Мотиви към Решение по НАХД № 37/2020г.
От ШРП е внесено Постановление, с което се прави
предложение за освобождаване на Б.А.С. – обвиняем по ДП № 612/2019г. по описа
на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното
производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, предвиждащ
наказание до три години “лишаване от свобода” или „глоба“, извършителят не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и не са налице отрицателните
предпоставки за приложението на чл.78а,ал.7 НК.
В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован се
явява лично и с упълномощен защитник, който изразява съгласие с предложението
на ШРП и моли съда при определяне размера на административното наказание да
вземе предвид и мотивите и подбудите за извършване на деянието.
ШРП – редовно призована - изпраща представител, който
изцяло поддържа внесеното предложение, като предлага на съда след като освободи
обвиняемия от наказателна отговорност да му наложи минималния предвиден размер
на административното наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лева
От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 612/2019г.
по описа на РУ гр. Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа
страна следното: Обвиняемият Б.А.С. живеел и работел в Кралство Дания. Обв. С.
се прибирал в Република България обикновено два пъти годишно, общо за период от
около 70 дни, след което се връщал отново в Дания. В съответствие с Директива 2006/126/ЕО на
Европейския съюз, на 03.11.2016г. обвиняемият подменил българското си СУМПС с датско.
Датското СУ МПС обаче не му признавало категория „С“, а българското му
свидетелство за правоуправление не било върнато в Р. България. В края на 2018г,
при завръщането си в Р. България, обвиняемият С. решил да снабди с българско
СУМПС, тъй като имал нужда от категория за управление на товарен автомобил.
На 05.12.2018г.
обв. С. посетил сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, където попълнил и подписал необходимите
документи за издаване на СУМПС. Обвиняемият С. депозирал Декларация до Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, в която декларирал неверни обстоятелства, а
именно, че документът е изгубен преди около 10 дни, макар да бил изрично
запознат с отговорността по чл.313, ал.1 от НК и да знаел, че СУМПС не е
изгубено, а отнето. Декларацията се изисквала на основание чл.160 от ЗДв.П и
същата била заведена с рег. № 869000-17029/05.12.2018г. В сектор „ПП“ при ОД
МВР гр. Шумен обвиняемият С. попълнил и подписал и Декларация, каквато се
изисква съгласно чл.151, ал.5 от ЗДв.П, в която също декларирал невярно
обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване /т. е. повече от 185 дни
през календарната година/ не е в друга държава-членка на ЕС, а е в Република
България. В следствие на подадените документи, на 07.12.2018г. на обвиняемият С.
било издадено СУМПС № 28382920.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се
установило, че почеркът, с който са положени подписите срещу: „Декларатор“ в
Декларация, която се подава по силата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П в Декларация с
вх. № 869000-17029/05.12.2018г. и тези представени като сравнителен материал от
името на лицето Б.А.С., принадлежат на едно и също лице.
В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка.
Изложената по-горе
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият Б.А.С. потвърждавайки неистина – че е загубил
СУМПС и че е установил обичайното си пребиваване в Република България в писмени
декларации, които по силата на чл.160 от ЗДв.П и на чл.151, ал.5 от ЗДв.П се
дават пред орган на властта – сектор ПП при ОД МВР за удостоверяване
истинността на тези обстоятелства е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.313, ал.1от НК, поради следното:
-
Обект на
престъплението – обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането;
-
Субект на
престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се намира в
състояние на невменяемост;
-
От обективна
страна – потвърждаване на
неистина в писмена декларация, която по силата на ЗДв.П се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността именно на това обстоятелство;
-
От субективна
страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл като обвиняемия е съзнавал
факта, че свидетелството
му за правоуправление не е изгубено и че обичайното му пребиваване е в Дания, т. е. съзнавал е
противоправния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК
за освобождаване на обвиняемият Б.С. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-
за
престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода”
до три години или с „глоба“;
-
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;
- с
деянието не са били причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият
Б.А.С., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира
за невисока. Степента на обществена опасност на деецът – с чисто съдебно
минало, женен, със средно образование, работещ в Дания, т.е. налице са много добри
данни за личността му, което води до извод и за ниската му степен на обществена
опасност. За да определи наказанието, съдът отчете липсата на други
противообществени прояви на обвиняемия, както и пълното самопризнание на
обвиняемия и съдействие за разкриване обективната истина, поради което намира,
че наложената санкция следва да е в размер на минималния предвиден. Съдът
счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да повлияе
поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи на
обвиняемият Б.А.С. направените деловодни
разноски по досъдебното производство.
В този смисъл съдът се произнесе с решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: