НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 28.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15698/2018г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искови
претенции предявени от Н.Л.Х., ЕГН ********** с адрес *** срещу „А.К.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и Р.Н.К.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 240,
ал.2 ЗЗД за осъждане ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумите, както
следва: 3500евро, представляваща
дължима главница по договор за заем от 20.02.2015г. и 315евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор за заем
от 20.02.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
18.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняваща я молба: На 20.02.2015г. сключила с ответниците, като солидарни длъжници договор за заем, по силата на който предоставила
на ответника К. в лично качество и като управител на дружеството- ответник
сумата от 3500евро. Срокът за връщане на така заетата сума бил три години,
считано от пълното усвояване на заемната сума. Сумата е била предоставена на
ответниците по банков път, чрез два банкови превода- на 25.02.2015г. от 50евро
и на 02.03.2015г. от 3450евро. Основанието при превода е било по договор за
паричен заем и същият е бил извършен по посочена в договора банкова сметка ***.
Твърди, че понастоящем въпреки настъпилия падеж на задължението за връщане на
сумата, изпълнение на това задължение не е последвало. Уговорено било и
договорно възнаграждение в размер на 3% годишно върху усвоената и невърната
заемна сума. И доколкото по договора липсва изобщо изпълнение, то ответниците
дължат договорно възнаграждение съгласно т. III.3 в размер на по 105евро
годишно, или 315евро за три години, считано от 28.06.2015г.,
когато е бил падежът на първата погасителна вноска. Неизпълнението на договорното задължение на
ответниците обосновава интереса от заявяване претенциите пред съда. Искането е
за тяхното уважаване и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответниците.
Първото по делото
заседание е проведено на 18.02.2019г., като редовно призовани ответниците не са
изпратили представител и не са направили искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Не са ангажирали и писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответниците са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомени са и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу тях и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцата е направила
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал.2 ЗЗД, ищцата е ангажирала писмени доказателства- договор за паричен заем от
20.02.2015г. и извлечение от банковата си сметка. По реда на чл. 192 ГПК и във
връзка с чл. 62 ЗКИ е изискано и извлечение от банковата сметка на ответното
дружество. Така ангажираните писмени доказателства съответстват на твърденията на
ищцата. Анализът им обосновава категоричен извод за наличие на валидно
възникнало заемно правоотношение между страните на 20.02.2015г., по което
ищцата е изпълнила задължението си като е предала на ответника „А.к.“ ЕООД
сумата от 3500евро. Предаването на сумата е извършено чрез два банкови превода
по сметка на ответното дружество- 50евро постъпили на 26.02.2015г. и 3450евро
постъпили на 03.03.2015г. с посочено конкретно
основание по тях- по договор за паричен заем. Установява се, че падежът за
връщане уговорен в раздел II, т.1, а именно три
години от пълното усвояване на заетата сума, е настъпил на 03.03.2018г. Твърдения, респ. ангажирани доказателства за
връщане на сумата, вкл. в уговорения срок, по делото няма. А този факт е
подлежал на доказване от ответниците. Пасивната солидарност на ответниците в
дълга се извежда от клаузата на т.1, раздел Допълнителни уговорки в договора,
предвиждаща ответникът К. да гарантира с личното си имущество изпълнението на
договора. Следователно и на това основание кредиторът може да иска изпълнение и
изцяло от него, което изпълнение би погасило дълга, респ. освободило и другия
длъжник- наречен кредитополучател /чл. 122 ЗЗД/. Налице е валидна клауза в чл.
1, раздел III, в която е уговорено дължимост на възнаграждение
по договора, както е определен и неговия размер- 3% на година. Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения, респ. не е ангажирал доказателства за изпълнение на
насрещното си задължение по договора за заем, още по- малко това да е станало
на уговорения падеж.
Предвид горното, преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната
основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се
възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който се претендират такива за адв. възнаграждение по договор за правна защита
от 08.08.2018г. в размер на 680лева и 323,82лева за
платена дължима държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.К.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** и Р.Н.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н.Л.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумите, както следва: 3500евро, представляваща дължима главница по договор за заем от 20.02.2015г. и 315евро, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за заем от 20.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 18.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** и Р.Н.К., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Л.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1003,82лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ при РС- Варна: