Решение по дело №298/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 271
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700298
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                         271 от 23.12.2021 г., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 298 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Делото е образувано по жалба от Г.И.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/1773/13.08.2021 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Дупница, потвърдена с Решение № 10-РД06-0012/10.09.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Кюстендил. С процесната заповед на А. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2021/2022 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна заповедта.

Директорът на ДСП – Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт З. К., оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-КН-Д/1773/19.07.2021 г. по описа на ДСП – Дупница от Г.И.А. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари). Той е посочил, че настоящият му адрес е в с. Самораново, че е с трайно намалена работоспособност от 70% до 89,99% и получава пенсия, че съпругата му – Е.Д.А, също получава пенсия, като брутните доходи на семейството му през последните шест месеца са в общ размер на 718,00 лева, че със съпругата му обитават жилище, собственост на М. И. и Д. И., състоящо се от една стая, и не притежават собствени недвижими имоти, както и движима собственост, че през последните пет години не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, че не е регистриран като едноличен търговец, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и няма налагани санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. На 06.08.2021 г. е изготвен социален доклад, в който е попълнена анкетна карта и в същата е отразено, че Г.А. е женен и двамата със съпругата му са пенсионери, че съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 0468/024 от 15.02.2018 г., издадено от МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕООД, гр. Дупница, той е с трайно намалена работоспособност от 71% до 89,99%, със срок – пожизнен, че няма данни за лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка, че общият доход на семейството от предходните шест месеца е в размер на 4440,00 лева – от пенсии, че със съпругата му живеят в жилище от една стая, собственост на дъщерите им, на които на 30.08.2018 г. и 31.07.2019 г. със съпругата му са прехвърлили чрез договори за дарение собствеността върху недвижими имоти с материален интерес общо в размер на 6532,70 лева. При тези данни с оспорената заповед е отказано отпускане на исканата целева помощ, като е посочено, че семейството на А. не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.) – средномесечният доход на семейството за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-висок от диференцирания доход за отопление. Посочено е и че семейството не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 6а във вр. с чл. 10, ал. 12, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППСЗП) – на 30.08.2018 г. и 31.07.2019 г. са извършени дарения на жилищни и поземлени имоти, с материален интерес общо в размер на 6532,70 лева, която сума надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход – 4500,00 лева. Средномесечният доход на семейството от предходните шест месеца преди подаване на заявлението-декларация (от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г.), формиран от пенсии, е в размер на 451,49 лева и надвишава диференцирания доход за отопление съгласно чл. 2, ал. 5, т. 5 и 19 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. – 363,00 лева (съгласно посочените разпоредби съответно диференцираният доход за отопление за всеки един от съвместно живеещите съпрузи е 1,00 от базовия доход за отопление (БДО), а за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто – 1,42 от БДО, като разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от наредбата предвижда, че при наличие на повече от едно основание за определяне на коефициент по ал. 5 се прилага коефициентът с по-висок размер с изключение на случаите по чл. 2, ал. 5, т. 9, 10 и 11). Заповедта е връчена на Г.А. на 17.08.2021 г. и същият я е оспорил пред директора на РДСП – Кюстендил с жалба с вх. № 10-94Г-00-0347/01.09.2021 г. С изготвения на 08.09.2021 г. социален доклад по жалбата са потвърдени данните, изложени в социалния доклад от 06.08.2021 г. и в оспорената заповед. С Решение № 10-РД06-0012/10.09.2021 г. директорът на РДСП – Кюстендил е потвърдил оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП процесната заповед е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП – Кюстендил, който я е потвърдил с Решение № 10-РД06-0012/10.09.2021 г. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:    

            Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 1 и 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., и в предписаната от закона форма. Същата съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта на това основание.    

Процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Това е  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената наредба правото на целева помощ за отопление на лицата и семействата възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: лицето или семейството да има средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, който е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление; и да отговаря на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Според чл. 2, ал. 2, 3 и 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определени след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент 1,384 (ал. 2), за всеки нов отоплителен сезон със заповед на министъра на труда и социалната политика коефициентът се актуализира на верижна основа с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (ал. 3; за отоплителния сезон 2021/2022 г. този коефициент е 1,639, актуализиран със Заповед № РД01-191/08.07.2021 г. на министъра на труда и социалната политика), като основа за определяне на диференцирания доход за отопление е базовият доход за отопление (ал. 4). Диференцираният доход за отопление се определя по различни критерии за различни категории лица съгласно ал. 5 на чл. 2 от посочената наредба. При наличие на повече от едно основание за определяне на коефициент по ал. 5 се прилага коефициентът с по-висок размер с изключение на случаите по чл. 2, ал. 5, т. 9, 10 и 11 (чл. 2, ал. 6 от посочената наредба). По силата на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. при прилагане на наредбата се спазва § 1 от ДР на ППЗСП, като освен посочените в т. 10 доходи, за целите на тази наредба не се считат за доход месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца. С Постановление на Министерския съвет № 305/19.12.2017 г. месечният размер на гарантирания минимален доход е определен на 75,00 лева, считано от 01.01.2018 г. В чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП е предвидена отрицателна материалноправна предпоставка за отпускане на месечна помощ, в това число и целева помощ за отопление – лицата и семействата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години. Според чл. 10, ал. 12, т. 1 и 2 от ППЗСП разпоредбата на ал. 1, т. 6а не се прилага в случаите, когато: в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания (т. 1); общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период (т. 2).

В случая не е налице материалноправната предпоставка, предвидена в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., за отпускане на исканата помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че средномесечният доход на семейството на Г.А. за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/2022 г. (за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г.) е в размер на 451,49 лева (формиран от пенсии), т.е. е по-висок от диференцирания доход за отопление. Последният е в размер на 363,00 лева, като е определен при наличието на основанията по чл. 2, ал. 5, т. 5 и 19 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. (съответно за всеки един от съвместно живеещите съпрузи – 1,00 от БДО, и за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто – 1,42 от БДО), и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от наредбата по отношение на А. административният орган е взел предвид коефициентът с по-висок размер – 1,42 от БДО. Семейството на жалбоподателя не отговаря и на условието на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП за отпускане на помощта. На 30.08.2018 г. с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 47, том III, дело № 403/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 293, Г.А. и Е. А. са дарили на дъщерите си – М. И. и Д. И., собствените си 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор 65245.7.586 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Самораново, община Дупница, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 65245.7.586.1 (при данъчна оценка на идеалните части 2367,90 лева). С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том III, дело № 398/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 293, на 31.07.2019 г. Г.А. и Е. А. са дарили на дъщерите си поземлен имот с идентификатор 65245.2.415 по КККР на с. Самораново, община Дупница, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 65245.2.415.1 (при данъчна оценка 4163,40 лева). Даренията са осъществени през последните пет години преди подаване на заявлението-декларация с вх. № ЗСП/Д-КН-Д/1773/19.07.2021 г., поради което е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП. В случая не са налице изключенията по чл. 10, ал. 12, т. 1 и 2 от ППЗСП. Жалбоподателят не твърди, а и липсват доказателства за това, че целта на даренията е смяна на жилището, за да му се осигури, като лице с трайно увреждане, достъпна жизнена среда. Стойността на двете сделки, изчислена на база материалния интерес на процесните договори за дарение, представляващ размера на данъчната оценка на дареното имущество, възлиза на 6531,30 лева и надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход – 4500,00 лева. Предвид гореизложеното правилно с процесната заповед е отказано отпускане на исканата от А. целева помощ за отопление. Заповедта е издадена и в съответствие с целта, предвидена в чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/1773/13.08.2021 г. на директора на ДСП – Дупница е законосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г.И.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/1773/13.08.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Дупница, потвърдена с Решение № 10-РД06-0012/10.09.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: