Решение по дело №2595/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3612
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 7 април 2020 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20191720102595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Перник, 21.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, 6 - ти състав, в открито съдебно заседание на 22.10.2019 година, в състав:

                                                                                                   Районен съдия: Д МАТЕЕВА

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 02595 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД

срещу

Р.В.И. ЕГН ********** ***

с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи

сумата 12 096.48лева, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 19.02.2014г.

 от която – сумата 3000лв. главница по договора

договорно възнаграждение 9096.48лв.

 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК 25.01.2019 по чгд № 0516 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Адвокат-пълномощника на ответника е подал отговор на исковата молба,  с който оспорва исковата претенция.

В о.з. и в писмената защита по същество поддържа твърденията, че на ответника не е изпратено надлежно уведомление за предсрочната изискуемост на вземането,

Че не е доказано безспорно, че сумата по кредита е действително получена и усвоена от ответника

Че договорното възнаграждение не се дължи, респ. е прекомерно,

Че юк.възн. и разноските са прекомерни.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 0516 по описа за 2019 г. на ПРС, която е в полза на заявителя „Профи кредит България” ЕООД срещу длъжника , отнасяща се за вземания, произтичащи от договор за кредит № ********** от 19.02.2014г

 Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

По делото е представен Договор за кредит № ********** от 19.02.2014г., сключен между „Профи кредит България” ЕООД и ответника.

По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит със следните параметри :

Сума по кредита -3000лв.

Срок на кредита 49 месеца

Размер на вноската 252.01лв.

Погасяване : 5ти ден от месеца

Год.процент на разходите-157 .76%

Годишен лихвен процент 98.52

Лихвен процент на ден 0.27

Погасителен план:48 мес. вноски в размер 252.01лв. с падежна дата всяко 5то число на месеца.

Договорът е подписан при ОУ като неразделна част, предадени на клиента при подписването и без забележки.

Ищците са превели сумата по посочена от лицето банкова сметка / *** № 7173526 референция 270 PMWP ********* от дата 19.02.2014г.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

 

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:

- действителен договор за потребителски кредит,

-предоставяне на договорения заем и

-изискуемост на задължението за неговото връщане.

 

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

 Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма и съдържа минималните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК.

 

Съдът намира, че договорът е сключен на горепосочената дата, като ответната страна се е задължила да върне кредита на посочените равни месечни вноски, т. е. падежът на последната вноска е настъпил.

По делото се установи, че ответната страна е усвоила сумата , представляваща заемна сума по кредита, поради което следва да върне кредита.

Това е видно от ръкописното изложение към Възражението на ответинка по запов.производство / приложено към УИ / - че на 20.02.2014г. е получил парите.

Видно от същото изложение – ответникъ те искал да сключи договора, тъй като му казали близки, че се отпуска при „ много изгодни условия“, и че не обърнал внимание на докуменитте, които е подписвал.

Договорът получил по пощата / което е потвърждение на твърденията на ищцовата страна/

Установи се, че ответникът не е погасил нито една погасителна вноска и се дължи цялата  сума по договора.

 

По делото е представен екз. от ръкописна Жалба от ответника до Профи Кредит Бългаиряот 09.05.2014г. видно от която-

Кредитополучателят иска да се прекрати договора, и че ще възстанови сумата 3000лв. в 3 дневен срок по тяхната банкова сметка.

***ституция с писмо техен изх.№ 312 от 05.06.2014г. – че екз. от договора му е бил изпратен на посочения от него адрес, но се е върнал като непотърсен, поради което му го изпращат отново, що се касае до отказа и предсрочното погасяване – в ОУ е описан начина за това и срокът за откав е 14 дневен който вече е бил изтекъл.Уведомен е, че във всеки момент може да направи пълно или частично погасяване на кредита.

Т.е. доказва се, че кредитът и сумата по него е действително усвоен,че не е погасен  в срока.

Това се доказва и с представеното кредитно досие и с документите в оригинал.

 

Що се касае до претенцията за договорно възнаграждение 9096.48лв.:

 

Възнаградителант лихва е включена в самия договор, и представлява цената, която кредитополучателят плаща, за бързото отпускане на сумата за кратък срок, като той СЕ Е СЪГЛАСИЛ да я заплати при определени условия, които са му били известни при подписване на Договора.

Тъй като ищцовата страна е предявила в условията на евентуалност –ако съдът счете клаузата за недействителна, да се намали размера като се присъди 5 кратния размер на законната лихва за забава.

 

Съдът счита, че следва да уважи евентуалното искане по следните причини :

Възнаградителната лихва има и обезпечителна функция спрямо недобросъвестни длъжници. В случая ответникът не е заплатил нито едва вноска и цялата главница я дължи. В същото време сам / ръкописно / се е задължил / видно от жалбата / да изплати цялата главница в 3 дневен срок, за да се прекрати договора, което не е било сторено. Следователно- дължи се цялата главница по кредита и тя се търси по съдебен ред, което означава , че кредитната институция, освен всичко друго, предвидено по закон и по самия договор, хаби финансов и времеви ресурс за събиране на сумата по съдебен ред, поради което ответникът дължи и по това перо, като съдът го намалява то 5 кратния размер на законната лихва за забава.

 

Разноски:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете:

в исковото производство : 200лева – държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер)

в запов.производство: 200лв. д.такса и 100лв. юк.възн.

 

Ищцовата страна дължи на ответната страна адв.разноски 150лв. спрямо изхода на спора

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.И. ЕГН ********** ***

            ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“

сумата 3000лв. главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 19.02.2014г ,

договорно възнаграждение  в размер на  5 кратния размер на законната лихва върху посочената главница, като за разликата до пълния предявен размер - 9096.48лв. – отхвърля като неоснователен и недоказан,

 ведно със законната лихва върху главницата 3000лв.- от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК 25.01.2019 по чгд № 0516 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на сумите

ОСЪЖДА Р.В.И. ЕГН ********** ***

ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата 350 лева -  разноски в исковото производство и 300 лева - разноски в заповедното производство .

 

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“

ДА ЗАПАЛТИ РАЗНОСКИ в размер 150лв. на Р.В.И. ЕГН ********** ***

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.  да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия: