РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Златоград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100226 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ф. ЮС. К., АС. ПЛ. К. и З.
ПЛ. К. срещу К. Х. Ч..
Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че са наследници на Х. Ю. К., ЕГН ******.I, дело № . г. по описа
на PC-З., получил от майка си К.А. К., правото на собственост върху
недвижим имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д., представляващ
застроено и незастроено място с площ от 240 кв.м., като застроена площ е 110
кв.м. с масивна сграда, при граници на имота: улица, площад, река, държавно
място. В исковата молба се сочи още, че на 06.04.1994 г. по изп.д. № 81/1994
г. по описа на СИС при PC-З., съдия-изпълнител въвел взискателя К. А. К. във
фактическо владение на имот пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д.,
представляващо застроеното и незастроеното място общо 240 кв.м. при
граници на имота: улица, площад, река и имот на Ч. Въвода във владение бил
извършен с участието на вещо лице, което набило колове, като между имота
на ищците с пл. № 147 и този на ответницата - имот с пл. № 148 били набити
колове, които очертавали имотната граница. Ищците твърдят, че от този
момент ответницата започнала да завзема части от имота им, като навлязла в
него и поставила телена ограда на стоманени колове, монтирана на бетонова
основа, която е с променлива височина, по-висока на юг, паради денивелация
на терена. По този начин ответницата завладяла площ от 27 кв.м.,
разположена по цялото продължение по границата, посочена върху скицата от
геодезическо заснемане, от м.11.2021 г. изготвено от инж. В.Д.. Сочи се, че
1
завладяната площ е заключена между регулационната/имотната граница и
поставената от ответницата ограда в имота на ищците, като поставената от
ответницата ограда не съвпада с регулационната и имотната граница между
УПИ Х-147 с УПИ XV-148, кв.20 и съответно не минава по имотната граница
на имот кад. № 147 с имот кад. № 148, а попада изцяло в имота на ищците.
Излагат се съображения, че със Заповед № 444/22.10.2002 г., от УПИ Х-
озеленяване с общ. обслужване се обособяват два нови урегулирани
поземлени имота: УПИ Х-147 за производство и търговски нужди по имотни
граници на имот с кад.№147 и УПИ XV-148 озеленяване общ.обслужване,
кв.20. Регулационната граница на УПИ Х-147 с УПИ XV-148 минава по
имотната граница на имот с кад. № 148 и имот с кад. № 147, като с
цитираната заповед, имотната граница между двата имота с кад. № 147 и с
кад. № 148 не се променя. Твърди се, че ответницата не желае доброволно да
освободи завзетата част от имота на ищците, не желае да премахне
поставената от нея ограда и твърди, че оградата е поставена на имотната
граница между двата имота, поради което същата е завзела без основание
площ от 27 кв.м. от имота на ищците и препятства обективно упражняване
правото им на собственост върху процесната реална част. В завзетата част
ответницата бетонирала част от земната повърхност. Ответницата била
поканена устно от ищеца А.К. да освободи имота, което не направила и
доколкото ищците не желаят да търпят неоснователното й действие
създаващо пречки за ползване, считат, че е налице правен интерес от
образуване и водене на настоящето дело. При тези твърдения молят съда да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника К. Х. Ч., да им предаде
владението върху реална част от имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д.
/УПИ Х-147/, с площ от 27 кв.м., разположена по цялото продължение по
регулационната и имотната граница между УПИ Х-147 и УПИ XV-148, кв.20
и заключена между границата и поставената от ответницата телена ограда на
стоманени колове (обозначена върху скица от геодезическо заснемане от м.
11.2021 г., изготвено от инж. В.Д., приложена към исковата молба), както и
ответницата да бъде осъдена да преустанови действията си, с които
препятства обективното упражняване правото на собственост на ищците
върху имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д. /УПИ Х-147/, като
премахне изградената ограда, попадаща в имота им. Претендират разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Излагат се
съображения, че ответницата е придобила процесната реална част от имот с
пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д., въз основа на добросъвестно владение в
периода от 1994 година, когато била трасирана границата между двата имота
и изградена разделителната стена - до 2021 г. Излагат се съображения, че
Заповед № 444/ 22.10.2002г., издадена от Кмета на О. З., с която се
обособяват два самостоятелни урегулирани поземлени имоти УПИ- X- 147 и
УПИ XV-148, е предмет на съдебно оспорване с искане за прогласяване
нищожността , за което е образуваното адм. д. № 194/2021 г., което не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ответницата счита, че е некоректно,
2
ищците да се позовават на цитираната заповед като основа за идентификация
на спорния имот, поради което моли в настоящото съдебно производство,
съдът по силата на косвения съдебен контрол, да констатира нищожност на
цитираната заповед. В отговора се сочи още, че към цитирания от ищците
протокол за принудително отнемане на вещ от 6.IV.1994 г., не е приложена
скицата, която задължително се съставя, както и че строителният техник Л.Х.
е набил колове, по които тогава била изградена разделителната стена между
двата имота в присъствието и със съгласието на наследодателя на ищците. По
силата на тази разделителна стеничка в имота на ответницата попадал
кладенеца, собствеността спрямо който, нито ищците, нито други лица не са
оспорвали. Считано от 1994 г. до 2021 г. ответницата владеела имота на изток
от изградената разделителна стеничка и процесната реална част попадала в
частта, която владее, поради което счита, че е придобила тази площ по силата
на давностно владение, несмущавано и спокойно. По тези съображения
ответницата сочи, че липсва правно основание, да преустанови действията, с
което препятства ищците да упражняват право на собственост /каквото
според нея не притежават/ и да премахне оградата, поставена през 1994
година със съгласието на наследодателя на ищците и в изпълнение на
установената от строителния техник граница.
В отговора на исковата молба, ответницата е направила искане
производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване
производството по адм. д. № 194/2021 г. по описа на Административен съд С.
доколкото решението по административното дело, според нея ще има
съществено значение за правилното произнасяне по исковете, предмет на
настоящото дело, предвид вероятността да бъде прогласена нищожността на
заповедта и да бъде установен статута на двата имота.
В проведеното открито съдебно, ищците не се явяват, представляват се
от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който оспорва предявените искове по изложени
съображения.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване
на владението върху реална част от имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село
Д. /УПИ Х-147/, с площ от 27 кв.м., разположена по цялото продължение по
регулационната и имотната граница между УПИ Х-147 и УПИ XV-148, кв.20
и заключена между границата и поставената от ответницата телена ограда на
стоманени колове (обозначена върху скица от геодезическо заснемане от м.
11.2021 г., изготвено от инж. В.Д., приложена към исковата молба),
кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за
осъждане на ответника да преустанови действията си, с които препятства
упражняването правото на собственост на ищеца, върху процесната реална
3
част като премахне изградената ограда, попадаща в собствения им имот с пл.
№ 147, кв. 20 по плана на село Д. /УПИ Х-147.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Основателността на предявен ревандикационен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е титуляр на правото
на собственост върху процесния имот/респ.процесната реална част, който да
се владее или държи без правно основание от ответника. В доказателствена
тежест на ищците е да установят по делото пълно и главно, че са собственици
на процесната реална част с площ от 27 кв.м. и на посоченото в исковата
молба основание. В доказателствена тежест на ответника е установяването на
правно основание за осъществяваната фактическа власт върху процесната
реална част с площ от 27 кв.м.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ищците Ф. ЮС. К., АС. ПЛ. К. и З. ПЛ. К. са
собственици на имот с пл. № 147 (УПИ Х-147), кв. 20 по плана на село Д., с
площ от 240 кв.м., придобито въз основа на наследствено правоприемство от
общия им наследодател Х. Ю.К., ЕГН **********, бивш жител на село Д.,
починал на 14.08.2014 г., а ответницата К. Х. Ч. е собственик на имот с пл. №
148, (XV-148) кв. 20 по плана на село Д., поради което съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните посочените факти, с изготвения по делото
проект за доклад, обективиран в Определение № 17 от 03.02.2022 г., приет за
окончателен без възражения от страните.
Въведеното в исковата молба основание за придобиване на собствеността
по отношение на имот с пл. № 147 (УПИ Х-147), кв. 20 по плана на село Д., с
площ от 240 кв.м. е наследствено правоприемство от общия на ищците
наследодател - Х. Ю. К., бивш жител на село Д., починал на . г. и видно от
представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 110/20.10.2021
г. оставил за свои наследници по закон ищците Ф. ЮС. К., АС. ПЛ. К. и З.
ПЛ. К..
Наследодателят на ищците от своя страна се легитимира като собственик
на процесния имот, съобразно представения по делото НА за дарение на
недвижим имот № 12, том XIII, дело № 34/94 г. от 07.02.1994 г. Видно от
съдържанието на цитирания НА, К. А. К.дарява на своя син Х. Ю. К. правото
на собственост на имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на с. Д., представляващ
застроено и незастроено място с площ от 240 кв.м., от която застроена с МЖС
площ от 110 кв.м., при граници на имота: улица, площад, река и държавно
място.
От представения по делото Протокол за принудително отнемане на вещи
по изп.д. № 81/94 г. от 06.04.1994 г. се установява, че взискателя К. К. е
въведена във фактическо владение на процесния имот въз основа на ИЛ
издаден по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З. за което вещо лице е набил колове, в
присъствието на съдия изпълнител. От приобщените към доказателствата по
делото запазени материали по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З. се установява, че
К. К.е предявила иск за собственост срещу Общинска администрация – З.,
4
който е уважен с Решение № 841 от 17.11.1993 г. по в.гр.д. № 650/1993 г. на
ОС-С.. В хода на производството (по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З.) е изготвена
СТЕ, с приложена към него скица на процесния имот. Видно от текстовата и
графична част на заключението, имот с пл. № 147 е с измерена на място площ
от 260 кв.м. и е ограден от всички страни с реализирани подпорни стени.
Именно въз основа на цитираното по-горе решение на ОС-С. и заключението
на СТЕ, с приложена скица, е издаден ИЛ, респ. К. К. е въведена във владение
с Протокола от 06.04.1994 г.
Видно от представената по делото Заповед № 444/22.10.2002 г. на кмета
на О. З., е одобрено Изменение на ПУП на с. Д..за УПИ X-Озеленяване с
обществено обслужване, кв. 20, с което се обособяват два УПИ: Х-147 - за
производствени и търговски нужди по имотни граници на поземлен имот 147
и XV - озеленяване с обществено обслужване, кв. 20, с определен начин на
застрояване. Цитираната заповед е обжалвана от ответницата в настоящото
производство, като същата е потвърдена с Решение № 353 от 25.11.2021 г. по
адм.д. № 194/2021 г. на АС-С., потвърдено с Решение № 5384 от 03.06.2022 г.
по адм.д. № 1023/2022 г. на ВАС (служебно известно на съда).
В хода на настоящото производство е приета без възражения от страните
СТЕ, която съдът кредитира изцяло, като компетентна и отговаряща в
пълнота на поставените въпроси.
Вещото лице сочи, че планът на с. Д. - улична и дворищна регулация е
одобрен със Заповед № РД-271а от 31.03.1983 г., като съгласно този план,
имот с пл. № 147 е с площ от 110 кв.м. и съвпада с очертанията на сградата
МЖ (обозначена в жълт на представеното към СТЕ копие от ЗРП на с. Д. от
1983 г. – л. 73 от делото), а имот пл. №148 е с площ от 192 кв.м. и
представлява незастроено място. Между двата имота и встрани от тях няма
нанесени имоти и терените са част от голям, държавен, незатворен имот,
включващ речното корито и пътя. Вещото лице сочи, че с плана от 1983 г.
двата имота са включени в парцел X-Озеленяване, с част от незатворения
голям имот и част от имот, находящ се от другата страна на реката с пл.
№153, като вероятно е предвидено да се построи мост върху реката.
Експертът е констатирал, че със Заповед № 444/22.10.2002 г. на кмета на
Община Златоград, имотните граници на имот пл. № 147 са променени, но за
тази промяна няма издадена заповед. Променени са имотните граници и на
имот пл. №148 в източна посока, като също няма заповед за тази промяна,
като не се откриват документи, какво се е случило с държавния имот, част от
който, със Заповед № 444/22.10.2002 г. е включен в рамките на имотите пл. №
147 и пл. № 148 и в новообразуваните два УПИ. При извършения оглед и
замервания на място вещото лице е установило, че има стара каменна
подпорна стена, с бетонова шапка и върху нея, в по-голямата част е
изпълнена ограда от метални колове и мрежа, разположена приблизително по
средата на бетоновата шапка, между сградите в имот пл. №147 и имот пл.
№148. Стената е с височина, мерена от видимата над терена част 2.30 м. от
юг, откъм реката и 1.30 м. при кладенеца, където има друга стена,
разположена перпендикулярно на описаната по-горе и находяща се в имот пл.
