Присъда по дело №146/2021 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 30/21.09.2021г. по НОХД № 146/2021г. на РС –
Разград

Обвинението е повдигнато срещу Ю. Х. Х., ЕГН **********, за това, че на
05.10.2017 г. в гр. Р. е причинил на Ф. А. Х. от същия град средна телесна
повреда изразяваща се в травматично разклащане (Ш-та степен) на втори
горен ляв резец с невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране,
което води до неизбежна екстракция /изваждане/ на зъба, която по своята
медико - биологична характеристика е обусловила трайно затрудняване на
дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и на говора - престъпление по чл.
129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Съдебното производство по делото по искане на подсъдимия С. Х. се развива
по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл. 372, ал.2 вр. чл. 371, т.1 от
НПК. Подсъдимият е изразил съгласие да не се разпитват свидетелите, а само
да бъде изслушано заключението на вещите лица по назначената комплексна
съдебномедицинска експертиза, като при постановяване на присъдата, съдът
да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетел.
В съдебно заседание прокурорът счита, че са нелице предпоставките на чл.
287, ал.5 от НПК, съдът да се произнесе с присъда.
Повереникът на частния обвинител прави искане по реда на чл. 287, ал.5 от
НПК, предвид приетото в хода на съдебното следствие заключение на вещите
лица по извършената комплексна съдебномедицинска експертиза, прави
искане съдът да се произнесе с присъда за престъпление по чл. 130, ал.2 от
НК.
Защитата на подсъдимия, счита, че искането на повереника на частния
обвинител е неоснователно, доколкото досъдебното производство не е
започнало в срока по чл. 287, ал.5 от НПК, поради което иска от съда да се
произнесе с оправдателна присъда.
Подсъдимият се счита за невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ю. Х. Х. е роден на *** г. в гр. З, обл. С., български гражданин,
със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 04.10.2017 г. св. С. Е. и подс. Ю. Х. отивали на работа с автомобила на
1

първия. Били засечени от друг автомобил, този на св. Ф.Х., който по
невнимание отнел предимство. Св. С. Е. успял да овладее ситуацията, но
подс. Ю. Х. в яда си отправил неприличен жест с ръка към св. Ф. Х.. След
това двата автомобила се разминали, всеки продължавайки посоката си на
движение.
На 05.10.2017 г. около 10.30 часа сутринта, св. С. Е. и подс. Ю. Х. се
намирали в склада, където работели, когато там влязъл св. Ф. Х.. Когато обаче
видял св. С. Е. и подс. Ю. Х., той си спомнил за вчерашния инцидент и
отишъл към тях. Попитал подс. Ю. Х. защо му отправя неприлични жестове и
му казал повече да не прави така. Подс. Ю. Х. обаче се ядосал, хванал св. Ф.
Х. за ризата, разкъсал я, след което започнал да му нанася силни удари в
областта на лицето. Св. С. Е. отишъл при тях и започнал да рита св. Ф. Х. в
слабините. Нанасянето на побоя на св. Ф. Х. продължило до пристигането на
св. М. А., който ги разтървал. От устата на св. Ф. Х. била бликнала кръв и той
отишъл да се измие. Тогава установил, че единият от предните му зъби се
клати, вследствие нанесените удари от подс. Ю. Х.. Св. Ф. Х. силно се ядосал,
отишъл до автомобила си, взел една дървена бухалка, върнал се при
нападателите си и с нея нанесъл удар в областта на главата на подс. Ю.Х..
Тогава, последния се обадил на ЕЕН 112 и пристигналите на место
полицейски служители съставили акт за констатиране на дребно хулиганство.
Актът незабавно бил внесен в Районен съд- Разград и било образувано АНД
№ 797 по описа за 2017 г. След приключване на съдебното следствие с
определение от 10.10.2017 г. съдът приел, че «деянието на нарушителя Ф.Х.
разкрива по-висока степен на обществена опасност от характерната за
общественоопасните прояви съдържащи елементите на състава на дребно
хулиганство», а именно нанесена телесна повреда по хулигански подбуди.
Производството по УБДХ било прекратено, делото било изпратено на
Районна прокуратура- Разград и било образувано досъдебно производство №
1873 ЗМ-629/2017 г. по описа на РУ на МВР- Разград, пр. пр. вх. № 1340/2017
г. по описа на Районна прокуратура- Разград.
Видно от заключението на назначената в хода на въззивното следствие по
делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, св. Ф.Х., в резултат на
инцидента от 05.10.2017 г. е получил: травма на горна устна, кръвонасядане
върху горнопредна страна на извивката на лява раменна става,
долновътрешен квадрант на голям гръден мускул от лявата страна и от
дясната страна на гръбначния стълб с охлузване на това място.
По своята медико-биологична характеристика св. Ф. Х. е претърпял болка и
страдание.
Установените увреждания при Ф. А. Х. са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци
по лицевата част на главата и с ритници по гръдния кош и лява раменна става.
2

Кръвонасяданията и охлузванията по гръдния кош и лява раменна става
отзвучават за около 14-20 дни.
Подс. Ю. Х. Х. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
съдържанието на протоколитге за разпит на свидетелите Ф.Х., П. Ц., М. А., Г.
Г., С. Е.. Заключението на вещите лица по извършената комплексна
съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното
следствие. Справка за съдимост, характеристична справка, декларация.
От заключението на вещите лица по извършената комплексна
съдебномедицинска експертиза в хода на въззивното производство,
изслушано и прието в хода на съдебното следствие, категорично и безспорно
се установява, че причинените от подс. Ю. Х. на св. Ф. Х. травматични
увреждания са причинили на последния болка и страдание – лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.
Посочените доказателства ценени поотделно и в съвкупност, дават основание
на съда да приеме описаната фактическа обстановка.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Ю.
Х. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено на 05.10.2017 г. в гр. Р., в склада на фирма «Мидия», чрез
действие - подс. Ю. Х. е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето и
тялото на св. Ф. А. Х., вследствие на което му е причинил травма на горна
устна, кръвонасядане върху горнопредна страна на извивката на лява раменна
става, долновътрешен квадрант на голям гръден мускул от лявата страна и от
дясната страна на гръбначния стълб с охлузване на това място. Това
увреждане е обусловило болка и страдание у пострадалия, поради което
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна, подс. Ю. Х. е извършил деянието при форма на вината
- пряк умисъл, защото е съзнавал неговият общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните последици - причиняването на телесно
увреждане и е искал настъпването на този резултат. Предвиждал е резултата,
защото знае, че всеки удар нанесен с необходимата сила и интензитет в
областта на устата ще причини телесно увреждане, и е нанесъл удари с цел да
причини това телесно увреждане.
3

По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Такива следва да се считат чистото му съдебно
минало и добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността
обстоятелства извън съставомерните признаци на деянието от обективна
страна, съдът не намира.
За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева.
Според настоящия съдебен състав предвид наказуемостта на деянието и
данните за личността на подсъдимия, са налице предпоставките на чл. 78а от
НК за освобождаване от наказателна отговорност на подс. Ю. Х. с налагане на
адм. наказание и при липса на процесуалните пречки на чл. 78а, ал.7 от НК.
В този смисъл съдът намира възражението на защитата за изтекъл срок по чл.
287, ал.5 от НПК за неоснователно. Видно от материалите по ДП, още на
същата дата е предприето наказателно преследване за процесното деяние,
макар и административнонаказателно, последствие прераснало в наказателно
производство от общ характер. В този смисъл е и Определение № 71 от
16.07.21г. по ВЧНД № 189/21г. на ОС – Разград Изхождайки от посочените
обстоятелства, съдът освободи подс. Ю. Х. Х., ЕГН ********** от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – глоба
в размер на 1000,00лв.
Съдът намира, че така определеното наказание в максимална степен се явява
справедливо, съответстващо на вида, характера на извършеното деяние и
отговарящо на степента и интензитета на проявните форми на
престъплението. Същевременно именно с така определеното наказание на
подсъдимия биха били постигнати и целите, същият да бъде превъзпитан и
поправен да спазва законите и елементарните правила за поведение в
обществото.
По разноските по делото:
На основание чл.189 НПК, съдът осъди подсъдимият Ю. Х. Х., ЕГН
**********, да заплати по сметка на сметка на ОДМВР гр. Р. сумата 82.11
лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд гр. Р. сумата 300.00 лева, представляваща разноски в съдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	30
Дата:	21 септември 2021 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия:	Николай Борисов Борисов

Дело:	20213330200146
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 март 2021 г.

Присъда по дело №146/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите