№ 11
гр. *****, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. В.
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно
наказателно дело № 20255130200045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Депозирана е жалба от ******, с EИК *****, със седалище и адрес на управление:
********* против наказателно постановление № 09-2500164 от 29.07.2025 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. в качеството му на работодател, за нарушение на чл.222, ал.3,
във вр с. чл.228, ал.3 от КТ.
На първо място в жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при издаването му било допуснато нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила.
На следващо място в жалбата се твърди, че наказващият орган неоснователно
заключил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.222, ал.3, вр. чл.228, ал.3 от КТ,
както и че следвало да му бъде ангажирана отговорност за това, без да е изследвал в цялост
фактическата обстановка и да установи по несъмнен начин дали са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. В тази връзка твърди, че административнонаказващия
орган не е взел под внимание факта, че е налице заповед № 6/28.02.2025 г., с която
жалбоподателя е прекратил трудовото правоотношение със С.К. както и че в нея не било
посочено, че й се дължи обезщетение по чл. 222, ал 3 от КТ, който факт бил спорен.
След това в жалбата твърди, че към настоящия момент в Районен съд – ***** било
образувано гр. д. № 281/2025 г. по описа му с предмет трудов иск по чл. 222, ал 3 от КТ, по
което страни били жалбоподателя и С.К.. Пак в жалбата си твърди, че в случая
административно наказващия орган е излязъл от своите правомощия и не се е съобразил, че
се касае за трудов спор, чието разрешаване е единствено от компетентността на гражданския
съд и не е допустимо образуването и воденето на административно наказателно
производство, тъй като Дирекция "Инспекция по труда" не е компетентна да разрешава
трудови спорове между работници или служители и техните работодатели. Не на последно
място твърди, че жалбоподателят не начислил въпросното обезщетение, тъй като
дружеството в случая следвало да бъде поне уведомено, че служителят е придобил право на
1
пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което да начисли обезщетение и да бъде
определено същото за дължимо и едва тогава АНО е можел да ангажира отговорността на
работодателя за неизплащане в срок на същото.
Жалбоподателят още твърди в жалбата, че не начислил въпросното обезщетение, тъй
като правоотношението със служителя било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
- по взаимно съгласие и служителят не представил данни за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Още в жалбата си сочи, че дружеството нямало правомощия да
извърши проверка относно наличието на упражнено право на пенсия от служителя, с оглед
основанието за прекратяване на правоотношението и затова за него не възниквало
задължение да начисли въпросните суми. В тази връзка в жалбата твърди, че в
административнонаказателната преписка нямало писмен документ или друго доказателство,
от което да се заключи дължимостга на процесното обезщетение по отношение на С.А.К., а
така също и неговия размер.
На следващо място в жалбата твърди, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление било налице нарушаване на административно наказателното производство от
категорията на съществените, водещи до ограничаване на правото на защита на довереното
му дружество. Жалбоподателят още твърди в жалбата, че в АУАН, както и в обжалваното
НП общо и бланкетно се посочвало, че работника С.А.К. бил придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и нему се дължали 6 брутни заплати. трудови възнаграждениея
под формата на обезщетение по чл. 222, ал 3 от КТ, но административнонаказващия орган
не бил посочил кога, на коя дата е било придобито това право от работника и счита, че това
било от съществено значение доколкото определя и дали се дължи това обезщетение.
Жалбоподателят по – нататък твърди в жалбата, че горното било юридическия факт,
послужил като основание за издаване на обжалваното наказателно постановление но той не
бил посочен в него и затова било налице нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
т. 5 ЗАНН, което и съставлявало самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Накрая в жалбата сочи, че било недопустимо да се вменява обвинение в извършване
на административно нарушение, което било плюс констатираното и установеното в АУАН и
чието описание, както в АУАН, така и в НП, следвало да е ясно, точно и конкретизирано, за
да можел, нарушителя да разбере, какво точно административно нарушение му се вменява,
че е извършил и за да може да се защитава срещу вмененото му обвинение.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за
присъждане на разноските в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и отново излага съображенията си за незаконосъобразност на
наказателното постановление, с оглед на това, че налице били допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН, както и при издаване на НП. Твърди, че
санкционираното дружество нямало как да узнае за придобиването на право на пенсия от
служителя, ако не бъде уведомено и не му бъдат представени доказателства тъй като то
нямало задължение да прави това. В тази връзка служителят не предприел никакви действия
след прекратяване на трудовото правоотношение. Моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, както и за присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Намира за безспорно доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. Твърди, че не са
допуснати съществени пороци при съставяне и връчване на АУАН, както и при издаване на
НП. Смята, че по безспорен начин се установило извършеното от дружеството нарушение на
КТ. Работодателят можел да се уведоми чрез НОИ за това дали служителя е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно да му изплати обезщетение.
