Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 17
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20193220100398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 11. 02. 2020 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР П.

при секретаря Радостина Стоянова……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00398 по описа за 2019 г и  за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от Г.Д.И. ЕГН ********** *** срещу „ Е.П.П.„ АД гр. В., бул. „ В. В. „ № 258, „В.Т.- Г“, ЕИК **********, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., с която се твърди следното :             - При проверка на електронната страница на ответното дружество за своите текущи задължения ищецът установил, че има задължение в размер на 3102. 92 лева за обект абонатен № ********** и клиентски № ********** с адрес гр. Г.Т., ул. „ П.Д.П. „ № 3 Б. Ищецът посетил центъра за обслужване на клиенти и от служител на ответника му било разяснено, че въз основа на проверка от служители на ответника и на база констативен протокол му била начислена допълнителна сума от 3102. 92 лева за периода 15. 07. 2018 год. до 12. 10. 2018 год., за което била издадена фактура № **********/ 18. 09. 2019 год. и която сума следвало да плати в срок до 30. 09. 2019 година.

  Предвид горното ищецът изрично заявява, че не е манипулирал СТИ/ електромера/ и не е ползвал енергията, която му е начислена за горепосочения период и на посочената стойност.Възразява също така и че не е уведомяван и не е присъствал на проверката на СТИ.

  Възразява се, че претенцията на ответника за плащане на процесната сума е неоснователна и незаконосъобразна. Оспорва методиката и основанието на процесната фактура, както и констативния протокол въз основа на който е начислена допълнителната сума. Оспорва правомощията на ответното дружество и свързаните с него дружества „Е.П.В.„ ЕООД, „ Е.П.М.„ АД, „ Е.П.Е.У.„ ЕООД за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях. Оспорва правното основание на ответника да може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена ел. енергия чрез констативен протокол.

  На основание чл. 17, ал.2 ГПК прави възражение, че Правилата за измерване на количеството ел.енергия/ПИКЕЕ/ обнародвани ДВ бр. 98 от 12. 11. 2013 год. са незаконосъобразен административен акт, тъй като към публикувания проект не са били публикувани доклад и мотиви, което представлявало нарушение на чл. 28, ал.2 и ал. 3 от ЗНА и на чл. 26, ал. 1 ЗНА.

  Твърди се още и че корекцията на сметката му била извършена не съгласно ПИКЕЕ, а по силата на чл. 19, ал.7 от Общите условия на „ Е.П.М.„ АД.

  Възразява се и че Общите условия на „ Е.П.П.„ АД и на „ Е.П.М.„ „ АД от 2014 година не са влезли в сила спрямо потребителя- ищеца по делото.

  Предвид изложеното се иска съдът да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника плащане на сумата от 3102. 98 лева за периода 15. 07. 2018- 12. 10. 2018 год. за което е издадена фактура № ********* от 18. 09. 2019 година, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебни разноски.

   Искът е по чл. 124, ал1. ГПК.

  С отговора си на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и с оглед обстоятелството, че се касае до отрицателен установителен иск, представя доказателства.

  Претендират се разноските по делото.

  От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета от съда съдебно- електротехническа експертиза, съдът намира за установено следното :

  На 12. 10. 2018 година служител на „ Е.- С.“ АД гр. В.- С. Т. Г., в присъствието на ищеца, като собственик, и на ел.монтьора- свидетеля Г.Д.Г.,  извършил проверка на електромера, измерващ потребената от имота на ищеца ел. енергия, като при проверката било констатирано, че електромерът не отчита правилно потребено количество ел. енергия и същият бил демонтиран и изпратен на изследване в специализирана метрологична лаборатория. При метрологичното обследване на електромера било установено, че е налице грешка в отчитането със средно – 84. 02 % от потребяваната ел. енергия, при допустима грешка плюс/минус 2. 00%. Видно от показанията на св. Г. електромерът бил с неповредени пломби, но имал външни следи, че кутията му се отваря. С преносимия от проверяващия преносим компютър показанията на електромера не могло да бъдат разчетени. За проверката бил изготвен в присъствието на ищеца, като собственик, Констативен протокол № 1202365/ 49847/ 12. 10. 2018 год., за което ищецът се подписал на протокола. Електромерът бил демонтиран, поставен в пломбирана безшевна торба и изпратен за проверка на Главна дирекция „М. и и. у”, Регионален отдел гр. В. към Б. И. по м., където след извършената проверка на електромера бил съставен Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2054/09. 09. 2019 год.- АУ- Е- *********/ 15. 10. 2018 год. В същия протокол било записано, че електромерът е бил заявен за проверка на 15. 10. 2018 година, а самата проверка била извършена на 04. 09. 2019 година, т.е. почти една година по- късно. При експертизата било констатирано наличие на мост от медна тел на увредените клеми на електромера. Видно и от заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда, процесният електромер е с манипулирана измервателна система, което не позволява измерване на цялото количество потребена електроенергия от абоната. Налице е извършено вмешателство до подмяната на СТИ, с установено външно въздействие. От експертизата на БИМ и от заключението на лице не се установява за какъв период от време електромерът е отчитал неправилно потребяваната ел. енергия. След проверката в БИМ, въз основа на заключенията за външно вмешателство и непълно отчитане на потребената от абоната електроенергия за обекта от „ ЕРП С. „ АД била извършена корекция на размера на потребената и неотчетена за период от 90 дни назад, т.е. за периода 15. 07. 2018 год. до 12. 10. 2018 година с допълнително количество неплатена електроенергия в размер на общо 15697. 4 КвЧ, за което била изготвена от ответника и Фактура № **********/ 18. 09. 2019 година за допълнително заплащане на сумата от 3102. 92 лева с ДДС. Вещото лице е установило, че сумата по справката за дължима сума за преизчислена ел. енергия е правилно изчислена и съответства на служебно начисленото количество ел. енергия. По делото липсват каквито и да било доказателства от страна на ответника за неправомерно въздействието върху електромера от страна на ищеца, в каквато насока, с оглед естеството на предявения иск- отрицателен установителен, ответникът е следвало да представи доказателства.

  Правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 3102. 92 лв. по фактура № **********/18.09.2019г.Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на присъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже че страните са в облигационно правоотношение по повод продажба на електроенергия.

В тежест на ответника е да докаже, че страните са се намирали  в облигационно отношение по силата на сключен действителен договор за извършване на посочените доставки на ел. енергия, обстоятелството, че се явява изправна страна по същия, като е изпълнил поетите с договорите задължения; вмешателството в софтуера на процесния електромер, позволяващ непълно отчитане на преминалата през електромера електроенергия, действащи общи условия, уведомяването на ищцата за проведената корекционна процедура, дължимостта от ищцата на сумата по процесната фактура.Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

  Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се е позовал ответникът при извършване на корекционната процедура.Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год.Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение /за отмяна на подзаконов нормативен акт/ има действие по отношение на всички.Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира количествата измерена електроенергия. Поради което към настоящия момент ответника няма законово основание за извършване на корекции по реда на в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната електроенергия.Приложима остава практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт за това, а приложими се явяват единствено общите условия на електроразпределителните дружества. Настоящата корекция е осъществена към момента, в който е било налице законово основание за това, и следва да се има в предвид следното: Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответника за извършване на корекцията, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.Съдът намира, че на първо място следва да се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.Доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3. (Т3). Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.

На второ място коригираното количество електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й.В настоящия случай не е ясно кога е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди манипулация. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3. Затова неясно е как е определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното отчитане датата, 90 дни преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият  в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Без наличие на установен  период не е възможно ограничаването му до нормативно определения максимален период от една година.  Не може да се установи технически, че претендираната ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период.

  Съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът дължи на алтернативно основание- чл. 183 ЗЗД неплатената цена на действително потребено количество електроенергия за имота, тъй като не счита за правилно при недоказана вина на ищеца да му бъде търсена договорна отговорност като при договор за продажба.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството, които са в размер на 579. 12лв., включваща платена държавна такса за производството – 129.12 и 450 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

          ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника „Е.- П. П.”АД-В., Район В. В., Т- Г, бул. „ Вл. В. „ № ***, ЕИК *************, със законни представители Б.Г. М. Б. Д. П. и П.С.С., че ищецът Г.Д.И. ЕГН ********** ***, не дължи заплащане на сумата от 3102. 92лв, представляваща преизчислена електроенергия съгласно фактура № **********/ 18. 09. 2019 год. със срок за плащане 30. 09. 2019 година за имот в гр. Г.Т., ул. „ П. Д. П. „ № * *.

  На основание чл. 78, ал.1 ГПК ОСЪЖДА „ Е.П.П.„ АД гр. В. да заплати на Г.Д.И., с гореснета самоличност, сумата от 579. 12 лева за разноски по делото.  

  Решението подлежи на въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :