№ 14615
гр. С., 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20221110126553 по
описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице „Т.С.” ЕООД документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и
искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено. Следва да се допусне служебно от съда
допълнителна задача, която да установи какво е реално потребеното
количество ТЕ, при съобразяване с изравнителните сметки за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2020 г.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач „Т.С.” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството,
че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот
и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.04.2025 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис
от отговорите на исковата молба от ответниците.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца и от ответниците
1
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 15705/2021 г. на СГС, 119 състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „Т.С.” ЕООД с посочен в исковата молба седалище и
адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т.С.”
ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори и какъв е размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г.,
при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице „Т.С.” ЕООД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ
за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. П. и И. М. П. за разделно заплащане
при равни квоти по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 8419,32 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 37, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. ***, ет. 7, аб. № ******, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението (18.03.2021 г.) до плащането, сумата от 1159,09 лв.
– лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 09.03.2021 г., сумата от 32,48 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (18.03.2021
г.) до плащането, както и сумата от 5,46 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода 31.03.2018 г. – 09.03.2021 г.
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени
2
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. М. П. е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва ищецът да е доставил
твърдяното количество качествена ТЕ, като твърди, че в процесния имот
радиаторите са премахнати. Излага съображения, че срокът на договора с ФДР
е изтекъл. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
На мястото на починалия на 27.08.2022 г. ответник В. М. П. по молба на
ищеца от 12.07.2023 г. с определение от 13.12.2023 г. по реда на чл. 227 ГПК са
конституирани като ответници по делото наследниците му по закон – Е. В. П.,
М. В. П. и В. В. П., от които ищецът претендира сумите претендирани от
наследодателя им В. М. П. при равни квоти от по 1/3.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с
който ответниците заявяват, че са заплатили претендираните от тях суми в
цялост и молят на ищеца да бъде присъдено минимално юрисконсултско
възнаграждение. Към отговора са приложени заявления до ищеца и фискални
бонове за платени на каса на дружеството суми.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания, за което ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното
задължение да е срочно).
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3