Решение по дело №3278/2019 на Районен съд - Велико Търново

     Р Е Ш Е Н И Е

   №

                      гр. Велико Търново, 20.02.2020г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на десети февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар: Йоана Робова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3278 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - "***" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***” и ответникът по реда на ЗПФУР, чрез средствата за комуникация – интернет сайт на кредитодателя, е сключен договор за кредит № ********** от 23.09.2016г. при Общи условия. Ищецът сочи, че ответникът, спазвайки описания в ОУ алгоритъм от действия, е потвърдил, че желае да му бъде предоставен кредит и че приема всички условия на договора. Твърди, че по силата на последния на ответника е предоставен заем в размер на 500 лв., който следвало да бъде върнат за срок от 30 дни, като заеманата сума му е изплатена чрез системата на Изипей. Ищецът сочи, че на 02.11.2016г. кредитополучателят на основание т. 8 и сл. от ОУ е поискал и получил допълнителен кредит в размер на още 500 лв., както и че съгласно т. 11.1 от ОУ неколкократно е удължавал срока за връщане на заема, като последната падежна дата е 04.01.2017г. Ищецът изтъква, че по този начин общо задължение на ответника по договора към момента на изтичане на срока му е размер на 1028, 05 лв., от които 1000 лв. – главница и 28, 05 лв. – договорна лихва за периода на ползване на кредита. Твърди, че на падежа кредитополучателят не е погасил дължимите суми, поради което на основание т. 13.2. от ОУ му е начислена наказателна лихва в размер на 810, 18 лв. за периода 05.01.2017г. – 22.11.2018г., чийто размер се формира като сбор от договорения лихвен процент и наказателния лихвен процент за просрочие. Ищецът посочва, че вземанията по процесния договор /главница в размер на 898, 99 лв., наказателна лихва в размер на 810, 18 лв. и такси за събиране в размер на 20 лв/ са му прехвърлени от кредитодателя с договор за цесия № BGF-2018/23.11.2018г., като същите са подробно описани в приложение № 1 от него. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, което се е върнало невръчено, като „непотърсено”. Сочи, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесия. С оглед на изложеното ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 898, 99 лв. – главница и 810, 18 лв. – наказателна лихва за периода 05.01.2017г. – 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е връчен на ответника лично по чл. 45 ГПК. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован отново чрез лично връчване на призовката. Не изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

С писмена молба процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно, поради което с протоколно определение от 10.02.2020 г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Като съобрази изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не се явява в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, респ. не изпраща представител, като същият не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът изрично е предупреден за последиците от това си процесуалното бездействие, а ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. Наред с това предявените искове позволяват изграждане на убеждение за вероятната им основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените по делото писмени доказателства. От последните се установява наличието на облигационно отношение между кредитор и кредитополучател по договор за потребителски кредит от разстояние, реалното получаване на заетата сума от ответника, цедирането на претендираните вземания по договора за кредит от кредитора на ищеца, както и техния размер.

Мотивиран от горното настоящият състав на ВТРС намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 238 и сл. ГПК, с което предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 92 ЗЗД се уважат изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за държавна такса в размер на 100 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 92 ЗЗД, СУМАТА 898, 99 лв. /осемстотин деветдесет и осем лева и 99 стотинки/ – представляваща дължима главница по договор за кредит ********** от 23.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 810, 18 лв. /осемстотин и десет лева и 18 стотинки/ - наказателна лихва върху дължимата главница по т. 13.2. б „а” от ОУ начислена за периода 05.01.2017г. до 22.11.2018г.

ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 200 лв. /двеста лева/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: