№ 382
гр. Добрич, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230100016 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Й. С. Б., ЕГН ********** и С. Й. Л., ЕГН
**********, и двете с адрес: *** срещу Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес:
***; Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:
*** и Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде
допусната делба между страните на следните имоти:
1. г. № 2, с административен адрес: ***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.2.2 по КК и КР на гр.
Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект на 04.10.2016 г. с предназначение: г. в сграда, който
попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2;
2. апартамент № *, с административен адрес: ***, състоящ се от две
стаи, столова, кухня, тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно с
избено помещение № * със застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско
помещение № * със застроена площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, което жилище
представлява самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.1.8 по
КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект на 28.09.2016 г., който попада в сграда с
идентификатор № 72624.624.7743.1 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна.
1
За разглеждане в делбеното производство е съединен иск за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт,
вписан в СВ под № 191, том XV, д. № 2935 от 04.08.2016г., по силата на
който Д. К. е прехвърлил на Б. Б. собствените си 4/6 идеални части от
недвижим имот: апартамент № *, с административен адрес: ***, състоящ се
от две стаи, столова, кухня, тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно
с избено помещение № * със застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско
помещение № * със застроена площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, което жилище
представлява самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.1.8 по
КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект на 28.09.2016 г., който попада в сграда с
идентификатор № 72624.624.7743.1 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, като привиден и прикриващ договор за дарение на
недвижимия имот.
Като последица от прогласяване на нищожността се иска обявяване
действителността на прикритата сделка – договор за дарение до размера на
прехвърлените 4/6 идеални части.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответниците са собственици
на апартамент № *, с административен адрес: ***, състоящ се от две стаи,
столова, кухня, тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно с избено
помещение № * със застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско помещение № *
със застроена площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, което жилище представлява
самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.1.8 по КК и КР на гр.
Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект на 28.09.2016 г., който попада в сграда с
идентификатор № 72624.624.7743.1 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна. Сочи се, че страните са придобили апартамента по наследство
от Д. К. и Д. К., починали съответно на 03.08.1955 г. и на 12.02.2020 г.
Заявява се, че последните двама са владели непрекъснато, постоянно
и необезпокоявано г. № 2, с административен адрес: ***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.2.2 по КК и КР на гр.
Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект на 04.10.2016 г. с предназначение: г. в сграда, който
попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2, в периода от 1995 г. до
смъртта им. След това имотът е продължил да се владее от страните.
Твърди се, че през 2016 г. Д. К. се е разкайвал пред ищците, че е
допуснал грешка, тъй като е прехвърлил правото на собственост върху
2
апартамента на сина си Б. Б., а не на двамата си сина – Й. Б. и Б. Б., както им
обещал. Правото на собственост върху 4/6 ид. части от имота е било
прехвърлено срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт,
вписан в СВ под № 191, том XV, дело № 2935 от 04.08.2016 г.
Ищците изразяват становище, че сключеният договор е симулативен
и прикрива дарение. Считат, че целта на страните по договора е била да се
предотврати евентуално намаление на дарственото разпореждане.
В съдебно заседание се представляват от адвокат М. В., която
поддържа твърденията в исковата молба относно делбата на имотите.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Д. Б..
Последният се противопоставя на твърденията на ищците, че притежава дял
от процесния апартамент. В тази връзка ответникът заявява, че е прехвърлил
притежаваните от него 3/18 ид. части от имота на своята сестра Т. Б. с
нотариален акт № 7, том XVI, дело № 2783 от 21.07.2021 г.
Прави искане да бъде допусната делба на процесния г. при квоти – по
1/2 идеална част за ищците и за ответниците. Счита, че искът за прогласяване
нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт, вписан в
СВ под № 191, том XV, д. № 2935 от 04.08.2016 г., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата Д. Б., с
който прави искане за прекратяване на производството по отношение на нея.
Обосновава искането си с твърдения, че се е отказала от наследството на Б. Б.
на 13.05.2021 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Е. Б.. Ответницата
излага твърдения, че Д. Б. е прехвърлил на Т. Б. 3/18 ид. части от апартамента
с нотариален акт № 7, том XVI, дело № 2783 от 21.07.2021 г. Сочи също, че Д.
Б. се е отказала от наследството на Б. Б. на 13.05.2021 г.
На тази основа се заявява, че Е. Б. притежава 1/2 идеална част от
апартамента; Т. Б. притежава 1/3 идеална част от апартамента, а всяка от
ищците притежава по 1/12 част от апартамента.
Прави се искане да бъде допусната делба на процесния г. при квоти –
по 1/2 идеална част за ищците и за ответниците, както и на апартамента при
квоти – 1/2 идеална част за Е. Б., 1/3 идеална част за Т. Б. и по 1/12 част за
всяка от ищците.
Иска се претенцията за прогласяване нищожността на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт, вписан в СВ под № 191, том XV, д. № 2935 от
04.08.2016 г., да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Ответниците се представляват от адвокат В. К., който пледира
допускане на съдебна делба при следните квоти – 1/2 идеална част за Е. Б., 1/3
идеална част за Т. Б. и по 1/12 идеална част за Й. Б. и С. Л..
3
С влязло в сила протоколно определение от 15.02.2024 г.
производството по делото е прекратено в частта на предявения иск с пр. осн.
26, ал 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт, вписан в СВ под № 191, том XV, д. № 2935 от 04.08.2016г.,
по силата на който Д. К. е прехвърлил на Б. Б. собствените си 4/6 идеални
части от недвижим имот: апартамент № *, с административен адрес: ***,
състоящ се от две стаи, столова, кухня, тоалетна и коридор с площ от 85, 53
кв. м., ведно с избено помещение № * със застроена площ от 20, 32 кв. м.,
таванско помещение № * със застроена площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, което
жилище представлява самостоятелен обект с идентификатор
№72624.624.7743.1.8 по КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на КК и КР, засягащо самостоятелния обект на 28.09.2016 г., който попада в
сграда с идентификатор № 72624.624.7743.1 с предназначение: жилищна
сграда многофамилна, като привиден и прикриващ договор за дарение на
недвижимия имот, поради оттегляне на исковата молба в тази част.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 34 от ЗС.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
Уважаването на иска за делба се предпоставя от установяване
наличието на съсобственост между страните по отношение на включените в
делбата недвижими имоти, на поддържаното придобивно основание и
установяване принадлежността на съответните идеални части от правото на
собственост върху имотите.
Предметът на делбата трябва да бъде годен обект на правото на
собственост и в производството да участват всички съсобственици.
От приложения констативен нотариален акт за собственост № 81, том
XVIIс, дело № 11247 от 22.12.1997 г. на Т. М. – н. при Районен съд Д., се
установява, че Д. Б., Б. Б. и Й. Б. са признати за собственици на апартамент №
*, с административен адрес: ***, състоящ се от две стаи, столова, кухня,
тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно с избено помещение № *
със застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско помещение № * със застроена
площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, което жилище представлява самостоятелен
обект с идентификатор №72624.624.7743.1.8 по КК и КР на гр. Д., одобрени
със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект на
4
28.09.2016 г., който попада в сграда с идентификатор № 72624.624.7743.1 с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна. Д. Б. К. е признат за
собственик на 4/6 идеални части от апартамента, а Б. Г. Б. и Й. Д. Б. са
признати за собственици на по 1/6 идеална част.
Д. Б. К. е прехвърлил собствените си 4/6 идеални части от правото на
собственост върху апартамента на Б. Г. Б. с нотариален акт за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 93, том 6, рег. № 4762, дело
№ 663 от 04.08.2016 г. на Р. Г. – н. с район на действие Районен съд Д..
Приобретателят Б. Б. е починал на 15.03.2021 г. След смъртта си е
оставил като наследници от първи ред своята съпруга Е. Б. и децата си Д. Б.
Б., Д. Б. Б. и Т. Б. Б.. На основание чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки
от тях е придобил по 1/4 идеална част от наследственото имущество на
наследодателя Б. или по 5/24 идеални части от правото на собственост върху
апартамента.
Д. Б. се е отказала от наследството на своя баща, видно от
удостоверение на Районен съд Добрич. Отказът е вписан в особената книга
при Районен съд Д. на 13.05.2021 г. Частта на Д. Б. е уголемила делът на всеки
от останалите трима наследници Е. Б., Д. Б. Б. и Т. Б. Б. – чл. 53 от ЗН. Така
всеки от последните трима наследници е станал собственик на 5/18 идеални
части от делбения имот.
От приложения нотариален акт № 45, том I, дело № 837 от 21.07.2021
г. на Е. С. н. с район на действие Районен съд Д. се установява, че Д. Б. е
дарил на сестра си Т. Б. 3/18 идеални части от правото на собственост върху
процесния апартамент.
Всичко изложено налага извода, че Е. Б. е собственик на 5/18 идеални
части от правото на собственост върху процесния апартамент, а Т. Б. и Д. Б.
са собственици съответно на 8/18 идеални части и на 2/18 идеални части.
Притежаваната от Й. Д. Б. (син на Д. Б. К.) 1/6 идеална част от
правото на собственост върху апартамента е придобита по силата на
наследствено правоприемство от неговата съпруга Й. С. Б. и неговата дъщеря
С. Л.. На основание чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 5, ал. 1 от ЗН, всяка от последните
две е придобила по 2/12 идеални части от правото на собственост върху
имота.
На тази основа може да бъде заключено, че следва да бъде допусната
делба на апартамент № *, с административен адрес: ***, състоящ се от две
стаи, столова, кухня, тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно с
избено помещение № * със застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско
помещение № * със застроена площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, което жилище
представлява самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.1.8 по
КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект на 28.09.2016 г., който попада в сграда с
5
идентификатор № 72624.624.7743.1 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна между съделителите Й. С. Б., С. Й. Л., Е. К. Б., Д. Б. Б. и Т. Б.
Б., при следните квоти в съсобствеността: 3/36 идеални части за Й. С. Б.; 3/36
идеални части за С. Й. Л.; 10/36 идеални части за Е. К. Б., 4/36 идеални части
за Д. Б. Б. и 16/36 идеални части за Т. Б. Б..
Искът за делба на процесния апартамент по отношение на Д. Б. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като същата не притежава дял от
правото на собственост върху имота.
С исковата молба се прави искане и за допускане до делба на г. № 2, с
административен адрес: ***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №72624.624.7743.2.2 по КК и КР на гр. Д., одобрени със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект на
04.10.2016 г. с предназначение: г. в сграда, който попада в сграда с
идентификатор №72624.624.7743.2.
В исковата молба се твърди, че процесният г. е придобит от
съделителите по наследство и давност.
Д. Б. К. е починал на 12.02.2020 г. Наследници на починалия от първи
ред са неговата внучка С. Л. и синът му Б. Г. Б. (починал на 15.03.2021 г.).
Първата е наследник по право на заместване на баща си Й. Д. Б., на основание
чл. 10, ал. 1 от ЗН, тъй като е починал преди наследодателя Д. К. – на
17.10.2010 г.
Наследници на Б. Б., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от
ЗН, са Е. Б., Д. Б. Б., Д. Б. Б. и Т. Б. Б..
За доказване на претенцията си ищците ангажираха писмени и гласни
доказателствени средства. Представи се удостоверение от Областния
управител на област Добрич, от което е видно, че за процесния г. на съставен
Акт за държавна собственост. Като свидетели бяха разпитани С. С. и Д. Л.
(съпруг на ищцата С. Л.).
С. С. разказа, че познава Й. Б. от 1974 г. Свидетелката заяви, че от
2000 г. ползва услугите на сервиза на ищцата. В разговорите им, Й. Б. е
споменала, че имат спор с ответниците за апартамент и г., намиращи се в ***.
Свидетелката обясни, че г.ите са разположени във формата на буквата „Г“.
Подчерта, че след 2009 г. е виждала няколко пъти ищцата да паркира колата
във втория г.. Свидетелката заяви, че не знае от кого се ползва г.ът
понастоящем.
Свидетелят Д. Л. обясни, че съделителите не са в добри отношения от
2018 г. поради споровете във връзка с делбените имоти. Разказа, че през
същата година се е запознал със съпругата си С. Л.. От нея знае, че г.ът се е
ползвал от дядото на С.. Към настоящия момент обаче не знае кой го ползва.
Никога не е влизал в г.а.
Показанията на двамата свидетели не съдържат противоречия и
6
кореспондират с останалата част от доказателствените материали по делото.
Поради тази причина съдът ги възприема в цялост при формиране на
фактическите си изводи.
За придобиване на правото на собственост върху г.а, на основание чл.
79 от ЗС, е необходимо да бъде установено, че наследодателят на
съделителите – Д. К., а впоследствие и неговите наследници, са владели
имота в продължение на десет години. Владението е дефинирано като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 от ЗС. Състои се от два елемента:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен –
намерение за своене на вещта. Преценката за наличието на обективния
елемент следва да бъде съобразена с характеристиките на владението,
посочени в чл. 2 от Закона за давността (отм.) – да е непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнително.
То е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането
като своя нямат случаен характер, а са израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ владението на други лица. Непрекъснато е,
когато не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца, съгласно чл.
81 от ЗС. То е несъмнено, когато няма съмнение, че владелецът държи вещта
и я държи за себе си. Владението е спокойно, когато не е установено с
насилие, а е явно, когато фактическата власт не е установена по скрит начин,
тайно от предишния владелец и е достояние на всички.
Ищците не успяха да установят в условията на пълно и главно
доказване упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на десет
години. От събраните доказателства не може да бъде направен извод кога е
изграден г.ът, кой го е ползвал и в какъв период. Свидетелката С. сподели, че
след 2009 г. е видяла ищцата Б. да паркира няколко пъти автомобила си в
процесния г.. В тази част показанията на свидетелката са пряко относими към
релевантния факт, но в никакъв случай не могат да обосноват извод за
упражнявано непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително владение в
продължение на десет години. Касае се за действия по ползване на г.а, които
не могат да бъдат характеризирани като трайни в рамките на десетгодишен
период. Показанията на свидетеля Люцканов също не могат да бъдат ценени
при установяване на факта на упражняваната фактическа власт, защото няма
лични възприятия относно личността на ползващия го. Сам заяви пред съда,
че знае за г.а от 2018г., когато съпругата му е споделила, че се е ползвал от
дядо . Той обаче не е влизал в г.а и не е възприел лично упражняването на
владелчески действия от когото и да е било.
Ето защо, искът за делба на г. № 2, с административен адрес: ***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.2.2 по
КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект на 04.10.2016 г. с предназначение: г. в сграда,
7
който попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот,
представляващ апартамент № *, с административен адрес: ***, състоящ се от
две стаи, столова, кухня, тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно с
избено помещение № * със застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско
помещение № * със застроена площ от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, което жилище
представлява самостоятелен обект с идентификатор №72624.624.7743.1.8 по
КК и КР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект на 28.09.2016 г., който попада в сграда с
идентификатор № 72624.624.7743.1 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, между Й. С. Б., ЕГН ********** и С. Й. Л., ЕГН **********,
и двете с адрес: *** срещу Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. Б. Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, при
следните квоти в съсобствеността: 3/36 идеални части за Й. С. Б.; 3/36
идеални части за С. Й. Л.; 10/36 идеални части за Е. К. Б.; 4/36 идеални части
за Д. Б. Б. и 16/36 идеални части за Т. Б. Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за
допускането на съдебна делба на описания недвижим имот по отношение на
Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. Б., ЕГН ********** и С. Й. Л., ЕГН
**********, и двете с адрес: *** срещу Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес:
***; Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:
*** и Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за делба на г. № 2, с
административен адрес: ***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №72624.624.7743.2.2 по КК и КР на гр. Д., одобрени със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект на
04.10.2016 г. с предназначение: г. в сграда, който попада в сграда с
идентификатор №72624.624.7743.2, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
8
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9