РЕШЕНИЕ
№ 3323
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело №
20233110102903 по описа за 2023 година
С искова молба ищецът ***е предявил срещу ответника Т. П. П. по реда на чл. 422
ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.
8911/2022 по описа на ВРС, 47 състав:
1. 186,61 лв., представляващи незаплатени услуги и абонаментни такси за отчетен
период 06.07.2020 г. - 14.09.2020 г., на основание сключен между „*** и Т. П. П., ЕГН
********** Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен
номер ********** ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г.
/датата преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на
задължението;
2. 7,32 лева, представляващи дължими незаплатени лизингови вноски за периода от
06.07.2020 г. до 14.09.2020 г. по договор за лизинг на базови аксесоари №
*********/06.07.2020 г. сключен между „****и Т. П. П., ЕГН ********** ведно със
законната лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г. /датата преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението;
48,80 лева – представляваващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
от 15.10.2020 г. до 06.06.2022 г. по договор за лизинг на базови аксесоари №
*********/06.07.2020 г. сключен между „**** и Т. П. П., ЕГН ********** ведно със
законната лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г./ датата преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/до окончателното изплащане на задължението.
3. 298,28 лева, представляваваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен номер
**********, сключен между „*** и Т. П. П., ЕГН **********, формирана от:
- сбор от три месечни абонаментни такси по 33.32 лв. всяка- общо 99,96 лв.
- част от стойността на ползвани отстъпки от месечния абонаментен план от 8,73 лв.,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, както и
-разлика в размер на 189,59 лв. между стандартната цена на Huawei Y5p 32GB Dual
Black без отстъпка, съгласно актуалната към 06.07.2020 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги;
1
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен номер
********** със стандарна месечна такса от 39,99 лв. с ДДС с промоционална месечна такса
от 35,99 лв. с ДДС и мобилен апарат Huawei Y5p 32GB Dual Black
2. Договор за лизинг на базови аксесоари № *********/06.07.2020 г. във връзка с
мобилните услуги за мобилен номер **********, по силата на който е предоставен пакет от
4бр. вещи- Huawei Y5p PC Transparent Case, MuScreen Lie Edge Huawei Y5p, Huawei Y5p
Transparent Case, Energizer Ultimate 220V 2xUSB Lighting с обща цена от 58,62 лв. с ДДС.
Сочи, че са издадени 4бр. фактури - № **********/15.07.2020 г.,
**********/15.08.2020г., **********/15.09.2020 г. и **********/15.11.2020г. за задължения
за потребени услуги и дължими падежирали лизингови вноски. В последната се включват
незаплатено задължение за неустойки, поради предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на потребителя и предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Поддържа, че е изпълнил задължението си за предоставяне на услугите на абоната,
но последният не е заплатил в срок дължимите суми за тяхното потребление, което
обусловило правото на мобилния оператор едностранно да прекрати договора и да начисли
неустойка за едностранното прекратяване на всеки от договорите и начисляване на
неустойка. Уточнено е, че размера на неустойките за прекратяване на договорите са
определени като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС и
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства съответстващи на
оставащия срок на до края на договор, както и стойността на ползваните отстъпки от
меечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от договора. По отношение
на настъпването на предсрочна изискуемост на оставащите от прекратяване на договора до
края на срока му лизингови вноски в исковата молба се излага, че правото за обявяване на
предсрочната изискуемост е уредено в чл.12 от ОУ на оператора по договорите за лизинг,
като предпоставка за упражняване на това право е неизпълнението на паричните задължения
за лизингополучателя в това число и по свързаните договори за мобилни услуги. Поради
това ищецът предявил исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми и законна лихва.
Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен
срок.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен номер
***, със срок на договора за 24 месеца от датата на сключване, със стандарна месечна такса
от 39,99 лв. с ДДС с промоционална месечна такса от 35,99 лв. с ДДС. В т. 7 от договора е
посочено, че се предоставя мобилен апарат Huawei Y5p 32GB Dual Black цена в брой или
обща лизингова цена с абонаментния план: 79,99 стандартна цена на устройството / в брой,
без абонамент/- 339,90 лв., отстъпка от стандартната цена-259,91 лв. На л.4 от договора
потребителят се е подписан, че с подписване на договора са му е предоставено 1 бр.
устройство. В договор е налице отделен раздел, в който е посочено, че общите условията на
оператора са неразделна качат от договора.
В договора за мобилни услуги са предвидени клаузи касаещи дължимост на
неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на последния,
потребителят дължи неустойка а) в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,
но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Абонатът дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план,
съответстваща на оставащия срок на договора. б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, дължи и такава част от разликата между цената на
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът е представил общи условия на договор за лизинг, приложими при
2
предоставяна на устройство на потребител, видно от които в чл. 11 е предвидено право на
лизингодателя да развали договора за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне
на мобилни услуги по който страните по договора за лизинг също са страни. В чл.12, ал.2 е
предвидено в случай на неизпълнение на задължения за плащане от страна на
лизингополучателя, месечните вноски и други дължими суми стават предсрочно изискуеми
в случай на прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги, сключени с
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължимите съгласно договора
за лизинг плащания.
Дружеството е представило приложимите ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги / л.24 и сл. от заповедното производство/.
В чл.19б е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора вкл. в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния
договор. В чл.26 са предвидени реда и сроковете за плащане на дължимите суми- въз основа
на фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като
изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението за плащане на сумите.
Представен е Договор за лизинг на базови аксесоари № *********/06.07.2020 г. във
връзка с мобилните услуги за мобилен номер 7***, по силата на който е предоставен пакет
от 4бр. вещи- Huawei Y5p PC Transparent Case, MuScreen Lie Edge Huawei Y5p, Huawei Y5p
Transparent Case, Energizer Ultimate 220V 2xUSB Lighting с обща цена от 58,62 лв. с ДДС.
От ищеца са представени и 4 бр. фактури, издадени за претендираните вземания –
фактура ********** за отчетен период 06.07.2020г.-14.017.2020г.; фактура ********** за
отчетен период 15.07.2020г.-14.08.2020г.; фактура ********** за отчетен период
15.08.2020г.-14.09.2020г. и фактура ********** от 15.11.2020 г., в която са начислени
претендираната неустойка и вноски за лизинг.
На л.16 гръб, 17 гръб, 18 гръб, са представени извлечение за потреблението по
договора за мобилен номер **********, от които е видно какви точно по вид услуги и
размер са таксувани извън месечната абонаментна такса, както и размера на последната.
От правна страна:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
1. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че между него и ответника са
сключени сочените договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и за
предоставяне на мобилни устройства на лизинг, че в рамките на заявените периоди е
предоставил на ответника съобщителни услуги на претендираната стойност включително
услугите извън абонаментната месечна вноска, както и че е настъпила изискуемостта на
вземанията, че са предоставени посочените мобилни устройства.
По силата на Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно
мобилен номер ***ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две години,
в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР
на ЗЕС, договорените между тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги
по конкретни тарифни планове / които са приложени/. От своя страна абонатът е поел
задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса, както и
активираните и ползвани допълнителни услуги. Следва да се посочи, че така както е
уговорена абонаментна такса е минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки
месец през действието на договора за мобилни услуги и се дължи за това, че мобилният
оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да
не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги.
Абонаментната такса включва и изначално уговорени в договора услуги, които абоната има
право да ползва – брой минути за разговори в страната, брой минути за международни
разговори и пр., които не се остойностяват от оператора допълнително, по представената
ценова листа, а са включени в пакета ползван от потребителя. Поради това заплащането на
месечната абонамента такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното
потребление на мобилни услуги за конкретния месец.
От представените по делото приложения към фактури е видно, че ответникът е
ползва услуги, за които са начислявани суми извън абонаментната месечна такса – плащания
3
през ищеца за Google Play Store, Apple и кратки текстови съобщения / sms/.
Ответната страна не оспорва наличието на сключени договори между ищеца и
ответника, по който страните са обвързани от постигнатите договорености и които са
основание за издаване на представените фактури, стойността по които съответства на
уговорените абонаментни такси и начислените допълнителни услуги. Ответникът не е
оспорил, че е ползвал услуги, чието заплащане е уговорено в договора отделно от
абонаментната такса.
Искът за сумата 186,61 лв., представляващи незаплатени услуги и абонаментни
такси за отчетен период 06.07.2020 г. - 14.09.2020 г., на основание сключен между *** и Т.
П. П., ЕГН ********** Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно
мобилен номер ****ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г.
/датата преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на
задължението следва да се уважи.
2. По отношение на иска за лизингови вноски:
От представения договор Договор за лизинг на базови аксесоари №
*********/06.07.2020 г. във връзка с мобилните услуги за мобилен номер ****, по силата на
който е предоставен пакет от 4бр. вещи- Huawei Y5p PC Transparent Case, MuScreen Lie Edge
Huawei Y5p, Huawei Y5p Transparent Case, Energizer Ultimate 220V 2xUSB се установява, че
такова правоотношение между страните съществува.
Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от ТЗ дава легално определение на договора за
оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се задължава да предостави за ползване
вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на производството доказателства обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, като видно
от отбелязването върху хартиените носители на същите, лизингодателят е изправна страна
по отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи за
процесния период. С оглед изложеното ответника дължи изпълнение на задължението си за
заплащане на уговорените лизингови вноски, чийто размер се установява от уговорките в
самия договор, в който е посочен броя и размера на всяка вноска.
Ответникът в чиято тежест е, не е ангажирал и доказателства, че е заплатил
лизинговите вноски в срок, т.е. плащал е всеки месец уговорената сума.
Отделно от горното съгласно чл. 12, ал.2 от Общите условия на оператора
месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в брой
при прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни или фиксирани
услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащанията на
дължими съгласно тези договори плащания. Договорите за предоставяне на мобилни
услуги, които са сключвани договорите за лизинг на горепосочените устройства са
прекратени с неплащане на дължимите такси по тях, като ответника не е представил
доказателства да е заплащал сумите, с оглед на което съдът намира за установено
неизпълнение от него страна, довело до възникване на правото на оператора да прекрати
договорите за мобилни услуги едностранно съобразно чл.19б от ОУ.
Иска за заплащане на лизинговите вноски за базови аксесоари следва да се уважи.
3. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е поел валидно задължение да заплати претендираните неустойки
при прекратяване на договорите по негова вина; че действието на договорите е прекратено
на соченото основание; датата на прекратяване на договорите; договорения размер на
месечната абонамента такса по всеки от договорите; че клаузите, предвиждащи задължения
за неустойка са индивидуално договорени с ответника, като за последното обстоятелство не
сочи доказателства.
По неустойката в размер на 3 месечни абонаментни такси:
В договора за мобилни услуги е предвидена калуза касаещи дължимост на
неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на последния,
потребителят дължи неустойка а) в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,
но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В конкретния случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за
предоставени услуги, договорите са прекратени и така уговорената неустойка е дължима.
Настоящият състав намира, че договорите са прекратени при приложение на чл.19б
4
на ОУ в които е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора вкл. в случай,
че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния
договор. В ОУ не е налично изискване оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати
договора. Условие за предсрочното прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е
налице, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по
договорите по издадените фактури.
В случая се касае за потребителски договор, като ответникът-физическо лице, което е
поискало ползването на мобилни услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, има качеството на потреител по смисъла на § 13, т. 1
от ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от предвидената в ЗЗП защита, като съдът
следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е конкретизирано, че
неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално. Доказване на обстоятелството, че дадена клауза е
договорена индивидуално е в тежест на ищеца при условията на пълно доказване.
Процесните неустоечни клаузи не са индивидуално договорени.
Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност на клаузите от договора,
на които се основават вземанията на кредитора за заплащане на сумите по двата договора за
мобилни услуги представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги представляваща сбора от три месечни абонаментни такси.
В договорите за мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на не повече от 3 месечни абонаментни
такси по техния стандартен размер, без отстъпка. Така договорена клаузата в достатъчна
степен позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при
неплащане на месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на
неустойката - 3 месечни абонаментни такси. Предвид това, че срокът на договора е 24
месеца, то неустойката не се явява и прекомерна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В
смисъл, че клаузата за неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси действителна са
и Решение № 142 от 9.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2174/2022 г., Решение № 1242
от 18.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1248/2022 г.
По отношение на добавена част от стойността на ползвани отстъпки от месечния
абонаментен план от 8,73 лв., съответстваща на оставащия срок до края на договора и по
отношение на неустойката от 189,59 лв. представляваща разлика в преференциалната и
редовна цена на устройствата:
Според клаузите в представения договор за мобилни услуги, при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен
уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване / трикратния размер на
абонаментната такса/ и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. Съдът намира тези клаузи за уговорени допълнителни
неустойки за неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждайки в
договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се
надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се
явява необосновано висока.
По отношение на клаузата за неустойка по буква "б" - неустойката представляваща
разлика в преференциалната и редовна цена на устройствата следва да се посочи и следното:
вземането за неустойка е поставено в зависимост от други обстоятелства и изтекъл период
от време. Действително, възможно е размерът му може да не е посочен с точна сума в
цифрово изражение, като е достатъчно страните да са уговорили начин за изчисляване, който
да прави този размер определяем. Формулировката на процесната клауза, обаче, не създава
яснота за определения или определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и
начало на периода, съотносими към текста "съответстваща на оставащия срок на договора"/
5
Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г./ Отделно от
посоченото за неизпълнение на задълженията си по сключеният Договор за мобилни услуги,
потребителят вече е санкциониран с неустойката в размер на 3 месечни абонаментни такси,
а за неизпълнение на задълженията си по сключеният Договор за лизинг, потребителят е
санкциониран с претендираната неустойка по чл. 1, ал. 3 от него. Налага се извода, че
разликата в цената на устройството, претендирана под формата на допълнителна неустойка
по Договора за мобилни услуги, води до задължаване на потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП и противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта. /Решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1248/2022 г./ На следващо място, не е установена и методика за изчисляване на съответната
част от разликата, формираща размера на неустойката. Независимо от това, дори при
установяване на такава разлика и нейният размер, съдът отново не би могъл да замести
волята на оператора като определи размер на неустойката именно поради липса на
методика. Това е така, тъй като съгласно договора, същата е определена по неясен за третите
лица начин – като част от разлика, съответстваща на оставащия срок на договора, прекратен
по вина на потребителя. Към предоставените на потребителя документи, подписани от него,
липсва такъв с разяснителни клаузи относно изчисляване на неустойката. / Решение № 465
от 13.04.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 203/2022 г./
При изложеното, съдът намира, че тези видове неустойки не се дължат.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът съобразно уважената част
от исковете. Ищецът е доказал заплащане на следните разноски: 125,00 л.в- държавна такса
и 480,00лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете,
на ищеца следва да се присъди сума от 383,22 лв.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът съобразно отхвърлената
част от исковете, но такива не му се присъждат, тъй като не е направил искане и не е
представил доказателства да е сторил разноски.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил разноски в размер на 25,00лв.-
държавна такса и 360 лв.- адвокатски хонорар, като съразмерно с уважената част следва да
му се присъди сумата от 243,87 лв.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. П. П., ЕГН: ********** дължи на ***/ с
предишно наименование „****, съдебен адрес: гр. ***по искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
- 186,61 лв., представляващи незаплатени услуги и абонаментни такси за отчетен
период 06.07.2020 г. - 14.09.2020 г., на основание сключен между „Й*** и Т. П. П., ЕГН
********** Договор за мобилни услуги № ***от 06.07.2020 г. относно мобилен номер
***ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г. /датата преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението;
- 7,32 лева, представляващи дължими незаплатени лизингови вноски за периода от
06.07.2020 г. до 14.09.2020 г. по договор за лизинг на базови аксесоари №
*********/06.07.2020 г. сключен между *** и Т. П. П., ЕГН ********** ведно със законната
лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г. /датата преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението;
- 48,80 лева – представляваващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от 15.10.2020 г. до 06.06.2022 г. по договор за лизинг на базови аксесоари №
6
*********/06.07.2020 г. сключен между *** и Т. П. П., ЕГН ********** ведно със законната
лихва върху горепосочената сума от 07.07.2022 г./ датата преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/до окончателното изплащане на задължението.
- 99,96лв.-представляваваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен номер
***, сключен между „*** и Т. П. П., ЕГН **********, представляваща сбор от три месечни
абонаментни такси по 33.32 лв. всяка, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 8911/2022 по описа на ВРС, 47 състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сума в размер на 8,73 лв.- неустойка по Договор
за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен номер ***,
представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечния абонаментен съответстваща
на оставащия срок до края на договора, както и сума в размер на 189,59 лв.- неустойка по
Договор за мобилни услуги № ********* от 06.07.2020 г. относно мобилен номер
**********, представляваща разликата между стандартната цена на Huawei Y5p 32GB Dual
Black без отстъпка, съгласно актуалната към 06.07.2020 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги;
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. П. П., ЕГН: ********** да заплати на
„***, съдебен адрес: гр. *** сумата от 383,22 лв.- разноски в исковото производство и
243,87 лв. -разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7