№ 29
гр. С., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20235400900075 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 432, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Образувано е по предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване от Е. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Р.“ № 24А,
вх. 1, депозирани чрез адв. Я.Д., срещу „Застрахователна компания Л.и.“ АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер
на: 1/ 150 000 лв., увеличено в хода на производството на 200 000 лв.,
представляващи част от общо 300 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания и 2/ 17 078.20 лв. за претърпени имуществени вреди –
разноски за лечение, вследствие на ПТП, настъпило на 06.07.2023 г.,
причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № СМ **** АН, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на сезиране на застрахователя – 21.08.2023
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, вкл.
и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 06.07.2023 г. около 17.15
ч., на път III-868, в района на кръстовището с ул. Без име /обход на гр. С./ при
движение в дясната лента на главна пътна комуникация „Нова отсечка“ в
посока от изток на запад и предприемане на маневра завой на ляво /при
хоризонтална маркировка, указваща движение в лентата само направо/ лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № СМ **** АН, управляван от
Р.Е.У. е навлязъл в средната лента, в която в същата посока, зад него, се е
движил мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦМХ 1100Д“, с рег. № СМ **** К,
управляван от С. Р. Д.. На следващо място е отразено, че лекият автомобил е
1
задействал спирачната система и е спрял, но независимо от това е настъпил
удар в неговата задна лява страна и в предна дясна част на мотоциклета, при
което водачът и пътникът на мотоциклета са отхвръкнали и паднали на земята.
При процесното ПТП е пострадала ищцата като пътник на мотоциклета.
Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 31.07.2023 г., като е образувано и досъдебно
производство № 282/2023 г. по описа на ОДМВР – С., пр. пр. № 1562/2023 г. по
описа на РП - С..
Изложени са аргументи, че процесното ПТП е настъпило поради
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил
следните разпоредби: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП.
Ищцата навежда доводи, че непосредствено след инцидента е била
транспортирана в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. С., където след
извършените прегледи и консултации са установени травматични увреждания,
както следва: фрактура на горно и долно рамо на пубисна кост в дясно,
фрактура на десния ацетабулум, фрактура на сакрума в ляво и на ацетабулума
в ляво, фрактура на главата на дясна бедрена кост, централна луксация на
дясна ТБС, хематом в областта на десния м. обтуратор, както и мускулите
около дясната ТБС, фрактура в дясно на тялото Л5, разкъсно–контузна рана на
дясното коляно и инфекции на меките и костните тъкани.
На следващо място е посочено, че по време на болничния престой на
ищцата са проведени реанимационни мероприятия с цел преодоляване на
травматичния шок, като на 10.07.2023 г. е предприета оперативна интервенция
под локална анестезия, а на 11.07.2023 г. тя е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, гр. С., където няколко дена по-късно й е направено
оперативно лечение на фрактурата на ацетабулума, била е репонирана и
стабилизирана с две реконструктивни плаки и винтове. Наведени са доводи, че
на 18.07.2023 г. се е наложила нова оперативна интервенция – репозиция на
фрактурата и на луксацията, като и двете са фиксирани с по един брой
канюлиран винт.
В исковата молба са наведени твърдения, че малко след изписването й
ищцата отново е приета по спешност – на 27.07.2023 г. в МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров“ АД гр. С., където е проведена нова оперативна интервенция, при
която увредената от инфекцията тъкан е отстранена, а раната – прочистена и
зашита. Посочено е, че впоследствие на ищцата е било проведено и
рехабилитационно лечение в периода 14.08.2023 г. – 31.08.2023 г.
Също така ищцата излага аргументи, че процесният инцидент й е
причинил болки и страдания със значителен интензитет, които продължават и
към настоящия момент, трябвало е да спазва строг постелен режим, без
никакво натоварване, което е създало затруднение за посрещане на
обикновените битови потребности и използване на помощни средства за
придвижване, наложило помощта на близките й. Сочи, че се е откъснала от
социалната и семейната ангажираност, станала е напрегната, тревожна и
неспокойна, загубила е здравия си сън, чувствала се е непълноценна и в
2
тежест на грижещите се за нея близки, започнала е да изпитва страх дали
изобщо ще се възстанови.
Ищцата заявява, че във връзка с лечението си е направила значителни
имуществени разходи на обща стойност 17 078.20 лв. Навежда доводи, че
автомобилът, с който е извършено процесното ПТП, е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество,
валидна от 29.04.2023 г. до 28.04.2024 г., поради което на 21.08.2023 г. е
сезирала застрахователя с претенция с искане за определяне и изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, но отговор не е направен, което е
обусловило завеждане на настоящото дело.
Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 150 000 лв., увеличено в хода на
производството на 200 000 лв., частично предявени от общо 300 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и 17 078.20 лв. за
претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, вследствие на ПТП,
настъпило на 06.07.2023 г., причинено при управление на застрахован при
ответника лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № СМ **** АН,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на
застрахователя – 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт
Л. С.ов, е оспорило исковете по основание и размер, вкл. твърденията на
ищцата за механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорени са също
така и заявените травми, обема и тежестта на неимуществените вреди, както и
обстоятелството, че процесът на възстановяване все още не е завършил.
Оспорена е и твърдяната причинно-следствена връзка между процесното ПТП
и претендираните увреждания.
Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
лице /ищцата/ към настъпилия вредоносен резултат, посредством действията
му в качеството на водач – липса на данни за провоспособността на водача и за
резултата от взетите кръвни проби за алкохол и наркотични вещества, за
обстоятелството дали е пътувал с поставена каска или не и ако не е бил с
поставена каска дали с това е допринесъл за настъпването на всички или на
някои от негативните за него последици, дали поведението му при
управлението на мотоциклета е в причинно-следствена връзка с настъпването
на инцидента. Впоследствие ответникът е заявил, че не поддържа
възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя не е
била водач на мотоциклета, респективно последният не е ищец по делото.
Ответникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди в
претендирания размер е прекомерно завишено, поради несъответствието му с
причинените от процесното ПТП травми, предвид липсата на справедливост
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и поради приноса на ищцата за настъпване
на вредоносните последици, изразяващ се в претендираното съпричиняване.
Направено е оспорване и по отношение на искането за присъждане на лихва и
е посочено, че е налице отговор на заявената претенция, като ищцата е била
3
поканена да представи документи, установяващи основанието и размера на
исканията си, но такива не са били депозирани.
Ответникът признава единствено наличието на валидно
застрахователно правоотношение, обективирано в полица №
BG/22/123001284349 със застрахователно покритие от 29.04.2023 г. до
28.04.2024 г. относно лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. №
СМ **** АН.
С допълнителния отговор ответникът релевра възражение за
недопустимост на предявените искове, тъй като във връзка със
застрахователната преписка, образувана по искането на Е. Х. за изплащане на
обезщетение, същата е била уведомена чрез пълномощника си за
необходимостта от представяне на допълнителни документи, които обаче не са
депозирани, от което е направен извода, че пострадалата не е съдействала за
установяване на обстоятелствата във връзка със събитието /ПТП/ и не е
изпълнила задължението си по чл. 492, ал. 2 от КЗ. Ответникът сочи, че в
случая поради липсата на документи, които да установяват основанието на
претенцията и поради липсата на съдействие от страна на заявителя за
застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе по
заявеното извънсъдебно искане, като рекламационният срок не е започнал да
тече, което обуславя недопустимост на исковите претенции. С Определение
рег. № 3/08.01.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът се е произнесъл
по възражението за недопустимост, като е приел същото за неоснователно.
С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба,
писмения отговор и допълнителната искова молба, както и становището на
страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2023 г. около 17.15 ч., лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № СМ **** АН, управляван от Р.Е.У., се включва в движението
от пресечка по Главна пътна комуникация /нова отсечка на кръстовище с път
III-868/ с посока на движение към център на гр. С. в най-дясна пътна лента,
продължава движението си в същата до навлизане в кръстовището за с. С.
