Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.05.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №1699 по описа за
2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от
10.10.2020г., постановено по гр. д. № 7422/2020г., Софийският
районен съд, I ГО, 27-ми състав, е осъдил на основание чл.7, пар.1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/261/2004г. и чл.86 ЗЗД "Б.Е.Е.“
ООД, ***, да заплати на Д.И.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 400.006
(четиристотин евро), представляваща обезщетение за забавено изпълнение по
договор за въздушен превоз, изпълнен е полет BGH2016, по разписание за
16.04.2019г. по дестинация Хургада-София, ведно със законната лихва от
11.02.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 22,82лв„
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
29.10.2019г. до 10.02.2020г., като е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД за разликата
над уважената част от 22,82лв. до пълния претендиран размер от 65,63лв. за
периода 16.04.2019г. до 11.02.2020г. С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
е осъдил “Б.Е.Е.“ ООД, ***, да заплати
на Д.И.С., EFH: **********,***„ разноски по делото в размер на 457лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от „Б.Е.Е.“
ООД, в която се излагат подробни съображения срещу правилността на обжалваното
решение. Посочва, че с оглед на това, че ищецът е имал договор за организирано
туристическо пътуване, сключен с туристическа агенция договорът попада в
предметния обхват на т.6 от Тълкувателните насоки на регламент 261/2004,
разглеждаща мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в
рамките на единен договор за превоз и с настаняване и следва да се търси
съгласно директива 90/314/ЕИО или Директива ЕС 2015/2302 отговорност за
изпуснатите полети и за въздействието върху пакетното туристическо пътуване
като цяло от неговите организатори, в случая туристическата агенция. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от Д.И.С., чрез неговия пълномощник адв. Д. като в него
излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Противопоставя
се на изложените във въззивната жалба твърдения, че съдът не е съобразил т.6 от
Тълкувателните насоки на Регламент 261/2004 разглеждащ мултимодалните пътувания
и след като в т.5 от Преамбюла на Регламента е предвидено да се прилага защита
на спрямо пътниците за полети по разписание, но не и по разписание, включително
и тези, които са част от пакетни екскурзии. В този смисъл са и т.2.2.6 от Тълкувателните насоки. Моли съдът да остави въззивната жалба без
уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд,
след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната
инстанция да се произнесе по същество на спора.
Първоинстанционното производство е образувано по
предявен от Д.И.С. срещу
„Б.Е.Е.“ ООД иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент
(ЕО) № 261/2004 за присъждане на обезщетение в размер на
сумата от 400 евро,
ведно със законната лихва за забава, считано от 11.02.2020
г. до окончателното ѝ погасяване, представляващо обезщетение за
закъснение с повече от три часа на полет №BGH 2016 от 16.04.2019г. с направление от летище Хургада
до летище София, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.04.2019год. до 10.02.2020год. върху главницата и в размер на
65,63лв.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 обуславя от наличието на облигационни
отношения между ответното дружество и ищецът като пътник, по договор за
въздушен превоз на пътник, по силата на които превозвачът се е задължил на 16.04.2019
г. да изпълни полет № BGH2016 по направление летище Хургада – летище София,
допуснато закъснение на полета с повече от три часа от предвиденото разписание.
При наличието на горните обстоятелства, обуславащи отговорността на ответното
дружество-превозвач по отношение на ищеца като пътник на закъснял полет, ищецът
следва да установи, че е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на
пътници между страните, да е осъществен превоз от страна на ответника по
посочената дистинация Хургада-София по който пътник е ищецът и кога е следвало
полетът да бъде осъществен-местно време на пристигане, като ответникът е
следвало да докаже кога действително е осъществен полетът- часа в който е
кацнал самолетът.
По делото не е спорно, а и от ангажираните от ищеца
писмени доказателства – бордова карта с името на ищеца, превозни документи и
договор за организирано туристическо пътуване от 03.04.2019год. се установява,
че туроператор „Онекс Турс“ ЕООД е организирал туристическо пътуване по
направление София – Хургада – София в периода от 09.04.2019 г. до 16.04.2019
г., като полетите е следвало да бъдат извършени от ответното дружество„Б.Е.Е.“
ООД с часове по обратно направление и кацане
от летище Хургада за летище София 10:40 – 14:30 часа с полет № BGH2016, като ищецът като пътник е страна по
договор за превоз на пътник на процесния полет, сключен с ответното
дружество-въздушен превозвач.
В нормата на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ са дефинирани хипотезите на закъснение на полетите
за целите на регламента, а именно – когато опериращ въздушен
превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето
за излитане по разписание 1) за два или повече часа при полети до 1500
километра, 2) за три или повече часа при всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500
километра или 3) за четири часа или повече при всички полети, непосочени по –
горе.
С решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г.
Съдът на ЕС се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент (ЕО) №
261/2004. С решението си съдът е дал задължително тълкуване по отношение на
приложимия към спора Регламент (ЕО) № 261/2004, като е приел, че чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента следва да се прилагат в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, с глед на което разполагат
с
правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, респективно, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание.
В случая по делото няма спор и е приложено писмо от
летище София, че процесният полет № BGH2016
с направление летище Хургада – летище София, определен за кацане по разписание
на 16.04.2019 г. от 14:30 часа, в деня на полета се е приземил на летище София
в 18:41 часа, като е закъснял с повече
от четири часа. Доколкото по делото не е спорно, че процесният полет № BGH2016
с направление летище Хургада – летище София е закъснял с повече от три
часа, съдът намира, че за ищецът като пътник е възникнало право на обезщетение по чл.
7, § 1., б. от Регламент (ЕО) № 261/2004, чийто размер е поставен в зависимост от
местонахождението на първоначалния и крайния пункт за пристигане и разстоянието
между тях, като за всички полети на територията на Европейския съюз над 1500 км., е предвидено обезщетение във фиксиран размер на сумата от 400 евро. В тази връзка правилно първоинстанционният съд
е уважил предявения иск и след като не е
имало по същество възражения на ответника, че закъснението на полета се дължало
на изключващи отговорността му извънредни обстоятелство по смисъла на чл. 5, §
3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004.
Неоснователно се явява и направеното едва пред въззивния съд възражение, че
случая след като е имало договор за организирано туристическо пътуване с
туристическа агенция попада в предметния обхват на т.6 от Тълкувателните насоки
на Регламента, разглеждаща мултимодалните пътувания и поради което следва да се
търси отговорност от туристическата агенция, а не от превозвача. В тази връзка
е и постановеното Решение от 26.03.2020год. по дело С-215/2018год. на СЕС, т.1,
в което изрично е посочено, че Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че пътник на
полет, закъснял с три часа или повече има право да предяви иск за обезщетение
на основание на чл.6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач
дори и ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а
полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива
90/314/ЕИО относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически
ваканции и пакетните туристически обиколки, както и в т.2 от същото решение, се
прилата Регламента и при предвидено
пакетно туристическо пътуване, което включва и настаняване. В случая от ищеца като пътник на посочения полет не се
и твърди отмяна на туристическото
пътуване, а само закъснение на полета, за което се носи отговорност съгласно чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 от въздушния превозвач.
При
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, както по главния иск, така и по отношение на
акцесорния срещу който няма и доводи във въззивната жалба.
При
този изход на спора разноски се следват единствено на въззиваемата страна и
следва да се присъдят в размер на 350лв.- заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20221634 от 10.10.2020год., постановено по
гр. д. № 7422/2020г., Софийският районен съд, I ГО, 27-ми състав в обжалваната
осъдителна част.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.И.С., с ЕГН: **********на на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350лв.–
разноски за въззивното производство.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.