№ 1751
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100105845 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ от М. Т. Х. против ЗАД
„Алианц България“ с искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сумата от 26 354,94 лева /след допуснато увеличение на иска в с.з./, предявен като
частичен иск от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 23.11.2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорно правоотношение по
застраховка „Моята кола“, валидна за периода от 05.10.2022 г. до 03.08.2023 г.
Поддържа се, че със сключване на застраховката ответникът, като застраховател, се
задължил да осигурява покритие относно настъпване на застрахователно събитие
за лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S 400 хибрид“, с рег. № ******* КМ.
Ищецът сочи, че според сключения договор застрахователната сума възлиза на
30 000 лева, а към месец април 2023 г., ищецът е заплатил три от общо дължимите
четири премийни вноски. В исковата молба са изложени твърдения, че за времето
от 13:00 часа на 13.04.2023 г. до 16:35 ч. на 17.04.2023 г. в гр. София, ж. к. „Овча
купел“, от паркинга до бл. 19, неизвестен извършител е отнел противозаконно
застрахования автомобил, собственост на ищеца, при което ищецът подал
уведомление за щета, но ответното дружество необосновано отказало изплащане
1
за щета, но ответното дружество необосновано отказало изплащане на
обезщетението. За процесното събитие били уведомени органите на МВР. Ищецът
сочи, че отказът на застрахователя обосновава интереса да предяви осъдителен
иск.
Ответникът с подадения писмен отговор не оспорва, че между страните е
сключен договор за застраховка, като по време на действието на договора е
декларирано настъпването на кражба на автомобила. Ответникът намира исковата
претенция за допустима, но неоснователна. Ответното дружество счита, че ищецът
не е изпълнил всички договорни задължения във връзка с деклариране на
застрахователното събитие. Твърди, че съгласно чл. 2.5.5. от Общите условия може
да откаже изплащане на обезщетение, ако не е предоставена информация относно
кражбата на застрахования автомобил. Ответникът поддържа, че размерът на
обезщетението не възлиза на предвидената застрахователна сума, а следва да се
равнява на действителната стойност на автомобила към месец април 2023 г., като е
настъпило застрахователното събитие. Формулирано е възражение за прихващане
с неиздължена вноска по застрахователна премия в размер от 545,06 лева.
Ответникът се позовава на това, че поведението на застрахования във връзка с
неизпълнение на задължение по договора за застраховка обосновава правото на
застрахователя да се освободи от отговорност или да бъде намалено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Между страните не е спорно, а и от приложената по делото застрахователна
полица № 22-0304/130/5000074 за застраховка „Моята кола“ се установява
наличието на валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие
застрахователно правоотношение за имуществена застраховка с предмет
процесния лек автомобил „Mercedes S 400“, с рег. № ******* КМ.
По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС част I и II, в
което ищецът е посочен като собственик, както и удостоверение за техническа
изправност на ППС. Приложен е и договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите № 18731/01.08.2022 г. на нотариус № 504 на НК
при СРС.
От представена по делото докладна записка до началника на 06 РУ
„Полиция“ – СДВР относно посетен на 17.04.2023 г. около 16:30 часа адрес в гр.
София, кв. „Овча купел“, блок 19 във връзка със сигнал за противозаконно отнето
2
МПС с рег. № ******* КМ, собственост на М. Т. Х., като по случая било
образувано ДП № 708/2023 г. за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. С
постановление за спиране на наказателно производство от 23.06.2023 г. на СРП
същото било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, като водено срещу
неизвестен извършител.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното
уведомление за щети по МПС с дата 18.04.2023 г., че ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В уведомлението и
въпросника към него ищецът е посочил, че автомобилът бил паркиран на
13.04.2023 г. около 13:00 часа на паркинг до блок 19 в ж.к. „Овча купел“, а на
17.04.2023 г. около 18:30 часа била установена липсата му. Видно от попълнена
бланка по отношение на представените документи, поетапно са представени
всички изискуеми документи.
Съгласно приложено по делото уведомление от 28.08.2023 г. ответникът е
отказал изплащането на обезщетение на основание несъответствие относно
декларираните пред него данни и обстоятелства във връзка със събитието.
