№ 402
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509971 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 20.04.2021
г. по гр.д. №44139/2020 г. на Софийския районен съд, 128 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу С.А. Ф. кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумата от 893,05 лв., представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода мес.05.2016 г. -
мес.04.2019 г. за имот с аб. №248030, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2020 г. до
окончателното изплащане, сумата от 149,31 лв., представляваща лихва за забава за периода
15.09.2017 г. - 22.06.2020 г., сумата от 34,04 лв. за извършена услуга „дялово разпределение“
за периода мес.03.2017 г. – мес.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2020
г. до окончателното изплащане, и сумата от 6,34 лв., представляваща лихва за забава за
периода 01.05.2017 г. - 22.06.2020 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е собственик на процесния
топлоснабден имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.А. Ф. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2016 г. -
мес.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, и съответните мораторни
лихви върху главниците за периода 15.09.2017 г. - 22.06.2020 г. и периода 01.05.2017 г. -
22.06.2020 г.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди,
че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, респ., че не е в
облигационни отношения с ищеца. Твърди, че е налице непоръчана доставка по смисъла на
чл.62 ЗЗП, както и че не дължи сумите за дялово разпределение. Оспорва да е изпадала в
забава, тъй като липсват доказателства за публикуване на процесните фактури. Релевира и
възражение за изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент *, находящ се в гр. София, жк. „*******, с абонатен
№248030, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил обстоятелството, че е собственик
на процесния имот, но това обстоятелство се установява при съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ №140, т.V от 13.06.1984 г., молба за вписване на възбрана
от ЧСИ С.Я. по изп.д. №20138440402719, вписана в Служба по вписванията – гр. София,
протокол от ОС на ЕС, както и формуляри за отчет от ФДР, носещи подписа на ответника
като потребител.
2
Неоснователни е възражението на ответника, че е налице непоръчана доставка по
смисъла на чл.62 ЗЗП. Съгласно ТР №2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на
чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП.
По делото ответникът не оспорва количеството на доставената в процесния
недвижим имот през процесния период топлинна енергия, поради което следва да се приеме,
че е предоставен обема, съответстващ на претендираната цена.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от купувача сума
за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана по цена за потребена
топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата „дялово разпределение“, а
според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия и за дяловото разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за която се отнасят. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е
извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени
изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите,
носещи подпис на потребител/.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния
период мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г. дължимата от ответника сума за топлинна енергия
възлиза на 893,05 лв., която сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово
разпределение – на 34,04 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи
цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г.
ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от
893,05 лв., а сумата за дялово разпределение – на 34,04 лв.
Поради изложеното, съдът приема, че исковете са основателни за сумата от 893,05 лв.
– за топлинна енергия, и 34,04 лв. – за дялово разпределение.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
неоснователно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период са действали Общи условия, влезли в сила от 14.03.2014 г. и
Общи условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.
При ОУ/2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация,
3
като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по
реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния
дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно
чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината
топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно
вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. При тази
уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните
дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна
енергия за мес.05.2016 г. - мес.07.2016 г., се явяват погасени по давност, тъй като от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл
тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. При тази уредба на
отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими
суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цената на топлинната енергия за
периода мес.08.2016 г. – мес.05.2017 г. са погасени по давност, тъй като от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл
тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 01.06.2016 г.,
поради което към момента на предявяване на иска /29.06.2020 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е
изтекъл тригодишния срок за вземанията за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2017 г., които са в
общ размер на сумата от 300,05 лв. – за цената на доставената топлинна енергия, и на сумата
от 3* лв. – за стойността на дяловото разпределение.
4
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за стойността на доставената
топлинна енергия е частично основателен до размера на сумата от 593,00 лв., а искът за
стойността на услугата „дялово разпределение“ е частично основателен до размера на
сумата от 30,29 лв.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в
размер на сумата от 593,00 лв. за цената на топлинната енергия и забава за погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата
разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се
заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по
чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно.
Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за периода мес.05.2016 г. –
мес.05.2017 г. са погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената
по давност главница от 593,00 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на
отделните месечни суми за периода 15.09.2017 г. – 22.06.2020 г., общият размер на което е
99,14 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен до сумата от
99,14 лв.
По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение,
доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2
ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на
покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е
изцяло неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 593,00 лв., за
дялово разпределение за сумата от 30,29 лв. и за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата от 99,14 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която
исковете са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери и искът за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен изцяло, решението следва да
бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за разликата над сумата от 101,83 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата
от 16,68 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 33,36 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 116,76
лв., представляваща държавна такса, сумата от 166,81 лв., представляваща депозит за вещо
лице, и сумата от 66,72 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 66,72 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 66,72 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 101,83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА.
5
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №44/20.04.2021 г., постановено по гр.д. №44139/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу С.А. Ф., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „*******, ап*, установителни искове с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумата от 593,00 лв., представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода мес.06.2017 г. - мес.04.2019 г. за имот с аб.
№248030, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане,
сумата от 99,14 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2017 г. - 22.06.2020 г., и
сумата от 30,29 лв. за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода мес.06.2017 г. –
мес.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2020 г. до окончателното
изплащане, и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, е осъдена да заплати адвокат С.К. К., адрес: гр. София, ул.
„******* 1, на основание чл.38 ал.2 т.2 ЗА вр. чл.7 ал.2 т.2 Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в исковото
производство пред СРС за разликата над сумата от 101,83 лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че С.А.
Ф., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ап*, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1
ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 593,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2020 г.
до окончателното изплащане, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, ап*, с аб. №248030, за периода
мес.06.2017 г. - мес.04.2019 г., сумата от 30,29 лв., ведно със законната лихва, считано от
29.06.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща стойността за извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода мес.06.2017 г. – мес.04.2019 г., и на основание чл.86 ал.1
ЗЗД сумата от 99,14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 593,00 лв. за
периода 15.09.2017 г. - 22.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №*19/2020 г. по описа на СРС, 128 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА С.А. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ап*, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 50,04 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, сумата от 350,28 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС и сумата от 133,44 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на адв. С.К., адрес: гр. София, ул. „******* 1, на основание чл.78
ал.3 вр. чл.38 ЗА сумата от 101,83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7