№ 877
гр. Плевен , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430103539 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана молба
молба от Г. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** за постановяване
на мерки за защита срещу ЕМ. Г. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес в
***.
Твърди се в молбата, че ответникът е негов син, който системно
извършва по отношение на него актове на домашно насилие. Излага, че на
12.05.2021 г. между 17.00 часа и 18.00 часа ответникът дошъл в дома му и
започнал да удря по прозореца, като настоявал да му даде пари и докато не му
дал 20 лева не си тръгнал. Сочи, че първоначално отказа да му даде пари,
поради което той започнал да го обижда и псува, така че да го чуят съседите.
Твърди, че за да спести на себе си и съседите неудобството да слушат
грозните думи му дал парите. Излага, че се почуствал обиден и засегнат от
грозните думи, изречени от сина му. Сочи, че на 17.05.2021 г. между 17.00 и
18.00 часа ответникът отново дошъл в дома му, да му иска пари, като в този
случай сам си отворил вратата с ключа, който има и отново му поискал пари.
Твърди, че като му отказал да му даде отново започнал да го псува и
заплашва, поради което отново му дал 20,00 лева. Излага, че тогава синът му
си тръгнал и му взел сандвича, който си приготвил за ядене. Поради
изложеното моли съда да уважи молбата.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск Моли съда да уважи молбата като
основателна и доказана. Излага, че изнесените от ищеца факти са безспорно
1
доказани както от декларацията, приложена по делото, така и от разпитания
свидетел. Сочи, че се касае за систематично насилие повече от 1 г.
В проведеното по делото о.с.з. e изслушан и молителят, който сочи, че на
12.05.2021 г. синът му дошъл в къщата му след 18.00 часа и му казал, че няма
да си тръгне докато не даде пари и му поискал 20 лева. Излага, че отговорил,
че няма, в следствие на което той започнал да го псува на майка по най-
вулгарен начин, Обяснява, че казал, че “ ще й сложи“ на майка му, която е
починала преди 35 г. и, че ще „ го кара да си събуе гащите“. Твърди, че
докато не му даде пари не си тръгва. Разказва, че на 17.05.2021 г. случката се
повторила.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да отхвърли иска.
Излага, че баща му никога не му е давал 20 лева. Твърди, че не е извършил
актове на домашно насилие
В проведеното по делото о.с.з. ответникът по делото. Сочи, че
изнесените в жалбата твърдения не отговарят на истината. Излага, че на
процесните дати не е посещавал имота, а е бил в страни от него. Обяснява, че
на 17.05. е влязъл в хода на блока, но не и в жилището на баща си, като му
искал по един лев за тролей и нещо за хапване. Не отрича, че в процесния ден
е изрекъл доста нецензурни думи по отношение на баща си, но че не може да
си спомни какви са. Сочи, че тези му действия са били провокирани от това,
че преди време баща му, му е казал: „Върви на майната си”, а в същия ден
дори му казал: „Да пукнеш дано”. Разказва, че всеки път споровете стават за
това, че му иска пари за тролей и храна, тъй като живее на квартира и имам
запор на заплатата и закъсва с парите. Твърди, че баща му не му е дал пари,
дори напротив, че той му дължи такива. Сочи, че не е докосвал „никой с
пръст“.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приложена декларация /л.49/, в която молителят декларира,
че синът му е извършил спрямо него актове на домашно насилие на
12.05.2021 г. ш но 17.05.2021 г.
2
Видно е от служебно изготвената справка за родствени връзки, че
молителят е баща на ответника.
Установява се от служебно изисканото свидетелство за съдимост на
ответника, че същият е осъждан.
От приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“
ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че ответникът се води на диспансерно
наблюдение към ОДНБПЗ – Плевен, с диагноза „психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества, за което е лекуван многократно стационарно в психиатричните
клиники на гр. Плевен и гр. Ловеч, вкл. и по задължителен ред. Излага се, че
последната хоспитализация е от 23.09.2020 г. до 16.10.2020 г.
От приобщената по делото служебно изготвена справка се установява,
че спрямо ответника има заведени две дела по ЗЗДН.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетеля ***, който сочи че познава страните, той като с ищеца
са съседи. Сочи, че е ставал свидетел на случаи, при които ответникът иска
пари от баща си и когато той му отговори, че няма последният започва да го
обижда, псува и да се кара с него. Обяснява, че ответникът винаги идва да
тормози баща си за пари или ядене. Разказва, че когато ответникът си пийне
„нещата стават лоши“. Сочи, че техните разправии се чуват и от другите
съседи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3,
т.5, доколкото страните по делото са баща и син.
Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителят е подал
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирал извършените от
ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено
емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на
чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е
доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3
ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация.
Анализирайки останалите събрани по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира следното:
Не е спорно по делото и се установява от доказателствата, че
3
отношенията между баща и син в момента са силно влошени. Естеството на
отношенията между страните принципно предполага липса на преки
впечатления от лица извън семейството. Същевременно, съдържанието на
представената от молителя декларация досежно нанесените обиди и псувни
не е оспорена от ответника по делото. Напротив същият признава, че в
процесните дни е изрекъл доста нецензурни думи по отношение на баща си,
но без да го е „докоснал с пръст“. Свидетелят *** от своя страна също сочи,
че скандалите между баща и син са по повод на пари и при разправиите
ответникът псува и обижда родителя си.
С оглед на така представените и анализирани доказателства съдът
намира за доказано, че с поведението си ответникът е извършил акт, който
може да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН
доколкото с установените действия ЕМ. Г. Н. е осъществил психическо и
емоционално насилие спрямо баща си, отправяйки към него обидни
квалификации. За ирелевантно съдът намира обстоятелството дали
ответникът е поискал 20 лева или един лев от баща си, доколкото в
настоящия случай предмет на доказване е дали е осъществен акт на домашно
насилие, изразяващо се в психическо такова, което ответникът от своя страна
не отрича. ищецът твърди, че му е нанесено психечско насилие, което
ответникът не отрича.
С оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН
е достатъчна да се постанови мярка за защита, а и поради фактът, че
ответника не успя да докаже, че такова не е извършено, а напротив сам
призна същото съдът намира, че последният е осъществил съответния акт,
съставляващ домашно насилие на твърдените дати, поради което и
подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се
издаде заповед за защита в полза на молителя.
По отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде
наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
Съобразно интензитета на действията, съставляващи домашно насилие
съдът счита, че следва да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН, като
ответникът бъде задължен да не приближава молителя на по – малко от 10
метра за срок от девет месеца, считано от датата на влизане в сила на
настоящето решение. Съдът намира, че именно този срок е достатъчен и
разумен страните да се успокоят и евентуално подобрят отношенията си,
което ще е изцяло в техен интерес предвид близката им родствена връзка.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
4
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството
държавна такса в размер на 25лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5 от ЗЗДН, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЕМ. Г. Н. ЕГН **********,
с постоянен адрес в ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Г. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на ЕМ. Г. Н. ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, да приближава на по-малко от 10 метра
Г. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на лизане в сила на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката - І и
ІІРУП – Плевен.
В случай на неизпълнение на заповедта ЕМ. Г. Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, да бъде задържан незабавно на основание чл. 21, ал. 2
от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ЕМ. Г. Н.
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, да заплати в полза на ПлРС глоба в
размер на 200 лв. и ДТ за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00
лв. такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред
ПЛОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5