По делото са представени общите условия към договора, както и декларация,
с която ищецът приел последните. Съгласно т. 2.4.1. от ОУ е посочено, че при
кражба и грабеж срокът за уведомяване на застрахователя е 25 часа от узнаването
на събитието. С оглед т. 2.5.5. от ОУ застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетението, ако застрахованият не е изпълнил в срок задължението си за
уведомяване с цел да се попречи на установяване на обстоятелствата, при които то
е настъпило или неизпълнението е направило невъзможно установяването им.
Застрахователят може да откаже плащане и при неизпълнение на задължение от
страна на застрахования, което е значително, с оглед на интереса му, било е
предвидено в закон или в застраховката и е довело до възникване на
застрахователното събитие, каквито били всички задължения по т. 2.3 – 2.5.
От писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се установява, че
процесният автомобил е регистриран през стационарни контролни точни на BG
Toll и Автоматични устройства за запис на пътния трафик (АУЗПТ) за последно на
31.03.2023 г. на устройства от локации на тунел „Мало Бучино“ и град Перник с
посока на движение Перник-Мещица. Видно от писмата на АПИ и СДВР след тази
дата преминавания на автомобила не са регистрирани.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по съдебна
автотехническа експертиза, съгласно която действителната стойност на
3
процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза
на 26 900 лева.
Доколкото плащането на застрахователната премия по договора е разсрочено
на четири вноски с падеж на последна вноска 21.05.2023 г. в размер на 545,06 лева,
между страните е безспорно, че вноската не е заплатена от ищеца, във връзка с
което в срок ответникът е направил възражение за прихващане.
По делото е разпитана свидетелката М. Х.а, съпруга на ищеца, чиито
показания при съобразяване на чл. 172 от ГПК съдът не намира основание да не
цени, доколкото се подкрепят от останалите доказателства. От същите се
установява, че на 17.04.2023 г. ищецът й съобщил по телефона, че процесният
автомобил бил откраднат. Твърди, че за последно видяла автомобила на 13.04.2023
г., паркиран до бл. 19А в кв. „Овча купел“, а на 14.04.2023 г. заминала в чужбина за
Великденските празници. Мъжът й и едното й дете заминали в провинцията в
четвъртък 13.04.2023 г. с друг автомобил, като съпругът й се прибрал в
понеделник, а тя във вторник. Твърди, че за последно се возила в автомобила
седмица преди събитието, когато пътували за петък, събота и неделя до град Трън,
където имали къща. Заявява, че обикновено пътуват по един маршрут до град
Трън, а се връщат по различен, като при последното си пътуване с автомобила
влезли в град София през град Божурище.
По делото е разпитан и свидетелят В.М., от чиито показания се установява,
че процесният автомобил се намирал до сервиза, в който работи ищецът, където се
извършвали ремонтни дейности и багерист предупредил ищеца да премести
автомобила си, след което същият паркирал автомобила на 15 метра от блока, за
което свидетелят не помнел конкретна дата, но било преди Великден. Твърди, че
след като ищецът паркирал колата, свидетелят го взел от там, за да го върне
обратно на работа в сервиза.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Ангажирането на отговорността на застрахователя е предпоставено от
установяването на следното: 1./ валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за имуществено застраховане; 2./ настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска; 3./ изпълнение на задълженията на застрахования във връзка с
настъпване на застрахователното събитие; 4./ размерът на настъпилите вследствие
4
на събитието вреди върху застрахованото имущество.
По делото безспорно се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните, както и настъпването в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие по покрит от
застрахователя риск, а именно откраднат между 13.04.2023 г. 13:00 часа и
17.04.2023 г. 16:35 часа в град София, ж.к. „Овча купел“, от паркинга до бл. 19, лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S 400 hybrid” с рег. № ******* КМ,
собственост на М. Т. Х., предмет на сключения застрахователен договор между
страните по застрахователна полица № 22-0304/130/5000074 със срок на
застрахователно покритие до 03.08.2023 г., за което събитие ответникът носи риска.
Възраженията на ответника за недоказаност на настъпилото застрахователно
събитие се явяват неоснователни, доколкото същото се установява от приложеното
по делото постановление за спиране на наказателно производство на СПР, както и
от приетите по делото свидетелски показания. Твърдяното от ответника
обстоятелство, че след напускането на град София на 31.03.2023 г. (така писмо на
АПИ) автомобилът не се е връщал отново в града, не се установява, доколкото
фактът, че последната регистрация за преминаване е от тогава сам по себе си не е
годен да установи това. Още повече, съгласно събраните по делото показания на
свидетелката Х.а автомобилът се е върнал в град София след пътуването на
31.03.2023 г. и на 13.04.2023 г.се намирал на паркинга, от който е откраднат.
