№ 20
гр. Н., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20242150200652 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. Ш. с ЕГН-********** от гр.Н., ул.М. № **,
заявена чрез процесуалния представител по пълномощие и съдебен адресат адв.С. К.
от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес в гр.Б., ул.П.**, партер, офис № 2 против
Наказателно постановление № 24-0304-001218/03.09.2024г., издадено от началник
група в ОДМВР-Бургас, РУ-Н..
С обжалваното НП за извършено нарушение на чл. 6, 1. 1 от ЗДвП и на
осн.чл.183, ал.4, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" в размер
на 100лева.
В жалбата се твърди, че описаното в АУАН и НП нарушение не е извършвано
от санкционираното лице. Посочва, се, че при спирането му от полицейския екип е
жалбоподателя е обяснил, че не е преминавал на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, регулираща кръстовището, а е спрял и изчакал светването на
разрешаващ движението зелен сигнал на светофара и едва тогава е преминал през
кръстовището, но възраженията му не били възприети и уважени от полицейските
служители. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа подадената жалба, като застъпва становище, че обстоятелствата, изложени в
1
АУАН и НП не са безспорно доказани от наказващия орган. В този смисъл изразява
становище, че твърдяното нарушение би било доказано по несъмнен начин, ако
полицейските служители бяха спряли някои от останалите водачи на кръстовището, за
които се твърди, че при движението им на зелена светлина са били принудени да
намалят, за да пропуснат преминаващия на червена светлина за него през
кръстовището. В случай, че някой от тези водачи потвърди, че е бил препятстван да
премине през кръстовището на разрешен за него сигнал от преминаването в това време
на жалбоподателя, то тогава нарушението би било доказано по несъмнен начин, но
това не е сторено от наказващия орган. Допълва, че приложения по преписката АУАН
не е редовно съставен, тъй като ЗАНН изисква същият да бъде съставен в
присъствието или с участието на двама свидетели, единият от които да е подписал
акта, което в настоящия случай не е сторено. Моли, наказателното постановление да
бъде отменено. Претендират се разноски за адв.възнаграждение.
За административнонаказващият орган/АНО/, при констатирано редовно
уведомяване, в о.с.з. представител не се явява.
Към представената административна преписка по обжалваното наказателно
постановление е приложено писмено становище от АНО, с което се твърди, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения; извършен е анализ на събраните доказателства и е прието, че деянието е
извършено от наказаното лице, като е осъществен състава на нарушението, за което е
санкциониран. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сторено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, в
случай, че подадената жалба бъде намерена за основателна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 23.08.2024г. св.М. М., заемащ длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР-
Бургас, РУ-Н. е бил назначен като автопатрул по КАТ съвместно с П. А., командирован
от РУ-Г.О. при ОД МВР-Велико Търново. При обход около 17,55ч. в гр.Н. по ул.Х.К. в
посока гр.Н.-стар град преди кръстовище с ул.С., непосредствено пред полицейския
автомобил се движел мотоциклет Ямаха с рег.№ *....*. На кръстовището на ул.Х.К. и
ул.С., регулирано с работеща светофарна уредба и при немигаща червена светлина
водачът на мотоциклета заобиколил от дясно спрял в същото платно на кръстовището
автомобил, изчакващ да светне зелена светлина и преминал през кръстовището. В това
време през кръстовището преминавали автомобили, които се движели на зелен за тях
светлинен сигнал, като водачите им намалили и спрели, за да изчакат преминаването
на мотоциклета. Полицейските служители включили светлинна сигнализация и
последвали мотоциклета, който бил спрян на 500-600метра след кръстовището до
хотел Парадизо. Самоличността на водача на мотоциклета е установена чрез проверка
2
на документите. Водачът заявил, че не е видял какъв в какъв цвят свети светофара. На
место е съставен АУАН за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който е
предявен и връчен на нарушителя П.Ш. без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са постъпили писмени възражения по
АУАН.
На 03.09.2024г. е издадено обжалваното НП № 24-0304-001218, от началник
група в ОДМВР-Бургас, РУ-Н., с което за установеното с АУАН нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП и на осн.чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба" в размер на 100лева. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 09.09.2024г., а жалбата срещу него е депозирана чрез наказващия
орган на 20.09.2024г..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Посочените по-горе доказателства кореспондират помежду си
и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.
От правна страна съдът приема следното:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. по т.3.12. на Министъра на МВР,
а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши
автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, РУ-Н..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина
на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите
съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в
НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
3
Предвид установеното, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба касаее задължението на водачите да се съобразяват
поведението си със светлините сигнали на пътя. От фактическа страна следва да бъдат
посочени именно онези обстоятелства от действителността, които съответния водач е
проявил при поведението. Именно и затова те са съществените обстоятелства, за които
трябва да има посочване в АУАН и НП. В допълнение за съществени могат да бъдат
приети и таква, които с оглед на правото на защита и проявеното поведение,
значително влияят на изпълнителното деяние, по начин че да има някакво изменение в
него. Таква допълните факти обаче не се твърдят като линия на защита и не се
установява да са настъпили. Оттук и предмет на доказване представляват само онези,
описани в НП. В този смисъл описанието на нарушението се ограничава до
преминаване на червен забранителен сигнал. Посочването и установяването на такова
поведение е всякога съставомерно независимо от посоката на движение, данните около
пътното платно и конкретното местоположение на автомобила, извършваната маневра,
стоп линия или линията на светофара, последните от които са ирелевантни
обстоятелства, тъй като се касае за преминаване през кръстовище при забранителна
сигнализация, а не съобразяване с други правила от ЗДвП. Ирелевантно е и
обстоятелството къде е извършена проверката, т. е. къде е бил спрян мотоциклета на
жалбоподателя, тъй като това не касае самото място на извършване на нарушението.
Това би имало значение от доказателства гледна точка, ако местоположението на
полицейските служители е било друго. В конкретния случай от показанията на
свидетелите М. и разпитания по делегация св.Петков се установява, че двамата са
извършвали обход със служебния автомобил, който се е движел непосредствено зад
мотоциклета на жалбоподателя и ясно и категорично е било възприето поведението му
– преминал е през регулирано със светофарна уредба кръстовище при немигащ червен
светлинен сигнал за водача.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Така от обективна страна, по делото е безспорно установено, че на 23.08.2024г.
около 17,55ч. в гр.Н. жалбоподателят П. Ш. като водач на мотоциклет Ямаха с рег.№
****** на кръстовището на ул. Х.К. и ул.С. е преминал на неразрешаващ
преминаването "червен" сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим,
4
което е възприето от намиращите се зад него полицейски служители, единият от които
и актосъставителя М.. Следователно жалбоподателя не е съобразил движението си със
светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за
тяхното спазване.
От субективна страна съдът приема, че нарушителя е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото
всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците, като е преминал
през кръстовището въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба, още повече,
че при това си действие, е възприел и че преминаващите в същото време, на
разрешителен за тях зелен светлинен сигнал, автомобили са принудени да намалят и
спрат, за да избегнат ПТП като го пропуснат.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т. е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за определяне размера на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от
този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би
било незаконосъобразно.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 20 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно "за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването",
5
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноски се следват в полза на АНО, но доколкото
същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0304-001218/03.09.2024г.,
издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Н., с което на П. Д. Ш. с ЕГН-
********** от гр.Н., ул.М. № **, за нарушение на чл. 6, 1. 1 от ЗДвП и на осн.чл.183,
ал.4, т.1 от ЗДвП на е наложено наказание „глоба" в размер на 100лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6