Р Е Ш
Е Н И Е
№177
гр.Кюстендил, 02.07.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година от
първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на
секретаря Г. К. ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА в.гр.д. № 219 по описа на Кюстендилския окръжен съд за
Производството пред въззивния
съд е по реда на чл.258
и сл.ГПК,в сила от 01.03.2008 г.То е образувано по въззивната жалба вх.№
5063/08.04.2019 година на ответниците Г.В.
Л., ЕГН: **********, К.Г.Л., с
ЕГН: ********** и Л.Г.Л., с ЕГН: **********,
тримата с адрес: ***,депозирана
чрез
процесуалният им представител по пълномощие адвокат М.О. от КАК,чиито адрес на
кантората в гр.Дупница, ул.”***” № * е
посочен и като техен съдебен адрес против
РЕШЕНИЕ № 194 от 05.03.2019 година постановено от Районен
съд-Дупница по гр.дело № 206 по
описа му за 2019 година ,с което
първоинстанционният съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на тях ,че ищецът Й.С.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, е собственик на следния недвижим имот: ливада,
представляваща имот № **, с площ от 1,809 дка, шеста категория, находяща се в
местността „***“ в землището на село ****, общ. ***, при граници и съседи: имот
№ 013105-ливада на наследници на П. В. Й., имот № 013104-полска култура на
наследници на Г. Т. Д., имот № 013051-дере на община …, имот № 013109-ливада на
наследници на К. Г. Л. и имот № 013108-полска култура на Й. С. С. и ги осъжда
на осн.чл.78,,ал.1 ГПК да му заплатят сумата
от 430.00 лв. (четиристотин и
тридесет лева), представляваща сторените му разноски в производството.
Въззивниците искат от окръжния съд да обезсили ,респ.да
отмени обжалваното от тях решение и
отхвърли предявения против тях
установителен иск от ищеца Й.С.К. с присъждане
на сторените им в производството разноски.Навели са довод за
недопустимостта на решението по отношение на първата от тях Г. Л., понеже е прехвърлила
собственоста си върху процесния имот на ответниците
К.Г.Л. и Л.Г.Л., а по
отношение на последните двама,че са
конституирани недопустимо служебно от районния съд,въпреки възражението срещу
това действие на процесуалния представител на ответницата Г.
Л. адв.М.О.. Искането си за отмяната му основават на неправилност и необоснованост на решаващите изводи на
районния съд за уважаването на предявения от К.срещу тях иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗС,поради нарушения на материалноправните и процесуални
норми. Считат,че необосновано районният съд е дал вяра на показанията на св.Г.
и без да кредитира депозираните от св.З.
Л. неправилно е приел,че собственик на процесния имот е ищецът К. ,поради
изтекла в негова полза придобивна
давност с начало на владението му от
В срока по чл.263,ал.1 ГПК
чрез процесуалният си представител адв.И.И. от КАК въззиваемият Й.К. оспорва
основателността на жалбата .Счита ,че
решаващите изводи на районния съд за придобиването на собствеността на
процесния имот от него с давностно
владение по чл.79,ал.1 ЗС с началото на владението му от
Кюстендилският окръжен съд
,преценявайки при условията на чл.269 ГПК служебно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение,за да го обезсили и прекрати
производството по делото,взе предвид следното:
Решение № 194 от 05.03.2019
г. на Районен съд-Дупница по гр.дело
№ 206 по описа му за 2019 година е
валиден съдебен акт,тъй като е произнесено
в правораздавателната му компетентност от негов законен съдебен състав.