където предприема внезапна маневра завой на ляво. В същото време
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦМХ 1100Д“, с рег. № СМ **** К,
управляван от С. Р. Д. и пасажер Е. В. Х. се движи по път Главна пътна
комуникация /нова отсечка на кръстовище с път III-868/ с направление към
център на гр. С. в лявата пътна лента на двулентовия път, която преминава в
средна пътна лента на трилентовия път. В момента, в който водачът на лекия
автомобил предприема маневра завой на ляво с цел включване по пътя за с. С.
непосредствено зад него се намира мотоциклета, траекториите им се пресичат
и настъпва контактно ПТП, като моторът пада на дясната си част и
продължава плъзгане по асфалтовото покритие. Скоростта в момента на удара
на лекия автомобил е била 27,66 км/ч, а на мотоциклета, на който се е возила и
ищцата – 59,81 км/ч, при максимална скорост 50 км/ч в населено място и
липса на описани знаци.
Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в
4
настоящото производство авто-техническа експертиза и показанията на
свидетеля – очевидец С. Р. Д.. В заключението на вещото лице е посочено, че
процесното ПТП е настъпило на прав участък, в светлата част на
денонощието, при нормална и ясна видимост, като пътното платно, на което е
настъпило произшествието се състои от три пътни ленти – най-дясната е
разделена от средната с единична непрекъсната линия, а средната и лявата са
разделени посредством двойна непрекъсната линия. Действащи пътни знаци и
спирачни следи не са описани в протокола за оглед. Вещото лице е посочило,
че скоростта на лекия автомобил от момента на включването му в движението
по Главна пътна комуникация /нова отсечка на кръстовище с път III-868/ е
било първоначално равно ускорително, като наближавайки разклона за с. С.
същата е започнала да намалява до момента на удара - 27,66 км/ч., а скоростта
на мотоциклета в района на произшествието е била равномерна и константна в
рамките на около 60 км/ч.
В заключението е отбелязано, че водачът на лекия автомобил е могъл
да възприеме движещия се мотоциклет, когато е бил на около 50-51 м. от
мястото на удара, респективно водачът на мотоциклета е могъл да възприеме
лекия автомобил, когато е бил на около 82-83 м. от мястото на удара. Според
вещото лице настъпването на процесното ПТП е било непредотвратимо за
водача на мотоциклета, респективно водачът на лекия автомобил е имал
възможност да предотврати настъпването на пътния инцидент, ако не е
предприел маневра завой на ляво от най-дясна пътна лента, без да се убеди, че
ще може да завърши същата безпрепятствено и същевременно да спре и
пропусне попътно движещия се в средна лента мотоциклет.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че водачът на лекия
автомобил е имал възможност да възприеме движещия се мотоциклет към
момента на включване от отбивката към нов главен път, след което
мотоциклетът му попада в мъртвата зона. Също така сочи, че ако
мотоциклетът се е движил в дясна лента, вместо в лявата, в която се е
престроил, инцидентът е щял да настъпи по-рано при същата внезапна
маневра на водача на лекия автомобил.
Разпитаният по делото свидетел С. Д., който на 06.07.2023 г. е
управлявал процесния мотоциклет, разказва за инцидента, че тръгвайки с
колежката си – ищцата по делото, която е била с пълна екипировка, от кв. У.
по околовръстен път към център гр. С., преди разклона за офиса на „Спиди“ е
преминал в лявата лента на двулентовото платно по посока на движение и в
момента на изравняване с отсечката за „Спиди“ от там е изхвърчал лек
автомобил марка „Сеат“, червен на цвята, който без да спира на знака „Стоп“
директно се е включил в крайна дясна лента, изравнявайки се успоредно с
мотоциклета. На следващо място свидетелят сочи, че след като е свършило
прекъсването на островчето на разклона за с. Смилян водачът на лекия
автомобил, който е бил на около 1,5 – 2 метра пред мотора, изведнъж без да
подаде мигач, без да се огледа и без да намали скоростта си, която е била
около 50 км/ч е решил да направи обратен завой и така го е засякъл.
