РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. В. 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело №
20221300500263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от МБАЛ„ С. П.“ АД – В., ЕИК .. срещу Решение № 294/
13.06.2022г. по гр.д.№ 192 по описа за 2022г. на Видинския районен съд .
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за незаконно уволнението на
И. В. К. с ЕГН ********** от гр. В. отменил е Заповед № РД-11- 119/13.12.2021г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и Заповед № 82/13.12.2021г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, възстановил е
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ в отделение по Спешна Медицина в
МБАЛ „Св. П.“АД, уважен е иска за обезщетение по чл.225 КТ. С решението си районният съд е
присъдил и разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
С въззивната жалба се навежда оплакване за неправилност на решението с конкретни
съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че районният съд не е
преценил правилно събраните доказателства, като е игнорирал и/или е възприел неправилно
голяма част от тях.
Решението било необосновано, поради неправилно тълкуване на закона и игнориране на
установени по делото факти, които не били взети предвид при решаване на спора. Неправилно и
незаконосъобразно било прието, че Заповедта за уволнение е немотивирана.
Счита, че ВРС неправилно е приел, че атакуваната заповед за уволнение е немотивирана
като е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и съдебната практика.
Изтъква, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина, като ищцата с действията си
1
не е изпълнила възложената й работа, не е спазила техническите и технологични правила,
допуснала е увреждане на имуществото на работодателя и е нарушила правилата за вътрешния
трудов ред в ответната болница. Твърди също, че е допуснато съществено процесуално нарушение
като съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на ИМ оспорване по чл.193 ГПК на
Протокол от 01.12.21г.за проведено заседание на синдикалната секция на НС „Защита“ и списък на
присъствалите на ОС на синдикалната секция „Защита“, който е без дата.
Иска от Окръжният съд да отмени решението на ВРС и постанови ново, с което да
отхвърли исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и потвърди заповедта за уволнение .
Ответната по жалбата страна –И. В. К. чрез адв. Н. А.-оспорва същата и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението на ВРС като законосъобразно. Твърди, че в
заповедта за уволнение са посочени деяния, но не и нарушения на трудовата дисциплина. Твърди,
че при издаване на атакуваната заповед е нарушен чл.189 КТ и неправилно е посочен чл.187,т.10
КТ като основание за наложеното наказание. Счита, че не е налице системност при нарушаване на
трудовата дисциплина и че изобщо не е доказано извършването на сочените от работодателя
нарушения, а също че е нарушен чл.186 КТ, тъй като липсва такова виновно нарушение.
Видинският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата пороци на решението,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е
работила при ответника на длъжност „санитар“ в отделение по Спешна медицина при ответника,
считано от 03.07.2008г., което и видно от допълнително споразумение № 707/02.07.200г. към
2
трудов договор № 51/21.09.2005г.
Ищцата е запозната с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, видно от
направените отразявания върху екземплярите, намиращи се в личното й трудово досие.
Със Заповед № РД-П-П9/13.12.2021г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, т. 3 и т. 9 и т. 10
от КТ. Като фактически основания в заповедта е посочено, че:
1. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД - В., по
време на работната си смяна за времето от 09.30ч. до 19.00ч. на 02.11.2021г. е оставила навън
пред фургоните на отделението по Спешна медицина, определени за преглед на пациенти,
съмнителни за Ковид инфекция лежаща количка, която е била изложена на тежки
атмосферни условия - дъждовно време.
2. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД - В. по
време на дневно дежурство но 05.11.2021г.не е изпълнила трудовите си задължения, а
именно не е почистила работните бюра и повърхностите в кабинета за амбулаторни
прегледи и в другите помещения на отделението по Спешна медицина, не е изхвърлила и
почистила кошчетата, не е почистила и дезинфекцирала пода, което е довело до закъснение
на работния процес в отделението по Спешна медицина.
3. в качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД - В. по
време на работната си смяна за времето от 08.00часа до 11.20часа на 17.11.2021г. не е
почистила кабинета на регистратурата в отделението по Спешна медицина, както и не е
дезинфекцирала повърхностите в отделението по Спешна медицина по време на пандемия, с
което застрашава здравето и живота на пациентите и персонала.
Посочено е в заповедта, че горните представляват системни нарушения на трудовата
дисциплина, като ищцата с действията си не е изпълнила възложената й работа, не е спазила
техническите и технологичните правила, допуснала е увреждане на имуществото на работодателя
и е нарушила правилата за вътрешния трудов ред в ответната болница.
Със заповед № 82/13.12.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ.
И двете заповеди са връчени на ищцата срещу подпис на 14.12.2021г.
По делото са представени три броя искане за даване на писмени обяснения до ищцата във
връзка с нарушения на трудовата дисциплина.
Първото искане е за извършено на 02.11.2021г. нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в това, че за времето от 09.30ч. до 19.00ч. е оставена навън пред фургоните на
отделението по Спешна медицина, определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид
инфекция лежаща количка, която е била изложена на тежки атмосферни условия - дъждовно
време.
Второто искане е във връзка с рапорт на д-р Ц. А. за наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 05.11.2021 г. по време на работна смяна /
дневно дежурство/ не са изхвърлени и почистени кошчетата и помещенията в отделението по
3
Спешна медицина.
Третото искане е за констатирано от д-р Ц. А. П., че на 17.11.2021г. за времето от 08.00
часа до 11.20 часа не е почистен кабинета на регистратурата в отделението по Спешна медицина,
нито са дезинфекцирани повърхностите, което е крайно наложително в условията на епидемична
обстановка от разпространение на Ковид - 19.
Ищцата и по трите искания е депозирала пред работодателя писмени обяснения, в които
оспорва твърденията за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина.
В представения препис на трудовото досие на ищцата на л. 57 от делото, се съдържа рапорт
на д-р Ц. А. - завеждащ отделение по Спешна медицина за констатирани нередности на
05.11.2021г. в 08.00ч. при започване на дневно дежурство, както следва:
от нощно дежурство при санитар В. П. П. - неизхвърлени и непочистени кошчета и
помещение
със започване на дневното дежурство със санитари Е. Б. М. и И. В. К. в 08.40ч. в кабинета
по амбулатория, работните бюра и повърхности по другите помещения били замърсени и
непочистени. Кошчетата неизхвърлени, пода непочистен и недезинфекциран.
На л. 52 се съдържа рапорт от д-р Б. В. П. за оплакване от поведението на санитарите в
отделение по Спешна медицина във връзка с техни интервюта и неглежиране на преките им
задължение на 06.11.2021г. и на 09.11.2021г.
По делото е представен препис на публикация от 14.09.2021г. в медийното пространство
във връзка с готовност на санитарите от ЦСМП - В. да започнат стачка заради неизплатени им
допълнителни средства за работа в Ковид условия.
Представен е протокол от 01.12.2021г. за проведено общо събрание на членовете на
синдикална секция на НС „Защита“ в МБАЛ „С. П.“АД - В. за избор на ръководство на
синдикалната секция като за председател е избрана С. К., а за секретар В. П. и И. К..
Представено е и удостоверение № 028/02.12.2021г. издадено от Председателя на НС „З.“ за
горните обстоятелства, както и е изпратено уведомление за това до МБАЛ „С. П. АД, без данни за
датата на получаването му от болницата.
По делото са събрани гласни доказателства като са оформени две групи показания. От една
страна Ц. А./началник Спешно отделение/, и Д. С./медицинска сестра/, според които И. В. К. не
се е справяла със задачите си и от м. октомври 2021г. е занемарила служебните си задължения.
От друга страна А. Т. и В. П., които са санитари и колежки на уволнената са
свидетелствали, че сочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина не
отговарят на истината. Свидетелките А. Т. и В. П. - колеги на ищцата установяват обстоятелства
във връзка с това, че на санитарите в отделението не се давали редовно допълнителните средства
за работа с ковид пациенти, заради което се извършвало нерегламентирано разпределение на пари
помежду им. Поради създалата се ситуация, санитарките се обърнали за съдействие към НС „З.“,
започнали протестни действия ,като направили две стачки - през м. октомври 2021г. и през м.
ноември 2021г. Тогава и започнало да се говори, че ще бъдат уволнени. Свидетелките посочват, че
4
след като излезли на протест, започнали да ги наказват, че не си вършат работата, а дотогава никой
не им е правил забележки и не са имали наказания.
Свидетелката А. Т. посочва, че на 02.11.2021г. била втора смяна на работа, а ищцата била
първа смяна, следобед ищцата не била на работа. Свидетелката заварила въпросната лежаща
количка, но от колежки знае, че е бракувана количка от един шофьор на линейките, като е дадена
за ползване, да се карат пациенти с нея. Свидетелката посочва, че на тази количка и на още една
лежаща количка, цял ден е имало лежащо болни пациенти, които били във фургон в Ковид зоната.
Свидетелката дезинфекцирала количката, като посочва, че това се прави след всеки болен пациент,
оставила количката да престои малко навън на въздух, за да се проветри след дезинфекция. Влязла
в отделението и в същото време леко заваляло. Дошла д-р Н. и направила забележка, че количката
е била цял ден навън, съсипана от дъжда. Според свидетелката, това не е вярно, защото количката
била съвсем за малко навън, а не цял ден, защото на нея имало болни пациенти. На 02.11.
количката е ползвана непрекъснато, защото имало много болни. Колежката Василка отишла
веднага навън и прибрала количката вътре.
Свидетелката посочва, че на 17.11.2021 г. била на работа. Ищцата също била на работа, но
свидетелката не си спомня коя смяна е била. Д-р А. направила забележка на свидетелката и
ищцата, че не са почистили зад един шкаф, който преди това била дръпнала, защото имало мъхче,
а то просто било одраскано. Свидетелката посочва, че всеки ден задължително почистват
повърхностите, а зад шкафовете чистят когато извършват основно почистване. Свидетелката
посочва, че били почистили кабинета на регистратура, повърхностите в отделението.
Свидетелката В. П., посочва, че 02.11.2021 г. е била дневна смяна от 08.00ч. до 20.00ч.,
ищцата била първа смяна от 08:00ч. до 14:00ч., свидетелката А. била втора смяна - от 14:00ч. -
20:00ч. Посочва, че въпросната количка била бракувана и с нея се работи много трудно. На
02.11.2021г. цял ден е имало тежко болни ковид пациенти. Доктор Н. дошла в късния следобед и
питала кои са санитарите и защо количката стои навън на дъжда. Свидетелката й казала, че тя е
дежурната санитарка с А. и че количката не е стояла на дъжда. Свидетелката също посочва, че
количката се дезинфекцира след всеки болен и се оставя малко навън, но започнало да ръми.
Свидетелката посочва, че по това време ищцата И. не е била на работа.
Свидетелката П. посочва също, че когато била нощна смяна, но не помни дата, била
сменена от ищцата и свидетелката А.. Била почистила кошчетата, всичко било сменено, но
разбрала от ищцата, че д-р А. казала, че ще пише рапорт на нощната смяна, че не е сменила
кошчето. Свидетелката посочва също, че абсолютно винаги се почиства. Има определено през
годината време, когато се прави основно почистване - пролет и по средата на лятото, и есента,
когато се местят всички шкафове. През работното време се дезинфекцира всичко, защото минават
много пациенти.
Свидетелката Ц. А. - началник Спешно отделение към МБАЛ „С. П.“ АД, посочва, че
ищцата не си е изпълнявала задълженията и затова е уволнена. В последно време спряла да работи
адекватно. В условия на пандемия, когато имало много пациенти, трябвало да се почистват
амбулатория, стаите, ищцата се държала арогантно и не си вършела работата. Свидетелката
многократно е правила забележки на санитарите за почистване на повърхности, за дезинфекция, за
изпълнение на задълженията. Това било системно, правени са устни забележки многократно от
всеки, от лекари, от помощния персонал. Свидетелката депозира показания, че й е известно, че
5
санитарите от отделението са правили протест, като за това разбрала от медиите. Питала е ищцата
и останалите санитарки имали ли са проблем с някого от отделението, но последните нищо не са
казали. Свидетелката установява също, че ковид добавките се определят по методика, по броя на
дежурствата, има списък, който се получава от главната счетоводителка в болницата. По този
списък се подава информация по часове. Има комисия, която определя възнагражденията и за това
нещо се упражнява контрол от РЗИ, Здравна каса. Сочи се от свидетелката, че е подала рапорт
против В. за неизхвърлени кошчета. Против ищцата също е подала рапорт през м. ноември 2021 г.,
когато не е изчистила нито една от стаите.
Свидетелката Д. С.- медицинска сестра в Спешно отделение, посочва, че всички санитари,
включително И., си вършили много добре работата, с малки забележки, но от есента, септември
2021 г., забелязала, че започнали често да излизат навън, говорят си по телефоните, събират се на
групички навън. Постоянно трябвало да бъдат викани и да им бъде припомняно, че трябва да
отидат някъде, да почистят нещо. На свидетелката е известно, че санитарките от Спешно
отделение са били на протест. Тогава блокирали цялата работа на всички. Имало Ковид болни,
критично болни, които трябвало да стоят и да чакат. Свидетелката посочва, че със забележки са
наказвани и други санитари.
Първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелските показания, доколкото същите
съответстват на събрания доказателствен материал по делото, като отчита факта, че свидетелките
А. Б. и В. П. също са наказани с дисциплинарно наказание „уволнение“, видно от представените по
делото заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от дата - 13.12.2021г.
Установено е пред първата инстанция, че ищцата не е полагала труд по трудово
правоотношение от уволнението до предявяване на иска. От назначената пред първата инстанция
счетоводна експертиза е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от 14.12.21г. до 14.06.22г.
което възлиза на сумата 4 368 лв.
При така установената фактическа обстановка на спора, от правна страна съдът направи
следните изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за установяване на незаконност и отмяна на
дисциплинарно уволнение.
Уволнението е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото
правоотношение. При налагане на дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство. Същото се състои от няколко
етапа: установяване на факта на нарушение на трудовата дисциплина, определяне вида на
дисциплинарното наказание, издаване на заповед за неговото налагане и връчване тази заповед на
лицето, извършило нарушението.
Безспорно в производството по иск за отмяна на незаконно увлонение, в тежест на
работодателя е да установи, че работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за
които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” както и обстоятелствата,
че е спазена процедурата по КТ.
Ищцата на първо място е въвела довод за злоупотреба с права от работодателя по чл. 8, ал.
1 и ал. 2 от КТ при уволнението й, което ВРС правилно е приел за неоснователно.
В конкретния случай, ищцата твърди, че работодателят е действал в нарушение на чл. 8, ал.
1 от КТ при условията на злоупотреба с право, като единствената му цел била да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата, тъй като ищцата искала от ответника да спазва трудовите й
права - да й заплати допълнително трудово възнаграждение за работа в условията на пандемия от
Ковид 19, че е търсила и получила синдикална защита на правата си, както и че упражнила
правото си на жалби и сигнали за допуснати закононарушения с публични средства от
ръководството но ответната болница, организирала заедно със свои колежки протести и
поведението й предизвикало негативно отношение на работодателя, като негов представител
открито заявил, че ще бъдат наказани.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само когато по делото е
установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял единствено
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. От събраните по делото писмени и
6
гласни доказателства, се установява, а и не се оспорва, че санитарките от Отделение по Спешна
медицина, са участвали в протести във връзка с искания за заплащане на допълнителни средства за
работа в условията на пандемия от Ковид 19. От тогава, според показанията на св. Ц. А. и Д. С.
работата на санитарите в Спешно отделение се е влошила, като непрекъснато са им правени
забележки затова. В този период, работодателят е започнал процедури по дисциплинарни
наказания, както на ищцата, така и на други санитарки - свидетелките А. Б. и В. П., всичките
завършили с дисциплинарно наказание „уволнение“. Установено е от заключението на приетата по
делото СИЕ, че на ищцата е начислявано и изплащано редовно допълнително трудово
възнаграждение за работа в условия на пандемия от Ковид - 19 в съответствие с приетите правила.
В този смисъл, твърдението на ищцата, че не й било изплащано редовно допълнително
възнаграждение за работа с ковид болни, се явява неоснователно. Оттук и поддържаното от нея, че
с инициираното дисциплинарно производство, работодателят недобросъвестно е целял единствено
и само да я уволни, защото участвала в протести, съдът приема за недоказано. Работодателят е
изпълнил законовото си право да приложи санкциите, визирани в КТ, при констатирани
нарушения на трудовата дисциплина.
По отношение на твърденията в исковата молба за нарушение на чл.333,ал.3 КТ- В случая
ВРС правилно е приел, че ищцата не се ползва със закрила при уволнение, за което е изложил
подробни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Установено е в
производството пред първоинстанционния съд , че в МБАЛ „С. П.“АД е учредена синдикална
секция на НС „З.“, която представлява вътрешна структура на синдикална организация в
предприятието, в рамките на НС „З., която вътрешна структура не представлява работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, поради и което същата не се ползва със закрила при уволнение по чл.
333, ал. 3 КТ. ВРС е съобразил, че в учредената синдикална секция са избрани двама секретари - В.
П. и ищцата И. К.. Съгласно горепосоченото Тълкувателно решение, със закрила се ползва само
един секретар. Принципно, не съществува пречка синдикалната организация да избере и повече от
един секретар. Уредената синдикална защита в КТ обаче, е само за двама членове на
ръководството - председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от защитата по
чл. 333 от КТ. Когато ръководството избира повече от един секретар, със синдикална защита се
ползва само първият и то този секретар, който изпълнява по-съществени функции. В конкретния
случай, не са ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод, кой от двамата
избрани секретари - В. П. и ищцата И. К., изпълнява по- съществени функции. Това обстоятелство
не става ясно и от представеното удостоверение от НС „З.“. Вън от това, липсват доказателства
работодателят да е уведомен за учредяването на тази синдикална секция, с оглед на факта, че към
дата 01.12.2021г., вече е започнала дисциплинарната процедура по отношение на ищцата.
Представеното писмо не съдържа никакви данни за датата на получаването му.
Поради всичко гореизложено, съдът правилно е приел, че ищцата не се ползва със закрила
по чл. 333, ал. 3 от КТ и поради това следва да разгледа спора по същество.
В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения относно неоткрито производство по чл.193 ГПК във
връзка с представени протоколи за избора на ищцата за секретар на синдикалната организация, тъй
като това не е повлияло на крайния извод на съда и не би променило направените от него изводи.
В обжалваното решение правилно е констатирано, че не е достатъчно да посочиш текста от
закона, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание, но също така следва да се
посочи конкретното нарушение за всеки един от посочените текстове, което не е сторено от
работодателя. В Заповедта за уволнение са описани точно нарушенията, за които се налага
дисциплинарното нарушение, но те не са свързани с посочените законови текстове, въз основа на
които е наложено дисциплинарното наказание, което прави атакуваната заповед немотивирана и
правилно е отменена от първоинстанционният съд.
Освен изложеното въззивната инстанция намира, че не е доказано в процеса пред районния
съд дали действително са извършени описаните в атакуваната заповед за уволнение
дисциплинарни нарушения от ищцата. ВРС е дал вяра на свидетелските показания на свидетелките
А. Т. и В. П., същите съответстват на събрания доказателствен материал по делото, като е отчел
факта, че тези свидетели също са наказани с дисциплинарно наказание “уволнение“.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваната заповед за
уволнение не само е немотивирана, но и отразените в нея дисциплинарни нарушения са
7
недоказани. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, а в случая не са представени доказателства дори за това, че ищцата е
била на работа, в дните , за които се твърди да е допуснала дисциплинарните нарушения. По
делото не са представени нито графици за работа , нито дори Правилника за вътрешния трудов ,
ред, който се твърди , че ищцата е нарушила. Свидетелите Д.С. и д-р А. дават показания , които са
общи, липсва конкретика.
На следващо място, наказанието е наложено за системни нарушения на трудовата
дисциплина, като не е доказано в процеса наличието на системност.
Следва да се добави и това, че при издаване на заповедта е нарушен и чл.189 от КТ като
работодателят не е съобразил критериите по чл.189 ,ал.1 КТ и не е ясно защо е наложил най-
тежкото наказание „уволнение“.
Всичко това води до извод за нарушения при издаване на заповедта за уволнение, което я
прави незаконосъобразна.
С уважаване на обективно съединените искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ правилно е уважен и
акцесорният иск по чл.225,ал.1 КТ, във връзка с който няма оплаквания във въззивната жалба.
На ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1400лв.-платено адв. възнаграждение.
С оглед на изложеното въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №294 от 13.06.2022г. по гр.д. №192/22г. на Видински районен
съд.
ОСЪЖДА МБАЛ “Св.П.“АД В.,ЕИК .,със седалище и адрес на управление гр.В. да
заплати на И. В. К. с ЕГН ********** от гр. В. сумата от 1 400 лева, представляваща направени от
нея разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните
по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8