РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Бяла, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20224510200092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул.“П. Е.“ № ., представлявано от прокурист М. В. П. против Наказателно постановление №
18-001693 от 05.04.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Русе, с
което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” по чл.416,ал.5 във връзка с чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса
на труда в размер на 2 000 лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от
КТ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила, и иска неговата отмяна. Евентуално, да бъде прието, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Евентуално, да бъде намален размера на наложената санкция.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.12.2021г., по повод на анонимен сигнал относно лица полагащи труд без сключен
писмен трудов договор, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство във
фирма „Е. К.“ ., в обект на контрол – сечище на територията на гр.Б.. Служители на ДИТ – Русе
потърсили съдействие от полицейски служители на РУ – Бяла и съвместно посетили сечището.
Стигайки на мястото били установени около 10-на човека, които работили – режели дърва и други
дейности. В началото на сечището едно от лицата управлявало трактор, на когото полицаите
разпоредили да спре и угаси, защото издавал силен шум. Оказало се, че въпросното лице е св. В.В.,
който бил отговорник на обекта. Чрез него събрали всички лица на едно място и след като
удостоверили самоличността си им били раздадени декларации за попълване от служителите на
1
ДИТ – Русе. На около 20-30м от трактора управляван от св. В. имало още един трактор, който бил
управляван от лице, което после установили като св. Г.. На него също била предоставена
декларация за попълване. Същият вписал личните си данни в декларацията и посочил, че заема
длъжност „тракторист“. Отразил, че няма сключен трудов или граждански договор, като не
попълнил реквизитите относно работно време, възнаграждение и дали желае сключването на
трудов договор. През това време св. В. провел разговор по телефона, след което ръководил
попълването на декларациите от лицата. Служителите на ДИТ – Русе обяснили, че тези
декларации са свързани с трудовото правоотношение и следва да бъдат попълнени, но някой от
лицата заявили, че са неграмотни, други – прибрали декларациите в джобовете си. Св. Р. записал
имената им, като впоследствие изискал трудовите досиета от дружеството жалбоподател, но от
там заявили, че нямат отношения с тези лица. След извършената проверка на място, била връчена
призовка чрез св. В., с която били изискани набор от документи свързани с извършваната проверка.
Такива били предоставени на 17.12.2021г. лично от управителката на дружеството. В писмени
обяснения от управителката на дружеството жалбоподател същата е посочила, че не познава
лицето М.Г. и е узнала, че същото е събирало дърва за огрев – вършина, но не осъществява трудова
дейност за дружеството. Впоследствие бил изготвен протокол № ПР2141350 от 10.03.2022г. от
извършената проверка в обекта на 15.12.2021г. и по документи за периода 17.12.2021г. –
08.03.2022г., в който били обективирани направените констатации и дадени съответни
предписания. Била изготвена и изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с
констатираното нарушение, а именно, че лицето М.Г. полага труд без да има сключен писмен
трудов договор. С протокол от 14.03.2022г. било отразено, че управителката на дружеството не се
явява на посочения в поканата ден и час, като на същата дата бил съставен и АУАН № 18-001693,
който бил връчен по пощата на 22.03.2022г. Срещу така съставения АУАН били депозирани
писмени възражения с вх.№ 22025673 от 29.03.2022г. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и оспорваното НП, в което АНО обсъдил наведените писмени възражения. НП било
връчено по пощата на 11.04.2022г. Междувременно, на 13.01.2022г. бил сключен трудов договор
№ 582 между „Е.К.“ . и М. М. Г. за длъжността общ работник.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН, НП, декларация,
протокол от извършена проверка и призовка. По делото се събраха и гласни доказателства
посредством проведените разпити на св. Р., св. П., св. Г., св. В. и св. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59,
ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, каквото
се явява и Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе. Предвид изложеното, за съда няма
съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
В жалбата са релевирани възражения, че М.Г. не е полагал труд в обекта, а бил външно
лице, което събирало дърва за огрев. Твърди се, че същият не е знаел нито коя фирма сече в гората,
нито е полагал труд за нея срещу възнаграждение. Попълването на декларацията било под
диктовката на проверяващите и било за да се отърве от полицаите и за да избегне евентуални
глоби.
Съдът намира така релевираните възражения за неоснователни. Най-напред следва да се
посочи, че съдът не кредитира показанията на св. В. и св. Г. относно причината за присъствието му
на сечището, тъй като същите са взаимно и вътрешно противоречиви, и не отговарят на
установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Установено е, а и не се спори, че
в момента на проверката, св. Г. е управлявал единия трактор. Самият той е посочил, че не знае на
кого е трактора, тоест след като трактора не е бил негов, той би могъл да го управлява само ако му
е възложено извършването на някаква дейност, противното противоречи на нормалната житейска
логика. Още повече, че установеното фактическо положение противоречи на твърденията, че е
отишъл да събира дърва за огрев. На следващо място, видно от декларацията, която Г. попълнил в
хода на извършваната проверка, същият е декларирал, че заема длъжност тракторист, което пък
2
изключва твърдението на св. В., че бил само изместил трактора, за да не пречи. В декларацията св.
Г. е посочил и името на дружеството, което оборва твърденията, че не е знаел името на фирмата
извършваща дейност в сечището. Обстоятелството, че същият не попълнил всички реквизити в
предоставената декларация се обяснява с факта на отказ от сътрудничество при проверката.
За да е налице нарушението вменено на жалбоподателя, следва да се установи
съществувало ли е трудово правоотношение между Г. и „Е. к.“ ... Настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин престирането на
работна сила в полза на дружеството жалбоподател.
По посочените съображения съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и приложението на материалния закон, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. С оглед императива на чл.415в, ал.2 от
КТ, нарушенията на чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от КТ не са маловажни.
При определяне на наказанието, АНО е отчел като отегчаващи обстоятелства установените
други нарушения на трудовото законодателство, поради което е приел, че наказанието следва да
бъде над минимума. Съдът намира, обаче че не е отчетен факта, че в хода на проверката е бил
сключен писмен трудов договор с М.Г. по-малко от месец след установяване на нарушението. По
тези съображения следва да бъде изменен размера на наложената имуществена санкция в
предвидения от закона минимум, а именно в размер на 1 500 лева.
Жалбоподателя претендира разноски съгласно представен списък в размер на 600 лева, но
съгласно договора за правна защита е изплатен хонорар в размер на 500 лева. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за
неоснователно. Съгласно чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатско възнаграждение, при интерес от 2 000 лева в настоящия случай,
минималното възнаграждение възлиза на 370лв. С оглед на обстоятелството, че по делото са
проведени две открити съдебни заседание и са разпитани общо петима свидетели, съдът счита, че
размер от 500 лева не е прекомерен. По същите съображения, съдът определя на основание чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
120лв., в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, която е
юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда". С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН следва да се присъдят разноски на страните съразмерно с уважената част. На жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 125 лева, а на АНО 90 лева. По компенсация, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 35 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001693 от 05.04.2022г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда“ – Русе, с което на „Е. К.“ ., ЕИК . със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.“П. Е.“ № . представлявано от прокурист М. В. П., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3, във
вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 2 000 лева , за извършено нарушение на чл.62,
ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София да заплати на
„Е. К.“ ., ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“П. Е.“ № . сумата в размер на 35
лева представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Русе.
3
Съдия при Районен съд – Бяла: ____________/_п/__________
4