Свидетелят сочи, че не е имал никакво време за реакция, натиснал е
спирачката, странично се е ударил в автомобила, изхвърчал е заедно с ищцата
5
зад него и двамата са паднали пред колата, която е продължила да се движи и
е завила на ляво. Свидетелят също така заявява, че на мястото на инцидента
има знак, забраняващ обръщането на посоката на движение, на излизане от
„Спиди“ има знак „Стоп“, а пътната маркировка преди кръстовището, където
е настъпило процесното ПТП е три ленти с непрекъснати линии, като най-
лявата лента е със стрелка за на ляво, а средната и дясната ленти са само за
направо.
По делото е безспорно, че лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“,
с рег. № СМ **** АН е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“
към 06.07.2023 г. в ответното застрахователно дружество, обективирана в
Застрахователна полица № BG/22/123001284349 със застрахователно покритие
от 29.04.2023 г. до 28.04.2024 г. Застрахователното дружество не е платило
никакво обезщетение, във връзка с извънсъдебно релевираната претенция на
пострадалата Е. Х..
В медицинската документация са посочени травматичните увреждания
на ищцата – счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост,
счупване на дъното на дясната тазобедрена става, счупване на кръстеца в ляво,
непълно изкълчване на лявата кръстцо-хълбучна става, фрактура на главата на
дясната бедрена кост, централно изкълчване на дясната тазобедрена става,
счупване на напръчните израстъци на 5 поясен прешлен в дясно, разкъсно-
контузна рана по дясното коляно, кръвна колекция в областта на десния м.
обтуратор, както и мускулите около дясната тазобедрена става.
Според вещото лице д. Б. по назначената съдебно-медицинска
експертиза описаните в медицинската документация увреждания и
медицински интервенции на Е. Х. са резултат от претърпяното ПТП и се
намират в пряка причинно-следствена връзка с него, като са довели до трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника, предимно десния долен
крайник и разстройство на здравето. В заключението е посочено, че
травматичните увреждания са умерени до значителни по тежест, като в хода
на оздравителния процес постепенно са намалели до степен на епизодичност.
Също така е отразено, че след инцидента пострадалата е била транспортирана
и приета в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. С., където са извършени
изследвания и консултации, ревизия и шев на раната на дясното коляно, след
което оперативно е поставена директна скелетна тракция с 5 кг.,
кръвопреливане и реанимация. Вещото лице е проследило и извършените на
ищцата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. С. интервенции – оперативно
наместване и метална фиксация на счупеното дъно на дясната тазобедрена
става с изваждане на главата на дясната бедрена кост от малкия таз,
оперативно наместване и метална фиксация на счупения кръстец и непълното
изкълчване на лявата кръстцно-хълбочна става, достигане до дясната
тазобедрена става и премахване на части от фрагментите на счупената глава
на дясната бедрена кост, метална стабилизация на задната колона чрез плаки и
винтове, както и извършеното в С.ската болница оперативно отстраняване на
възпалението от дясното коляно, и раздвижване, направено в СБР „Родопи“
ЕООД, гр. Р..
В заключението е посочено, че ищцата не се е възстановила, предстои й
6
нова операция за поставяне на изкуствена тазобедрена става в дясно, а при
необходимост и в ляво, като за в бъдеще ще са необходими допълнителни
финансови средства, освен описаните в исковата молба разходи в размер на
общо 17 078.20 лв., които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Вещото лице е отразило, че няма данни за травматични увреждания в
областта на главата на пострадалата, от които е направило извод, че същата е
била с правилно поставена каска.
При разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че травмата на
ищцата е много тежка, със сериозни последици и болки, вкл. и в момента, като
й предстоят още операции /смяна на тазобедрена става, изваждане на
металните импланти от таза при необходимост/, които са сложни като обем и
обуславят болки и продължително възстановяване. Вещото лице сочи, че при
Е. Х. има натоварване и на гръбначния стълб, скъсяване на десния крак, липса
на пълен обем на движение в глезена, което я прави нестабилна и не може да
измине повече от 20-30 м., мускулатурата й атрофира и на практика тя се бори
да се движи, вкл. и с продължаващата физиотерапия и масажи.
Видно от Експертно решение № 93073/171/20.09.2024 г., издадено от
ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. С., на ищцата е определен 58
% ТНР без чужда помощ за срок от 3 г. /до 01.08.2027 г./.
При разпита в съдебно заседание свидетелката М. Х., която е сестра на
ищцата, обяснява, че за инцидента, който е станал в 9 ч. е научила от своя
племенник /сина на ищцата/ и направо е отишла в болницата в гр. С., за да
види пострадалата, на която вече е била направена операция на коляното. На
следващо място разказва, че заради влизането на ябълката на бедрената кост в
таза се е наложило да търсят линейка и да транспортират Е. Х. до „Пирогов“ в
гр. С., където е пролежала 20 дена, обездвижена, с катетър в началото и където
са й направили тежка операция, вкл. с преливане на кръв. Свидетелката Х.
сочи, че първоначално тя и племенникът й /син на ищцата/, с когото са се
сменяли, са били отседнали в хотел „Шипка“, а впоследствие са наели ВИП
стая в болницата, за да могат да са близо и да обслужват ищцата – поддържане
на ежедневен тоалет, хранене, преобличане, чистене, а след изписването й са
закупили специално легло, за да я транспортират с линейка обратно до гр. С. и
до гр. Р. за рехабилитация, а по-късно и до гр. С. за контролен преглед, на
който се е установило, че трябва да й бъде направена поредна операция - за
смяна на ставата. На следващо място заявява, че ищцата е имала нужда от
грижи и след изписването й от болниците, дълго време се е възстановявала и
все още има болки в областта на таза и колянната става от дясната страна, като
кракът й се е скъсил, продължава с рехабилитациите по клинична пътека, а
след изчерпването им сама ги заплаща, от скоро се е върнала на работа,
шофира, макар и трудно, не може да вдига тежки неща, станала е изнервена,
почти непоносима, психически се е променила, макар и да не го показва
външно.
При така установената фактическа обстановка С.ският окръжен съд
намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално
правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от
търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна.
7
Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е
подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателност на
предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал.
3 от КЗ, а именно:
С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Също така пострадалият
следва да е провел рекламационното производство по чл. 380 от КЗ.
На следващо място е необходимо наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, вкл. вид и размер,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина. За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трето
лице извън автомобила е необходимо ищецът да установи, че причинените му
вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното
поведение на застрахованото лице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е факта, че към
датата на процесното ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента. Установено е също
така и че съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ ищцата е заявила
извънсъдебна претенция пред застрахователя, който не й е заплатил никакво
обезщетение за претендираните неимуществени и имуществени вреди.
На 06.07.2023 г. около 17.15 ч. е настъпил пътен инцидент на Главна
пътна комуникация /нова отсечка на кръстовище с път III-868/ по посока на
движение към център на гр. С. между мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ЦМХ 1100Д“, с рег. № СМ **** К, управляван с превишена скорост – 59,81
км/ч към момента на удара /при максимална скорост 50 км/ч в населено място/
от С. Р. Д. и пасажер Е. В. Х. от една страна и лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Ибиза“, с рег. № СМ **** АН, управляван от Р.Е.У. с 27,66 км/ч към
момента на удара, от друга страна, който внезапно от най-дясната пътна лента
е предприел маневра завой на ляво на кръстовището за с. Смилян при
хоризонтална пътна маркировка, указваща движение на превозните средства
само направо, без да се убеди, че ще може да завърши същата
безпрепятствено и същевременно да спре и пропусне попътно движещия се в
средна лента мотоциклет. Описаното деяние /действие/ се явява
противоправно, тъй като Райчо Узунски е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.
1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗДП.
8
Вредата в конкретния случай също е доказана – счупване на горното и
долното рамо на дясната срамна кост, счупване на дъното на дясната
тазобедрена става, счупване на кръстеца в ляво, непълно изкълчване на лявата
кръстцо-хълбучна става, фрактура на главата на дясната бедрена кост,
централно изкълчване на дясната тазобедрена става, счупване на напръчните
израстъци на 5 поясен прешлен в дясно, разкъсно-контузна рана по дясното
коляно, кръвна колекция в областта на десния м. обтуратор, както и мускулите
около дясната тазобедрена става, вкл. претърпените от ищцата болки и
страдания, а също така и направените от нея разходи в размер на общо
17 078.20 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично
се установява вида на претендираните вреди /имуществени и неимуществени/,
наличието на причинна връзка между тях и деянието, както и вината на
деликвента. Причинната връзка представлява зависимост, при която деянието
е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на делинквента. В настоящия случай процесният
инцидент е обусловил настъпването на описаните в медицинската
документация телесни повреди на ищцата и разходи за лечението им, които
обективно, необходимо и закономерно произтичат от произшествието, в
какъвто смисъл са изводите на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза, както и показанията на разпитаната по делото
свидетелка.
Освен това деликвентът съзнателно е извършил противоправното
деяние /процесното ПТП/, довело до тези вреди. В установения по делото
механизъм на инцидента са включени несъобразяване от страна на водача на
лекия автомобил с положението, посоката и скоростта на движение на
мотоциклета, непропускането му да продължи движението си и засичането
му, както и завиване на ляво от лента, различна от тази, предназначена за
завиване на ляво. Деликвентът е имал възможност да предотврати удара и
процесното ПТП. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е оборена
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Претенцията за неимуществени вреди се отнася до болките и
страданията на ищцата, вследствие на процесното ПТП, ограничената
възможност за самостоятелно ежедневно обслужване и придвижване, както и
зависимостта от чужда помощ, появилите се трудности и неудобства,
напрегнатост и тревожност.
В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
9
конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ към съответния момент.
На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1
от Протокол № 1 на ЕКПЧ, която не гарантира правото на обезщетение с
определен размер, а налага извършването на разумна преценка за
пропорционалност и съответствие с целта при определянето на
обезщетението, което е елемент от проверката за справедлив баланс. В този
смисъл са и аргументите на ЕСПЧ в решението по Case Broniowski v Poland –
присъщата на върховенството на правото необходимост да се поддържа
основателно доверие на гражданите в държавата и създадения от нея правен
ред, което изисква властите да отстранят нефункциониращите разпоредби на
правната система и да коригират незаконните практики.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, в резултат на
пътния инцидент. В настоящия случай става въпрос за травма на
тазобедрената и колянната стави, обусловили ограничаване на физическата
активност на пострадалата за доста дълъг период. С помощта на специалните
знания на вещото лице д. Б. и свидетелските показания, между които няма
противоречия и които съдът кредитира, тъй като съответстват и на останалите
събрани по делото доказателства, са установени следните факти: физическа
болка /от умерена до значителна в началото и със затихващ интензитет
впоследствие, на моменти с епизодичност/, обездвижване, затруднено
движение и самообслужване, зависимост от чужда помощ, както и
емоционална травма /притеснение, напрегнатост и тревожност/.
Следва да бъдат отчетени предприетите оперативни лечения, времето
на принудително лежащо положение и обездвижване, срокът за
възстановяване /изтекли 2 години, още предстоящи тежки оперативни
интервенции и малка вероятност за пълно възстановяване/, както и
обстоятелството, че последиците от травмите ще останат и занапред ищцата
може да изпитва болки, което положение е обобщено от вещото лице д. Б.
като „борба за оцеляване“.
Факторът възраст /ищцата е била на 47 навършени години към момента
на инцидента/, намалена вече работоспособност и значението на двигателната
дейност /ограничената подвижност и физическа активност, както и
затрудненията при осъществяване на ежедневни и трудови задължения/ също
оказват влияние върху начина на възприемане и изживяване на
претендираните неимуществени вреди.
Загрижеността и предприетите от пострадалата действия за
възстановяване /различни манипулации и изследвания, рехабилитации,
прегледи и болнични пролежавания/ следва да бъдат взети предвид при
преценка на дължимото обезщетение.
Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, съдът
намира, че в случая претендираното от Е. Х. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лв., доколкото може да се направи паричен
10
еквивалент на базата на справедлив баланс и пропорционалност, се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, което е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответникът изрично е заявил, че не поддържа възражението за
съпричиняване от страна на ищцата, поради което такова не следва да бъде
разглеждано.
От друга страна, като ирелевантни, не следва да бъдат анализирани
действията и поведението на водача на мотоциклета във връзка с настъпването
на инцидента, тъй като същият няма качеството на страна в производството по
делото.
На следващо място като основание на предявената от ищцата
претенция за имуществени вреди са заявени направените разноски във връзка
със закупени медикаменти, консумативи и помощни средства за лечение на
получените в резултат на инцидента травми, т. е. касаещи претърпени загуби,
за които са приложени фактури, фискални бонове, епикризи и амбулаторни
листове, като вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е
посочило, че същите са пряко свързани с лечебния процес на ищцата.
Настоящата съдебна инстанция намира, че направените от ищцата разходи,
свързани с лечението на последиците от претърпения инцидент, са доказани и
по основание, и по размер – общо 17 078.20 лв., които не са платени и се
явяват дължими.
Предвид основателността на главните искове, акцесорните претенции
за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди също се явяват основателни. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ, началният момент на забавата за
застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за
настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). В конкретния случай са представени
доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от ищцата
на 22.08.2023 г., видно от датата на получаване на претенцията за изплащане
на обезщетение, отбелязана в обратната разписка.
От друга страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с
надлежни доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил
уведомен от самия деликвент по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие. Затова именно датата 22.08.2023 г. /а не
21.08.2023 г., както претендира ищцата/ следва да бъде приета за дата на
уведомяване по смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ, респективно за датата, от
11
която за ответника настъпва задължението за плащане и на лихви за забава.
При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на
доказателствата може да се направи обоснован извод, че ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от
КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ да заплати на ищцата сумата в размер на
200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляващи част от общо 300 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и 17 078.20 лв.
/седемнадесет хиляди седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ за
претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, вследствие на ПТП,
настъпило на 06.07.2023 г. на разклона за с. Смилян на Главна пътна
комуникация /нова отсечка на кръстовище с път III-868/ посока център на гр.
С., причинено от Р.Е.У. при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № СМ **** АН, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна
полица № BG/22/123001284349 със застрахователно покритие от 29.04.2023 г.
до 28.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
22.08.2023 г. до окончателното им изплащане.,
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, застрахователното дружество
следва да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 850 лв.
/осемстотин петдесет лева/, представляващи внесени депозити за съдебни
експертизи.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на
делото, както и направеното искане застрахователното дружество следва да
заплати на адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв.
/дванадесет хиляди лева/, които съдът намира за разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на ОС – С. сумата
от 8 683.13 лв. /осем хиляди шестотин осемдесет и три лева и тринадесет
стотинки/, представляваща съответната държавна такса.
Водим от горното, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на Е. В.
Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Р.“ № 24А, вх. 1, на основание чл.
432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ сумата в размер на 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/, частично предявени от общо 300 000 лв. /триста хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 17 078.20 лв.
/седемнадесет хиляди седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – разноски за лечение,
всички претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2023 г.
около 17.15 ч. на Главна пътна комуникация /нова отсечка на кръстовище с
12
път III-868/ по посока на движение към център на гр. С., причинено от Р.Е.У.
при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № СМ
**** АН, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
BG/22/123001284349 със застрахователно покритие от 29.04.2023 г. до
28.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
22.08.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на Е. В.
Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Р.“ № 24А, вх. 1 направените от
нея разноски в размер на 850 лв. /осемстотин петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на адв.
Я.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати по
сметката на ОС – С. сумата от 8 683.13 лв. /осем хиляди шестотин осемдесет и
три лева и тринадесет стотинки/, представляваща съответната държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
13