То е постановено на осн. чл.270,ал.3 ГПК след като
въззивната инстанция с Решение №263
от 10.12.2018 г. по в.гр.д.№ 331 по
описа за 2018 година обезсилила решение
№337 от 05.07.2018г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2641/2017г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й.С.К.,
с ЕГН **********, от с.*** срещу Г.В.Л. от с.***, К. Г. Л. и Л.Г.Л.,***, иск за
установяване право на собственост върху ливада, представляваща имот с №**** от
1.809 дка в м.„****“, в землището на с.***, при съседи: имот №013105, 013104,
013151, 013109, 013108, както и е осъден Й.С.К. да заплати на Г.В.Л. сумата от
300 лева, представляваща деловодни разноски, и върнала делото на
РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда. С искова молба вх.№
16288/21.12.2017 г. по гр.д.№ 2641 по описа за 2017 година на Районен съд
–Дупница Й.С.К. ***, Кюстендилска област
е предявил срещу Г.В.Л. ***- установителен иск на правно осн.чл.124,ал.1 ГПК във вр. с
чл.79,ал.1 ЗС за признаване за
установено по отношение на ответницата, че
на основание на основание изтекла в негова полза
десетгодишна придобивна давност с начало на
владението му започнало след продажбата му от наследниците на бившия
собственик В. Г. Л., с неформална сделка на 18.04.2002 г., е
собственик на земеделски имот,
представляващ ливада с площ от 1.809 дка, съставляваща имот №.***, находяща се
в местността „****“ в землището на с.****,
общ.****, при граници и съседи: имот № 013105-ливада на наследници на
П. В. Й., имот № 013104-полска култура на наследници на Г. Т. Д., имот №
013051-дере на община ***, имот № 013109-ливада на наследници на К. Г. Л. и
имот № 013108-полска култура на Й. С. С..Правният си интерес за допустимостта на иска му срещу Г.В.Л. Й.С.К. обосновал с обстоятелствата,че след
смъртта на двама от наследниците на бившия
собственик на имота В. Л.- Л. К. Л. и Г. В. Л. , е провеждал неколкократно разговори с
единствената му жива наследница ответницата Г.В. Л. за нотариалното оформяне на
сделката,което тя отлагала, въпреки, че не
оспорвала продажбата на ливадата и владението му,а през 2017 година от
съселяни узнал за извършено дарение от Л.
и Г. Л. на низходящите им на земеделски
имоти, вкл. и на процесният имот.С отговор вх.№ 1568/05.02.2018 г. ответницата Г.В. Л. ,към който приложила и н.а.№ **,том ***,рег.№
*** н.д.№ ***/20** г. на нотариус Д. Г. рег.№ *** на НК РБ оспорила допустимостта и
основателността на предявения иск с
възражения,че не тя е собственик на имота, а надарените с този акт К. и Л. Г. Л.,и че
ищецът не го е придобил на
осн.чл.79,ал.1 ЗС,тъй като никога не го
е владял.Позовала се и на обстоятелството,че през 2016 година имотът е
ползуван от бенефициент по програмите за подпомагане-Г. Б. С.,което е било
възможно само със съгласието на собствениците му.Оспорила е и автентичността на
подписа на Л. Л. в декларацията рег.№
91/18.04.2002 г. на ОбС-гр.***,с доводи, че
е била неграмотна, а и по времето на подписването й не е била в с.*** , а в отпуск по болест след тежка операция.В
проведеното при първото разглеждане на делото о.с.з. на 10.04.2018 г.
съдът по устно искане на ищеца, въпреки
изричното възражение на процесуалния на ответницата, недопустимо с чл.226 ,ал.3 ГПК е конституирал в качеството
им на ответници по делото надарените от Л. К.
и Г.В. Л. , К. и Л. Г. Л.. Те с
отговор вх.№ 6442/21.
Предвид резултата от разглеждането на въззивната
й жалба на ответницата Г. Л. на осн.чл.78,ал.4 ГПК бяха присъдени от ищеца направените й в производството пред двете инстанции
разноски в размер на 625 лева по представения на осн.чл.80 ГПК списък.
Воден
от горните съображения,Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 194 от 05.03.2019 г. на Районен
съд-Дупница по гр.дело № 206 по
описа му за 2019 година и прекратява
производството по делото. ОСЪЖДА Й.С.К., с ЕГН **********,***,Кюстендилска
област да заплати на Г.В.Л. от
с.с. направените й в производството пред двете инстанции
разноски в размер на 625 /шестстотин двадесет и пет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страната на съобщението за
изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: