Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260174 / 29.9.2020г.
гр.
П., 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
158 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
Д.Б.А., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за признаване за установено във взаимоотношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1917,58 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови
нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 23.11.2012 г. до 12.07.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 05.09.2019 г. до окончателното плащане, както
и сумата в размер на 254,05 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 03.02.2012 до 28.08.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 5286/2019 г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител и клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за
битови нужди, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни
общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден, като ответникът
е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата.
Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
оспорва твърдението на ищеца да е потребител на доставяните от него услуги, тъй
като не е собственик на процесния имот, доставката и размера на исковата претенция.
Твърди, че измервателните уреди не са преминали задължителния метрологичен
контрол. Намира процесните вземания за погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет
на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за
доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги –
като установи, че ответника е била собственик или носител на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано
от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и
през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на
доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, същият
не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в
съответната материалноправна разпоредба.
По
акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
По делото ищецът, който носи
доказатеслвената тежест и която му е своевременно указана, не сочи и не
представя никакви доказателства в подкрепа на исковата си претенция и
твърдяната облигационна връзка с ответника. Представена е справка-извлечение по
партида на трето за спора лице – С.Й.А., изготвена едностранно от ищцовото
дружество, не установява твърдяната облигационна връзка с това лице. Представено
е също удостоверение за наследници на С.Й.А.(починала на ***г.), съгласно което
нейн единствен наследник е ответникът, но при липса на доказан договор (А.да е била
собственик на процесния водоснабден недвижим имот), то не би могло да се
приеме, че ответникът е пасивно материално легитимиран.
При тези фактически данни, настоящият
състав приема, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не установи
наличието на валидна облигационна връзка с ответника, поради което искът е
неоснователен. При този извод съдът намира за безпредметно останалите
възражения на ответника относно недоказаност на доставката, стойността и
съответно възражението за погасяване на вземанията по давност.
При неоснователност на главната
претенция, такава е и тази за присъждане на законна лихва за забава предвид
акцесорният ѝ характер.
По
разноските:
При този изход от спора ищецът няма
право на разноски.
Ответникът е претендирал такива и по
правилото на чл. 78, ал. 3 такива следва да му бъдат присъдени в доказания
размер – 500,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените
от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11
срещу Д.Б.А., ЕГН **********,*** обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД признаване
за установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1917,58 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови
нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 23.11.2012 г. до
12.07.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.09.2019 г. до окончателното плащане,
както и сумата в размер на 254,05 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода от 03.02.2012 до 28.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 5286/2019 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да
заплати на Д.Б.А., ЕГН **********,*** сума в размер
на 500,00 лева, разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________