ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44354
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110170802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 23 ГПК и чл. 151 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 343057/21.10.2025 г. от адв. М. – пълномощник на ищеца
„***“ ЕООД, с която се иска отвод на председателя на съдебния състав на основание чл. 22,
ал. 1, т. 6 ГПК. Искането е мотивирано с това, че в първото и единствено заседание, на което
бил даден ход на делото (14.10.2025 г.) съдията-докладчик е показала тенденциозен подход
при събирането на доказателства, като оставила без уважение всички нови и
непреклудирани искания на ищцовата страна, както и неоснователно отказала да отдели
безспорни между страните определени обстоятелства. В молбата е посочено още, че съдията-
докладчик оставила без уважение своевременно направено искане за допускане на
допълнителни въпроси към съдебно-техническата експертиза, както и искането за допускане
на повторна съдебно-техническа експертиза, без да изложи конкретни мотиви, а с общи
такива. Разпитът на свидетеля И.Ж.И. протекъл по изключително травмиращ за самия
свидетел начин – с постоянно прекъсване от страна на съда, като свидетелят не е имал
възможност дори да завърши започнатите изречения, а съдът подмятал, че все едно чете
исковата молба, слушайки показанията. В същото време задаваните от процесуалния
представител на ищеца въпроси били постоянно оспорвани от съда и подлагани на съмнения
за тяхната адекватност. Без никакви конкретни съображения съдът е отхвърлил
доказателственото искане за събиране на свидетелски показания за забава по договора за
СМР от *** г. В молбата е посочено още, че е неправилно изготвен протоколът от съдебното
заседание, проведено на 14.10.2025 г., като не били записани редица изявления на съдията-
докладчик, съставляващи форма на непряко подкрепяне тезите на ответника, вкл. изразяване
на лично отношение на съда като например, че „дизайнът, изготвен от ответника бил много
красив“. Съдът показал и чрез редица вербални и невербелни знаци (непротоколирани), че
счита исканията на ищеца за неуместни, солидализирайки се с тезите на ответника, което
1
още в процеса по събиране на доказателства. По този начин били значително ограничени
процесуалните правата на ищеца за сметка на ответника. Всичко това показвало, че съдията-
докладчик имал пристрастност към делото и неговия изход.
Постъпила е и молба, вх. № 343040/21.10.2025 г. адв. М. – пълномощник на ищеца
„***“ ЕООД, с която е направено искане да бъде поправен протокола от проведеното на
14.10.2025 г. открито съдебно заседание, като след изслушване на звукозаписа да бъдат
внесени съответните поправки и допълнения, за който се твърди, че са се осъществили, но
липсват или са отразени по друг ред (не били записани въпросите към вещото лице и
свидетеля И.).
По искането за отвод на председателя на съдебния състав:
Страните в производството имат право на справедлив съдебен процес, предпоставка
за което се явява разглеждането на делото от независим и безпристрастен съд. Предвидените
в чл. 22 от ГПК основания за отвод на съдията са именно онази гаранция, осигуряваща
разглеждане на делото при обективност и непредубеденост. Необходимо е да съществува
сериозно основание, което да позволи да се приеме, че съдията не може да удовлетвори
изискването за безпристрастен и непредубеден съд.
В конкретния случай не са налице основанията за отвод, тъй като съдията не се
чувства предубеден или заинтересован от изхода на делото. Изложените в молбата
обстоятелства не съставляват предпоставка за отвод на председателя на съдебния състав по
смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 6 ГПК, а са израз на субективната преценка на процесуалния
представител на ищеца в светлината на заявената от него позиция по делото относно
фактите по същото, тяхната оценка и изготвянето на протокола от съдебното заседание.
Съдът постановява решение съобразно доказателствата по делото, както и въз основа на
закона и вътрешното си убеждение. Именно при решаване на делото съдебният състав
преценява какви факти се установяват от събраните по делото доказателства, кои са
приложимите във връзка с тези факти и възникналия между страните спор правни норми, и
оттам решава този спор по същество. Отказът да се допусне събиране на доказателства само
по себе си не налага извод за предубеденост и специално отношение към страната,
направила тези искания, доколкото съдът има право да направи преценка за допустимост и
относимост на доказателствените искания и съобразно това да допусне или откаже
събирането им. Правилността на отказа за допускане на доказателства подлежи на
инстанционен контрол по пътя на въззивното обжалване на първоинстанционното решение
при заявено оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В заключение, произнасянето на съда по отношение на доказателствените искания на
страните, респективно твърденията на същите за изготвен протокол с грешки и непълноти,
не съставляват основание за отвод на съдебния състав, а са основание за оспорване на
постановения по същество на спора съдебен акт пред въззивната инстанция, ако той не е в
тяхна полза /в първия случай/, съответно за иницииране на процедура по чл. 151 ГПК /във
втория случай/.
2
По искането за допълване/поправка на протокола:
Предвидената в разпоредба на чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на
протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до
неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия или
съответно отразяване на процесуални действия, които е пропуснато да бъдат удостоверени.
Този ред обаче е неприложим в случаите, когато се претендира да бъде осигурено отразяване
на действия, извън тези посочени в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ГПК, или да бъде
постигната редакция на съдебния протокол, която не променя същността на изявленията на
страните или на някоя от тях.
Съгласно чл. 150, ал. 2 ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под
диктовка на председателя на състава, който определя съдържанието му, като вписва само
съществените изявления и факти, които са от значение за делото. Кое е съществено определя
председателят на съдебния състав – Постановление 6/1968, т. 6. Страната не може да въведе
като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето субективно разбиране за
същественото съдържание на съдебния протокол, тъй като процесуалният закон не ù дава
такова право. При това положение искане за поправка на протокол от съдебно заседание е
допустима единствено в рамките на обстоятелствата, подлежащи на удостоверяване в него,
съобразно чл. 150, ал. 1 ГПК, а извън тях искането е недопустимо (Определени №
206/22.03.2019 г. ч.т.д.643/2019 г.II т.о.).
В случая разменените между процесуалния представител на ищеца и
председателстващия съдебния състав реплики, както и твърдените от процесуалния
представител на ищеца изявления на съдията-докладчик, не са от естеството на процесуални
изявления или такива, касаещи хода на делото, поради което дори и да е пропуснато да бъдат
удостоверени, това не е основание за допълване на протокола. Направеното от процесуалния
представител на ищеца искане съдът счита, че се отнася до изявление, които не е
съществено, а съгласно т. 6 от Постановление № 6 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС в
съдебния протокол се отразяват само съществените изявления. Кое е съществено, определя
председателствуващият заседанието, под чиято диктовка се съставя съдебният протокол.
Отразяването на изявленията на пълномощника на ищеца и на съда по начина, по който е
направено, не променя неговата същност.
Формулираните в искането корекции и допълнения на протокола не съставляват
надлежно искане по чл. 151 ГПК, тъй като касаят начина на изготвяне на протокола,
претендирайки дословно възпроизвеждане на изявления/действия на
съда/страните/участниците, включително направени с оглед яснота разяснения, без
самостоятелно юридическо и процесуално значение. Изявленията и исканията на страните,
действията на съда и участниците в производството, са вписани в протокола така, че са ясни
тяхната същност и съдържание. Следва да се държи сметка, че няма изискване в протокола
да се записват въпросите които страните, респ. техните процесуални представители задават
към свидетели, вещи лица и т.н.
3
Предвид изложеното, искането за поправка на протокола не следва да бъде
разглеждано.
На основание чл. 151, ал. 5 ГПК звукозаписът от откритото съдебно заседание от
14.10.2025 г. следва да се съхрани до влизане в сила на решението по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, вх. № 343057/21.10.2025 г. за отвод на
председателя на съдебния състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, вх. № 343040/21.10.2025 г. за поправка на
протокола от проведеното на 14.10.2025 г. съдебно заседание по гр.д. № 70802/2023 г. по
описа на СРС, 61 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4