РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Разград, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Р. К. чрез пълномощник против Решение № 111/ 10.
03. 2024 г. по гр. д. № 415/ 24 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е изменен размера
на присъдената с Решение № 26074/19.03.2021 г. по гражданско дело № 458/2020 г. описа на
РС – Исперих издръжка, като жалбоподателят е осъден да заплаща на детето П. К. Р. чрез
неговата майка и законен представител Х. Я. М. месечна издръжка в размер на 400.00 лева
(четиристотин лева, нула ст.), считано от 26.06.2024 г. до изменение на обстоятелствата,
платими до 5-о число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила. В жалбата се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй
като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да намали размера на дължимата
издръжка до 300 лева месечно.
Въззиваемата страна Х. Я. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва
жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а депозираната жалба срещу него, разгледана по същество се явява
1
неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че
с Решение № 26074/19.03.2021 г. по гражданско дело № 458/2020 г. описа на РС – Исперих
жалбоподателят К. Р. К. е осъден да заплаща на детето си П. К. Р. чрез неговата майка и
законен представител Х. Я. М. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. Детето П.
понастоящем е на ***, ученик във *****. О момента на постановяване на предишния
Т
размер на издръжка е минал продължителен период от време от 4 години, през който
нуждите на детето от издръжка, с оглед на неговото психическо и физическо израстване
безспорно са се увеличили. Брутното месечно трудово възнаграждение, получавано от
въззиваемата е в размер на 2290 лв.,според представеното удостоверение от ОУ „Н. Й.
Вапцаров“ с. ***, където работи. Жалбоподателят К. Р. К. не оспорва твърденията на
ищцата, че работи и живее в чужбина. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че притежава движимо и недвижимо имущество в страната.Според писмените и
гласните докозателства, събрани пред районния съд, детето П. има специални потребности
от посещение на логопед, нужда от специални стелки на обувките, както и от грижи за
лечение на урологично заболяване.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи. Въззивникът не оспорва приетата от съда възможност да заплаща издръжка в
размер на 400 лева месечно, но счита, че издръжката в този размер за детето е прекомерна.
Досежно размера на дължимата издръжка за детето, въззивната инстанция приема, че
правилно е определен от районния съд. Според чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Понастоящем минималната работна заплата е 933 лева, а една четвърт от нея е 233, 25 лева.
И двамата родители получават ежемесечни доходи, които не са към минималния за страната
размер. Нямат задължения за издръжка към лица от същия ред.
За задоволяване на нуждите на детето П., с оглед на неговата възраст и свързаните с
това потребности от храна, облекло, учебни пособия, специални грижи и други, е
необходима издръжка общо в размер на 800 лв. , която следва да бъде поделена по равно
между двамата родители. С нарастване възрастта на децата се увеличава и нуждата от
средства, необходими за правилно им физическо и интелектуално развитие, за социално
2
функциониране. При определяне на размера на издръжката, която всеки един от родителите
трябва да заплаща, следва да се вземе предвид, че не са налице доказателства по делото, че
жалбоподателят реализира по-високи доходи по размер от майката на детето, но се
установява, че е в добро здравословно състояние, трудоспособен, работи извън страната и
може да реализира доходи поне към средния размер. С оглед на това и заплащането на
издръжка в размер на 400 лв. месечно, не би съставлявала голямо затруднение за него.
Майката работи и получава месечно възнаграждение към средния размер на работната
заплата за страната, но следва да бъде отчетено, че тя полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, което изисква значителни усилия и време., както е
приел в мотивите си към решението районният съд. Съобразявайки изложеното, при тези
възможности на родителите да заплащат издръжка на детето, съобразявайки и възрастта и
потребностите на последното, издръжката, която следва да заплаща бащата е определена
правилно по размер.
Предвид изложеното, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111/ 10. 03. 2024 г. по гр. д. № 415/ 24 г. по описа на Районен
съд Кубрат, с което е изменен размера на присъдената с Решение № 26074/19.03.2021 г. по
гражданско дело № 458/2020 г. описа на РС – Исперих издръжка, като жалбоподателят е
осъден да заплаща на детето П. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Х. Я. М.
месечна издръжка в размер на 400.00 лева (четиристотин лева, нула ст.), считано от
26.06.2024 г. до изменение на обстоятелствата, платими до 5-о число на текущия месец,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в
сила.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3