НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,27.12.2019 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 27.12.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември,,през и две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия : Росен Балкански
при
секретаря Ж.Ж. с участието на прокурора...................... сложи на
разглеждане докладваното от районния
съдия Росен Балкански гр.дело №287 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Гр. Дело №287/2019 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №1791 от
26.07.2019 година от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.България 49,
бл.53Е, вх.В, със законни представители
С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г., чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., срещу Х.Р.Ю. с ЕГН ********** с постоянен настоящ адрес ***, като
кредитополучател по Договор за револвиращ
заем - №********** от
05.07.2013г..
С исковата
молба се претендира да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по
което е образувано ч. гр. Дело №182/2019 година по описа на Тервелски
районен съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така както е посочен по исковата молба: сума в размер на 3126,66 /три хиляди сто двадесет и
шест лева и 66ст./ лева, явяваща се главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението до съда 16.04.2019 година до окончателното изплащане
на сумата.
Предявения положителен
установителен иск, черпи своето
правно основание от
разпоредбата на чл. 124 от ГПК във
вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал.
1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД .
Претендират се разноски
по изпълнителното дело и
разноски по настоящото производство .
С Разпореждане № 521 от 30.07.2019
година, съдът прие исковата молба за редовна и на основание чл.
131 от ГК , разпореди препис от исковата молба ведно с
доказателствата дасе изпратят на ответника . Със същото , съдът изиска и приложи по делото ч. гр. Дело № 182/2019 година по описа на РС Тервел .
Книжата са връчени на
ответника на 06.08.2019 година , като в дадения едномесечен срок от
ответника не е постъпил писмен отговор .
С исковата молба се твърди , че на 04.07.2013
година между страните е бил сключен
Договор за револвиращ заем № **********, ищеца като
кредитор а ответника в качеството му на
кредитополучател .
С исковата
молба се налагат твърдения ,че с подписването
на договора кредитополучателя е
бил запознат с всички условия на договора .
Твърди се
,че сумата посочена по исковата
молба е изцяло
усвоена – има се предвид
сумата в размер на 2000,00
лева , усвоена по посочена от
длъжника сметка , видно от
приложено и исковата молба преводно нареждане / документ за кредитен
превод № 6136522 с референция : 270PMWP 131860061 от
05.07.2013 година .
Длъжника от
своя страна се е
задължил да погасява предоставения
му заем с равни
месечни вноски, в размер и
срокове съогласно уговорения погасителен план , кой то е неразделна част от договора -
48 равни месечни вноски в размер на
167,00 лева – всяка с
падежна дата – всяко 10-то число на месеца.
Общи задължението
възлиза в размер на 8032,05 бема, като същото включва :
1. сума
за изплащане на заема – 2000,00 лева,
2. ГПР/ годишен
процент на разходите / -
152,55%,
3. Годишен лихвен
процент 97,88 %,
4. лихвен процент
на ден – 0,27 %
Според твърдения обективирани по исковата молба длъжника
е направил 29 вноски и
една частична вноска .
С исковата
молба ищцовата страна представя
извлечение от сметка видно от което
доказателство , крайния срок за
погасяване на кредита съгласно
погасителния план е изтекъл
на 10.07.2017 година с изтичането на който срок е
настъпила и изискуемостта на
задължнието . Ю. е изплатил сума в размер на 4960,00 лева .
За ищеца
е възникнал правен интерес
от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Като кредитор
по инициатива на ищеца , същия
е заявил своите права , като по негово
заявление е било образувано ч. гр. Дело № 182 /
2019 година по описа на Тервелски районен съд.
По същото дело заявителя се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение № 113 от
22.05.2019 година , за
претенцираните суми :
3126,66
/три хиляди сто двадесет и шест лева и 66ст./ лева, явяваща се главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението до съда 16.04.2019 година до окончателното
изплащане на сумата, 158,25 /сто петдесет и осем лева и 25ст./лева,
представляваща неустойка, 19,60
/деветнадесет лева и 60ст./ лева- представляваща законна лихва за забава
натрупана от 11.05.2014г. датата на изпадане на длъжника в забава до
05.04.2016г. датата на прекратяване на договора, както и сумата от 66,09 /шестдесет и шест лева и 09ст./ лева държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/
лева.
Срещу Заповедта за незабавно
изпълнение е постъпило
възражение, което и е мотивирало състав на
РС тервел по ч. гр. Дело №
182 9 2019 година да укаже на ищеца,че може да педяви иск за вмемането си .
Понастоящем ищеца претендира установяването на
вземането и задълженията на ответника по цитирания
договор .