По отношение установяването на третата задължителна предпоставка на
предявения иск – изправност на застрахования във връзка с настъпване на
застрахователното събитие, същата се оспорва от ответника, като се твърди, че
ищецът уведомил застрахователя за събитието извън определения срок, както и че
не изложил всички обстоятелствата във връзка със събитието.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и трайната практика на ВКС
застрахователят може да откаже да плати само когато застрахования не е изпълнил
свое уговорено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, като застрахованият трябва не само да не изпълнява задълженията
си по договора, но това неизпълнение следва да е виновно и да е в пряка причинна
връзка със същинско увеличение на риска или да е довело до неговото реализиране
и ако това задължение беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие. Съответно отказът на застрахователя се свързва с
наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и
настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира
обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
5
настъпило събитието /в този смисъл Решение № 76 от 06.02.2024 г. по гр. д. №
2213/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 55 от 29.01.2024 г. по гр. д. №
730/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 155 от 05.12.2016 г. по т. д. №
1092/2015 г. и Решение от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 година, второ т.о. на
ВКС/.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е отсъствал
от града за периода от 13.04.2023 г. до 17.04.2023 г., като при връщането си на тази
дата установил, че автомобилът е откраднат. Видно от приложената по делото
докладна записка същият е сигнализирал в полицията за установената липса на
автомобила на 17.04.2023 г., като досъдебното производство е образувано в същия
ден. На следващия работен ден, 18.04.2023 г., ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложеното уведомление.
Установява се, че същият е декларирал всички известни му обстоятелства във
връзка със събитието, доколкото не се доказва противоречие между твърденията му
пред полицейските служители, както и пред застрахователя.
Предвид това, доколкото не се установява неизпълнение на задължения на
застрахования, които да водят до обоснован отказ от изплащане на обезщетението
от застрахователя, отказът на последния се явява неоснователен.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на събитието. В този смисъл са разпоредбите на чл.
386 от КЗ, както трайната и непротиворечива практика на ВКС, изразена с
Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС и др.
Размерът на вредите се установява от приетото по делото заключение на
вещото лице по САТЕ, според което действителната стойност на процесното МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 26 900 лева.
В законоустановения срок ответникът е направил възражение за прихващане
6
в размер на 545,06 лева – последна вноска по застрахователна премия, за която
безспорно е установено, че е неплатена. Съгласно чл. 369, ал. 2 от КЗ „когато
застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е
издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума“. С
оглед на това съдът следва да допусне прихващане на вземането на ищеца за
застрахователно обезщетение с вземането на ответника срещу ищеца за
неизплатена вноска по застрахователната премия. Предявеният иск следва да бъде
уважен до размер от 25 809,88 лева. Над тази сума до пълния предявен размер на
частичния иск от 26 354,94 лева искът следва да бъде отхвърлен, поради
прихващане.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху присъдената сума от
23.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на задължението.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 1155 лева /ДТ, възнаграждение за
ВЛ, съдебно удостоверение/, от които се присъждат 1 131 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът е извършил разходи в размер на 20 лева за съдебни
удостоверения и 2 640 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение,
доколкото липсват доказателства за плащането на останалата част от хонорара в
размер на 1 020 лева с ДДС. От претендираните суми следва да се присъдят общо
55 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 2 701 лева — адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на М.
Т. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, на основание чл. 405 от
КЗ сумата от 25 809,88 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпило между 13.04.2023 г. и 17.04. 2023 г. застрахователно събитие „кражба“
на застраховано при ответника МПС с рег. № ******* КМ, марка „Мерцедес“,
модел „S 400 хибрид“, собственост на последния, по сключен между страните
застрахователен договор /застрахователна полица № 22-0304/130/5000074/, ведно
със законна лихва върху вземането, считано от 23.11.2023 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 26 354,94 лева,
представляващ частичен иск от 30 000 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията, поради
прихващане.
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на М.
Т. Х., ЕГН ********** сумата от 1 131 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на
адвокат Л. И. от САК сумата от 2 701 лева за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Т. Х., ЕГН **********, да заплати на „ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата от 55 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8