№ 38
гр. Плевен, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430200513 по описа за 2024
година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата № 850443358927, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179
ал.3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ „Ники - Николай Колев -
Стефка Колева“ с ЕИК *** представлявано от адв. П. Х. от АК-Велико
Търново в качеството й на пълномощник е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по
смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП. Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ),
санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД -
ПЛЕВЕН.
Счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, поради което – моли да бъде
отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Депозирани са писмени бележки, в които, наред с другото, жалбоподателят се
позовава на Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по
дело C-61/23 (Екострой" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура") и
пледира за отмяна на обжалвания Електронен фиш, както и за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550
лева, за което представя доказателства .
1
За ответната страна – АПИ при МРРБ - се явява съответен юрисконсулт И.И..
Развива подробни съображения в подкрепа на това, че е издаден
законосъобразен и правилен ЕФ, който пледира да бъде потвърден, както и
отправя искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение; при
условията на алтернативност, в случай на уважаване на жалбата, отправя
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като пледира същият да
бъде съобразен с минималния размер по Закон.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по
чл.189ж ал.5 ЗДвП.
По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира
следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********– за това, че на На 15.11.2020г
в 07:46 часа, е установено нарушение Ns
B437B9A95D4E5FB9E053021F160A060D., с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р450,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.
На тази основа е прието, че е налице нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за
движението по пътищата, а на собственика на посоченото ППС – ЕТ „Ники -
Николай Колев - Стефка Колева“ с ЕИК *** е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева; указан е реда и срока за
заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и възможността
за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП.
Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за анулиране на ЕФ,
съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП. Съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден
от надлежна институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189ж ал.1 ЗДвП.
Следва да бъде отбелязано, че административното наказване чрез издаване на
ЕФ съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите
такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП,
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административноинформационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Според мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
2
1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, Електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
а от гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ
притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Съдът намира, че макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати
въпроси, свързани с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни
фишове, развитите от страна на висшата съдебна инстанция съображения,
следва да намерят приложение и по отношение на Електронните фишове,
издавани на основание чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото
сходство в регламентираните обществени отношения, така и предвид
същественото сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Съдът обаче намира, че при издаването на ЕФ е допуснат неотстраним порок,
който обуславя незаконосъобразността на обжалвания властнически акт. Пред
Съда на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е образувано дело C61/23 с предмет -
преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС, от страна на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО. Последният спрял производството
по к.а.нд. №997/2022г., образувано срещу Решение на РС-СВИЛЕНГРАД, с
което бил потвърден Електронен фиш, издаден от страна на АПИ, с който на
„ЕКОСТРОЙ" ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2500
лв., на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП. Пред висшата съдебна
институция на ЕС бил поставен въпроса „Дали нормата на чл. 9а от Директива
[1999/62] трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби, приети по тази директива, не допуска[...]
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е
предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса"“. Във връзка с
така образуваното пред СЕС производство по преюдициално запитване – и
обвързаността на отговора по така поставения въпрос от страна на АС-
ХАСКОВО, с всички производства, имащи за предмет наложени
глоби/имуществени санкции във фиксиран размер, за нарушения на правилата
относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера
на таксата за ползване на пътната инфраструктура - със съответно
Определение, по аргумент от чл.290 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 т.4 НПК,
производството по настоящото дело, беше спряно. Предвид обстоятелството,
че е налице Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по
дело C-61/23 (Екострой" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура"),
производството по настоящото дело, беше възобновено. Съобразно същото
Решение, „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
3
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса " с фиксиран размер.“. Видно е, че според Съда на ЕС,
от гледна точка на изискванията, предвидени в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не е допустима
национална правна уредба, регламентиращи система от наказания /глоба или
имуществена санкция/ във фиксиран размер – без оглед характера и тежестта
на извършеното административно нарушение и независимо дали е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане
на т.нар. „компенсаторна такса“. Налага се да бъде отбелязано, че независимо
как бива възприемана тълкувателната дейност на СЕС /в т.ч. – от гледна точка
на нейния по същество, нормотворчески характер/, същата няма как да не
бъде взета предвид, тъй като е безспорно, че тя представлява основен
източник на правото на ЕС. Наред с това, принципът на примат на съюзното
право, над това на държавите членки е една от същностните характеристики
на съюзното право /CJCE, 14 dec. 1991, Avis 1/91 Espace economique Rec. I-
6079/. Също така, следва да бъде подчертано, че „Националният съд,
натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на
своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми,
като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.“ /Решение
на Съда от 9 март 1978 г. # Administration des finances de l'État срещу Société
anonyme Simmenthal. # Искане за преюдициално заключение: Pretura di Susa -
Италия. # Дело 106/77./.
Съобразно изложеното дотук и при отчитане предмета на настоящото дело,
налага се единствено възможният извод, че разпоредбите на чл.187а ал.2 т.3
вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, съобразно които на ЕТ
„Ники - Николай Колев - Стефка Колева“ с ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено
нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП, няма как да намерят приложение,
от една страна, предвид противоречието им с Правото на ЕС /в частност –
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, а от
друга – предвид принципа на примат на Правото на ЕС над националното
право на държавите членки.
4
Следователно, обжалваната имуществена санкция, се явява лишена от своето
правно основание, т.е. наложено е без правно основание, а оттук – и
процесният Електронен фиш, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна.
Ирелевантно е, че към момента на издаване на ЕФ, обсъжданото Решение на
СЕС все още не е било налице, тъй като точния смисъл на изискванията,
предвидени в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, се разкрива именно със същото Решение, а
несъобразеността на националната правна уредба със съюзното право, макар и
към минал момент, няма как да съставлява аргумент за неговото неприлагане,
в т.ч. – частично и неточно прилагане.
Ето защо, обсъждането на другите съображения на жалбоподателя, както и
разглеждането на процесния казус по същество, се явяват напълно
безпредметни: обжалваният ЕФ подлежи на безусловна отмяна, като издаден
без правно основание, в противоречие с Правото на ЕС.
При този изход на административно наказателното производство и съобразно
отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва
да бъдат възложени върху АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при
МРРБ. Съдът намира, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение – 550 лева, не се явява прекомерен. Касае се за дело с правна
сложност, съдебното производство по което е продължило през един
значителен период от време.
Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК,
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да бъде осъдена да
заплати на ЕТ „Ники - Николай Колев - Стефка Колева“ с ЕИК *** паричната
сума в размер на 550лв , представляваща направени разноски за адвокатски
хонорар по АНД №513/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по
пътищата, на ЕТ „Ники - Николай Колев - Стефка Колева“ с ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да заплати на ЕТ „Ники - Николай
Колев - Стефка Колева“ с ЕИК *** паричната сума в размер на 550лв ,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№513/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6