ,са нищожни като неравноправни клаузи, тъй като
попадат в кръга на чл.146 от ЗЗП като не индивидуално определени, а
предварително изготвени, като потребителят не е имал възможност да влияе
8
върху съдържанието им и водят до явно неравновесие между правата и
задълженията на двете страни по договора;
Твърди ,че в договора не е посочен начина на определяне на дължимата
се по него лихва, както и че не е посочено при какви условия Банката има
право да измени лихвения процент и не е посочен механизмът, по който
същата следва да се изчислява - ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, поради което на основание чл.143, т.10 от ЗПП във вр. с чл.146 от
ЗПП се прави възражение за нищожност на т.8.1.1 от ОУ към договора;
Сочи,че кредитът е в просрочие от 05.03.2013г., кредиторът е
бездействал умишлено за дълъг период от време и така сам е допринесъл за
увеличаване на дълга и е постигнал за себе си по - изгодни неравноправни
условия;
Ответникът прави възражение за погасени по давност искови претенции
на главното задължение и за лихвите върху него.
Твърди ,че не е посочено основание за предсрочна изискуемост на
кредита в поканата за доброволно изпълнение, съгласно чл.60 от ЗКИ.
Ответникът не ангажира доказателства от своя страна. Претендира
пресъждане на направените в производството разноски.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В.
намира за установено от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,въззивната
жалба е неоснователна поради следното :
Безспорно е ,че между въззиваемата страна „П. И. Б." АД и въззивника
КР. М. К. са възникнали облигационни отношения по силата на договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ЗЗРКО-А-1871,
9
сключен между страните на 30.01.2007г. и по силата на Анекс към договора
от 05.11.2007г., съгласно които, банката-ищец като кредитор, е предоставила
на ответника в качеството на кредитополучател, банков паричен кредит в
размер на 10 000 лева, а ответникът се е задължил съгласно погасителен план,
предвиден в общите условия към договора, да погаси задължението в
определения срок, ведно с договорна лихва върху главницата.
Страните по делото не спорят, че договорената заемна сума в размер на
10 000лв. е получена и усвоена напълно от ответника К.К. по банкова сметка,
както и че не е върната на кредитора-ищец „П. И. Б." АД. Съгласно договора,
банката в качеството на кредитор е открила банкова сметка на ответника,
издала му е кредитна карта и му е предоставила в качеството на
кредитополучател овърдрафт паричен кредит в размер на 10 000 лева.
Видинският районен съд правилно е установил от събраните по делото
писмени доказателства, че срокът на договора, съответно - ползване на
овърдрафта е 2 години - до 30.01.2009г., като картодържателят се е задължил
да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в
ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит
Мастеркард, класическа - неразделна част от договора, както и е декларирал,
че са му предоставени и е запознат с ОУ по кредита. Съдът е указал
доказателствената тежест на ищеца относно общите условия към договора и
същият е представил 2 броя такива, с дата на приемането им от управителния
съвет на банката на ищеца, неоспорена от ответника, поради което съдът
правилно е приел, че тези ОУ са действали по времетраене на договора,
сключен между страните;
С Анекс от 05.11.2007г. към договора за банков кредит /лист 6 от
делото на ВРС/ страните са договорили, че срокът на предоставения на
титуляра банков кредит овърдрафт остава съгласно договора, а именно 2
години от сключването му, като същият се подновява автоматично и при
условията и по реда, предвидени в ОУ на Банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип „Мастеркард“ и „Виза“,
съгласно които /т.19.1.1/ срокът на договора се удължава автоматично за нов
едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора. Сроковете се изчисляват в дни, седмици,
месеци и години. В настоящия случай, макар че сроковете не са посочени с
конкретни дати, те са договорени в години и са изчислими - първоначален
срок на договора - 2 години от сключването, а именно от 30.01.2007г. до
30.01.2009г. и продължаването му под условие - всеки път с една година, а
именно до 30.01.2010г. до 30.01.2011г. и т.н., поради което възражението на
въззивника пред районния съд и поддържано и пред въззивната инстанция за
нищожност на договора поради липса на основен реквизит - срок, е
неоснователен.Клаузата ,съгласно която договорът се сключва за определен
първоначален срок и след това срокът се удължава по взаимно съгласие на
страните ,е израз на свободата на договаряне /Чл.9 ЗЗД/ и е съобразен със
10
специфичните международни стандарти за ползване на банкови карти.
От приложеният анекс от 05.11.2007г. към договора за банков кредит се
установява още, че след изтичане на 45 - дневния гратисен период, титулярът
се задължава да заплаща годишна лихва в размер на 16% за извършените
безналични плащания на ПОС терминал и 18% за всички останали
трансакции. Договорена е и промяна на Общите условия по договора в
смисъл, че към договора се прилагат не първоначално определените ОУ за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип „Мастеркард“
класическа, а ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип „Мастеркард“ и „Виза“ /лист 7 - 10 от
делото на ВРС/. От заключението на вещото лице Е. С. В. по назначената,
изслушана и приета по делото съдебноикономическа експертиза и
допълнителна такава не се установява едностранна промяна на договорените
между страните договорна и наказателна лихви върху главницата, още
повече, че с Анекса към договора от 05.11.2007г. са предоставени по -
благоприятни условия на лихва в случаите на безналичини плащания на ПОС
- терминал - 16 %. Договорната лихва е уговорена с конкретни лихвени
проценти, като конкретният месечен размер не може да бъде предварително
определен, тъй като зависи от променливи величини /като например начина
на извършените през периода плащания - чрез ПОС - терминал или по друг
начин/ и се изчислява с математическата формула, посочена в приетото по
делото заключение на допълнителната съдебноикономическа експертиза /л.90
от делото на ВРС/ . Наказателна лихва съгласно т.6.1 от договора се дължи
върху незаплатена погасителна вноска /3 % от дебитното салдо /сумата за
пълно погасяване към последния ден на отчетния период/, но не по - малко от
10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по - малък от 10
лева /т.1.1, б. „з" от ОУ/, поради което възражението на въззивника за липса
на методика - начинът за изчисляване и определяне на дължимата се по
договора лихва и непосочване на предпоставките за нейната промяна и
възражението за неравноправни клаузи по отношение на лихвите, са
неоснователни.Може да се обобщи ,че в договора за издаване на кредитна
карта ,анекса към него от 05.11.2007 г. и в общите условия за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти изчерпателно и
точно е посочен реда за определяне размера на лихвата .Така напр. в Общите
условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни /л. 8
от гр.д.2927/2018 г. по описа на Районен съд-В./ съществува цял раздел VIII
ЛИХВИ И ТАКСИ ,в който са уговорени размера на лихвата /действащия
банков лихвен процент плюс надбавка съгласно тарифата/,реда за олихвяване
на дебитните салда,датата на начисляване на лихвата ,изчисляване на лихвата
при частични погасявания,реда за капитализиране на начислените лихви и
такси и пр.
Неоснователно е развитото пред районния съд ,а също и пред
въззивната инстанция възражение, че Анексът от 05.11.2007г. към договора за
11
банков кредит е недействителен, тъй като е сключен от лице, без
представителна власт. Видно от съдържанието му, същият е сключен за
Банката от специалист ОБО М. Т. Т. назначена в ищцовото дружество с
трудов договор № 55/01.08.2006г. /лист 38 от делото на ВРС/, а видно от
длъжностната характеристика на служителя /лист 35 - 37 от делото на ВРС/,
същият е оправомощен да сключва договори за овърдрафт по картови сметки
от името и за сметка на банката, какъвто е настоящия случай.Следва да се
отбележи ,че банката, в качеството й на търговец не е възразила веднага
против действието в случай, че е налице действие от нейно име без
представителна власт,поради което дори да не е налице представителна власт
,следва да се счита ,че търговецът /банката/ е потвърдил действията съгласно
императивната разпоредба на Чл.301 ТЗ.
Неоснователно е възражението на въззивника в т.3 от въззивната жалба
относно разпределената му доказателствена тежест да докаже отрицателен
факт, неполучаването на екземпляр от ОУ към договора. Както правилно е
приел РС-Видин ,няма пречки т.нар. типов договор за кредитна карта да
препращат към общи условия по договора, а кредитополучателят е
декларирал изрично и с подписа си върху писмения документ /договора/ -
неоспорен като авторство от него - че е запознат с ОУ, както и че ги е
получил.В т.10 от договора за издаване на кредитна карта /л. 5 от
гр.д.2927/2018 г. по описа на Районен съд-В./ въззивникът К.К. изрично е
заявил ,че с подписването на договора декларира ,че са му предоставени и че
е запознат с Общите условия за издаване на кредитна карта без депозит и с
Тарифата за такси и коминисонни на банката .Въззивникът не твърди ,че
кредиторът е отказал да му предостави ОУ по договора и възможност за
запознаване с тях.
Въззиваемата страна е представила Общи условия за издаване и
ползване на револвиращи кредитни карти с чип при действието на Закона за
платежните услуги и платежните системи ,публикуван на 27.03.2009 г.,който
закон простира своето действие и по отношение на сключените към влизането
му в действие договори .Въззивникът ,както се посочи по-горе,е заявил с
подписа си ,че е запознат с общите условия на банката за издаване на
кредитна карта и по-късното му заявление ,че всъщност не е запознат със
съдържанието на Общите условия ,представлява всъщност злоупотреба с
право и не може да послужи като правно основание за черпене на права.
Неоснователно е възражението на въззивника, че в договора и анекса
няма посочена лихва, като цена на кредита, което води до невалидност на
договора. Така сключеният между страните договор предвижда
оправомощеният държател на банковата карта за заплаща на Банката
фиксиран лихвен процент в размер на 1.5% на месец, който се начислява
еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци
по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния
12
отчетен период и непогасени до датата на падежа. Договорено е в случай на
изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора, размерът на
лихвения процент да е в размер на 18 % годишно, както и 45 дневен гратисен
период, в който банката не начислява лихва при погасяване на цялото дебитно
салдо. Неоснователно е възражението за нищожност на договора за банков
кредит, тъй като в него липсват съществени елементи на договора - цена
/лихви/. Това е така, защото в договора е посочен конкретен лимит на
предоставения кредит овърдрафт в размер на 10 000 лева, както и конкретно
дължима цена /фиксирана лихва/ за предоставянето му, дори разграничена
според начина на усвояване и връщане на главницата - без лихви до 45 дни,
1.5% месечно върху дебитните остатъци и 18 % годишно при пълно
усвояване за целия срок на договора. ВОС напълно споделя становището и
констатациите на ВРС, че наличието на горепосочените реквизити сочат, че
оспорените елементи на договора са налични и конкретно определени, и
обуславят действителност на договора. Същото се следва и по отношение на
сключения към договора анекс. Поради изложеното, между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ЗЗРКО-А-1871, сключен
между страните на 30.01.2007г.
Настоящата инстанция намира направеното от въззивника възражение
за неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП на ОУ за формално и общо, без
конкретика, поради което приема същото за неоснователно. Клаузите на
общите условия не са неравноправни само поради това ,че са изготвени
предварително ,а не са индивидуално уговорени ,както се твърди във
въззивната жалба.Сключването на търговска сделка при общи условия е
предвидена в закона възможност /Чл.298 ТЗ , а самото естество на т.н.общи
условия предполага тяхното предварително изготвяне
Неоснователно е и възражението, че кредиторът е бездействал
умишлено за дълъг период от време и така сам е допринесъл за увеличаване
на дълга и е постигнал за себе си по - изгодни неравноправни условия.
Правилно и в съответствие със събраните в първата инстанция писмени
доказателства ВРС правилно е установил и приел, че видно от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по
съдебноикономическата експертиза , главницата по договора в размер на 10
000 лева е усвоена изцяло към дата 20.02.2013г., като след тази дата няма
направени погасителни вноски. Предявената претенция по отношение на
главницата е в размер на 10 000 лева. Видно е, че след тази дата,
кредитополучателят е продължил да ползва цялата главница по договора и да
не изпълнява задължението си по договора - да я върне. Налице е
продължаване на действието на договора за нов срок. Кредитополучателят,
13
като неизправна страна по договора няма право да се позовава на бездействие
от страна на кредитора, тъй като право на кредитора като изправна страна, е
дали ще се възползва от възможността си да обяви договора за предсрочно
изискуем или не, да го прекрати или не. Същевременно, законът защитава
длъжниците по парични вземания за лихва с института за погасителна
давност, като ограничава правото на кредиторите да претендират заплащане
на такава в тригодишен срок.Обявяването на едно задължение за предсрочно
изискуемо е правна възможност ,предвидена в закона и кредиторът може
сам да прецени дали да се възползва от тази предсрочна изискуемост и кога
да направи това.Значителният размер на начислените лихви се дължи на
противоправното поведение на длъжника ,който в т.4 от договора се е
задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по
начина,договорени в Общите условия и не е изпълнил това свое задължение,а
не на поведението на банката ,която точно е изпълнила облигационното си
задължение ,като е предоставила кредитния ресурс съобразно уговореното в
договора.
ВОС напълно споделя изводите и мотивите на РС-В. за основателността
на предявените искове, а именно, че: ищецът е изправна страна като
кредитор по договора за банков кредит, сключен между страните, тъй като е
предоставил договорената парична сума и същата е била усвоена изцяло от
кредитополучателя. Въззивникът /ответник/ е преустановил плащанията по
кредита и е изпаднал в забава за погасяването на цялата главница, считано от
20.02.2013г. и насетне - с подновяване на договора всяка календарна година,
поради което е неизправна страна. ВРС е установил, че кредиторът се е
възползвал от правото си и е направил волеизявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, достигнало надлежно до знанието на
кредитополучателя преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК, видно от приложените по делото нотариална покана №173, том 1, рег.
№2745/07.12.2017г.от ищеца до ответника, връчена чрез нотариус А..А. на
08.12.2017г. и от приложеният Протокол-разписка, удостоверяващ
връчването. Установен е безспорно и размерът на задължението на ответника
като главница в размер на 10 000 лева, която не е погасена по давност.
Договорът между страните е прекратен на 16.12.2017г. едностранно от ищеца
с изтичането на седмодневен срок от получаване на нотариалната покана на
08.12.2017г. от ответника и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
поради неизпълнение на договорните задължения от ответника. Начална дата
на давностния срок за главницата е считано от 16.12.2017г., на която дата
вземанията на ищеца са станали изискуеми. На 23.05.2018г. ищецът, в
качеството си на кредитор, е подал заявление до РС-В. за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 и сл. от ГПК, за което е
образувано ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС, на която дата е прекъсната
давността. Предвид изложеното искът за претендираната главница не е
погасен по давност, респективно възражението на въззивника е
неоснователно.
14
ВОС напълно споделя мотивите на РС-В., които се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства, като е приел за основателно
възражението на ответника за погасена по давност претенция за лихва за
забава върху главницата за периода над три години преди датата на подаване
на заявлението за издавена на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на 23.05.2018г. Съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията
за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, за периода от
23.05.2015г. до 23.05.2018г. ответникът дължи договорна лихва върху
главницата в размер на 13 120.79 лева и наказателна лихва върху в размер на
705.32 лева, в който размер искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК - 23.05.2018г. до изплащане на вземането. В
останалата част - до пълния претендиран размер и за периода от 05.03.2013г.
до 22.05.2018г., искът за установяване дължимостта на лихви правилно и
законосъобразно е отхвърлен като погасен по давност.
Решението в тази му част не е обжалвано от ищеца,влязло е в законна
сила и не е предмет на въззивен контрол.
По наведените възражения в депозираната на 11.06.2020г. уточняваща
въззивна жалба от ответника КР. М. К. ВОС не дължи произнасяне.
Уточняващата въззивна жалба е депозирана след изтичане на двуседмичния
преклузивния срок за обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК. Ответникът К.К. е
уведомен за решението на РС-Видин на 14.05.2020г. чрез процесуалният си
представител адв.Р.Д., като двуседмичния срок за обжалване по чл.259, ал.1
от ГПК е изтекъл на 27.05.2020г.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в
частта, с която е отхвърлен иска на ищеца „П. И. Б." АД, ЕИК. за заплащане
на договорна лихва до пълния претендиран размер от 23.772.02 лева за
периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г. и наказателна лихва до пълния
претендиран размер от 1471.61 лева за периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г.
като погасен по давност.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на въззивника за нередовност на
исковата молба,тъй като предявената искова молба е редовна. При извършена
проверка за редовност на исковата молба, настоящата инстанция констатира,
че същата е редовна и отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК,
като цената на иска е посочена в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Ищецът в исковата молба е посочил конкретния размер на
всеки от обективно съединените искове: 10 000 лева - главница по иска с
15
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД - неизпълнение на договорно правоотношение, и 23 772.02 лева -
просрочена договорна лихва за периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г.
включително и 1471.61 лева - наказателна лихва върху просрочената главница
за периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г. включително - по иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Върху така посочената цената на исковете е
изчислена и внесена дължимата се държавна такса, поради което исковата
молба е редовна.Родовата подсъдност правилно е определена от районния съд
по правилата на Чл.104-105 ГПК ,като съдът е определил подсъдността с
оглед цената на отделните искове ,а не с оглед общата сума на
претендираните вземания.
Неоснователни са наведените от въззивника доводи за наличието на
неравноправни клаузи поради уговорен лихвен процент в размер на 105%
месечно /л.4 от въззивната жалба/ ,тъй като ,видно от съдържанието на чл.6 от
договора от 30.01.2007 г. е договорен лихва в размер на 1,5 % месечно.
Неоснователни са развитите във възззивната жалба доводи относно това
,че районният съд бил объркал понятията „овърдрафт“ и „кредитна карта“ и
оттам бил стигнал до неправилен краен извод .Въззивната страна е изложила
във въззивната жалба свое собствено свободно виждане за тези понятия
,различно от вложеното от Общите условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти.В Раздел I б“е“ от Общите
условия е посочено ,че картата е договорен платежен инструмент и
представляващ револвираща банкова кредитна платежна карта,издадена от
банка ,върху която е записана информация по електронен начин и която се
ползва многократно за идентификация на оправомощения ползувател и за
отдалечен достъп до собствени парични средства . В Раздел I б“ж“ от
Общите условия е посочено ,че овърдрафтът е максималният размер на
кредита,който банката разрешава на титуляра .Районният съд не е вложил в
тези понятия смисъл ,различен от посочения в Общите условия ,поради което
доводите във въззивната жалба се явяват неоснователни.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
От страна на въззиваемия не е правено искане за присъждане на
разноски, нито са представени доказателства за направени пред въззивната
инстанция разноски, поради което такива не следва да се присъждат на
въззиваемия с оглед изхода на делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №532/13.03.2020г. по гр.дело
16
№2927/2018год. по описа на Районен съд – В.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17