Исковете са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява . По делото е депозирана
молба вх. №2994 от 18.12.2019
година от страната , като е заявена претенция
, да се даде ход при
отсъствиена на представляващ страната , както и
съдът да постанови неприсъствено
решение .
Ответника редовно призован не се
явява , не сочи уважителни причини за
неявявавенот си по делото . Не е представитл
становище.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника , като от същия не е постъпил писмен отговор в срок . Ответникът е бил редовно призован за
първото заседание на 21.10.2019 година, като в изпратените до ответника съобщения, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил свой надлежно
упълномощен представител, като няма направено искане делото да се гледа
в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е
редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени
последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
С молба ищцовата
страна е поискала на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извода за вероятната
основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца
претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски за
заплатена държавна такса и юрк. възнаграждение, за които представя списък-
неразделна част от молба с вх. №
2994 от 18.12.2019 година .
Същите, видно от описа,възлизат
на 62,53 / шестдесет и два лева и 53 ст. / лева внесена ДТ по
установителния иск и юрисконсулстко
възнаграждание, което се
претендира в размер на 300,00 лева .
Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК „В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Става въпрос не за
съдебно-деловодни разноски, каквито за защита на орган от негов юрисконсулт
напрактика не са направени, а за възнаграждение за положения труд и усилия. По
тази причина, представянето на изискуемия списък по чл.80 е безпредметно, тъй
като поисканата сума все още не е разходвана и не представлява разноски към
момента на претендирането й.
В конкретния случай се
касае за адвокатско възнаграждение по административно дело с материален интерес
в размер на 3126,66 лева. В тази връзка и в съответствие с
разпоредбата на чл.37, ал. от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля 300,00 лева. Претенцията
на страната съдът намира за необоснована , като приема ,че такова възнаграждение не следва да се приема в максималния му размер а съдът следва да определи юрисконсулстко възнаграждение към средния
размер – в размер на 150,00 лева .Тази сума съдът счита за
справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Внесената
държавна такса по заповедното производство
по ч. гр. Дело № 182
/ 2019 година по описа на РС тервел
е в размер на 66,09 / шестдесет и шест лева и 06 ст. / лева и юрисконлултско възнаграждение в размер на 150,00
/ сто и петдесет / лева
.
С
оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от гореизложените
съображения и така
мотивиран , съдът ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че
ответника Х.Р.Ю. с
ЕГН ********** с постоянен настоящ адрес
***, като
кредитополучател по Договор за револвиращ
заем - №********** от
05.07.2013г.. , дължи
на ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.България 49, бл.53Е, вх.В, със законни
представители С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г. , в качеството на кредитор по Договор за револвиращ заем - №********** от 05.07.2013г. , парично вземане , в размер на :
3126,66 /три хиляди сто
двадесет и шест лева и 66ст./ лева, явяваща се главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението до съда 16.04.2019 година до окончателното изплащане
на сумата, 158,25 /сто петдесет и осем лева и 25ст./лева, представляваща
неустойка, 19,60 /деветнадесет лева и
60ст./ лева- представляваща законна лихва за забава натрупана от 11.05.2014г.
датата на изпадане на длъжника в забава до 05.04.2016г. датата на прекратяване
на договора, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -№ 113
от 22.05.2019 година по ч. гр. д. № 182/ 2019 година по описа на РС
Тервел .
ОСЪЖДА Х.Р.Ю. с
ЕГН ********** с постоянен настоящ адрес
***, като
кредитополучател по Договор за револвиращ
заем - №********** от
05.07.2013г.. , да заплати на ищеца ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, със законни представители С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г. ,
в качеството на кредитор по Договор за револвиращ заем - №********** от 05.07.2013г. , сторените
от ищеца съдебно деловодни разноски
-разноски по заповедното производство по ч .
гр. Дело №182 / 2018
година -внесена държавна такса в размер
на 66,09 / шестдесет и шест лева
и 09 ст. / лева и юрисконсултско
възнаграждение ,което съдът по ч.
гр. Дело № 182 / 2019 година е
определил в размер на 150,00 /
сто и петдесет / лева
, както и разноски по исковото
производство в размер на 62,53 / шестдесет и два лева и 53 ст. / лева
внесена ДТ по установителния иск и юрисконсулстко възнаграждание, което съдът определя в размер на 150,00
лева .
Заверен препис от него
ведно с приложеното ч. гр. Дело № 182/2019
година по описа на Тервелски районен
съд да се върне в
деловодството на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Районен съдия :