№ 8245
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110129288 по описа за 2024 година
И. С. Б. е предявила срещу „*“ ЕООД главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит
Стандарт № */10.05.2022 г. е недействителен и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 840 лева, платена при липса на основание, а в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“ и на клаузата,
уреждаща допълнителна услуга „*“.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит
Стандарт № */10.05.2022 г. за сумата от 3500 лв. при ГЛП 41%, ГПР 49,03%, за срок от 30
месец и обща дължима сума в размер на 5624,62 лева. Била начислена допълнителна сума за
услуга „*“ в размер на 1225 лева и за услуга „*“ в размер на 2450 лева. По този начин
общата сума по заема се равнявала на 9299,62 лева. Ищцата заплатила общо сума в размер
на 4340 лева. Намира клаузите за допълнителни услуги за нищожни, доколкото е договорено
заплащането им без значение дали ще бъдат ползвани от потребителя, поради което са и
неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Счита, че се въвежда задължение за потребителя
да заплати нещо, с което разполага по закон. Намира, че потребителят не дължи такси,
комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Сочи, че с уговарянето на доп.
услуги се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално са прикрити разходи по кредита. Излага, че
клаузите не са индивидуално уговорени. Счита, че договорът е недействителен поради
неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги не е
отразено като разход при формиране на оповестения ГПР, а следва да бъдат включени в
него, като при това положение той би бил многократно по-висок от допустимия. Сочи, че
неточното посочване на ГПР води до недействителност на договора и съгласно решение от
1
21.03.2024 г. поп дело С-714/2022 на СЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който намира изложените от ищеца твърдения за неоснователни. Намира, че договорът
отговаря на условията за действителност и е сключен в предписаната от закона форма, не
протИ.речи на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че потребителят не е въведен в
заблуждение, доколкото е бил информиран за всички параметри на договора. Излага, че
допълнителните услуги не следва да се калкулират в ГПР, защото не представляват
задължително условия за получаване на кредита. Излга, че дори и ГПР да е по-висок от
допустимия, това не влече недействителност на целия договор. Излага, че допълнителните
услуги не са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а услуга, поискана от
ищцата.Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните на процесния
договор за кредит с посоченото съдържание, по който ответникът е предоставил в заем
сумата от 3500 лв., както и че са налице твърдените основания за нищожност на договора,
респ. на оспорените клаузи, а в тежест на ответника че е било налице основанието за
плащането . При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи възраженията си, в това число, че процесният договор, респ. клаузи са
действителни.
От Договор за потребителски кредит Стандарт № */10.05.2022 г. се установява, че
ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сума в размер на 3500 лева за срок от
30 месеца, която следвало да се върне в срок до 10.01.2024 г. Видно от представения договор
кредитът е предоставен при годишен лихвен процент от 41% и ГПР от 49,03 %. Посочено е,
че дължимата сума по кредита е в размер на 5624,62 лева. В договора е предвидено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*“ в размер на 1225 лева и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*“ в размер на 2450 лева, чиито размери
са включени в погасителната вноска по кредита съгласно погасителния план.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна
по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой
личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
2
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала по делото е
представен Договор за потребителски кредит Стандарт № * от 10.05.2022 г., сключен между
„*“ ЕАД като кредитор и И. С. Б. за заемната сума от 3500 лв. Всички плащания по
процесния договор за кредит са извършвани но банков път, като първото извършено
плащане е от 07.06.2022 г. - вноска в размер на 310 лв. Представят се обобщени данни за
извършените погашения по дата и размер съгласно данните на кредитора, както следва:
заплатени вноски по банков път в периода 07.06.2022 г. -07.08.2023 г. - 14 на брой по 310 лв.
всяка в общ размер на 4 340 лв., заплатени суми по кредита в резултат на вътрешно
рефинансиране в размер на 2 478,10 лв. Общият размер на заплатените суми по процесния
договор за кредит според представените данни от кредитора е в размер на 6 818,10 лв.
Разпределението по пера на вземането е както следва: погасена главница в размер на 3 500
лв., лихви в размер на 1 484,55 лв., такса * в размер на 611,13 лв., такса * в размер на
1222,42 лв. Общ размер на погашенията - 6 818,10 лв. Кредитът по процесния договор е
напълно погасен на 16.08.2023 г. предсрочно.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора за кредит е
посочен ГПР от 49,03 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, но по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се
получил, при включване на възнагражденията за допълнителните услуги „*“ и „*“ в размера
му. Посоченият размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита,
представляващи възнаграждения за допълнителни услуги, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тези възнаграждения са разход,
свързан с предмета на договора за кредит, доколкото са включени в размера на
3
погасителната вноска по кредита. Сключване и получаването на сумата по кредита е било
обвързано със закупуване на допълнителни услуги от страна на кредитополучателя.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил
законовоопределения горен праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената
законова норма. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР.
Тези пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед
многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, определено като възнаграждения за закупена
допълнителна услуга „*“ и „*“, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази
норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на
договора клаузите, с които се предвижда закупуването на допълнителни услуги, не са взети
предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Видно от данните
по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3500 лева, а възнагражденията за
допълнителни услуги са в общ размер на 3675 лева, което е прекомерно и по този начин е
нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са
накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за кредит. Във връзка с
гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се
явява неравноправна, което не е изчерпателно. Възнагражденията за допълнителни услуги
целят заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.
Така се установява, че в договора за кредит липсва ясно посочване на действителният
процент на ГПР. Както бе посочено текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално и при наличие на посочен размер на ГПР, макар и явно некоректен и
неправилно определен, да се счита изпълнено разписаното в него изискване за съдържание
на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наред с това в договора липсва ясно
разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои конкретни компоненти измежду
лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора са включени в ГПР от 49,03 % и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита, както
4
и по каква причина неустойката е изключена от ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по
кредита и годишно оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Последицата от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е разписана в
чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.
Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен като основателен, като
бъдат оставени без разглеждане предявените искове в условията на евентуалност.
Предявен е иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го
върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата
страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищцата. Изложеното е достатъчно за извод,
че процесната сума не се дължи и че предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съобразявайки изводите на експертизата съдът намира, че на връщане подлежи сума в размер на 3318,10 лева,
която е била недължимо платена. С протоколно определение от 15.04.2025 г. съдът е допуснал на основание чл.
214 ГПК изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата
от 3318,10 лева, което е пълният размер на предявения иск.
С оглед изложеното искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен
размер.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е претендирала
разноски за държавна такса в размер на 212,72 лева и депозит за експертиза в размер на 377
лева. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в общ размер на
1281,81 лева, което съдът с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и
правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ намалява до 635 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит Стандарт №
*/10.05.2022 г., сключен между И. С. Б., ЕГН ********** и „*“ ЕООД, ЕИК *, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И. С. Б., ЕГН **********, срещу „*“
ЕООД, ЕИК *, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна услуга
„*“ и на клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, да заплати на И. С. Б., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 3318,10 лева, представляваща недължимо платена сума
по Договор за потребителски кредит Стандарт № */10.05.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1
5
ГПК разноски за производството в размер на 589,72 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, да заплати на адв. Д. Г., АК – * личен № **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 635 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6