О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………………
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 14.01.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Цанкова
Мл.с.Таня Кунева
като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова
ч.гр.д. № 2734 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278, вр.
чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от М.Т.Т.
ЕГН **********, чрез адв. М.Т. - ВАК срещу
определение № 11511/10.10.2018г., постановено по
ч.гр.д. № 11112/2018г. на ВРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на
парично задължение №6026/06.08.2018г. по чл.410 ГПК, издадена по същото дело и
с която е разпоредено на Х.Н.Х. да заплати на М.Т.
сумата от 3740лв., представляваща незаплатена наемна цена, по договор за наем
за недвижим имот.
В частната
жалба са изложени доводи за неправилност на посоченото определение. Сочи, че
неправилно съдът е приел, че в дадения на ищеца срок, същият не е подал искова
молба. Твърди, че съобщението, с което е
уведомена за срока за подаване на исковата молба е получено на 03.09.2018г..
Исковата молба е изпратена до съда на 03.01.2018г. с писмо с обратна разписка,
като пратката е получена на същата дата от ВРС. Моли за отмяна на обжалваното
определение.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната
жалба е подадена в установения от закона срок жт
процесуално легитимирано лице и като такава е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Производството
по ч.гр.д. № 11112/2018г. на ВРС е било образувано по подадено заявление от М.Т.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С разпореждане №
6026/06.08.2018г., съдът е издал заповед за изпълнение срещу Х.Н.Х., който е
подал възражение в срока по чл.414 ГПК. На заявителя е изпратено уведомление за
подаденото възражение с указания, че следва да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса. Същото е връчено
на заявителя на 03.09.2018г. В текста на уведомлението е посочено, че при
непредставяне на доказателства за предявения иск, заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена.
С
обжалваното определение, постановено на 10.10.2018г.,
съдът е констатирал, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил
под формата на иск оспореното вземане и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение.
От представените с частната
жалба писмени доказателства – обратна разписка и касов бон от Български пощи
АД, както и след извършена справка по гр.д.№15158/2018г. по описа на ВРС, с се
установява, че М.Т. е депозирала на 03.10.2018г. по пощата искова молба срещу Х.Х., с който е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 и чл.124 ГПК. В текста на исковата молба е
посочено, че същата се предявява във връзка с ч.гр.д. № 11112/2018г. по описа
на ВРС. По така подадената искова молба е образувано дело № 15158/2018г. по
описа на ВРС.
Предвид
установеното, настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. По силата на императивната норма на чл.415,
ал.1 ГПК съдът е длъжен, след депозираното в срок от длъжника възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, да укаже на молителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе държавна такса.
Доказването на факта за предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на
молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване обезсилване
на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал
заповедта доказателства за предявяване на иска и датата за депозиране на
исковата молба. Вярно е, че по правило съдът не е задължен служебно да извършва
проверка дали исковата молба е постъпила в съда, както и да събира данни за
датата на депозирането й, а изключение от това правило е налице в случаите,
когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствените
действия по предявения в срок иск.
Независимо
от гореизложеното, в случая от доказателствата по делото се установява, че
заявителя е предявил иск за оспореното вземане в определения едномесечен срок
пред РС – Варна, като в депозираната искова молба е посочено, че същата е
предявена във връзка с делото, по което е издадена заповедта за изпълнение. По
тази искова молба е образувано и гр.д. № 15158/2018г. по описа на ВРС, поради
което следва да се приеме, че заявителят е спазил едномесечния срок за
предявяване на установителния иск. В текста на
исковата молба е посочено, че предявяването на иска с правно основание чл.422 ГПК е във връзка с производството по ч.гр.д. № 11112/2018г. по описа на ВРС.
Неизпращането и неприлагането на препис от исковата молба или уведомление, че
такава е постъпила във връзка с това дело и издадената по него заповед за
изпълнение не може да се вмени в отговорност на частния жалбоподател.
Представените по настоящото делото доказателства сочат на изпълнение на
дадените от съда указания в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
обжалваното определение следва да се отмени като неправилно.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 11511/10.10.2018г., постановено по ч.гр.д. № 11112/2018г. на ВРС, с
което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение
№6026/06.08.2018г. по чл.410 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: