№ 251
гр. Перник, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102654
по описа за 2023 година
Производството е по указания дадени с Определение № 46 от
17.01.2024г. по в.гр.дело № 6 / 2024г. по описа на ПОС образувано по искова
молба на „Профи кредит България” ЕООД срещу А. Е. Д. с ЕГН: ********** -
с. ********, общ. ******, ул. ***** № **
за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължат на ищеца:
сумата 285.85 лева – представляваща неизплатена главница по договор
за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чгд № 1402 / 2023 по описа на ПРС - до окончателното изплащане на
задължението;
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора за кредит бил
1000,00 лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %,
а общото задължение е в размер 1476.67 лева.
Пояснява, че е налице и друг договор, съдържащ допълнителни услуги
ФАСТ и ФЛЕКСИ които оскъпяват основния кредит.
Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни
услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.
Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по
това споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да
бъдат ползвани.
1
Пояснява претенцията си като сочи, че претенцията в посочения
размер, тъй като до момента е погасено задължение в общ размер 1337.65лв. с
които плащания са погасени : 1190.82лв. част от главница, сумата 76.83лв.
като част от лихвата, сума 70лв. погасяване на такси и след всички описани
погасявания остава непогасена посочената сума 285.85лв.
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответницата е депозирала отговор в срок. Оспорва предявените искове
на първо място – като процесуално недопустими, тъй като претенцията по
установителния иск се различава по основание и размер от претенцията
вписана в заявлението, което води до недопустимост, тъй като по закон и при
наличната установена съдебна практика двете вземания – заявеното по чл.410
ГПК в заповедното производство и претенцията по установителния иск
следва да са идентични, а в случая не са
Оспорва и по основание и размер. Намира, че Договорът е
недействителен, поради което дължи единствено чистата стойност по него.
Конкретно сочи, че са налице пороци при посочване на ГПР, тъй като не е
посочена методиката и алгоритъма за неговото формиране. Намира, че
задължението за заплащане на допълнителен пакет услуги също е недължимо
първо предвид акцесорния му характер и второ, предвид неговата
прекомерност. Същото противоречи и на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват, като
процесуалните им представители изразяват писмени становища в хода на
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между ответницата и ищеца е сключен
договор за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.
Договора за кредит е договорен за обща сума 1000,00 лева със срок от
24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %, а общото задължение е
в размер 1476.67 лева.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява,
че:
- ответникът е усвоил сумата по Договора чрез банков превод
2
- ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1190.82 лева, която е
отнесена за частично погасяване на задължения за главница 481.57лв.,
договорна лихва 221.11лв., задължение по закупен пакет за допълнителни
услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ 488.14лв.,
Възнаградителната лихва върху усвоената част и непогасената главница
518.43лв. е в размер 255.56лв.
Вещото лице е изчислило също, че по зададените в Договора параметри
– отпусната сума, брой погасителни вноски и техния размер, уговорения ГЛП
и ГПР обективно съответстват.Сумите за допълнителните услуги ФАСТ и
ФЛЕКСИ по договора не участват при изчисляване на ГПР по
потребителския кредит.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
По допустимостта:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.
С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на
ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в
настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, посочени в исковата молба.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер.
В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай , съгласно указанията на ПОС дадени с
Определение № 46 от 17.01.2024г. по в.гр.дело № 6 / 2024г. по описа на
ПОС ,
съдът следва да приеме, че :
-в исковото производство е предявен различен – по-малък размер на
вземането, в сравнение със Заявлението по чл.410 ГПК , тъй като след
3
подаване на заявлението е било направено частично плащане от 160лв. от
длъжника.
Юридическият факт не се променя, вземането произтича то Договор за
потребителски кредит № 30042239039 от 29.01.2020
Следователно, искът не е недопустим, тъй като произтича от един и същ
юридически факт / вземане, на същото основание, единствено размерът на
вземането е по-малък
В този смисъл ТР 4/2014 на ВКС
-при тези данни съдът приема, че искът е допустим
По същество :
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между ответницата и ищеца е сключен
договор за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.
Договора за кредит е договорен за обща сума 1000,00 лева със срок от
24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %, а общото задължение е
в размер 1476.67 лева.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява,
че:
- ответникът е усвоил сумата по Договора чрез банков превод
- ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1190.82 лева,
която е отнесена за частично погасяване на задължения за главница
481.57лв., договорна лихва 221.11лв., задължение по закупен пакет за
допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ 488.14лв.,
Възнаградителната лихва върху усвоената част и непогасената главница
518.43лв. е в размер 255.56лв.
След преглед на доказателствата в съвкупност, съдът счита
следното :
Процесният договор за потребителски кредит е действителен.
По него длъжникът е заплатил сумата 1337.65лв., което означава, че на
основание чл.23 ЗПК е заплатил дължимата главница от 1000лв.
Следва да се приеме, че след като ответникът е издължил чистата
стойност наглавницата по кредита, то искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК
По направеното от ответника възражение за прихващане на сумата 70лв.
платени за такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземанията – тази
сума е платена, и това противоречи на чл.10 а ЗПК / който забранява плащане
на такси или комисионни във връзка със събиране на вземанията, като
подобна уговорка противоречи на чл.33 от ЗПК и на общия принцип за
съблюдаване спазване на добрите нрави/
Следователно, възражението за прихващане следва да бъде уважено.
4
По разноските:
Ответницата не е доказала и не претендира разноски, които следва да и
бъдат присъдени при този изход на спора тъй като не е направила такива ,
като адвокатското възнаграждение се дължи на представляващия я адв.М. В.
М. гр.Пловдив по чл.38 ал.1 З Адв., както следва – 480лв. по исковото
производство и 480лв. по заповедното производство.
По възражението за прекомерност- съдът счита, че същото не следва да
се уважава, с оглед цената на иска, реално извършените процесуални
действия на адв-.пълномощника, депозираните писмени становища и активна
роля в процеса.Същото касае и заповедното производство.
При гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „Профи кредит
България” ЕООД срещу А. Е. Д. с ЕГН: ********** - с. ********, общ.
******, ул. ***** № ** за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължат на ищеца:
сумата 285.85 лева – представляваща неизплатена главница по договор
за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чгд № 1402 / 2023 по описа
на ПРС - до окончателното изплащане на задължението- КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ НА А. Е.
Д. с ЕГН: ********** - с. ********, общ. ******, ул. ***** № **- сумата
70лв. / по уваженото възражение за прихващане / платена като такса по
Тарифа за извънсъдебно събиране на суми.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати разноски
по чл.38 ал.1 т.2 З Адв. на адвокат М. В. М. гр. Пловдив – сумата 480лв. -
разноски в исковото производство, както и сумата 480лв. разноски по
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5