№ 4276
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Василена Дранчовска
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100503717 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 15.12.2023г. по гр.д.№ 21589 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 28-ми състав е признато за установено на основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД ,
че Л. Е. П., ЕГН ********** дължи на Централна кооперативна банка“АД,
ЕИК ********* заплащане сумата от 9201,82лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 23.11.2010г., до изплащането й, представляващи
неплатени суми по договор за кредит „Старт“ № 03800КР-АА-
0246/24.01.2008г. и извлечение от сметка към 22.11.2010г.; 11,14лв.,
представляващи неплатена договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до
22.11.2010г. ; сумата от 1712,79лв., представляващи мораторна лихва за
периода от 20.09.2010г. до 22.11.2010г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 57073/2010г. по описа на СРС, като Л. Е. П.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Централна кооперативна
банка“АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 218,53лв. и от 466,61лв. по заповедното дело и 1468,77лв. по
исковото дело, като неоснователен е отхвърлен иска за мораторна лихва за
горницата над 1712,79лв. до предявен размер от 1796,74лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25000466/05.01.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. Е. П.,
ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
1
представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че
възраженията му пред районния съд били основателни и следвало да се
отхвърлят исковете, районният съд само ги маркирал без да ги обсъди.
Предмет на делото не били отношенията между страните по договора за
цесия. Районният съд тотално неглижирал института на цесията, не засегнал
изобщо договора за цесия като основополагащ за иска на банката факт, от
който обаче произтичали права и задължения за цедента и цесионера. Банката
била нелегитимен ищец , легитимен ищец бил Финанс Инфо
Асистенс“ЕООД в патримониума на когото били преминали всички права и
задължения по обслужването и управлението на договора за кредит.
Договорът за цесия бил легитимен, нямало договор за обратна цесия.
Неправилни били изводите на районния съд във връзка с погасителната
давност. Приложението на чл. 415 от ГПК районният съд обвързвал с банката,
но иск следвало да се упражни от Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, който 9
години не упражнявал ефективно правата си и задълженията в отношенията с
въззивника. Неправилно не бил приет инцидентния му установителен иск за
разглеждане по делото. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец Централна кооперативна банка“АД, ЕИК
********* в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е , че решението
е правилно . Процесуалната му легитимация била съобразена с т. 10б от ТР
„/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съществуването на вземанията било установено
по делото, заявлението било от 08.12.2010г., договорът за цесия бил от
29.12.2010г. Изпълнителни дела били образувани на 18.10.2011г. и на
09.10.2014, по тях били извършвани изпълнителни действия и не била изтекла
погасителната давност. Договорът за цесия проявявал действие по отношение
на длъжника едва от съобщаването му. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец - Финанс Инфо
Асистанс“ЕООД, ЕИК ********* в предоставения срок и до приключване на
устните състезания не е изразило становище, след приключване на делото е
депозирало писмени бележки.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2009265/02.06.2020г. по регистъра на СРС от Централна кооперативна
банка“АД, ЕИК ********* срещу Л. Е. П., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 4 и сл. от Закона за потребителите (в сила от 01.10.2006г., отм) вр. с чл.
430 и сл. от ТЗ да признае за установено съществуване на вземането на
Централна кооперативна банка“АД, ЕИК ********* срещу Л. Е. П., ЕГН
********** за заплащане на сумата от 9201,82лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 23.11.2010г., до изплащането й, представляващи
2
неплатена главница по договор за кредит „Старт“ № 03800КР-АА-
0246/24.01.2008г. и извлечение от сметка към 22.11.2010г.; 11,14лв.,
представляващи неплатена договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до
22.11.2010г. ; сумата от 1796,74лв., представляващи мораторна лихва за
периода от 20.09.2010г. до 22.11.2010г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 57073/2010г. по описа на СРС, като му се
присъдят разноски.Навело е твърдения че с ответник сключили договор за
кредит за 10 000лв., сумата била предоставена , следвало да се върне до
20.01.2018г. и да се плати възнаградителна лихва, плащанията били
преустановени на 11.11.2010г., с покана на основание на чл. 2 от договора
задълженията били обявени за предсрочно изискуеми, за същите била
издадена заповед за изпълнение, с договор за цесия от 23.12.2010г. прехвърлил
вземанията си на Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, съобщение за същото било
изпратено на адреса посочен от ответника, същото било връчено при
условията на чл. 13 от договора. За събиране на вземанията били образувани
изпълнителни производства през 2014г. от цесионера, по него регулярно били
извършвани изпълнителни действия.
Ответникът Л. Е. П., ЕГН **********, чрез назначения му на основание
на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в предоставения срок е оспори
исковете. Навела е твърдения, че иск бил предявен 9,5 години след
издаването на заповедта. Към момента на подаването на исковата молба
банката била изгубила качеството си на кредитор, поради което и
позоваването на действия, прекъсващи давността било неоснователно, защото
тези разпоредби били за отношения между кредитор и длъжник. С договора
за цесия правата и задълженията били прехвърлени на Финанс Инфо
Асистанс“ЕООД, нямало обратна цесия и банката не била легитимирана да
предявява иска Не били представени доказателства за твърденията на банката
че имало плащания по договора, със счетоводна експертиза не било
допустимо да се установяват същите. Доказателствата сочели отношения
между ищеца и ответника преди договора за цесия, но не и след това. Изтекъл
бил давностен срок за предявяване на вземанията. Поискал е да се приеме за
разглеждане на установителен инцидентен иск относно съществуването на
облигационни отношения между банката и ответника. Към момента на
подаването на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищец - Финанс Инфо
Асистанс“ЕООД, ЕИК ********* е подкрепило исковете. Посочило е че
първото изпълнително дело от 2011г. било прекратено поради перемпция, през
2014г. било образувано ново такова. Иск се считало че е предявен от дата на
подаването на заявлението , дори да се приемело, че няма предсрочна
изискуемост вноските по кредита вече били падежирали по погасителния
план.
С определение по насрочване на делото районният съд е оставил без
уважение искането на ответника за разглеждане на инцидентен установителен
иск.
3
По делото е приложено заповедно дело № 57073/2010г. по описа на СРС,
68-ми състав се установява, че същото е образувано по заявление по чл. 417 от
ГПК вх. № 57032/23.11.2010г., със заповед по чл. 417 от ГПК е разпоредено
Л. Е. П., ЕГН ********** да заплати на Централна кооперативна
банка“АД, ЕИК ********* сумата от 9201,82лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 23.11.2010г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за кредит „Старт“ № 03800КР-АА-
0246/24.01.2008г. и извлечение от сметка към 22.11.2010г.; 11,14лв.,
представляващи неплатена договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до
22.11.2010г. ; сумата от 1796,74лв., представляващи мораторна лихва за
периода от 20.09.2010г. до 22.11.2010г, съдебни разноски от 690,40лв,
заповедта е връчена на длъжника на 11.07.2018г. чрез залепване на
уведомление, заявителят е уведомен , че следва да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за
вземания по заповедта и такива е представил на 02.06.2020г., като по реда на
инстанционния контрол по дело № 662/2020г. на СГС е прието, че иск е
предявен в срок и определението на СРС за връщане на исковата молба е
отменено.
По делото е приет неоспорен от страните договор за кредит „Старт“ №
03800КР-АА-0246/24.01.2008г. , погасителен план, носещи подпис за страните
по него, съгласно който „Централна кооперативна банка“АД се е съгласило да
предостави на Л. Е. П. потребителски кредит от 10 000лв. за задоволяване на
негови лични нужди и такива на семейството му, които последния се е
задължил да върне и да заплати възнаградителна лихва от базовия процент на
банката , който при сключване на договора е 4%, увеличен с надбавка от
10,50% на месечни анюитетни вноски до 20.01.2018г., ГПР от 16,44%, като
кредитопучателят се е съгласил с чл. 7 от договора банката да задължава
сметката му с размера на месечните вноски при наличие на средства по
сметката му. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на задълженията
по договора банката може да обяви задълженията по договора за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл. 13 от договора при адресиране на съобщения до
адреса посочен в договора който потребителят е заявил, че е гр. София, ж.к
*********, достигането им до адреса е достатъчно, за да се приеме, че е
редовно връчено, независимо дали е фактически получено. В погасителния
план са посочени падежи и размери на всички вноски по договора, както и
каква част от вноската е главница и каква – лихва. Съгласно чл. 6 от договора
промяната на лихвения процент може да се извърши от банката при промяна
на ОЛП определян от БНБ, при промяна на лихвените индекси, при промяна
на фиксирания курс на БНБ за обмяна на левове в евро.
Прието е писмо от банката до длъжника от 11.11.2010г., , сочещо че
плащанията по договора са в просрочие от 20.10.2009г., следва да се платят в
срок от 7 дни от получаването, като в противен случай банката ще обяви
задълженията за предсрочно изискуеми. Такива писма са изпращани от
банката и на 26.08.2009г., на 31.03.2009г.,
4
По делото е приет неоспорен от страните договор от 29.12.2010г за
продажба и прехвърляне на вземания, Приложение № 1, носещ подпис за
страните по него, съгласно който Централна кооперативна банка“АД е
прехвърлило на Инфо Асистанс“ЕООД , ЕИК ********* вземането си по
договори за потребителски кредит, ведно с лихвите, привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, като под № 806 е посочен договора
с ответника, както и че към него момент задълженията са 11321,56лв.
По делото е прието писмо от 09.05.2011г., известие за доставяне, съгласно
които ищецът е съставил уведомление до ответника, сочещо че вземанията по
договора за кредит са прехвърлени на „Инфо Финанс“ЕООД, писмото е
адресирано до адрес, посочен в договора за кредит, като известието за
доставяне се е върнало с отбелязване на 30.05.2011г., че не е потърсено.
Приети са молба от 18.10.2011г., от 19.08.2014г. от „Фианс Инфо
Асистанс“ЕОД по изпълнително дело № 802/2011г. по описа на ЧСИ Н.П., рег.
№ 847 та КЧИ, съобщение от 20.08.2014г. по това изпълнително дело,
съгласно които за събиране на сумите по издадения изпълнителен лист по
заповедно дело № 57073/2010г. е било образувано изпълнително дело на
18.10.2011г., като на 19.08.2014г. взискателят е поискал да му се върне
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, защото била настъпила
перемпция, със съобщение от 20.08.2014г. ЧСИ е посочил, че изпълнителното
дело е прекратено на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Приети са молба от 09.10.2014г., , от 27.05.2015г., от 11.05.2016г., от
23.01.2018г., , от 2017г., от 08.08.2018г., от 18.03.2019г., , от 08.11.2019г., от
28.01.2020г., съгласно които за събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист по заповедно дело № 57073/2010г. е било образувано изпълнително дело
на 09.10.2014г. по молба на Финанс Инфо Асистанс“ЕООД което дело е №
233/2014г. по описа на ЧСИ П.М., рег. № 845 на КЧСИ и по него взискателят е
искал извършване на изпълнителни действия на датите, посочени по-горе.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и проверки при банката е посочило, че на 24.01.2008г. по сметка на ответника
е постъпила сумата от 10 000лв., за погасяване на задълженията ответникът
направил плащане на сумата от общо 3308,45лв. в периода от 24.01.2008г. до
31.12.2010г., имало забава на плащанията и с тази сума били погасени
главница от 798,18лв; договорна лихва от 2470,71лв. и мораторна лихва от
39,56лв. Погасени били вноските с падеж до 20.10.2009г. за лихва и до
23.09.2010г. за главница. Неплатените задължения към подаване на
заявлението били 9201,82лв. главница, договорна лихва от 1712,79лв. и
95,59лв. мораторна лихва. Към договора за цесия освен тези задължения се
дължала и мораторна лихва от 93,66лв Към 28.11.2021г. неплатена мораторна
лихва освен 95,59лв. била 7615,25лв. По представеното от третото лице
помагач удостоверение се установявало, че няма други плащания.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
5
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
Спорът за спазване на едномесечния срок за предявяване на
установителния иск е разрешен с влязло в сила определение по реда на
инстанционния контрол, поради което и съдът приема, че установителните
искове са предявен ив срок.
Съдът приема, че установителните искове са предявен от легитимирано за
същото лице. За този извод съдът съобрази т.10 б от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съгласно което при настъпило частно
правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в
заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1
ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото
на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3
ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът
няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от
съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на
иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на
заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право,
поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото
той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по
смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се
предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и
по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на
цедента. В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът
следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената
заповед за изпълнение.
По правилността на решението в обжалваната част :
Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за потребителския кредит (обн. в ДВ, бр.
18/2010г., в сила от 12.05.2010г.) разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в
сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни
договори за кредит, сключени преди тази дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 и чл. 7 от Закона за потребитеските кредити
( в сила от 01.10.2006г., отм.) в редакцията към сключване на процесния
договор, „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
6
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и
„кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото и
неоспорени от страните по делото доказателства по делото се установява , че
между „Централна кооперативна банка“АД и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, като на ответника е
предоставен кредит от 10 000лв. при лихва от 14,50% годишно с уговорена
възможност при конкретни обективни условия за промяна на лихвата, срещу
задължение на ответника да върне сумата и да заплаща възнаградителната
лихва на месечни анюитетни вноски до 20.01.2018г. с посочен конкретен
размер и падеж, начин на формиране на вноската, платената сума е 3308,45лв.
отнесена за погасяване на главница от 798,18лв., възнаградителна лихва от
2470,71лв. и мораторна лихва от 39,56лв., вземане за последната е възникнало
поради забава на плащания, като непогасените суми по договора за кредит не
надхвърлят процесните суми. Тези обстоятелства не са спорни във въззивното
дело, същите се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
договор с погасителен план, заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неоспорено от страните и
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
При така възприетото и като съобрази обстоятелството, че към момента, а
и към развитие на делото пред СРС падеж на вноските по договора е
настъпил, то съдът приема че по делото е установено валидно възникнало
задължение на ответника към банката за заплащане на процесните суми.
Не е установено тези задължения да са погасени, доказателства за
плащането им не са ангажирани, погасителна давност за тези вземания не е
изтекъл. Исковата молба по аргумент от чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК се счита
за предявена от момента на подаване на заявлението, от този момент
погасителната давност е прекъсната като по време на процеса погасителната
давност спира- аргумент от чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Действията по подаването
на заявлението и на исковата молба са извършени от надлежно легитимирано
за същото лице и са от естество да породят тези правни последици, като
съображения за този извод съдът изложи по-горе. Установено е от
заключението по счетоводната експертиза, което съдът кредитира по
съображения изложени по-горе, че непогасени задължения са по вноски с
падежи от 23.10.2009г до 22.01.2018г. Не е установено тези задължения да са
били предсрочно изискуеми в някой момент преди подаването на исковата
молба. Приетите по делото писма на банката до ответника съдържат
уведомление за просрочени вземания, покана за плащането им, както и
намерение да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Не е установено обаче
7
изявление за предсрочна изискуемост да е било съставено от банката или от
цесионера нито такова да е достигнало до ответника, а това е необходимо за да
се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. При така
възприето и като съобрази обстоятелството, че заявлението , а по аргумент от
чл. 422 от ГПК - и исковете, са предявени на 23.11.2010г., а първата
неплатена вноска е с падеж 23.10.2009г. , като съобрази и че погасителния
срок за главницата е 5 години, а за лихвата – 3 години, то съдът приема, че
преди да изтече погасителния давностен срок е бил предявен иска за
процесните вземания и те не са погасени по давност.
За пълнота на изложението и с оглед на въведените във въззивната жалба
оплаквания следва да се посочи, че не е установено бездействие на кредитора
по образуваните изпълнителни дела, което да са за срок по-дълъг от 5 години.
По образуваното изпълнително дело на 09.10.2014г. са искани изпълнителни
действия на 09.10.2014г., на 27.05.2015г., 11.05.2016г., 2017г., 23.01.2018г., ,
08.08.2018г., 18.03.2019г., 08.11.2019г., от 28.01.2020г., като всяко едно от тях
е прекъсвало погасителната давност за процесните вземания. Няма пречка
такива изпълнителни действия да се искат от цесионера, който в случая е
образувал изпълнителното дело като носител на спорното материално право
и тези действия като извършени от надлежен взискател са породили правните
последици по чл. 116 от ЗЗД.
При така възприето съдът приема, че предявените искове са основателни и
правилно са уважени от районния съд, решението следва да се потвърди, като
за прецизност и с оглед на указанията по т. 10б от ТР по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, посочени по-горе, настъпилото правоприемство
по договора за цесия следва да се отрази в диспозитива на решението.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да се поставят
разноските по делото при съобразяване на обстоятелството, че е
представляван от особен представител и държавна такса не е събрана за
въззивното дело предварително.
Така въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 218,53лв., а на въззиваемия – разноски за възнаграждение
за особен представител от 700лв. Други разноски въззиваемият не е
претендирал и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват-аргумент от чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.12.2023г. по гр.д.№ 21589 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 28-ми състав в обжалваната част, с която е
8
признато за установено на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД и чл. 4и чл. 7 от ЗПК /2006г., отм/, че
Л. Е. П., ЕГН ********** дължи на Централна кооперативна банка“АД,
ЕИК ********* заплащане сумата от 9201,82лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 23.11.2010г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за кредит „Старт“ № 03800КР-АА-
0246/24.01.2008г. и извлечение от сметка към 22.11.2010г.; сумата от 11,14лв.,
представляващи неплатена договорна лихва по договор за кредит „Старт“ №
03800КР-АА-0246/24.01.2008г. за периода от 20.09.2009г. до 22.11.2010г. ;
сумата от 1712,79лв., представляващи мораторна лихва за периода от
20.09.2010г. до 22.11.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 57073/2010г. по описа на СРС, които вземания са
прехвърлени от Централна кооперативна банка“АД, ЕИК ********* на
Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от
29.12.2010г., като Л. Е. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Централна кооперативна банка“АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от 218,53лв. и от 466,61лв. по заповедното
дело и 1468,77лв. по исковото дело.
ОСЪЖДА Л. Е. П., ЕГН ********** да заплати на Централна
кооперативна банка“АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 700лв. /седемстотин лева/, представляващи съдебни разноски
за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Л. Е. П., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 и чл. 81 от ГПК сумата от
218,53лв. /двеста и осемнадесет лева и 0,53лв./, представляващи държавна
такса за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на въззиваемия-ищец - Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, ЕИК ********* .
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК през
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9