РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Шумен, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201545 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-002048 от 28.07.2021 год. на
Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на ЕМ. М.
Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“*********“ №37 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление в частта по пункт втори, като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен
процесуален представител – адв.Ж.Ж. от ШАК, като заявява, че обжалват наказателното
постановление изцяло и молят същото да бъде отменено. В пледоарията си излага конкретни
мотиви и съображения в подкрепа на исканията си.
Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2021 год. жалбоподателят ЕМ. М. Г. управлявал собствения си лек
автомобил марка „Сузуки Суифт“ с рег.№ Н1010ВК, като се движил в гр.Шумен, по
ул.“Ген.Драгомиров“. Около 23.40 часа спрял автомобила пред вх.1 на №36 на същата
улица, за да остави пътуващата с него пътничка – свидетелката М.А. Г.а. След като
последната слязла от автомобила, Г. предприел маневра движение на заден ход, при което
блъснал паркирания зад него лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК“ с рег.№РВ4093ХТ,
собственост на свидетеля В. Р. П.. В този момент свидетелите В. Р. П., Т. Н. Н. и Г. Р. Д. се
намирали в непосредствена близост до автомобила и възприели поведението на
жалбоподателя и станалото ПТП между двамата автомобила. Г., непосредствено след удара,
слязъл от автомобила, като между него и свидетеля П. се провел разговор, в който двамата
обсъдили евентуалната възможност да уредят отношенията си доброволно като подпишат
двустранен протокол. Тъй като в началото не успели да намерят такъв се разбрали да
извикат полиция, като подадат сигнал на телефон 112. Докато свидетелят П. провеждал
телефонен разговор със служителя от телефон 112, жалбоподателят казал, че ще премести
автомобила си, за да не пречи на движението, при което потеглил и не се върнал. На место
пристигнали служителите на РУ-Шумен – свидетелите ГЮН. ЮС. ИСМ. и Н. АС. Н..
Последните констатирали нанесените щети по автомобила на свидетеля П., както и че
жалбоподателят е напуснал станалото ПТП.
След установяване самоличността му бил съставен Протокол за ПТП
№1743420/18.06.2021 год. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение №2048 от 20.06.2021 год., с бланкетен номер 765133.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на ЕМ. М. Г. са нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
акта, след като изложил, че ще внесе обяснение в законоустановения срок. Впоследствие в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал възражения, в които излага, че е напуснал
местопроизшествието, след като с водача на втория автомобил са се договорили да уредят
отношенията си доброволно. По депозираното възражение е извършена проверка,
резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег.№869р-4128/24.06.2021 год.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки депозираното възражение и материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №21-0869-
002048 от 28.07.2021 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция-Шумен, с което на ЕМ. М. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“*********“ №37 са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20
2
/двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ГЮН. ЮС. ИСМ., на свидетелите Н. АС. Н., М.А. Г.а, В. Р. П., Т. Н. Н. и Г. Р. Д.,
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
ГЮН. ЮС. ИСМ., Н. АС. Н., М.А. Г.а, В. Р. П., Т. Н. Н. и Г. Р. Д.. Същите пряко са
възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни,
последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От материалите
по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата
движение на заден ход. В същото време от разпита на свидетелите В. Р. П., Т. Н. Н. и Г. Р.
Д., които са преки свидетелите на случилото се, се установява по безспорен начин, че при
извършване на посочената по-горе маневра е ударил паркирания в близост лек товарен
автомобил „Мерцедес ЦЛК“ с рег.№ РВ4093ХТ, собственост на първия свидетел. Това
обстоятелство се потвърждава и от разпита на актосъставителя ГЮН. ЮС. ИСМ. и на
свидетеля Н. АС. Н., които в съдебно заседание заявяват, че в тяхно присъствие след
установяване на нарушителя, последният им е заявил, че действително е причинил
пописаното ПТП. В подкрепа на този извод е и изготвения и приложен по делото Протокол
за ПТП №1743420/18.06.2021 год., както и изготвения от посочените свидетели снимков
материал.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице субективния елемент от състава на
нарушението, като по безспорен начин се установява авторството на деянието, доколкото
жалбоподателят не отрича факта, че именно той е управлявал автомобила в момента преди и
по време на станалото ПТП. В същото време водачът ясно е съзнавал задължението си,
преди да предприеме маневрата, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен,
но не го е направил.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
задължението си преди да предприеме маневра движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
3
останалите участници в движението, като е причинил ПТП, с което е осъществил от
обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 20 лева за
водач, който наруши правилата за движение назад. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер.
А с оглед на изложеното наказателното постановление в частта по пункт първи се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. От материалите по делото и по изложените по-горе правни
съображения се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление ПТП.
В същото време от разпита на свидетелите В. Р. П., Т. Н. Н. и Г. Р. Д. става ясно, че
жалбоподателят, е разбрал за станалото ПТП, като непосредствено след удара слязъл от
автомобила, при което между него и свидетеля П. се провел разговор, в който двамата
обсъдили евентуалната възможност да уредят отношенията си доброволно като подпишат
двустранен протокол. В същото време обаче тъй като в началото не успели да намерят
бланка за двустранен протокол, двамата не са постигнали договореност за доброволно
уреждане на отношенията, а се разбрали да извикат полиция, като подадат сигнал на
телефон 112. Докато свидетелят П. провеждал телефонен разговор със служителя от телефон
112, жалбоподателят казал, че ще премести автомобила си, за да не пречи на движението,
при което потеглил и не се върнал.
Това обстоятелство не се отрича и от страна на самия нарушител, който в признава
факта, че след станалото ПТП го е напуснал, като в жалбата си излага причините, поради
които го е напуснал.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че причината,
поради която е напуснал произшествието е че с втория участник в ПТП-то са се разбрали
доброволно и че е следвало на другия ден да се видят и да попълнят двустранен протокол.
4
От страна на жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на
изложеното, като твърденията му не се подкрепят и от събрания в хода на съдебното
производство доказателствен материал. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в
съдебно заседание свидетелите В. Р. П., Т. Н. Н. и Г. Р. Д. категорично отричат между
двамата участници в ПТП-то да е било постигнато доброволно уреждане на отношенията,
като и тримата свидетелстват, че въпреки, че са се разбрали да извикат органите на РУ-
Шумен жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и самоличността му е била
установена по-късно единствено благодарение на факта, че свидетелите са запомнили
регистрационния номер на управляваното от последния МПС. Следователно от изложеното
се доказва по безспорен начин, че между участниците в станалото ПТП с имуществени
вреди не е било постигнато доброволно уреждане на отношенията, поради което
жалбоподателят е следвало да не напуска местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълнява дадените от тях указания.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира,
че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че по отношение на това нарушение
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание “глоба” в размер над минималния и под средния, предвиден в закона,
а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” е наложено
в размер близък до минимума, но над него. В този смисъл по отношение на двете
кумулативно предвидени наказания е наложил наказание в размер, различен от
минималния, посочен в закона, като не е изложил никакви мотиви и съображения в тази
насока. Съдът съобразявайки извършеното нарушение, факта, че от същото са настъпили
минимални щети, намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение,
наказанията за същото да бъдат в размер на предвидения в разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5
от ЗДвП минимум, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец. Още повече, че двете кумулативно предвидени
наказания следва да кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е
преценил, че наказанието “глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по
отношение на второто кумулативно дадено наказание е определило такова в размер,
доближаващ се до минималния, предвиден в закона.
5
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори
следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било изменено в частта по пункт втори, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-002048 от 28.07.2021 год.
на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по
пункт първи, с която на ЕМ. М. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“*********“ №37 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0869-002048 от 28.07.2021 год. на
Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, в частта по пункт
втори, с която на ЕМ. М. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“*********“ №37 са наложени административни наказания административни наказания
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 /два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното
наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а размера на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА ЕМ. М. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.“*********“ №37 да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата
на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
6
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7