№147. Подпорната стена с ширина 30 см., след кладенеца продължава в права
5
линия до високата подпорна стена на улицата, но там се вижда само
бетоновата шапка, а стената е затрупана с пръст, за да се подравнят
площадките от двете и страни и около 1.30 м. има по-висока ст.бетонова
стеничка. При нанасяне на подпорната стена върху извадка от ПУП на с.Д.,
след изменението със Заповед № 444/22.10.2002 г., същата попада в УПИ Х-
147 - за производствени и търговски нужди, кв. 20, като заема площ от 29
кв.м., мерено от западната линия на подпорната стена, или една ивица широка
2.15 м. и дълга 13.5 м. Посочената площ на място, представлява част от
обособения двор на сградата в имот пл. № 148. Подпорната стена
представлява материализирана граница на терен, като тази линия не съвпада
с имотната и регулационна линия между двата имота, определена със Заповед
№ 444/22.10.2002 г., но съвпада със западната имотна граница на имот пл. №
148 по плана от 1983 г. и отстои на около 6 метра от източната граница на
имот пл.№ 147 по плана от 1983 год.
В заключение вещото лице сочи, че съществуващата на място ограда не
минава по регулационната граница на УПИ Х-147 с УПИ XV-148, кв.20 по
ПУП на с.Д. и съответно по имотната граница на имот с пл. № 147 и пл. №
148, отразени със Заповед № 444/22.10.2002 г., а попада в УПИ XI-147,
съответно в имот с кад. № 147, като мерено от западната линия на подпорната
стена до регулационната/имотната граница заема площ от 27 кв.м.
По плана от 1983 г. между имот пл. №147 и имот пл.№ 148 има
държавно място, без номер. При изслушване в проведеното на 13.04.2022 г.
открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че за определянето на
имотната граница между двата имота, в общината не се открива заповед, с
която същите са определени към момента, за да се установи, че с тази заповед
регулационните линии минават по имотните. Границите на тези два имота са
определени с плана от 1983 г. – единият е оцветен в жълто и представлява
терена под сградата, другият – незастроена площ, отбелязана в розово.
Вещото лице разяснява, че още с плана от 1983 г. тези два имота, заедно с
държавен терен са обособени в общ парцел „за озеленяване“. Към този
момент и до 2002 г., когато е издадена Заповед № 444/22.10.2002 г.
процесните имоти нямат обща граница, а между тях съществува площ,
която е държавен терен. С цитираната заповед за първи път двата
имота получават обща граница, като се обособяват при изцяло нови
граници – имот с пл. № 147 се разширява и в западна посока, а имот с пл. №
148 - в източна – към училището. Имотната линия, определена със Заповед
№444/22.10.2002 г., между двата имота съвпада със западната имотна граница
на имот с пл. № 148 от 1983 г. и отстои на 6 метра от източната на имот с пл.
№ 147, а самата ограда е в западна посока. Между двата имота има ограда с
набити колове, която се позиционира върху стената и която е стара и никога
не е била премествана.
Обстоятелството, че оградата – бетонова подпорна стена и набити колове
никога не е премествана се установява и от събраните по делото гласни
доказателства, посредством разпита на свидетелите Я. Ч. и Р. Б.. От
показанията на св. Я. Ч. (син на ответницата), ценени от съда при условията
на чл. 172 ГПК се установява, че през 1992 г. имотът, собственост на майка
6
му е бил посетен на място от техническо лице, който посочил границата,
която разделя имот с пл. № 148 от съседното държавно (където била фурната
на с. Долен) и сложил колове, а на посоченото място ответницата изградила
подпорната стена. Така имотът бил отделен от фурната, а в другите посоки –
към реката и училището бил ограден с каменна ограда. Св. Ч.сочи, че никога
не е имало спорове за ползването на имота, който в продължение на 30
години се владее от майка му и семейството в границите на поставените
ограждения. Свидетелят Б.– съсед, без родствена връзка със страните, твърди,
че познава двата имота – единият бил на К.Ч., а другият – фурна, като двата
имота били разделени със стеничка, от реката до пътя, изградена от съпруга
на ответницата още през 1991-1992 г., която е на същото място и до момента.
В този смисъл се опровергава твърдението на ищците, изложено в
обстоятелствената част на исковата молба, че ответницата постепенно е
завладяла процесната площ от 27 кв.м., като навлязла в техния имот.
Напротив установява се, че двата имота са ползвани от 30 години, фактически
разделени от подпорната бетонова стена върху която са набити и метални
колове.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – писмени,
гласни и експертни съдът намира, че съобразно въведеното в процеса
основание – наследствено правоприемство, ищците се легитимират като
собственици на имот с пл. № 174, който съобразно титула за собственост на
праводателя (К. К.) на наследодателя (Х. Ю. К.) на ищците - Решение № 841
от 17.11.1993 г. по в.гр.д. № 650/1993 г. на ОС-С., (в производство по
обжалване на Решение по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З.), представлява имот с
площ от 240 кв.м., като източната граница на посочения имот видно от СТЕ
и скица към него по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З., (въз основа на което и
издаден ИЛ е извършен и въвод във владение на собственика на имота) е
именно до подпорната стена и съответно ограда от набити метални колове
(с непроменено във времето местоположение). Именно тази линия е
източната имотната граница на имот с пл. № 147 до която същият се владее от
праводателите на ищците от придобиването на имота по силата на цитираното
съдебно решение и до настоящия момент – период около 30 години. По
неустановени причини, същата не е нанесена в плана на с. Д., като имот с пл.
№ 147 е продължил да съществува в плана от 1983 г. (без да бъде изменен) с
площ от 110 кв.м., която попада под съществуващата в имота сграда (фурна).
Едва със Заповед № 444/22.10.2002 г. на кмета на О. З., е одобрено Изменение
на ПУП на с. Д. за УПИ X-Озеленяване с обществено обслужване, кв. 20, с
което се обособяват два УПИ Х-147 - за производствени и търговски нужди и
XV - озеленяване с обществено обслужване, кв. 20, с определен начин на
застрояване.
По отношение на цитираната заповед, следва да се направят следните
бележки: Неоснователно е възражението на ответницата за извършване на
косвен съдебен контрол за нищожност на заповедта, тъй като съгласно чл. 302
ГПК за гражданския съд е задължително влязлото в сила решение на
административния съд, относно това дали административният акт е валиден и
законосъобразен, което в случая се установява от Решение № 353 от
7
25.11.2021 г. по адм.д. № 194/2021 г. на АС-С., потвърдено с Решение № 5384
от 03.06.2022 г. по адм.д. № 1023/2022 г. на ВАС (служебно известно на съда).
В случая обаче Заповед № 444/22.10.2002 г. на кмета на Община З. е
неотносима към предмета на настоящото дело, доколкото съдът се е
произнесъл по въпроси, които не влияят върху установяване на правото на
собственост на ищците върху процесния имот. В цитираните решения са
обсъдени въпросите по въведените от жалбоподателката основания –
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта
свързани с неуведомяването й, респ. връчване на заповедта; материално
правното основание за издаването й – наличие на предпоставките по чл. 134,
ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и възраженията за намалени отстояния от сградата в
имота на жалбоподателката, които са приети за неоснователни, а жалбата –
отхвърлена, тъй като съдът е приел, че оспорената заповед е издадена след
като са налице основанията за това и без да са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът не е изследвал въпроса относно извършена
промяна на границите на имотите, което не е било въведено като предмет на
делото. По този въпрос единствено се сочи, че с оспорената заповед,
западната граница на имот с пл. № 148 не се променя, като имотната и
регулационната линия съвпадат. До същия извод достигна и съдът в
настоящото производство, но в случая в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже своето право на собственост върху процесната реална част (оспорено
от ответника), на въведеното в исковата молба основание, която след
изменението на ПУП е включена в неговия имот. По тези съображения,
въпросът за законосъобразност на ПУП, респ. неговото изменение е
ирелевантен към настоящия спор за собственост.
Към одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта има законово
изискване да е актуална и да отразява измененията в правото на собственост,
като същата е основа за предвижданията на устройствените планове, но
независимо от това тя има декларативно действие. От нея не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР
оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.
По изложените по-горе подробни съображения, съдът намира, че ищецът
не се легитимира като собственик на процесната реална част с площ от 27
кв.м. на въведеното в процеса придобивно основание – наследставено
правоприемство, тъй като източната имотна граница на имот с пл. № 147,
съобразно представените документи за собственост (Решение № 841 от
17.11.1993 г. по в.гр.д. № 650/1993 г. на ОС-С.) съвпада с материализираната
на място имотна граница – бетонова подпорна стена и набити метални
колове, а процесната площ се ситуира извън нея – в източна посока.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответницата
за придобиване на процесната реална част по давност е неоснователно.
Упражняваната фактическа власт върху площ от 27 кв.м. не отговаря на
8
изискванията на самостоятелен имот по чл. 19 ЗУТ, поради което не може да
бъде придобита по давност с оглед забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно
чл. 59 ЗТСУ отм., в който смисъл доктрината и практиката са еднопосочни.
Не е налице възможност за придобиване на спорната реално определена част
и при приложение на изключението от забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ,
въведено с разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Не може да се позовава на чл.
200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен
УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона
е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3
ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност,
каквото ответницата не е (вж. Решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК и цитираното в същото Решение № 154 от
21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о., ГК)
По иска с правно основание чл. 109 ЗС.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
Необходимите предпоставки за уважаване на иска: ищецът трябва да
установи, че е собственик на вещта; че спрямо нея ответникът е упражнил
неоснователно действие; това действие пречи, смущава или ограничава
собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в
пълен обем; извършеното неоснователно действие трябва да съществува към
момента на предявяване на иска или да съществува опасност и занапред да
продължи да съществува.
С оглед разрешението на иска с правно основание чл. 108 ЗС, съдът
намира, че не е установена първата предпоставка за уважаване на негаторния
иск - ищецът не е установил правото си на собственост върху процената
площ. Поради това този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ответника. Такива се претендират, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК в размер на сумата от 1200 лв., от които 900
лв. – адв. хонорар и 300 лв. – депозит за СТЕ. В представения по делото ДПЗС
от 12.04.2022 г. е посочено, че е договорено адв. възнаграждение в размер на
сумата от 900 лв., от които 450 лв. за предявения иск по чл. 108 ЗС и 450 лв.
за иска по чл. 109 ЗС, като е посочено, че възнаграждението е заплатено
изцяло на 12.04.2022 г. Същевременно обаче липсва посочване за начина на
плащане – в брой или по банков път. Съобразно задължителните указания
дадени в т. 1 на Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски следва да бъдат присъждани,
само когато е доказано тяхното реално извършване в производството. Поради
това в договора за правна помощ следва да бъде изрично указан вида на
плащане. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, този факт
следва изрично да бъде посочен в договора за правна помощ, а самият
9
договор да е приложен по делото като, същият има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Когато заплащането на възнаграждението е
уговорено по банков път, следва да бъде представен банков документ,
удостоверяващ реалното му заплащане. В настоящия ДПЗС не е указан
начина на плащане, поради което не се установява реалното извършване на
тази разноска. По тази причина на ответницата следва да бъде присъдена
единствено сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. ЮС. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
общ. З., обл. С., ул. „Х. Ботев.“ №., АС. ПЛ. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Д., общ. З., обл. С., ул. „Х. Б.“ № . и З. ПЛ. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д.
общ. З., обл. С., ул. „Х. Б.“ № .срещу К. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
общ. З., обл. С., ул. „В. Л.“ №., иск с правно основание чл. 108 ЗС за
предаване на владението върху реална част от имот с пл. № 147, кв. 20 по
плана на село Долен /УПИ Х-147/, с площ от 27 кв.м., разположена по цялото
продължение по регулационната и имотната граница между УПИ Х-147 и
УПИ XV-148, кв.20 и заключена между границата и поставената от
ответницата телена ограда на стоманени колове (обозначена върху скица от
геодезическо заснемане от м. 11.2021 г., изготвено от инж. В.Д. приложена
към исковата молба).
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Ю.. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
общ. З. обл. С., ул. „Х. .Б.“ №., АС. ПЛ. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
общ. З.обл. С.ул. „Х. Б.“ № . и З. ПЛ. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ.
З., обл. С. ул. „Х.Б. № ., иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на
К. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Д. общ. З., обл. С., ул. „В.Л. № . да
преустанови действията си, с които препятства упражняването на правото на
собственост на ищците, върху процесната реална част като премахне
изградената ограда, попадаща в имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село
Долен /УПИ Х-147/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Ф. ЮС. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Д.общ. З. обл. С., ул. „Х. Б.“ №., АС. ПЛ. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Д., общ. З. обл. С., ул. „Х. Б.“ № . и З. ПЛ. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Д., общ. З.обл. С., ул. „Х. Б.“ № . да заплатят на К. Х. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „В.Л.“ № . сумата в общ размер
на 300 лв. (триста лева) – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____В.Д.__________________
10