2
Неоснователно се възлагала вина в самия служител, че не бил уведомил работодателя и
поради това нямало как да му бъде платено. Законът възлагал задължение на работодателя и
след като не го изпълнил, той е извършил визираното нарушение. Неоснователни били и
доводите за допуснато процесуално нарушение във връзка с издаването на АУАН и НП.
Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Представя писмена
защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Също така моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.05.2025 г. при извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места и
документи в обект на контрол: ******** намиращ се в гр. *****, ул. *******, експлоатиран
от "******, ЕИК/Булстат: ***** и продължила по документи представени в Дирекция
„Инспекция по труда" в гр. Кърджали. От документите се установило, че сключеният между
служителя С.А.К. и работодателя "******, ЕИК/Булстат: ***** трудов договор от 09.08.1982
г. за изпълнение на длъжността „******“ с определено в трудовия договор работно място:
„******, гр. *****, е прекратен със заповед № 6/28.02.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г., след като С.А.К. е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при работа в предприятието от 09.08.1982 г. до 01.03.2025 г.
(видно от справка от ИС на ИА ГИТ), т.е. С.А.К. е придобила над 10 години трудов стаж
през последните 20 години при работодателя "******, ЕИК: *****. Свидетелите Н. В. Н., Х.
Г. Ч. и Д. В. В. констатирали, че към момента на прекратяване на правоотношението със
заповед №6 от 28.02.2025 г., служителя С.А.К. е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст (Разпореждане № ********** от Териториално поделение на НОИ-Кърджали
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.05.2017 г. пожизнено по
чл.68, ал.1,2 от КСО с общ осигурителен стаж от 42 г., 6 м. и 24 дни превърнат към трета
категория труд, по заявление, подадено на 04.05.2017 г.) При направената проверка на
представените ведомости за заплати за месец февруари 2025 г., март 2025 г., април 2025г.
както и индивидуален фиш за получено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г.
на С.А.К., било установено, че работодателят "******, през периода от 01.04.2025 г. до
30.04.2025 г. не е изплатил на служителя С.А.К. при прекратяване на трудовото й
правоотношение със заповед № 6/28.02.2025 г., след като работника е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което се
изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото
правоотношение е било прекратено и било издадено предписание да му се изплати в срок до
07 .07. 2025 г.
На 11.06.2025 г. с вх. № 25084232 С.А.К., чрез пълномощник адв. Николай
Маргаритов подала жалба до ОИТ – Кърджали от която се установява, че след като е
работила повече от 40 години без прекъсване в "******, със заповед на изпълнителния
директор й е било прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.03.2025 г. и към
тази дата била придобила право на пенсия за изслужено време и възраст, но не й било
изплатено дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни заплати. От
жалбата още се установява, че С.К. иска да бъде извършена проверка относно сочените от
нея обстоятелства.
По този повод на 20.06.2025 г. свидетелката Н. В. Н. съставила срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение по чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ.
АУАН бил съставен в присъствие на Р. М. Б. - изпълнителен директор на дружеството. Въз
3
основа на така съставения акт, на 29.07.2025 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на
"****** гр.***** било наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.222, ал.3, вр. чл.228, ал.3 от КТ.
От разпореждане №168/29.07.2025г. по гр.дело №281/2025 г. по описа на РС – *****
се установява, че е във връзка с подадена искова молба от С.А.К., чрез пълномощник адв.
Николай Маргаритов срещу ****** за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на 6 брутни заплати, по което съдия – докладчик е Иван Йорданов.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.
В. Н., Х. Г. Ч. и Д. В. В., кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 20.06.2025 г.,
ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; протокол от извършена
проверка с изх. №ПР2519681/20.06.2025 г.; призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК от
14.05.2025 г.; заповед №6/28.02.2025 г. , издадена от ****** и заверено копие на
разпореждане №168/29.07.2025 г. по гр.дело №281/2025 г. по описа на РС – *****, справка
от електронен регистър на трудовите договори в информационната система на ИА ГИТ по
ЕГН за лицето С.А.К. от 05 .08. 2025 г.; заповед за прекратяване на трудовия договор №
6/28.02.2025 г.; ведомости за заплати за месец февруари 2025 г., март 2025 г., април 2025 г.,
индивидуален фиш за получено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г. на
С.А.К.; писмо изх. №ИЗХ25054235/03.06.2025 г. до „****** за предоставяне на
допълнителни документи във връзка с образувано в ДИТ, със седалище Кърджали
административно производство; писмо изх. № 1029-08-1508#1/05.08.2025 г. на ТП на НОИ -
Кърджали /прието в ДИТ Кърджали с вх. №ВХ25116939/07.08.2025 г./, справка от
търговския регистър, жалба от С.А.К., с вх.№ВХ25084232 от 11.06.2025 г. и приложените
към нея разпореждане и отговор на жалбата.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че
жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по
чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ. В разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Според другата посочена в
атакуваното постановление като нарушена правна норма - чл.228, ал.3 от КТ, обезщетенията
по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Посоченото
нормативно задължение „****** гр.***** не е изпълнило. Дружеството е субект на
нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Нарушението е формално и е осъществено с неизплащането в срок на дължимото
обезщетение. По делото се установи, че трудовото правоотношение между жалбоподателя и
служителя С.К. е било прекратено на 28.02.2025 г., считано от 01.03.2025 г., както и че
4
лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е също, че
служителя през последните 20 години е имал отработен трудов стаж повече от 10 години при
работодателя „******. Следователно, на С.А.К. се следва обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, независимо от основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение. Това обезщетение жалбоподателят по силата на чл.228, ал.3
от КТ е бил длъжен да изплати най- късно до последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, доколкото липсват данни за наличие на колективен
трудов договор. Правоотношението е прекратено на 28.02.2025 г., считано от 01.03.2025 г.,
поради което обезщетението е било дължимо до 30.04.2025 г., но работодателят не го е
изплатил и така е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Ето
защо според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „****** гр.Кърджали на основание чл.414,
ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15
000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът
няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци. Посочени са и датата и мястото на нарушението, а именно 01.05.2025 г. в
гр.*****. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Нарушението се явява безспорно установено, предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
че не е извършил процесното нарушение, тъй като не бил уведомен за придобитото от
служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не било представено
разпореждане от НОИ, не било отправено и своевременно искане от работника за изплащане
на въпросното обезщетение, съответно поради неправомерното му поведение дружеството
било възпрепятствано да изпълни разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, както и поради факта,
че по искова молба на С.К. е образувано гр. дело № 281/2025 г. по описа на Районен съд –
***** срещу жалбоподателя за това обезщетение и затова счита, че в случая
административно наказващия орган е излязъл от своите правомощия и не се е съобразил, че
се касае за трудов спор, чието разрешение било единствено от компетентността на
гражданския съд и не било допустимо образуването и воденето на административно
наказателно производство, което да предрешава този спор.
В случая задължение именно на работодателя е в срока по чл.228, ал.3 от КТ да
изплати дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения на
работника, в т.ч. и обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. В тази връзка жалбоподателят е
следвало сам да установи наличие на условията за изплащане на процесното обезщетение,
доколкото е разполагал с необходимите данни за трудовия стаж на лицето, вместо да вменява
задължения на служителя и да твърди, че неговото поведение е укоримо. Ето защо, съдът
приема, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено процесуално нарушение. Предвид изложените съображения, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
5
присъждат поисканите деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2500164 от 29.07.2025 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на "******, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, ул. „Съединение“ №44, в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.222, ал.3, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 - дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6