Р Е Ш Е Н И Е №872/3.12.2019г.
03.12.2019 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На седми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1715 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,предявена от „Камида Ойл” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Ормана“ № 39,ап.2, представлявано от управителя И.Д.И. чрез адв. Г. Д. -ЯАК, със съдебен адрес ***, офис*** против „ЗС-Тритон“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ бл.5,вх.Б,ап.42, представлявано от управителя М. К. М. с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 34 523,62 лв., дължими по издадени двадесет и шест броя фактури , издадени по договори за покупко-продажба на горива,смазочни материали и други стоки необходими за обслужване на автомобили за периода 31.08.2016 г.-30.09.2018 г. , ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 5014,52 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 16.04.2019 г. и съдебно-деловодните разноски.
Ищцовата страна твърди ,че между страните са съществували трайни търговски отношения,като сключвани неформални договори за покупко-продажба на горива,смазочни материали и други стоки необходими за обслужване на автомобили ,които са били предавани на ответника към датата на фактурирането им. За всяка сделка покупко-продажба са издавани данъчни фактури които са подписвани от двете страни.Фактура № *** г. била на стойност 1246,74 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.08.2016 г.,фактура № *** г. била на стойност 1478,39 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.9.2016 г.,фактура № *** г. била на стойност 3620,71 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.10.2016 г.,фактура № *** г. била на стойност 3380,23 лв.с ДДС и с падеж на плащане 30.11.2016 г.,фактура № *** г. била на стойност 2362,64 лв.с ДДС и с падеж на плащане 31.12.2016 г.,фактура № *** г. била на стойност 1092,19 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.1.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 1119,64 лв. с ДДС и с падеж на плащане 28.2.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 1935,76 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.3.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 988,73 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.4.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 2556,77 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.5.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 2775,06 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.6.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 957,34 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.7.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 775,28 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.8.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 1195,94 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.9.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 682,63 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.10.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 567,95 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.11.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 607,49 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.12.2017 г.,фактура № *** г. била на стойност 548,98 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.1.2018 г.,фактура № ***г. била на стойност 559,48 лв. с ДДС и с падеж на плащане 28.2.2018 г.,фактура № *** г. била на стойност 1011,30 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.3.2018 г.,фактура № *** г. била на стойност 907,80 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.4.2018 г.,фактура № *** г. била на стойност 1074,86 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.5.2018 г.,фактура № *** г. била на стойност 1867,13 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.6.2018 г.,фактура № *** г. била на стойност 559,08 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.7.2018 г.,фактура № *** г. била на стойност 330,00 лв. с ДДС и с падеж на плащане 31.8.2018 г. и фактура № *** г. била на стойност 321,50 лв. с ДДС и с падеж на плащане 30.9.2018 г.Твърди се,че по издадените двадесет и шест броя фактури нямало извършени плащания.Ответника бил предупреден,че ако в дадения му срок не последва доброволно изпълнение,ищеца ще реализира правата си по съдебен ред,но въпреки това същия не потърсил връзка с оглед заплащане цената на стоките.
Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите суми,обезщетение за забава в рамките на законна лихва върху цената на доставените стоки, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, сочи доказателства, претендира разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр.чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Видно от представените писмени доказателства – копия на посочените по –горе фактури на обща стойност 34 523,62 лв. с ДДС,като същите са издадени по повод договори за покупко-продажба, като по силата на тези договори ищецът е продал на ответника горива,смазочни материали и други стоки необходими за обслужване на автомобили. Стоките са получени от купувача, който се е подписал, че ги е приел, с което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на посочените във фактурите горива,смазочни материали и други стоки необходими за обслужване на автомобили.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,която съдът кредитира с доверие се установява размера на задълженията на ответното дружество който към момента на подаване на иска -13.05.2019 г. е в общ размер на 34 523,62 лв. по описаните по горе фактури,като от „дневниците на покупките“ на ответното дружество подадени в ТД на НАП-Бургас,офис Я. се установява осчетоводяването на 23 бр. от процесните фактури ,на обща стойност 30 819,57 лв.,като не били осчетоводени 3 бр. от процесните фактури на обща стойност 3 704,05 лв. Задължения по процесните фактури били отразени в счетоводството на ищцовото дружество,съгласно изискванията на българското законодателство и във връзка с тях счетоводни книги на дружеството са водени редовно. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава която била в размер на общо 5014,91 лв.,като ищеца претендира сумата от 5014,52 лв.
Също така се установи ,че по процесните 26 бр.фактури няма данни да са платени. Неплащането на сумите в срок е отрицателен факт и същият не следва да се доказва от ищеца, а от ответника, който не е ангажирал никакви доказателства по делото, установяващи плащане на падежа – датата, на която са издадени фактурите, тъй като това са датите, на които, видно от документите, страните са се уговорили, че настъпва падежът за изпълнение на паричното задължение съгласно чл. 303а от ТЗ. С настъпването на срока за издължаване длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва върху главницата на осн.чл.294, ал.1 от ТЗ вр.чл.86 от ЗЗД. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,вещото лице е изчислило законната лихва,като същата за периода 01.01.2017 г. до 16.04.2019 г.,върху непогасените главници в общ размер на 34523,62 лв. с ДДС, възлиза на 5014,91 лв.,като ищеца е претендирал по-малка сума в размер на 5014,52 лв. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 34 523,62 лв., дължима попосочените фактури, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 5014,52 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 16.04.2019 г.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 3523,07 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА „ЗС-Тритон“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ бл.5,вх.Б,ап.42, представлявано от управителя М.К.М. да заплати на „Камида Ойл” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Ормана“ № 39,ап.2, представлявано от управителя И.Д.И. сумата от общо 34 523,62 лв., дължими по фактури № *** г. на стойност 1246,79 лв. с ДДС, № *** г. на стойност 1478,39 лв. с ДДС , № *** г. на стойност 3620,71 лв. с ДДС , № *** г. на стойност 3380,23 лв.с ДДС, № *** г. на стойност 2362,64 лв. с ДДС , № *** г.на стойност 1092,19 лв., № *** г.на стойност 1119,64 лв., № *** г. на стойност 1935,76 лв. с ДДС , № *** г.на стойност 988,73 лв. , № *** г. на стойност 2556,77 лв., № *** г. на стойност 2775,06 лв., № *** г. на стойност 957,34 лв., № *** г. на стойност 775,28 лв. , № *** г.на стойност 1195,94 лв. , № *** г. на стойност 682,63 лв., № *** г.на стойност 567,95 лв. , № *** г. на стойност 607,49 лв. , № *** г. на стойност 548,98 лв. , № *** г. на стойност 559,48 лв. , № *** г. на стойност 1011,30 лв. с ДДС , № *** г. на стойност 907,80 лв. с ДДС , № *** г. на стойност 1074,86 лв. с ДДС , фактура № *** г. на стойност 1867,13 лв. с ДДС, № *** г. на стойност 559,08 лв. с ДДС, фактура № *** г. на стойност 330,00 лв. с ДДС, и № *** г. на стойност 321,50 лв. с ДДС,ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 5014,52 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 16.04.2019 г. и съдебно-деловодни разноски в размер на 3523,07 лв.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка : „***“ АД с IBAN : ***.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: