О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260394
24.03.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
24.03………………………………………………………. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА …………………………………………..
Като
разгледа докладваното от съдията
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
В.ч.гр.д.
№ 1135 по описа за 2021 година,за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.413,
ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „А.Б.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законни
представители: А.Д.и М.М.– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт П.П.,
против разпореждане от 13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 1432/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на
вземането за сумата от 440.08 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване а
договор № ********* за електронни съобщителни услуги и предоставено за ползване
устройство на изплащане със системен партиден номер М4445675.
Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно. Излага подробни съображения. Моли да
бъде отменено и бъде постановен съдебен акт, с който се разпореди издаването на
заповед за изпълнение за това вземане.
Препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.
№143/2021г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по заявление на
„А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П.А.Г..
С обжалваното разпореждане
Старозагорският районен съд след като разгледал заявлението, намерил, че не са
налице законовите предпоставки за уважаване на искането в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за 440.08
лева неустойки за предсрочно прекратяване на договор № ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М4445675. Като мотивите за този правен извод са следните: Първоинстанционният
съд е приел, че според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за
изпълнение не се издава когато искането е в противоречие със закона, какъвто е
случая. При него искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за 440.08 лева
неустойки за предсрочно прекратяване на договора, не може да бъде уважено,
защото тези неустоечни клаузи са в противоречие с нормата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, според която, при разваляне на договора, кредиторът има право на
обезщетение (уговорено в неустойка или по общия ред – б.р.) само за вредите от
неизпълнението, а не и от развалянето му (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Поради
това и нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя, че неустойката служи като
обезщетение само за вредите от неизпълнението, а не и от развалянето на
договора (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). А именно за вредите от предсрочното разваляне на
процесния договор, поради виновното му неизпълнение от длъжника, са уговорени
процесните неустойки, което по същество признава и самият заявител в
заявлението си (л. 2). Поради това те категорично имат само компенсаторен характер,
защото компенсират именно вредите от това му разваляне, а не от неизпълнението
му, защото за последното заявителят в случая претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД, а не тези неустойки. Поради това било без правно значение, че те са
уговорени в размер само на три, а не на всички оставащи до края на срока на
този развален договор месечни абонаменти такси, плюс възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментите планове и пазарните устройства,
съответстващи на оставащия му срок, защото последното било относимо само към
прекомерността, а не и към валидността им, поради противоречието им със закона
(чл. 26, ал. 1 и 4, във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). С оглед на това е приел, че искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите, не може да бъде
уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на тях, следва да бъде
отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).
При така установените обстоятелства
съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Република България – чл.411, ал.2 от ГПК
Както е прието в съдебната практика
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а
с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част.
Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с ОУ към договора
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане е компенсаторна по
своя характер и за нейното възникване вида на неизпълнение на задължението от
страна на потребителя е без значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги
е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само
занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право
на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да
обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за неустойка
е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а
като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи
на принципа на справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението
обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане договорът с абоната
се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това
едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява разваляне на
договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния
оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите задължения по
договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки
това да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен.
По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една
страна по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност
за останалия срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане, а от друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите
от неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това,
че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената
цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
С
оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира оплакванията в
жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното
разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни.
Предвид горното, въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено като такова.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1
пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.01.2021 г.
по ч.гр.д.№ 143/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 440.08 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване а договор № ********* за електронни съобщителни
услуги и предоставено за ползване устройство на изплащане със системен партиден
номер М4445675.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: