№ 1495
гр. София, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503257 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК, образувано по молбата на ответника ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за изменение на решението, постановено по
настоящото дело на 14.04.2022 г., в частта за разноските.
В молбата се иска, съдът да намали както адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца в двете инстанции, така и в
частта относно присъдените в полза на СГС разноски.
Ищецът по делото – Х. И. Х. чрез своя процесуален представител е подал
отговор на молбата, в която излага доводи, че същата е неоснователна.
Съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима – същата е подадена при спазване на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирана страна – жалбоподател в производството пред Софийския
апелативен съд.
При преценка на основателността на молбата съдът намира следното:
Въззивното производство е образувано по жалбата на застрахователното дружество, с
която е обжалвал решението на СГС в частта, с която е определено обезщетение за
неимуществени вреди над 18 000 лева до присъдените от СГС 30 000 лева – т.е.,
обжалваният интерес е 12 000 лева. С въззивното решение жалбата е приета за
основателна за 5 000 лева, а за неоснователна – за 7 000 лева. За защита на материален
интерес, възлизащ на 12 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 890 лева. Съразмерно на отхвърлената част
от жалбата, възнаграждението е в размер на 519,17 лева. С въззивното решение в полза
1
на адв. Н. са присъдени 520 лева, поради което в тази й част молбата е неоснователна.
За първоинстанционното производство разноските следва да се изчислят по
следния начин: Общата цена на предявените искове е 50 552,93 лева. При тази цена на
исковете минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по посочения по-горе
начин, възлиза на 2 046 лева. След приключване на въззивното производство /и
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 на 25 000 лева/,
исковете се явяват основателни за общо 25 552,93 лева. Съразмерно на така уважената
част от исковете, минималното възнаграждение възлиза на 1 034,49 лева. Градският
съд е присъдил в полза на адв. Н. 1 227 лева /при уважена претенция за обезщетяване
на неимуществени вреди в размер на 30 000 лева/.
С оглед продължителността на първоинстанционното производство и
фактическата и правна сложност на спора, въззивният съд приема, че
възнаграждението на адв. Н. за първата съдебна инстанция не следва да бъде свеждано
до минималното от 1 034,49 лева, а да остане в определения от СГС размер от 1 227 лв.
По аналогични съображение въззивният съд намира, че не следва да бъдат
редуцирани и разноските, дължими от ответника към бюджета на съда. Относно
дължимата на осн. чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса въззивният съд се е произнесъл в
решението като я е намалил съобразно уважената част от жалбата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД за изменение на решение № 545/14.04.2022 г., постановено по въззивно
гр. дело № 3257/2021 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в 1-седмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му, при спазване изискванията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2