Р
Е Ш Е
Н И Е №260020
гр.Кюстендил, 08.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№601/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по въззивната жалба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, подадена чрез пълномощника адв.З.Ц. ***, срещу решение
№809/07.10.2019г. на Районен съд (РС) – Кюстендил, постановено по
гр.д.№489/2019г. по описа на същия съд.
Решението
се обжалва в частта, в която РС-Кюстендил е отхвърлил като неоснователен
предявения от „Теленор България“ ЕАД против Н.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Х. дължи и следва да заплати на дружеството, следните суми: 19.70
лева, представляващи стойност на
месечни такси и потребени услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по
Договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2016г., по отношение на номер
**********; 14.39 лева, представляващи стойност на месечните такси за
периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги №*********
от 21.08.2015г., по отношение на номер **********; 58.98 лева,
представляващи стойност на месечните такси и услуги за периода от 15.08.2016г.
до 14.11.2016г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги №********* от 21.08.2015г. към Договор за мобилни услуги №********* от
08.11.2013г., по отношение на номер ********** и 17.14 лева,
представляващи стойност на месечните
такси за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги
№********* от 22.12.2015г., по отношение на номер **********.
Твърди
се, че решението в обжалваните му части е неправилно, поради допуснато от
първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
довело до ограничаване на правото на защита на ищеца, както и нарушение на
материалния закон. Процесуалното нарушение, според жалбоподателя, се изразява в
липсата на произнасяне по своевременно направено от страната доказателствено
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на
изпълнение на договорното задължение на дружеството, довело до ограничаване на
възможността за доказване на исковата претенция и за изясняване на делото от
фактическа страна. Жалбоподателят поддържа, че по делото страните не са
спорили, а и е било установено, че в изпълнение на сключените между тях
договори са били предоставени мобилни услуги. Уточнява, че претенцията за
заплащане на потребените услуги включвала, както месечни абонаментни такси,
така и цена за ползвани услуги, а също и месечна цена за ползване на допълнителни
или други услуги, като „достъп до услуги с добавена стойност“ (специализирани
информационни услуги, развлекателни услуги и др., достъпът до които се
осъществява чрез повикване, SMS
и MMS) или „такса
спиране на номер“ (получаване на входящ трафик при незаплатено в срок
задължение). Жалбоподателят прави извод, че при установяване по делото ползване
от страна на Н.Х. на такива услуги и фактурирането им, не би могло да се стигне
до извод, различен от този, че на Х. е бил предоставен достъп до мобилната
мрежа на оператора. При все това, ако е намерил, че подобен извод не следва от
останалите доказателства по делото, според дружеството, районният съд е
следвало да се произнесе и да уважи искането му за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, която да изследва този въпрос.
Жалбоподателят
претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и
постановяване на друго такова, с което исковата претенция за стойността на
месечните такси и потребени услуги по сключените между страните договори, бъде
уважена. При подобен изход от въззивното обжалване се счита, че следва да се
коригират и разноските, дължими от страните, като се претендира присъждане на
такива и за настоящата инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – Н.Х.,
не е депозирала отговор на същата.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалване,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е основателна, а
решението на КнРС в обжалваната му част следва да бъде отменено, поради
следното:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
Решението на КнРС е влязло в сила в частите, в които:
1/ съдът е признал за установено в
отношенията между страните по делото, че Н.Н.Х. с ЕГН **********, с
адрес *** дължи и следва да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6. п.к. 1766, сумата от 65.89 лева, дължими по Договор за лизинг от
21.08.2015г., от които три лизингови вноски за мобилно устройство Теlеnоr Smart
Plus White, начислени в месечните фактури за потребени
услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г., както и предсрочно изискуем
остатък от осем лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането и 2/ съдът е отхвърлил предявените от „Теленор
България“ ЕАД срещу Н.Н.Х. искове за признаване за установено по отношение на
същата съществуването на вземания на дружеството за заплащане на неустойки, дължими, поради предсрочното
прекратяване на сключени между страните договори по вина на потребителя, а
именно – по Договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2016г., по отношение
на номер ********** - 90.12 лева; по Договор за мобилни услуги №********* от
21.08.2015г., по отношение на номер ********** – 200.00 лева; по Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 21.08.2015г.
към Договор за мобилни услуги №********* от 08.11.2013г., по отношение на номер
********** – 225.43 лева и по Договор за мобилни услуги №********* от
22.12.2015г., по отношение на номер ********** – 78.75 лева.
За да отхвърли исковите претенции за признаване
дължимост на стойността на месечни такси и потребени услуги за периода от
15.08.2016г. до 14.11.2016г. по процесните четири договора, сключени между
страните, районният съд е приел, че по делото не е имало спор, че
страните са били в облигационни отношения като ответникът е била потребител на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, както и, че във всеки от
договорите се е съдържало описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
били посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, които
договори са намерени за редовни от външна страна и обвързващи страните. При все
това, според районния съд, по делото липсвали каквито и да е доказателства за
реално предоставени на клиента услуги, както и такива, от които да може да се
установи ако са доставени дали са били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук и
дали са коректно фактурирани. При липсата на проведено от ищеца пълно и главно
доказване, според съда исковете се явявали неоснователи.
При наличието на представени по делото договори и
липсата на оспорване от ответната страна въззивният съд споделя извода на
първата инстанция за съществуване на валидни договорни правоотношения между
страните, възникнали със сключването на Договор за мобилни услуги
№********* от 15.01.2016г. за мобилен номер **********; Договор за мобилни
услуги №********* от 21.08.2015г. за мобилен номер **********; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 21.08.2015г.
към Договор за мобилни услуги №********* от 08.11.2013г. за мобилен номер
********** и Договор за мобилни услуги №********* от 22.12.2015г. за мобилен
номер **********.
Не е спорен по делото фактът, че фактурираните от
мобилния оператор суми по всеки от тези договори, начислени за тримесечен
отчетен период – 15.08.2016г. – 14.11.2016г. като дължими месечни такси и/или
месечни такси и предоставени далекосъобщителни услуги, както следва - 19.70 лева по Договор за мобилни услуги
№********* от 15.01.2016г., 14.39 лева по Договор за мобилни услуги №*********
от 21.08.2015г., 58.98 лева по Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* от 21.08.2015г. и 17.14 лева по Договор за
мобилни услуги №********* от 22.12.2015г., или общо – 110.21 лева, не са
заплатени от Х..
Въззивният съд е назначил
изготвянето на съдебно-техническа експертиза в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК
– при допуснато от районния съд процесуално нарушение, доколкото в становище по
отговора на исковата молба ищцовото дружество е направило искане до
първоинстанционния съд за назначаване на такава експертиза, с цел доказване
предоставянето на достъп до своята съобщителна наземна мрежа чрез процесните
мобилни номера, по което искане съдът не се е произнесъл, като в последствие е
приел, че предоставянето на услугите по договорите не е било доказано от ищеца.
От приетото заключение с
вх.№261257/20.10.2020г. на в.л.инж.П.К., се установява, че само по отношение на
мобилен номер ********** са били констатирани два вида трафик – гласови
обаждания и мобилен интернет, а за останалите номера трафични записи не са били
установени. Всички процесни номера са били спрени временно поради неплащане от
абоната на 04.08.2016г., след което услугите към тях са били активирани
автоматично след плащане на 08.08.2016г. Следващото събитие за всички номера е
настъпило на 07.09.2016г., когато всички услуги към тях са били прекъснати
временно без възможност абонатът да ги ползва, като услугите са били прекратени
за постоянно на 05.12.2016г. Според вещото лице, за всички процесни номера в
периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. са били предоставяни услуги, съгласно
приложените по делото договори. За този период мобилен номер ********** е
осъществил 279 броя обаждания, 193 броя кратки текстови съобщения (SMS) и 232.56 Mb изпратена и 1.********* Gb получена мобилни данни. Тези данни, според експерта, съответстват на
фактурираните суми по приложените по делото документи.
Въз основа на тези
констатации и изводи на вещото лице се налага извод, че през целия процесен
период – 15.08.2016г. – 14.11.2016г., операторът е предоставил достъп на
абоната до далекосъобщителната си мрежа. Имало е временни спирания на достъпа по
причини, за които операторът не отговаря, а именно – поради неплащане на
задължения от страна на абоната, през които периоди услуга не е била
потребяване и не е била остойностявана такава. Реално, само за мобилен номер
********** се дължи заплащане на стойност на потребени услуги – в обемите,
посочени от вещото лице, които съответстват на фактурираните суми, като по
отношение на останалите три мобилни номера задължението на Х. е единствено за
заплащане на месечните абонаментни такси, с договорените пакетни отстъпки,
които такси – според вещото лице – също съответстват на фактурираните суми.
Кредитирайки изцяло
констатациите и изводите на експерта по приетото по делото заключение, което не
е оспорено от страните, въззивният съд приема, че ищецът по делото, сега
жалбоподател, е доказал дължимостта на всички процесни суми по действалите
между страните договори, а именно - 19.70 лева по Договор за мобилни услуги
№********* от 15.01.2016г., 14.39 лева по Договор за мобилни услуги №*********
от 21.08.2015г., 58.98 лева по Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* от 21.08.2015г. и 17.14 лева по Договор за
мобилни услуги №********* от 22.12.2015г.
Посоченото
налага отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и
постановяване на решение по същество, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните съществуването на вземане на „Теленор България“ ЕАД,
спрямо Н.Н.Х. за следните суми: 19.70
лева, представляващи стойност на месечни такси за периода от 15.08.2016г. до
14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2016г., по
отношение на номер **********; 14.39 лева, представляващи стойност на месечните
такси за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги
№********* от 21.08.2015г., по отношение на номер **********; 58.98 лева,
представляващи стойност на месечните такси и услуги за периода от 15.08.2016г.
до 14.11.2016г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги №********* от 21.08.2015г. към Договор за мобилни услуги №********* от
08.11.2013г., по отношение на номер ********** и 17.14 лева,
представляващи стойност на месечните
такси за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги
№********* от 22.12.2015г., по отношение на номер **********.
По разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване, се налага
извършване на корекция на определените и присъдени от районния съд разноски,
като въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски,
както следва: още 55.06 лева за заповедното производство и още 106.55 лева за
първоинстанционното исково производство. Доколкото с първоинстанционното
решение дружеството е било осъдено да заплати на Х. сумата от 274.34 лева,
сторени разноски по заповедното производство, тази сума, следва да се намали с
42.62 лева, т.е. решението на КнРС да се отмени за горницата над 231.42 лева –
присъдени в полза на Х. разноски.
За въззивната инстанция жалбоподателят е сторил
разноски, от които изрично във въззивната жалба и във всички последващи молби
претендира при уважаване на жалбата да му се присъдят разноските за държавна
такса които са в размер на 100.00 лева, то същите с оглед основателността на
жалбата следва да се възложат изцяло в тежест на въззиваемата.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Т М Е Н Я решение
№809/07.10.2019г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№489/2019г.
по описа на същия съд, в частите, в
които са отхвърлени като неоснователни, предявените от „Теленор България“ ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.„Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, против Н.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Х. дължи и следва да заплати на дружеството, следните суми: 19.70
лева, представляващи стойност на
месечни такси и потребени услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по
Договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2016г., по отношение на номер
**********; 14.39 лева, представляващи стойност на месечните такси за
периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги №*********
от 21.08.2015г., по отношение на номер **********; 58.98 лева,
представляващи стойност на месечните такси и услуги за периода от 15.08.2016г.
до 14.11.2016г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги №********* от 21.08.2015г. към Договор за мобилни услуги №********* от
08.11.2013г., по отношение на номер ********** и 17.14 лева,
представляващи стойност на месечните
такси за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги
№********* от 22.12.2015г., по отношение на номер **********, както и в
частта, в която „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, е
осъдено да заплати на Н.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в
производството по ч.гр.д.№2582/2018г. по описа на КнРС за горницата над 231.42 лева до присъдените с решението 274.34 лева,
като вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
П Р И З Н А В А за установено в отношенията между
страните по делото, че Н.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 19.70 лева, представляващи стойност на месечни такси и
потребени услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за
мобилни услуги №********* от 15.01.2016г., по отношение на номер **********; 14.39
лева, представляващи стойност на месечните такси за периода от 15.08.2016г.
до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги №********* от 21.08.2015г., по
отношение на номер **********; 58.98 лева, представляващи стойност на
месечните такси и услуги за периода от 15.08.2016г. до 14.11.2016г. по
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от
21.08.2015г. към Договор за мобилни услуги №********* от 08.11.2013г., по
отношение на номер ********** и 17.14 лева, представляващи стойност на месечните такси за периода от
15.08.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги №********* от
22.12.2015г., по отношение на номер **********, ведно със законната лихва върху
всяка от тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2582/2018г. по описа на КнРС, до
окончателното изплащане.
В останалите части решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Н.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 55.06
лева (петдесет и пет лева и шест стотинки), дължими разноски за заповедното
производство; 106.55 лева (сто и
шест лева и петдесет и пет стотинки), дължими разноски за първоинстанционното
исково производство и 100.00 лева
(сто лева), представляваща разноски за държавна такса пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.