Решение по дело №1720/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 693

 

гр.Бургас, 25.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1720 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Д.Я.В. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 3233768  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. На първо място се посочва, че не е ясно къде точно е извършено нарушението, което пречи да се установи и каква е била максимално разрешената скорост. Счита се, че в пътния участък е било разрешено движението с 90 км/ч., както и че липсва пътен знак, забраняващ движение със скорост над 50 км/ч. Твърди се, че ЕФ не е придружен със снимков материал, като в нарушение на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на жалбоподателката не са предоставени снимки от нарушението, което е възпрепятствало възможността й за защита. Сочи се, че липсва подпис и печат на ЕФ, както и че липсва доказателства за местоположението на камерата и дали тя е стационарна или мобилна. Счита се, че е допуснато нарушение с връчването на ЕФ близо четири месеца след заснемането, което според жалбоподателката от една страна препятства възможността й да посочи, кой е управлявал МПС, а от друга води до извод за изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. доколкото неправилно е било определено мястото за контрол. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН, като в тази връзка се застъпва, че мястото не съставлява същинско населено място, а се касае за пътен участък на изхода на града в посока гр. София, като липсва знак за ограничаване на скоростта, а само на метри след табелата за „Пети километър“ има знак В26, предписваш максимална скорост от 90 км/ч.  

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива. Акцентира, че протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  не отговаря на действителното положение, като недопустимо той е датиран след датата на нарушението. Счита се, че не се доказва техническото средство да е било годно, доколкото е преминало проверка в ГДНП, а не в трета, независима институция. Счита се, че е допуснато нарушение, поради липсата на знак Е24. В заключение се твърди, че в конкретния случай е следвало да се състави АУАН, а не да се издава ЕФ, което от своя страна съществено е опорочило производството. В тази връзка се пледира за цялостна отмяна на ЕФ.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа на тази теза, като се достига до извод, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, съставен е при спазване на процедурата за това, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото видно от известието за доставяне (л. 7) ЕФ е връчен на 21.04.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 28.04.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 10.12.2019г. в 08:32 часа в  рамките на населеното място - гр.Бургас, ПП I-6, км. 495, в посока от КПП-1 към кв. „Пети километър“ техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“  № 644, поставена в служебен автомобил с рег. № А7863КК, засякла и заснела, движещ със скорост от 90 км/ч. автомобил „***” с рег. № ***. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място и поради това ограничението на скоростта било до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 18142”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***” с рег. № *** към датата на нарушението е собственост на жалбоподателката В., както и че скоростта следва да се счита на 87 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3233768 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“  № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 9) и Протокол за проверка (л. 10).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.8), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. Противно на становището на жалбоподателката ЕФ е придружен със снимки, приложените на л. 6, които освен че са достъпни за всички участници в административнонаказателното производство, са и достатъчно ясни, като регистрационният номер на автомобила се разчита лесно и без каквито и да е затруднения.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Противно на становището на жалбоподателката, съдът счита, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Следва да се има предвид, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис, печат и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.

В пряка връзка с горното, настоящият състав счита, че неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че е пропуснат срока за предявяване на оспорения електронен фиш. Законодателят не е въвел такъв срок, а цитираната норма – чл. 34 от ЗАНН, не намира приложение по аналогия. Това е така, тъй като в производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – съгласно  чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобрази сочения срок за предявяване. В този смисъл е константната практика на АдмС-Бургас, постановена след приемането на горепосоченото Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.

Пак с оглед възраженията на жалбоподателката съдът счита, че в ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението (ПП I-6, км. 495 ), отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този участък ограничението на скоростта е до 50 км/ч, и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 37 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителката толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас (л.19) се установява, че мястото на контрол попада в границите на гр. Бургас, като не остава никакво съмнение, че нарушението е заснето на „км. 495“, а не както се твърди в жалбата на „км. 6“, както и че този километър попада в участъка „КПП-1 – Пети километър“, в който максимално разрешената скорост за движение е именно 50 км/ч. (отново видно от справката от Общината). Не е необходимо да се поставя знак В26, който да предписва, че именно тази скорост е максимално разрешената, защото важи правилото за максимална скорост в населено място (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Между другото в края на жалбата си жалбоподателката ясно е посочила, че знае къде е точното място, на което е установено нарушението, като е признала и че там няма знак В26 – т.е. по правило максимално разрешената скорост е 50 км/ч.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. Поради това възраженията на жалбоподателката, че в случая е следвало да се състави АУАН не се споделят от съда. От своя страна в §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 9) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

Видно от приложения протокол (л. 10) към датата на нарушението конкретното техническо средство „TFR1-M“  № 644 е било годно, като съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че протоколът касае друго техническо средство или че не следва да се цени, защото не е издаден от трето незаинтересовано лице. Видно от отбелязването в горния ляв ъгъл става ясно, че протоколът е издаден именно за „TFR1-M“  № 644, като означението „/14“ допълнително указва годината на производство на конкретното средство и не променя извода, че се отнася именно за техническо средство с № 644. Това, че протоколът е издаден от „Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери“ към ГДНП не може автоматично да доведе до извод, че констатациите за изправност са неверни, още повече имайки предвид и обстоятелството, че видно от същия протокол - Лабораторията е изрично упълномощена от ДАМТН със Заповед № 2050-4/11.02.2019г. да извършва такива проверки, поради което и се явява компетентна по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. В протокола коректно е посочено, че е съставен именно на 10.12.2019г. като датата 11.12.2019г., поставена в горния десен ъгъл указва кога документът е бил заведен в деловодството на Сектор „ПП“ – Бургас, което от своя страна няма абсолютно никакво отношение към датата на съставянето му и доказателствената му годност.

Никакво отношение към съставомерността на извършеното нямат и възраженията, свързани с изпълнение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно който местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно конкретно посочени в тази норма показатели. Тези изисквания са ирелевантни към обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение, тъй като забраната за превишаване на разрешената скорост е безусловна и не е свързана с други обективни обстоятелства относно мястото за контрол с АТСС.

Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 10.12.2019г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на В.. Твърденията й, че не е могла да си спомни кой точно е управлявал автомобила поради изминалия период от четири месеца, няма как да доведат до отпадане на отговорността й.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такава е била запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.

Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Дали пътят е в границите на „същинско“ населено място или не, няма абсолютно никакво отношение, защото правилата за скорост следва да се спазват не само в „същинските“ населени места, а по всички пътища.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая, с оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 3233768  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП на Д.Я.В. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.